автор: румен иванов

1. Нашият пенсионерски СЪНвайвар
Всичко започна както си му е: редът,, с кастинт» По-късно
медииите ни информираха, че. комисията, е посетила Зф8 насе-
лени места и осмяната участници били избрани измежду 2x5 186. ,
души. Аз бях един от щастливците.» Явих се в уречения ден и час
на спределенсто място и бях: много учуден,, че там видях все:
мои познати:- Асен и' Пешо от вход Б, аз,,. Коста и Иван ст на-
шия, все хора,, с които блъскахме белота в беседката пред бло-
ка. А също така там беше че стачката Петранка,, Стефанка,, к о я -
то не можех да пснадям, заради заядливия й език. в цедка» по
която цялата ни мъжка компания се зяглеждаше. Тя беше- най-
млада и кокетно.се фръцкаше,: като минаваше: край някой ст нас*
Не ни. заведоха на гол остров, а. ни заведоха в голяма къ-
ща, където всеки ки имаше свой собствен мезонет, обзаведен:
с телевизср, ; климатик,пералня,; мвялна машина,, хладилник, и вся-
какви други екстри*
Започнахме да оцеляваме още на следващия ден» В една го-
ляма зала бяха направени много гишета, а зад всеке гише - к а -
сиер. Водещият уточни: "тук са вашите пенсии,, които ще хслу—
чавате де края на дните си. Който изтегли най-голямата* той
ще е победител:*.
Втурнах се веднага след сигнала към гишето, което бях.
си нарочно, но нямах кой знае какъв късмет• Дадоха ми само
730 лво., а бате. Пешо, който едва се дотътри де гишето,, из-
тегли цели 2356.. лв„. Много му. завидях». Все пак, казах си:. е„
не е като 90-те лв<>., които палучавах до днес»
В следващото състезание целта б:еше: да се снабдим с без-
платни лекарства, но само за болестите,, с, които всеки р а з -
полагаше.». Иск нямах късмет.» Моето пакетче бешеной-малкотсо.

2. - 2 -
Разбрах, че аз съм бил най-здрав от групата, което безкрай-
но ме натъжи
Третото състезание» Смаше радиатори, които изнускаха па-
ра». Който събере най-много пара и я пренесе до една стък-
леница,, той получва безплатно отопбение през следващите 10
ГОДИНИ. Този път успях. Пълних джобовете си, слагах в стък-
леницата, пълних., слагах и накрая,, се еказа,:. че имам 5. кг и
З00 г пара. А Петранка,? понеже я пренасяше в престилката си»
все я разпиляваше и събра едва 874 г.
И така ден след ден състезанията продължаваха,, докато се:
стигна со паследнотс Претеглиха ни на един: кантар• Който бе-
ше най-отолабнал,. той щеше да получи голямата награда» Ма
жалостг ВСИЧКИ бяхме наддали, защото дабре ни хранеха,, а и
хладилниците никога не оставаха празни.- много се ядосах. От
даже се събудих;* Бях си в моята пенсионерска боксониера, в
моето пенсиснерскс легло, а де мен равномерно похъркваше: .
пенсионерската ми жена.. Рекох' си:, така и така съм^ се събу—
дил, я да видя колко пари-ми остават до пенсията* Бяха точ-
но 8 лв. и 49 ст„, а до пенсията имаше цели 3.1 сена». Акя т
това не е сървайвар,,, здраве му кажи.