2. Живият огън... ОГНЕНОТО ИЗКУСТВО В ТЕАТРАЛНА ТРУПА „ТРИ-ЧЕТИРИ!”

3. Експерименталния театър в театрална трупа “Три-четири” към Общински детски комплекс - Козлодуй показва, че стимулирането на личното и колективно творчество се явява един от ефективните подходи за подпомагане процеса на личностно самоопределение и израстване на младите хора.

5. Групата работи предимно в областта на т.н. „театър на движението”- тип мултимедиен спектакъл, особено обича да експериментира с необичайни, смели и рисковани артистични техники, с които се стреми да излезе извън конвенционалните културни форми на себеизразяване.

6. С времето, в творчеството на младежката група за експериментален театър постепенно се появява силата на огъня като реален партньор, движещ мотив и символ на промяна.

7. Навлизайки във все още новото за България изкуство, наречено „Огнено шоу”, с похвати от областта на движенческия театър в комбинация с истински огън, юношите от младежката театрална формация “Три-четири!” изобразяват огъня като символ, напълнен с личен смисъл и съдържание.

8. Произлязло от Нова Зеландия, огненото изкуство става все по-популярно сред младите хора, а сред “въртящите огън” дори вече се говори за обособяване на своеобразен вид “пой-култура”.

9. И докато маорите от Нова Зеландия са използвали поя за развиване на сила, координация и гъвкавост, запаленият пой в съвремието дава на младите хора нови умения, научени “тайни” и знания, които се разполагат под формата на ритуални елементи в сценария на огнения пой.

10. Предварителната подготовка за Огненото шоу може да се интерпретира като “въвеждане” в нова реалност, както и като вид “приготвяне” на огнения реквизит, като самата подготовка за огнения пой протича във вид на ритуализирано действие, в което всеки знае задачата си, добре отрепетирана преди това .

11. Запалването на огъня юношите свързват със запалването на “енергията” - психичната енергия у всеки един. Своя огнен реквизит участниците палят “един от друг” или от общ съд, в който предварително гори огън и който, по думите на младите хора и по подобие на митологичните интерпретации, е вид своеобразно “огнище”, свързано с “центъра на живота” и с колективното начало.

12. Въртенето на огнения пой заема централна част в схемата на съвременното огнено изкуство, символизира прегаряне на старите предишни модели на самоопределение и появата на ново самочувствие през нов личен опит. През атрактивните и трудни за изпълнение огнени комбинации - символ на преодоляването на “препятствието”, се добива чувство за значимост от проявените нови специфични умения при справянето с предизвикателствата със стихията.

13. Огненото въртене съдържа няколко елемента, най-важният от които е „ горящата топка” на огнения пой. “Пой” означава топка, завързана на въже, а завъртането на огнения пой представлява своеобразен танц с огън в различни хореографски комбинации, произвеждащи множество образи, картини и послания. Свързвана с образа на слънцето и наричана от участниците “кълбо от енергия”, огнената топка е винаги в центъра на огнения танц, притежава своята обединяваща и притегателна функция и създава представата за цялостност.

14. Произлизащ от древните бойни изкуства, „ огненият стаф”, като елемент от реквизита на огненото изкуство, отразява стремежа към победа и завоевания у младите хора. Приоритет на момчетата в групата, в огнения стаф, наричан още “Тоягата”, младите хора откриват образа на “битката” и “оръжието”, присъщи на източните бойни изкуства и намиращи своя аналог в стремежа към самоопределение и автономност

15. Изразеното женско начало също присъства сред елементите на огнения реквизит и най-добре се илюстрира чрез “ огнените пръсти”, изобразяващи “криле на птица в полет”, по думите на участниците. Символ на стремежа към свобода, красота и духовно прераждане, с огнените пръсти играят предимно момичетата в театралната трупа.

16. Не случайно, у младите хора присъства стремеж към “огнената завеса” като елемент на огнената хореография и представляваща според митологията символ на преход между “старото и новото”, “между тленното и нетленното”, а преминавайки през огъня, според участниците, “човек се променя и става безсмъртен”.

17. През изкуството на огнения пой, участниците се учат да “чуват” огъня, да “виждат образи” в огъня, както и да се срещат с “огъня вътре в себе си”, за всеки един – “открит” по различен начин и променящ се през собственото му въображение и “вътрешно зрение”. Така “малкото вътрешно огънче се превръща в хиляди звезди в небето” или в “анимационен герой”, “огнените искри стават пищна огнена завеса”, а “от тъмното се появява танцуващият голям Огнен човек, който носи горящата енергия, за да се случи “личното” запалване”.

18. Реагирайки на огнените послания, младите хора разбират, че танцът, ритъмът и припяването, несъзнателно проявяващи се в творческия процес, се явяват силно ”зареждащи” ритуални елементи, в древността прилагани като външен стимул за активиране на психичната енергия към действие. На тяхната енергетизираща сила се дължи и голяма част от въздействието на съвременното огнено изкуство – не случайно огненият танц се придружава от ритъма на тарамбуки, дайрета, маракаси и мелодията на собственото припяване .

19. В работата със символа на огъня става ясно, че архетипният образ на огъня е метафора, а символните интерпретации са безкрайни и позволяващи на личния им опит да се напълни с нови гледни точки и позиции. Огънят непрекъснато бележи своята променливост и крайност в посланията, които предава: “любов”, но и “омраза”; творчество”, но и “разрушение”; “горене”, но и “тлеене”.

20. Многото значения на огъня, припознати в личните възприятия и проекции на участниците, се оказват пряко свързани с интерпретацията на българския фолклор и световната митология. Именно смисълът на ритуала като средство за “преминаване” през възрастта предизвиква и по-дълбинното търсене на връзките между древните обреди и съвременния огнен ритуал на младите хора от театралната трупа, изразени най-ярко в тяхното авторско творчество и авторски „огнени изпълнения”. Така огнените представления излизат извън рамките на „механичното въртене на огън” и добиват вид на приказка, легенда или мит, изказани чрез езика на модерните артистични послания.

21. Именно в етапа на Въртенето на огнения пой, младите хора споделят, че “огънят става част от самите тях” и в това именно взаимодействие се случва усещането за “необяснимото”, чийто аналог участниците намират в силата на волята и вдъхновението, категорично проявяващи се при танца в огнената стихия.

22. Гасенето на огнения пой представлява своеобразна ритуална раздяла с огъня, прехвърляне на контрола от огнената стихия – вече навътре към себе си, същевременно - завръщане към реалната социална ситуация, но вече с нова увереност от преминалото изпитание.

23. В опита на театрална трупа „Три-четири!” огненият пой се явява вид съвременна ритуална форма, пресъздаваща елементите на самоопределение в младостта, а своеобразната отдаденост на огъня възпроизвежда и основните послания на младостта, подчинени на стремежа към автономност и независимост – елементи с особена важност по пътя към интегрирането на цялостната личност.

24. През посвещаването в огъня, младите хора разбират, че именно вдъхновението от творчеството е процесът, който “управлява” огъня и самите тях като творци на собствения си живот.

25. Нов форум на театрална трупа “Три-четири!” - http://tt r 34. 30 .forumer.com/