КОМУНИКАЦИИ И ФИРМЕНА
СИГУРНОСТ
УСЛОВИЯ НА УСТОЙЧИВОСТ В ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО И
АДАПТАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ
БИТ.
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ“
Студентска Научна Сесия 2016
<< СВИЩОВ >>
Калин Николов | Стопанско управление | 07 май 2016 г.
УСЛОВИЯ НА УСТОЙЧИВОСТ В ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО И
АДАПТАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА
ЧОВЕШКИЯ БИТ.
1. Себеотразяването, доказване на проективното
поведение.
2. Комуникацията като специфична интелектуална дейност
опосредстваща технологията.
3. Адаптация на уменията за себеотразяване в общество на
знанието (технологичния напредък).
4. Еволюция на отношенията и устойчивостта на условията в
средата.
5. Фирмена сигурност, устойчивост по отношение на
реализацията и управление на прогреса.
А. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО В СРЕДАТА
1. ПРОЕКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ ( ДОКАЗВАНЕ НА СЕБЕОТРАЗЯВАНЕТО
В СРЕДАТА );
2. ПРОЕКЦИЯ ( ВЪЗМОЖНОСТТА ЧОВЕК ДА ОПЕРИРА ВЪВ ВСЕКИ
ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ ПРИ ЖЕЛАНИЕ С НАТРУПАНИЯ ОБЕМ
ИЗВОДИ / УМЕНИЯ );
-ПРОЦЕС:
А1. ПРОСЛЕДЕН НА НИВО КОМУНИКАЦИЯ;
А2. ОТРАЗЯВАНЕ НА ЛИЧНОСТНИЯ ПРОГРЕС;
Себеотразяването, доказване на проективното поведение.
КОМУНИКАЦИЯТА КАТО СПЕЦИФИЧНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА
ДЕЙНОСТ ОПОСРЕДСТВАЩА ТЕХНОЛОГИЯТА.
Б. Модел на отчитане на личностния прогрес чрез комуникацията
(технология на изследването)
1. Субект на изследване:
-човешкия потенциал при взаимодействие в средата;
2. Обект на изследване:
-комуникацията, маркирането на индивида и формите
на проявление при активност;
В. Фактори и зависимости:
1. Изводи
-фактор за формирането на активност;
-опит от проява на активност;
-активен потенциал при взаимодействие и основа
на отношенията;
1.1. Зависимости на ИЗВОДА
-Маркиране в личността (субективно за индивида);
-Влиза в отношенията на хората като способ за
трансфер;
-Търпи развитие и еволюира в УМЕНИЕ;
Комуникацията като специфична интелектуална
дейност опосредстваща технологията.
2.УМЕНИЕ
-Фактор за формиране на отношения;
-Себеотразяване на индивида като личност, с
характерни-субективни символи;
2.1 Зависимости
-Допълва се при машинно отчитане и е основа за
маркирането;
Комуникацията като специфична интелектуална
дейност опосредстваща технологията.
3. Маркиране
-Фактор при взаимодействието на човека
с технологичния напредък;
-комуникативен способ опосредстващ
трансфера на потенциал;
-по същество се проявява при прилагане
на уменията и изводите чрез употреба на
техниката(част от технологията);
3.1 Зависимости
-пряко свързан с технологичния напредък,
факторът влияе както на себе си, така и на
напредъка като усложнява процесите на трансфер
или повишава адаптивността;
Комуникацията като специфична интелектуална дей
опосредстваща технологията.
Адаптация на уменията за себеотразяване в общество на
знанието (технологичния напредък).
Г. Представени факторите: умения , изводи и ,маркирането-като
употреба на информационни средства, създават необходимост
за хората, изразена във възможността да комуникират със себе
си на ПЪРВО НИВО(ред) - С Е Б Е О Т Р А З Я В А Н Е, в средата,
което от своя страна е доказващо ПРОЕКТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ
като прилагане умението за адаптация.
В изражение психологична активност-потенциал, адаптацията
прераства в социална(съвкупността хора-индивиди) и умението
за комуникация, а именно себеотразяването предразполага
отношенията.
Еволюция на отношенията и устойчивостта на
условията в средата.
Д. Обединението на хора с различен опит от съществуването си
и нива на умение за себеотразяване сред себеподобни е
най-яркия момент при всички етапи на човешкото развитие(бит).
Абстрактно погледнато, обединението/ групирането е вид-връзка
на общностите според начините на комуникиране(умения,изводи)
и разделение според разликите при опит за съчетаване.
По същество това е предпоставката за създаването условия на
несигурност за пълноценно взаимодействие.
Еволюция на отношенията и устойчивостта на
условията в средата.
В. Бузов, пише: „Разпадането на общностните връзки може да бъде
резултат от икономически фактори, деструкция на символния
комплекс от норми и ценности, водещи до конкурентен
сблъсък.“
- По същество този момент на дестабилизация е заплаха за
осигуреността, функционирането и развитието на
средата.
Продължавайки цитата: „По отношение на тези връзки-общностите
могат да бъдат устойчиви и неустойчиви“
Бузов В., Вземане на решения при кризи на сигурността, Абагар,
В.Търново,2009;
Фирмена сигурност, устойчивост по отношение на реализацията и
управление на прогреса.
Използвайки „моделът“ на отчитане на личностния прогрес, чрез каналите
За комуникация в условия на икономически зависимости-всепризната
Сфера на съдеятелската среда, се наблюдава отчуждаване на хората,
В наши дни, от основната ценност за себеотразяване и взаимодействие
чрез комуникация.
Тревожещ е факта и констатацията, че: основен критерии за себеотразяване в
средата се приема ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ на индивида, което
схващане сериозно изкривява призмата и пропорциите при уменията за
комуникиране и смислово себеотразяване и с това създава ядро на
Несигурност относно взаимодействието при достигане на желани цели и
Задачи.
Фирмена сигурност, устойчивост по
отношение на реализацията и
управление на прогреса.
В организационен аспект сблъсъка на конфликтни позиции поражда ситуации на
несигурност, за чието преодоляване е необходимо изпълнението на
програма/план/ стъпки за разрешаване, предотвратяване или пък иницииране.
Във връзка с представеният модел
За личностния прогрес и комуникацията представям основния тип конфликти в
организациите. Вътрешноличностни конфликти.
Както пише, проф. Бакърджиева-“Вътрешноличностните конфликти са в пряка
зависимост от волята, желанието и възможностите на отделната личност“.
- обхващащи СЕБЕОТРАЗЯВАНЕТО и взаимодействието с, и в средата.
Фирмена сигурност, устойчивост по отношение на
реализацията и управление на прогреса.
Във връзка с разрешаването, предотвратяването и дори инициирането,
Стратегическите действия свързани с тези конфликти трябва да
въздействат на ПРОЕКЦИЯТА на личността и формата на ситуациите, в
тази връзка решаването на конфликти може да се организира след: „Едва
след като натрупат съвместен опит във взаимното разбиране, да се насочат
към ония части, по които се различават. Едва тогава е възможно да бъде
постигнато търсеното коопериране.“ – пише проф. Бакърджиева.
- Възможно е и иницииране във връзка с поставянето на цели свързани с
промяната на поведението, но те са част от сценарииното планиране,
свързано с индивидуалната адаптация и манипулирането на
себеотразяването, което пък изисква пълно отчитане на проявленията чрез
прилагане на модела.
Бакърджиева М., Бизнескомуникиране,Академично
издателство“Ценов“,Свищов,2012.
БЛАГОДАРЯ
ЗА
ВНИМАНИЕТО
!
Всеки период от развитието на
човешкия бит и култура е съпътстван с
технологичния напредък. Винаги е
съществувало неравностойно
положение между хората, и в тази
връзка при взаимодействието помежду
си, винаги ще изпъква
ДОСТОЙНСТВОТО И КОНФЛИКТА.
Единственото което търпи устойчиво
развитие е научно-техническия
напредък, поради това на него не
трябва да се гледа като на една проста
техника за задоволяване на
елементарни потребности, а като едно
оръжие на труда, което пренася
ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА дейност през
поколенията и прогресира в
съдеятелската среда.

комуникации и фирмена сигурност

  • 1.
    КОМУНИКАЦИИ И ФИРМЕНА СИГУРНОСТ УСЛОВИЯНА УСТОЙЧИВОСТ В ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО И АДАПТАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ БИТ. СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ“ Студентска Научна Сесия 2016 << СВИЩОВ >> Калин Николов | Стопанско управление | 07 май 2016 г.
  • 2.
    УСЛОВИЯ НА УСТОЙЧИВОСТВ ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО И АДАПТАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ БИТ. 1. Себеотразяването, доказване на проективното поведение. 2. Комуникацията като специфична интелектуална дейност опосредстваща технологията. 3. Адаптация на уменията за себеотразяване в общество на знанието (технологичния напредък). 4. Еволюция на отношенията и устойчивостта на условията в средата. 5. Фирмена сигурност, устойчивост по отношение на реализацията и управление на прогреса.
  • 3.
    А. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ВСРЕДАТА 1. ПРОЕКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ ( ДОКАЗВАНЕ НА СЕБЕОТРАЗЯВАНЕТО В СРЕДАТА ); 2. ПРОЕКЦИЯ ( ВЪЗМОЖНОСТТА ЧОВЕК ДА ОПЕРИРА ВЪВ ВСЕКИ ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ ПРИ ЖЕЛАНИЕ С НАТРУПАНИЯ ОБЕМ ИЗВОДИ / УМЕНИЯ ); -ПРОЦЕС: А1. ПРОСЛЕДЕН НА НИВО КОМУНИКАЦИЯ; А2. ОТРАЗЯВАНЕ НА ЛИЧНОСТНИЯ ПРОГРЕС; Себеотразяването, доказване на проективното поведение.
  • 4.
    КОМУНИКАЦИЯТА КАТО СПЕЦИФИЧНАИНТЕЛЕКТУАЛНА ДЕЙНОСТ ОПОСРЕДСТВАЩА ТЕХНОЛОГИЯТА. Б. Модел на отчитане на личностния прогрес чрез комуникацията (технология на изследването) 1. Субект на изследване: -човешкия потенциал при взаимодействие в средата; 2. Обект на изследване: -комуникацията, маркирането на индивида и формите на проявление при активност;
  • 5.
    В. Фактори изависимости: 1. Изводи -фактор за формирането на активност; -опит от проява на активност; -активен потенциал при взаимодействие и основа на отношенията; 1.1. Зависимости на ИЗВОДА -Маркиране в личността (субективно за индивида); -Влиза в отношенията на хората като способ за трансфер; -Търпи развитие и еволюира в УМЕНИЕ; Комуникацията като специфична интелектуална дейност опосредстваща технологията.
  • 6.
    2.УМЕНИЕ -Фактор за формиранена отношения; -Себеотразяване на индивида като личност, с характерни-субективни символи; 2.1 Зависимости -Допълва се при машинно отчитане и е основа за маркирането; Комуникацията като специфична интелектуална дейност опосредстваща технологията.
  • 7.
    3. Маркиране -Фактор привзаимодействието на човека с технологичния напредък; -комуникативен способ опосредстващ трансфера на потенциал; -по същество се проявява при прилагане на уменията и изводите чрез употреба на техниката(част от технологията); 3.1 Зависимости -пряко свързан с технологичния напредък, факторът влияе както на себе си, така и на напредъка като усложнява процесите на трансфер или повишава адаптивността; Комуникацията като специфична интелектуална дей опосредстваща технологията.
  • 8.
    Адаптация на умениятаза себеотразяване в общество на знанието (технологичния напредък). Г. Представени факторите: умения , изводи и ,маркирането-като употреба на информационни средства, създават необходимост за хората, изразена във възможността да комуникират със себе си на ПЪРВО НИВО(ред) - С Е Б Е О Т Р А З Я В А Н Е, в средата, което от своя страна е доказващо ПРОЕКТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ като прилагане умението за адаптация. В изражение психологична активност-потенциал, адаптацията прераства в социална(съвкупността хора-индивиди) и умението за комуникация, а именно себеотразяването предразполага отношенията.
  • 9.
    Еволюция на отношениятаи устойчивостта на условията в средата. Д. Обединението на хора с различен опит от съществуването си и нива на умение за себеотразяване сред себеподобни е най-яркия момент при всички етапи на човешкото развитие(бит). Абстрактно погледнато, обединението/ групирането е вид-връзка на общностите според начините на комуникиране(умения,изводи) и разделение според разликите при опит за съчетаване. По същество това е предпоставката за създаването условия на несигурност за пълноценно взаимодействие.
  • 10.
    Еволюция на отношениятаи устойчивостта на условията в средата. В. Бузов, пише: „Разпадането на общностните връзки може да бъде резултат от икономически фактори, деструкция на символния комплекс от норми и ценности, водещи до конкурентен сблъсък.“ - По същество този момент на дестабилизация е заплаха за осигуреността, функционирането и развитието на средата. Продължавайки цитата: „По отношение на тези връзки-общностите могат да бъдат устойчиви и неустойчиви“ Бузов В., Вземане на решения при кризи на сигурността, Абагар, В.Търново,2009;
  • 11.
    Фирмена сигурност, устойчивостпо отношение на реализацията и управление на прогреса. Използвайки „моделът“ на отчитане на личностния прогрес, чрез каналите За комуникация в условия на икономически зависимости-всепризната Сфера на съдеятелската среда, се наблюдава отчуждаване на хората, В наши дни, от основната ценност за себеотразяване и взаимодействие чрез комуникация. Тревожещ е факта и констатацията, че: основен критерии за себеотразяване в средата се приема ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ на индивида, което схващане сериозно изкривява призмата и пропорциите при уменията за комуникиране и смислово себеотразяване и с това създава ядро на Несигурност относно взаимодействието при достигане на желани цели и Задачи.
  • 12.
    Фирмена сигурност, устойчивостпо отношение на реализацията и управление на прогреса. В организационен аспект сблъсъка на конфликтни позиции поражда ситуации на несигурност, за чието преодоляване е необходимо изпълнението на програма/план/ стъпки за разрешаване, предотвратяване или пък иницииране. Във връзка с представеният модел За личностния прогрес и комуникацията представям основния тип конфликти в организациите. Вътрешноличностни конфликти. Както пише, проф. Бакърджиева-“Вътрешноличностните конфликти са в пряка зависимост от волята, желанието и възможностите на отделната личност“. - обхващащи СЕБЕОТРАЗЯВАНЕТО и взаимодействието с, и в средата.
  • 13.
    Фирмена сигурност, устойчивостпо отношение на реализацията и управление на прогреса. Във връзка с разрешаването, предотвратяването и дори инициирането, Стратегическите действия свързани с тези конфликти трябва да въздействат на ПРОЕКЦИЯТА на личността и формата на ситуациите, в тази връзка решаването на конфликти може да се организира след: „Едва след като натрупат съвместен опит във взаимното разбиране, да се насочат към ония части, по които се различават. Едва тогава е възможно да бъде постигнато търсеното коопериране.“ – пише проф. Бакърджиева. - Възможно е и иницииране във връзка с поставянето на цели свързани с промяната на поведението, но те са част от сценарииното планиране, свързано с индивидуалната адаптация и манипулирането на себеотразяването, което пък изисква пълно отчитане на проявленията чрез прилагане на модела. Бакърджиева М., Бизнескомуникиране,Академично издателство“Ценов“,Свищов,2012.
  • 14.
    БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО ! Всеки период отразвитието на човешкия бит и култура е съпътстван с технологичния напредък. Винаги е съществувало неравностойно положение между хората, и в тази връзка при взаимодействието помежду си, винаги ще изпъква ДОСТОЙНСТВОТО И КОНФЛИКТА. Единственото което търпи устойчиво развитие е научно-техническия напредък, поради това на него не трябва да се гледа като на една проста техника за задоволяване на елементарни потребности, а като едно оръжие на труда, което пренася ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА дейност през поколенията и прогресира в съдеятелската среда.