Опознай България, за да я обикнеш

БЪЛГАРИЙО
ПРОГРАМА “ТВОЯТ ЧАС”
клуб“ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ,
ЗА ДА Я ОБИКНЕШ!”
ръководител: ЕВЕЛИНА СТОИЛОВА
81. СУ “Виктор Юго”, гр. София
ВЕЧНА И ГОРДА,
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

81. СУ “Виктор Юго”, гр. София МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Земя като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е
южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

БЪЛГАРИЙО,
ЕДИНСТВЕНА
СИ ТИ!

Ако твоето сърце бие с алената кръв на дедите ни,
ако си горд с българското си име и държиш на него, никога не
ще сбъркаш земята си с друга.
И ще тръгнеш, когато чуеш старата родна песен.
Лицето ти ще се залива от радост, когато видиш най-
прелестния танц на света – кръшната ръченица.
Тогава ще се изправиш гордо, ще посочиш пред
себе си с ръка и ще речещ:
– Това е моята земя – земята на българите!!!
81. СУ “Виктор Юго”, гр. София МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Вее вятърът конските гриви,
святкат копия – лес разлюлян.
Византийските орди разбива
непокорният български хан.
И изпълнен със мъдрост и
слава
със славяните братски се слял.
Една българска силна държава
на потомството той завещал.
Беше лето 681-во.
Нощ покрие ли древната
Плиска
ние чуваме тропота глух.
Прекосява земята
мизийска
с бърза конница хан
Аспарух.

Аз търся те в страшните думи
на твоите мъдри закони.
Къде си, къде си, хан Круме?
Мълчат и гори, и заслони.
Какво, че към двора на Плиска
с войски Никифор ще напира -
съюзник щом мира не иска
ще найде и мъст, и секира.
Беше лето 811-то.
Мъдър езичнико, древен Борисе,
на съзаклятници не покори се.
Сбрал пред сърцето си трепетни
пръсти,
ти ни напътстваше,
ти ни покръсти.
С новата вяра към мирни години
смело поведи ни, братски сплоти
ни.
През 886 г. княз Борис
приема с почести в
столицата Плиска
учениците на Кирил и
Методий. България
тръгнала към просвета и
станала огнище на
славянската книжнина.

В тъмни зори на 20 август равното ахелойско поле гъмжеше от настръхнала
конница и пехота. На слънцето лъщяха остриетата на копия и шлемове. Звънтяха тежки
мечове и щитове. Битката пламна.
Симеон наблюдаваше като на длан сражението и когато реши, че е дошъл
моментът за смъртоносен удар, вдигна меча си…
Привечер полето напомняше страшна картина.
Византийските войски дълго не можаха да се опомнят от кървавия разгром.

След бляскавата победа при р. Ахелой Симеон е “Цар
на всички българи и ромеи”, а България е по-велика от
всякога и опира до три морета – Черно, Бяло (Егейско)
и Адриатическо.
Цар Симеон Велики бил
изключителен военачалник
и дипломат, а България –
могъща военна сила в
резултат от многобройните
военни успехи на Симеон
срещу Византия.

Цар Симеон полагал големи грижи
за напредъка на българската
книжнина и култура.
Днес наричаме “Златен век” онези
34 години, през които управлявал
“Великият между царете Симеон”.
Така владетелят бил наричан заради
военните му подвизи, великите му
дела в управлението на държавата,
заслугите му в духовния възход и
обединение на нацията, разцвета на
книжнината, архитектурата и
изкуствата. По време на неговото
царуване България била най-
могъщата Европейска държава.

Целувам с трепет тая жива пръст
с вековното име България!
Целувам тази майчица земя
попила бистрите сълзи на Яна,
изтръпнала от българската вярност
на Гергана.

Винаги, при всички случаи, с
непримирима палеща болка
ние, българите, ще се
докосваме до ония години
от нашата история, белязани
с печата на турското
робство. Защото кой е този
българин, който ще допусне
като необходимост или
неизбежност това мрачно,
диво, злокобно, варварско,
гибелно робство.
175 900 са робските дни на родината ни. Дни,
натрупани в години; години, натрупали се в
столетия, през които България е била заличена от
лицето на света, а българите са били под властта
на Османската империя.
Но българският дух бил несломим. Народът ни
оцелял, въпреки трудния и тежък път на България.
Нейният път към Свободата е път към
безсмъртието.

Завърнаха се минали години,
когато чанове на Рожен чух.
Сказание за старата родина
изпълни моето сърце и слух.
Сказания за кехаи, за къщи,
затрупани от тежки снегове,
за бейове жестоки и могъщи,
за черни отомански векове.
Пет века посърнала, боса и гола
във медни бакъри сълзите си ля.
пет века изпраща моми в Анадола,
пет века чеда за войводи люля.
Пет века погребва борци без
ковчези,
пет века тамян над гробове кади,
пет века на гусла си жалбите веза,
пет века – пет меча в гърди.
Пет века, пет дълги-
предълги кервани,
пет тъжни гемии със
сълзи и мъст…
Пет века окови в теб
бяха ковани,
пет века поиха с кръв
твоята пръст…

клуб “ОПОЗНАЙ БЪЛГАРИЯ,
И три синджира роби. И кланета.
И Арда чак от извора кърви.
Пред ятагана ставаха Айшета
Марии със наведени глави.
Но вечно жив в душата на народа бил
стремежът за свобода. Юначни мъже
забродили по родните планини и
закриляли народа.

Петко Войвода
Ангел Войвода
Сирма
Войвода
Румена Войвода
Райна Княгиня
Боряна
Войвода
Стефан
Караджа
Хаджи
Димитър
Дельо
Войвода
Стоил
Войвода
Еленка
Войвода
Страхил
Войвода
Индже Войвода

Хайдушките поляни дадоха
априлското си кадифе
и стана знамето зелено.
Младата зора му даде
топлите си цветове
и стана знамето червено.
Княгиньо,
започва твоето славно царуване!
На колене!
През кръв и пожарища
иде при нас конят с грива опърлена,
дипли се знамето
с потъмнялата сърма!
Иде Княгинята на България!

Идат ВЕЛИКИТЕ СИНОВЕ на България!

Зашуми, ти, бунтовнико вятър,
зашумете и вие, гори!
Разкажете навред по земята
за великия месец април!
За априлския бунт разкажете,
който в дебрите още ечи,
как се биха и мряха мъжете
с неугаснала вяра в очи!
Разпилей, ветре черен и
яростен,
занемелите в дрямка гори!
На оназ непокорна България
мъченишкия образ разкрий!
Кочо удря жена си в сърцето,
Клисура гори…
Брадвите на Батак са вече наточени…

ЛЕТО 1876 – то
Един народ се готви за смъртен
бой в името на свободата си.
Мъже, жени, млади и стари.
Всички!
Тайни пароли, тайни събрания.
Съзаклятници шепнат думите на
Апостола Левски: „Нож трябва да
играе, нож, мастилото вече не
помага. Наместо сълзи, ние сме
се захванали да леем куршуми,
наместо пъшкане и молене, ние
точим ножовете си...”

1 май 1876г., Батак
Градът пламва от четири страни!
2 май 1876г.
Тежки боеве при
Богдановата къща. Избити и
брутално заклани са около 500
батачани.
Училището-крепост „Кирил
и Методий” изгаря заедно с
укрилите се в него 200 жени и деца.
Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи
обещания за пощада на баташкото население.
Той поискал незабавно предаване на оръжието,
след което батачани можели да излязат да
спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял
да се оттегли.
Батачани не се доверяват на
Барутанлията и изпращат първенците си още
веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед
ага ги взема за заложници и този път батачани
предават оръжието си и се пръсват да спасяват
от огъня къщите си.
Барутанлията заповядва общо клане и
плячкосване на Батак, започвайки от намиращите
се в неговия стан баташки първенци, като сам
дава пример за варварска жестокост. По негова
заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан,
пробождан и още жив опечен на ръжен.

3 май 1876г.
Защитата на църквата "Света Неделя"
продължава. Трето денонощие укрепилите
се в нея батачани устояват на неспиращия
за миг огън на пушките, жиленето на
пчелите, задушливия дим от запалената с
газ слама, жаждата... Вода няма. Старец
дава съвет на майките, че вън до стената на
църквата има дърво (орехът е единственият
жив свидетел на събитията до днес) и в
корените му би трябвало да
намерят вода.
Майките с голи ръце копаят кладенец, но
пролетта била суха, вода не потекла. Тогава
започват да дават на децата си олиото от
кандилата, а когато и то свършва, квасят
устните на децата си с кръвта на убитите.
На третия ден отварят вратите на църквата
за въздух и започва масово клане.
Последни отчаяни боеве. Пленените живи
батачани избират дръвника пред чалмата.

4 май 1876г.
Ахмед ага Барутанлията получава заповед от
пазарджишкия каймакамин Али бей „да пресуши
баташкия корен”, за да не остават живи
свидетели на нечуваните злодейства.
Оцелелите са отведени при училището и на
дървения мост пред него става последното
клане.
5 май 1876г.
Богатото родопско село осъмва сринато и
опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват
около 5 хиляди от 6-7 хил. население на Батак.
Остава да стърчи само църквата „Света
Неделя”. Запаленият в нея пожар поглъща
красивия резбован иконостас и овъглява
дървените детайли. Но камъкът спасява

Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад
облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни
кървава!....
През тази пролет батачани не засяват нивите си, прежалват домовете си,
челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!

Отекнал в сърцето викът на Баташко
всред страшни пожари, сред грозно клане.
Преминали русите Дунав през влашко
във юнската нощ с хвърковати коне.
Далечният тропот народът ни чу го,
изтръпнали турски аги и паши.
Препуснали първи Столетов и Гурко,
Радецки и Скобелев с храбри войски.
При Шейново, Плевен, при Стара Загора,
при Шипка – на слава и гордост върхът,
бойците не сетили страх и умора,
щика на врага си пречупили с гръд.
И с ярост в родината рухнал яремът
на диви султани, на алчни паши.
Бойците видели как радост подема
довчера скованите в робство души.

През целия ден на 3 март 1878 г. войските се съсредоточаваха в околностите на
Сан-Стефано. Ако не беше тази огромна войнишка маса и стотиците оръжия, насочени към
цариградските джамии, човек никога не би помислил, че в този ден се решаваха изходът
на една кръвопролитна война и бъдещето на цял народ.
Привечер край градчето, кацнало на брега на Мраморно море, се забелязва оживление.
Войската се изправя на крака. Гора от щикове подпира смраченото небе. Направо през
полето се задава открита каляска, зад чиито кочияш стърчи генерал Игнатиев – руският
представител в преговорите с хитрия и нагъл враг. В дясната ръка на генерала се белее
лист хартия. Когато приближава до войниците, граф Игнатиев извиква:
– Мирът е подписан! Има България!
Тишината трае само миг-два, колкото да се напълнят с въздух войнишките гърди. Разнася
се страховито УРА, което полита над Босфора и възвестява Възкресението на България.
– Има България! – гръмовито се понася ехото на тези слова от Сан-Стефано до
всяко възкръснало българско сърце.
След петвековното османско иго един документ дава правото на родината ни да
бъде свободна, признава нейното минало и очаква от нея бъдеще.

Длъжни сме да помним дългия и страшен
път, който е извървян през робството. Той
лъкатуши през стари букаци, за да не
пропусне нито една хайдушка пътека,
увисва на бесилото там, край София, спира
на Козлодуйския бряг, за да целуне
българската земя и оттам поема към
безсмъртните била на Балкана, за да
стигне до Шипка.
Една е тя, България се казва.
Без нея няма слънце, няма дни.
И всеки миг със болка е белязан.
Помни това, завинаги помни!
Мери я с майчината силна обич,
със млякото, което си бозал,
със нявгашния зъл юмрук на роба,
от гняв и от омраза натежал.
С камата и пищова, над които
в опасните тревожни часове
се клеха в ниски стаички прикрито
най-смелите народни синове.
Със дързостта безпримерна на топа,
прицелил се във робството добре.
С един народ, показал на Европа
и на света, че знае как да мре.
И в себе си носи сега и после
високия и легендарен връх,
на който се белеят още кости
и свети смесената братска кръв!

И ето те бяла, зелена и алена.
На примка висяла, горена и палена.
Премъдра. Преблага. Непобедена.
Пак с лъвче на флага, но променена.
Желязна и песенна, уханна и дивна,
пролетна, есенна, лятна и дивна.
Със хора, обречени на твоите завети,
с ръце като мечове, с души на поети.
За нас ти си клетва, за нас ти си храм,
ти лъхаш на жътва, на вар и на чам.
ЖИВЕЙ, МОЯ БЯЛА, ЗЕЛЕНА И АЛЕНА,
НА ПРИМКА ВИСЯЛА, ГОРЕНА И ПАЛЕНА!
ЖИВЕЙ ПРОМЕНЕНА, ПРЕМЪДРА,
ПРЕБЛАГА,
НО НЕ ПРИМИРЕНА,
А С ЛЪВЧЕ НА ФЛАГА!
България не губи надежда под сянката на
ятагана и доказва на света, че ни е имало,
има и ще ни има навеки на тази земя.

БЪЛГАРИЙО
ВЕЧНА И ГОРДА,
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!!!Използваните материали и изображения са от интернет.

Опознай България, за да я обикнеш

More Related Content

What's hot

Similar to Опознай България, за да я обикнеш

Опознай България, за да я обикнеш