Годишнина от обесването на Героя

1. АПОСТОЛЪТ

2. АПОСТОЛ
Религиозен смисъл
-всеки от учениците на Христос,избран за божи пратеник.
Преносен смисъл- лице, което се бори за някаква идея,
Проповедник, разпространител,огласител.........

3. Гр.Карлово
1837г..........................

4. Тук бащата Иван Кунчев Иванов изработва
цветните.
гайтани/шнурчета/за обточване на красивите
български
носии/облекла/
А тук- Гина Василева Караиванова
домакинства и се
грижи за своите пет деца- Христо, Петър, Яна,
Марийка и Васил .
Семейството живее скромно, но добре до
1851г. - когато бащата умира .

5. ДЯКОН /помощник на свещеник/- Игнатий
МОНАХ

6. 1862-Васил
получава ново
име
ЛЕВСКИ
КЪДЕ?
ЗАЩО?
1862-Първа българска легия

7. 1867г-знаменосец в четата на Панайот Хитов

8. По пътищата на Родината,за да .........

9. декември1872- Къкринско ханче /крайпътен хотел/, близо до гр.Ловеч

10. Нарисувал –худ.Борис Ангелушев
Февруари 1873г.
Юли 1837г.

11. ,, . . какво аз мисля да правя и ще го
направя, ако рече Бог, . . . , за което ако и
спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя
– губя само мене си.“
,, Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във
времето, то нас обръща и ний него обръщаме’’
От Апостола ни остана само това:
........и малко лични вещи.......

12. ... И ГОРДОСТТА,ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ
ПОКЛОН
ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ
1837-1873

13. ХУД.ПРОФЕСОР ИВАН ПЕТРОВ
,,Левски и отец Матей Преображенски във Велико Търново“

14. Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето
Христо Ботев
1873Г. 2017Г.

15. ИЗГОТВИЛ М.Ф.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО

16. МОЯТ ВЪПРОС КЪМ ВАС:

17. Панайот Хитов казва за него:
"Едничкото нещо към което имаше страст бяха свободата на отечеството и старите
народни песни, на които той беше майсторски певец".
Отдавна ли си момне ле,
Калугерица?
Не съм отдавна, байно ле,
Нито от скоро!
Три години стават, байно ле,
Четвърта кара;
От как се аз, байно ле,
Млада почерних.
За кого носиш, момне ле,
Тез черни очи?
Носа ги, носа байно ле,
За черната земя!
За кого носиш, момне ле,
Тази тънка снага?
Носа я, носа, байно ле,
За черната земя!

18. Сполай не казва!
Сполай не казва, момне ле,
Нито се радва!
Я дай ги мене, момне ле,
Сполай да кажа!
Сполай да кажа, момне ле,
И да се радвам!
Надяваш ли се Калино,
Байчо ти Колю да дойде;
Байчо ти Колю да дойде,
Армаган да ти донесе;
Армаган да ти донесе,
На тънко кръстче коланче,
На тънко кръстче коланче,
На бяла гушка герданче?
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?" (
Иван Вазов. Събрани съчинения, т. ХІІ, БП,
1977, с. 134)