Колективна курсова работа

1. ИУ – Варна
Редовно обучение / ОКС „магистър”
Специалност МЧР, учебна година 2015/2016
Дисциплина: Трудово право
Курсова работа
Тема: Международноправна уредба за защита на труда
на жените
Изготвили:
Светлана Янкова СИН: 13761, курс: 5, гр.60
Пламена Иванова СИН: 14066, курс: 5, гр.60
Фикрие Мустафова СИН: 13862, курс: 5, гр.61
Светлана Янакиева СИН: 13523, курс: 5, гр.60
Проверили:
доц.д-р Андрияна Андреева
ас.Виолета Владова-Иванова
Варна, 2015

2. Съдържание на темата:
1. Резюме
2. Международно трудово право – понятие, основницели и принципи
3. Понятие, основаниеза възникване и обща характеристика на
специалната закрила на труда на жените
4. Международна уредба
5. Съдържаниена закрилата на труда на жените
6. Закрила на труда на всичкижени
7. Закрила на труда на определени категорииработничкии служителки
8. Уредба в правото на ЕС
9. Вътрешноправна уредба
10.Изводии препоръки
11.Използвана литература
12.Приложения

3. Резюме
Настоящият курсов проект има за цел да разкрие принципите на
международното трудово законодателство по отношение нормите за
полагането на труд от определени категории работници и служители, в
частност жените. Те се определят като специфична категория по някои
основни критерии, поради което се нуждаят от специална закрила.
Основаваме се на няколко международни актове, които сме изброили по-
долу, те регламентират принципите за защита на женския труд. Те
очертават рамката, при която да бъдат постигнати социално равенство и
справедливост в трудовите отношения. Специалната закрила, която се
предоставя на жените, в никакъв случай не бива да се разглежда като
облекчаване на труда, който полагат поради неспособностда се справят, тя
се прилага по повод физиологични и други особености на жената, които
трябва да се вземат под внимание при извършването на определен вид
дейности с оглед постигането на безопасни и здравословни условия на
труд. “Специална закрила” означава съобразяване на правната уредба с
особените качества на работника като носител на работна сила.
Съвременната жена се стреми да бъде независима, да работи наравно с
мъжа, да покаже, че освенсвоята традиционнароля в семейството може да
участва активно и в икономическия живот. Има обаче някои особености,
които я правят зависима от определени обстоятелства, свързани с нейната
чисто женска природа. От тази гледна точка разграничаваме два вида
закрила на женския труд – закрила на труда на всички жени и закрила на
труда на определени категории работнички и служителки. Конкретните
постановки ще разгледаме в изложението по-долу.

4. Международно трудово право – понятие, основни цели и
принципи
Международното трудово право е важен отрасъл на международното
право. Разработването и приемането на международни трудови норми,
унифициращи условията на труд и гарантиращи правото на труд, са
главните предпоставки за постигането на социалния мир в държавите и
гарантирането на международния мир и сигурност. Международното
трудово право е система от принципи и норми, уреждащи отношенията
между държавите за подобряването на условията на труд посредством
регламентирането на работното време, борбата с безработицата и
гаранцията на работната заплата, осигуряващанормални условия за живот.
В Устава на Международната организация на труда (МОТ) е
прокламирано, че „непредоставянето на трудещите се на която и да било
държава на човешки условия на труд е препятствие за другите народи,
желаещи да подобрят условията на труд в своите държави”.
Целите и принципите на международното трудово право са въплътени в
Устава на МОТ. Парижката мирна конференция утвърждава Устава на
МОТ и Хартата на труда. От своето създаване организацията е приела
повече от 350 конвенции и препоръки. Основнитецели, задачи и принципи
на МОТ са заложени в нейния Устав и са допълнени от Филаделфийската
декларация през 1944г.
В настоящия курсов проект ще разгледаме една от наредбите на
международното трудово право – тази, която регламентира основните
принципи за защита на труда на жените. Целта на тези протекции е жената
да участва активно в икономическия живот и да има не само
репродуктивни, но и продуктивни функции. Защитата на женския труд е
предвидена в преамбюла на Устава на МОТ между основните задачи.
Филаделфийската декларация прокламира „равенство независимо от
разликата в пола и необходимостта от създаване на специална програма за
защита на майчинството.”

5. Понятие, основание за възникване и обща характеристика на
специалната закрила на труда на жените
Наред с общата насоченостна трудовото право към закрилата на трудовия
човек са установени и специални правила за труда на някои категории
работниции служители, които се намират в по-уязвимо положение поради
наличието на определени специфични фактори. Тези правила предоставят
допълнителна, засилена закрила на труда на съответните категории
работници и служители. Закрилата, която се предоставя на тези категории
работници и служители, е допълнителна, защото освен общите правила,
които уреждат закрилата на труда на всички работници и служители, тя
съдържаи други, допълнителни права. Тя е засилена, защото са установени
по-високи изисквания към условията на труда на тези лица, за да се
отчитат особености,свързанис личността на работника или служителя. По
този начин, от една страна, се отчитат фактори, които създават определени
трудности на тези лица за пълноценно участие в трудовия процес, а от
друга страна се създават условия за включването им в общественото
производство. Тези правила са правно средство за постигане на социална
справедливост и фактическо равенство в трудовите правоотношения.
Основанието за установяване на специална закрила на някои работници и
служители е тяхното обективно по-уязвимо положение, в което се намират
и което изпъква при участието им в труда, и съпровождащото го
напрежение и натоварване. То може да се дължи на различни причини:
възрастови особености – непълнолетие; в по-деликатното състояние на
жените по време на бременност, при раждане и грижите за малко дете;
намалена работоспособност и др. Основанието за специалната закрила на
всяка от тези категории работници и служители определя и различното
съдържание на специалната закрила за тях. Социалното съображение за
установяване на специални правила за труда на жените се крие в
биологичнитеособеностина женския организъм ипо-специално в неговата
детероднафункция и порадитова необходимосттаот създаване на условия
за съчетаване на биологичната функция на жената с участието й в
общественото производство.

6. Международна уредба
Международното трудово право отделя значително внимание на труда на
определени категории работници и служители, които се нуждаят от
специална закрила в трудовия процес. Редица универсални международни
актове уреждат равенството на жената и мъжа в труда, от една страна, и
специални изисквания за закрила на труда на жената, от друга страна.
Международни актове:
 Всеобща декларация за правата на човека;
 Конвенция № 3 на МОТ за закрила на майчинството;
 Конвенция № 45 на МОТ за подземните работи (жени);
 Конвенция № 127 на МОТ относно максималната тежест;
 Конвенция № 156 относно равенството на възможностите и
еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола;
Съдържание на закрилата на труда на жените
Специалната закрила относно трудовата заетост на жените е развита в
следните насоки:
 Закрила на труда на всички жени
Основанията за закрилата на труда на всички жени са техните
анатомични и физиологичниособености, които ги правят физически
по-слаби и по-малко издръжливи и необходимостта от запазване на
биологичния им потенциал за тяхната уникална природна функция
да бъдат майки.
 Закрила на труда на определени категории работнички и служителки
Основанието за това е тяхното уязвимо положение в период на
бременност, при акта на раждането и като майки на малки деца,
които изискват особени грижи и пълна отдаденост.

7. Закрила на труда на всички жени
Идеята за специална закрила на труда на всички жени възниква
във втората половина на XIX век и получава широко
международно разпространение. Закрилата се изразява във:
 установяване на забрана за извършване на тежки и вредни работи –
за жените са установени по-ниски норми за максимално физическо
натоварване, отколкото за мъжете;
 установяване на забрана за подземна работа на жени (конвенция
№45, 1935г.) – забранява се допускането на жени на подземна
работа, независимо от тяхната възраст;
 защита на майчинството – установяват се минимални норми за
задължителен отпуск, материално осигуряване, медицинско
обслужване, забрана да се уволнява жената в периода на отпуск по
бременност и раждане и др.
Закрила на труда на определени категории работнички и
служителки
Тази уредба не е привилегия – като форма на дискриминация. Тя отразява
обективно съществуващите различия между определени категории лица и
останалите и съдействаза изравняванена възможностите им. Субектите на
закрила са:
 бременни работнички и служителки
 работнички и служителки в напреднал стадий на лечение ин витро
 работнички и служителки – кърмачки и майки на малки деца
 работнички и служителки, чиито мъже отбиват редовна военна
служба
Бременни работнички и служителки
Основание за закрилата са анатомо-физиологичните особености на
женския организъм по време на бременността. Обхваща периода от

8. установяване на бременносттаот здравните органидо раждането на детето
или до прекъсване на бременността.
Работнички и служителки в напреднал стадий на лечение ин витро
Основанието, съдържанието и прилагането на специалната закрила е
аналогично с бременните работнички и служителки.
Работнички и служителки – кърмачки и майки на малки деца
Основанието за закрилата е осигуряване на условия за изпълнение на
майчинските им функции. Обхваща периода от раждането на детето до
достигането му на определена възраст. В случай, че основанието за
закрилата, е грижа за дете с увреждания, има специални правила,
независимо от неговата възраст.
Работнички и служителки, чиито мъже отбиват редовна военна служба
Основанието за въвеждане за специална закрила е, че жената няма други
доходи.
Съдържание на закрилата:
 Забрана за определени видове тежки и вредни работи, които излагат
на опасност сигурността и здравето на тези категории жени
 Трудоустрояване – преместване на работничката или служителката,
която изпълнява неподходяща за състоянието й работа, на
подходяща работа или облекчаване на условията на труда за
изпълняваната работа, като целта е да се намали рискът за здравето
на бременната, кърмачката и на плода
 Обособяване на стаи за почивка на бременните работнички и
служителки – създаване на подходящи условия за бременните
работнички и служителки чрез създаване на стаи за лична хигиена и
почивка
 Забрана за командироване
 Забрана за извънреден и нощен труд и удължаване на работното
време на бременни работнички и служителки и работнички и
служителки в напреднал стадий на лечение ин витро. Забраната е
абсолютна. Относителна забрана за полагане на нощен и на

9. извънреден труд и за удължаване на работното време е установена
за майки с деца до 3г.
 Право на надомна работа – работничката или служителката може да
изпълнява работата си у дома, когато това е възможно (например
преводачка) или друга работа, когато това е невъзможно (лекар).
Надомната работа може да се изпълнява за работодателя по
трудовото правоотношение или за друг работодател.
 Относно отпуските по майчинство– те са част от особената закрила
на жената. Предназначението им е да запазят както живота, здравето
и трудоспособността на работничката или служителката по време на
бременността и раждането, така и живота и здравето на очакваното
или на роденото дете и неговото нормално физическо и умствено
развитие. Видове:
- Отпуск за бременност – предоставя се, тъй като жената е
неработоспособна през определен период от време
непосредствено преди раждането
- Отпуск за раждане – основното му предназначение е да се
възстанови работоспособността на работничката или
служителката след раждането. Прилага се независимо от това
дали детето е родено живо или мъртво, дали е починало след
раждането или е дадено за осиновяване. Само в случаите, в които
детето е родено живо, майката може да ползва пълният размер на
отпуска за раждане или да го прекрати по собствено желание. При
останалите случаи тя може да ползва само определеният отпуск за
възстановяване, който е 42 дни. Отпуск се дава не само при
биологично раждане, но и при осиновяване, като при този случай
неговата продължителност се определя по специални правила.
- Отпуск за отглеждане на малко дете – работничката или
служителката, която има дете, до определена възраст има право и
на платен отпуск за неговото отглеждане. Социалното
предназначение на този отпуск е да полага грижи за детето в
началния период на неговия живот.
- Отпуск за хранене на малко дете – работничката или
служителката има право на отпуск за кърмене на малко дете. Той
се предоставя, когато майката кърми детето си и не ползва отпуск
за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете.

10. - Родителски отпуск – предоставя се на родители на деца в по-
ниска възраст, за да могат да полагат грижи за тях, каквито те
преценят.
- Отпуск за непълнолетни деца – допълнителен отпуск на
работничката или служителката, чието предназначение е да
прекарва по-дълго време с децата и да изпълнява някои
допълнителни функции, когато в семейството има непълнолетни
деца.
 Закрила при прекратяване на трудовото правоотношение
Поради физиологичното иемоционално състояние на бременните
работнички и служителки, на работничките и служителките в
напреднал стадий на лечение ин витро и емоционалното и
икономическо състояниена работничкитеи служителките с малки
деца са установени правила за предотвратяване на незаконното
или нецелесъобразно прекратяванена трудовото правоотношение.
Предварителната закрила при прекратяване на трудовото
правоотношение се изразява в две форми:
 Абсолютна забрана за прекратяване на трудовото
правоотношение – тя се отнася до работничките или
служителките, които ползват отпуск за бременност и раждане.
Тяхното трудово правоотношение може да бъде прекратено само
поради закриване на предприятието.
 Относителна забрана за прекратяване на трудовото
правоотношение – тя се прилага само за 2 категории работничкии
служителки, за тези с малки деца до навършване на определена
възраст и за работнички и служителки, чийто съпруг изпълнява
наборната си военна служба по ЗОВС.
Уредба в правото на ЕС
Макар и не толкова обемна и богата както международноправната уредба,
правото на ЕС също предлага уредба на редица важни права на
работниците и служителите в по-уязвимо положение в труда – младежи,
майки, лица с увреждания на здравето. Тя се съдържа предимно в
директиви и препоръкина ЕС. Актовете на ЕС, свързанис труда на жените

11. работничкии служителки са насоченипреди всичко към тяхното равенство
с мъжете в трудовия процес и не толкова със специалната им закрила.
Основно значение сред тези актове имат ДЕО относно равното заплащане
на мъжете и жените, ХОПЕС и няколко директиви – Директива на Съвета
за сближаването на законодателствата на държавите членки относно
прилагането на принципа за равенство в заплащането на труда на мъжете и
жените; Директива на Съвета за прилагането на принципа за равенство в
третирането на мъжете и жените по отношение на достъпа до трудова
заетост, професионална квалификация и израстване, и условията на труд -
тази директива е от особено значениеза жените майки, които, връщайки се
на пазара на труда се нуждаят повече от другите от професионална
квалификация и гаранции за трудова заетост; Директива на Съвета относно
доказателствената тежест в случаите на дискриминация, основана на пол;
Директива за създаванена основна рамка за равно третиране в областта на
заетостта и професиите.
На специалната закрила на жените в труда е посветена една директива –
Директива на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения
в областта на безопасните и здравословни условия на бременни
работнички, на работнички родилки или кърмачки.
Вътрешноправна уредба
Правната уредба на специалната закрила се съдържав Кодексана труда и в
някои подзаконови нормативни актове. Тя е съсредоточена основно в гл.
XV от Кодекса на труда „Специална закрила на някои категории
работници и служители”. Разпоредби относно специалната закрила на
жените се съдържат и в други раздели на Кодекса на труда: раздел за
работното време, раздел за предварителната закрила при уволнение, както
и в редица подзаконови нормативни актове – Наредба за работното време,
почивките и отпуските, Наредба за вредните и тежки работи, забранени за
извършване от жени, Наредба за трудоустрояване, Наредба за стаите за
лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени.

12. Изводи и препоръки
В съвременното общество ролята на жените в икономическия живот все
повече нараства. Жената постепенно излиза от ролята на домакиня и
започва активно да навлиза в икономическата среда. Все повече се
прокламират идеите за равенство между половете при наемането на работа
и при изграждането на кариера. Въпреки това обаче жените получават
специална закрила от закона по отношение на трудовата си дейност, което
се основава на физиологичните и особености и нейното естествено
призвание да бъде майка. Това не е дискриминация и не нарушава
равенството между половете.
Използвана литература:
Борисов, Орлин. Международно публично право. София, Нова звезда,
2008.
www.lex.bg

13. Приложение 1:
Конвенция № 3 за закрилата на майчинството, 1919 г.
Член 1
1. При прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се
смятат:
a) мините, кариерите и всякакъв вид добивнииндустрии;
b) индустриите, в които продуктите се изработват, изменят, почистват,
поправят, украсяват, завършват, подготвятзапродажбаили в които
суровинитепретърпяват промяна, включително и корабостроенето,
индустриите за унищожаване на материали, както и производството,
трансформирането ипредаването на двигателна сила изобщо и на
електричеството;
c) построяването, реконструкцията, поддържането, поправянето,
изменението или разрушаването на всичкисградии постройки, жплинии,
трамваи, пристанища, докове, вълноломи, канали, виадукти, събирателни
водосточнитръби, кладенци, телеграфни и телефонни съоръжения,
електрически съоръжения, газовизаводи, водоснабдяванеили други
строителни дейности, както и подготвителнитедейности и изграждането
на основите, предшестващи дейностите, изброенипо-горе;
d) пътнически или товарен транспортпо пътища, жп линии, по вода,
морскиили вътрешен воден път, включително и поддържането на стокив
докове, пристанища, варфовеи складове с изключение на ръчното
пренасяне.
2. При прилагането на тази конвенция за "търговскопредприятие" сесмята
всяко място за продажбана стоки или за извършванена търговска
операция.
3. Във всяка страна компетентната власт определя разграничителната
линия между индустрията, от една страна, и търговиятаи земеделието, от
друга.
Член 2
За прилагането на тази конвенция терминът "жена" означава всяко лице от

14. женски пол, каквато и да е неговата възрастили националност, омъжено
или не, а терминът "дете" - всяко дете, законно или не.
Член 3
Във всичкииндустриални или търговскипредприятия - частни или
публични, или в техните клонове с изключение на тези предприятия,
където са заети само членовете на семейството на работодателя, жената:
a) не може да бъдезадължена да работи6 седмици след раждането;
b) има право да преустановиработа при представянена медицинско
свидетелство, което установява, че раждането по всяка вероятностще
настъпи в срок6 седмици;
c) получава през целия период на отсъствието сипо силата на букви "а" и
"b" обезщетение, достатъчно за нейната и на детето й издръжка, придобри
хигиенни условия;това обезщетение, чийто точенразмер се определя от
компетентната власт във всяка страна, се удържаот обществените фондове
или се предоставя от осигурителната система; освентова тя има право да
ползва безплатно лекарска и акушерска помощ; никаква грешка от страна
на лекаря или на акушерката при определянедатата на раждане не може да
попречина жената да получи полагащото й се обезщетение, на което има
право, считано от датата на медицинското свидетелство до датата на
раждането;
d) има право във всички случаи при положение, че кърми детето си, на две
почивкиот половин час, за да има възможностда накърмидетето си.
Член 4
В случаите, когато една жена отсъстваот работапо силата на букви "а" и
"b" от чл. 3 на тази конвенция или отсъствапо-дълго порадиболест,
удостоверенас медицинско свидетелство, че се дължи на нейната
бременностили на раждането, порадикоето тя не може да се върне на
работа, е незаконно от страна на работодателя й да я уволни през
определена максимална продължителност, установена от компетентната
власт на всяка страна, както и да й отправи предизвестиеза уволнение,
чийто срокизтичапрез времето, когато продължаватова нейно отсъствие.

15. Член 5
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени
от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани
на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани
от него.
Член 6
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която
ратифицира тази конвенция, се задължава да я прилага в тези от своите
колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно
самоуправление:
a) с изключение на случаите, когато разпоредбитена конвенцията не са
приложимипорадиместните условия; или
b) могат да се предвидятизменения, необходимиза приспособяването на
конвенцията към местните.
2. Всяка държава членка трябвада изпрати своето решение относно всяка
от една от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват
с пълно самоуправление.
Член 7
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на
Международната организация на труда, бъдат регистриранив
Международното бюро на труда, генералният директор на
Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави -
членки на Международното бюро на труда.
Член 8
Тази конвенция влиза в сила от датата, на която това уведомление бъде
направено от генералния директор;тя обвързвасамо държавитечленки,
чиято ратификация е регистриранав Международното бюро на труда. След
това конвенцията ще влиза в сила за всякадържава членка от датата, на
която нейната ратификация е била регистриранав Международното бюро
на труда.
Член 9
Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да

16. прилага разпоредбитейнай-късно от 1 юли 1921 г., както и да вземе
необходимитемерки за тяхното действително прилагане.
Член 10
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е
ратифицирала тази конвенция, може да я денонсираслед изтичането на 10
годиниот датата на първоначалното йвлизане в сила с акт, изпратен до
генералния директор на Международното бюро на труда и регистриранот
него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на
официалното му регистриранев Международното бюро на труда.
Член 11
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административниятсъветна
Международното бюро на труда ще представя на Генералната
конференция доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали
трябвада се включи в дневния ред на конференцията въпросътзанейната
цялостна или частичнаревизия.
Член 12
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

17. Приложение 2:
Конвенция № 45 на МОТ за подземните работи (жени), 1935г.
Член 1
За прилагането на тази конвенция терминът "мина" означававсяко
публично или частно предприятиеза добиване на вещества, разположени
под земята.
Член 2
Никое лице от женски пол независимо от неговата възрастне може да бъде
наето за извършване на подземниработив мините.
Член 3
Националното законодателство можеда изключи от посоченатапо-горе
забрана лицата:
a) заемащи ръководнадлъжност, които не извършват физическитруд;
b) заети в санитарните и социалните служби;
c) които преминават курс на обучение и са допуснатидо провежданена
стаж в подземнитечасти на мината с оглед на тяхната професионална
подготовка;
d) всичкидруги лица, задължени по определен повод да слязат в
подземнитечасти на дадена мина за упражняване на професия без
използванена физически труд.
Член 4
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщаванина
генералния директор на Международното бюро на труда и регистрираниот
него.
Член 5
1. Тазиконвенция обвързвасамо държавитечленки, чиято ратификация е
регистриранав Международното бюро на труда.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави -
членки на Международната организация на труда, бъдатрегистрираниот
генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всякадържава членка 12

18. месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистриранав
Международното бюро на труда.
Член 6
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на
Международната организация на труда, бъдат регистриранив
Международното бюро на труда, генералният директор на
Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите - членки на
Международната организация на труда. Тойще ги уведомяваи за
регистрациятана следващите ратификации на другите държави - членки на
организацията.
Член 7
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която
е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсираслед изтичането на
10 годиниот датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до
генералния директор на Международното бюро на труда и регистриранот
него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на
регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда,
ратифицирала тази конвенция, която в срокедна годинаслед изтичането
на периодаот 10 годинипо предходната алинея не използвавъзможността
за денонсиране, предвидена от тозичлен, ще бъде обвързаназанов период
от 10 годинии впоследствиеще може да денонсиратази конвенция при
изтичането на всеки 10 годинисъгласно условията, предвидени в този
член.
Член 8
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административниятсъветна
Международното бюро на труда ще представя на генералната конференция
доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябвада се
включи в дневния ред на конференцията въпросътза нейната цялостна или
частичнаревизия.
Член 9
1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или

19. частично ревизиратази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда
друго:
a) ратификацията от държавата - членка на новата конвенция, водипо
право, независимо от чл. 7, до денонсирането на тази конвенция при
условие, че новата ревизиращая конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизиращая конвенция тази
конвенция ще престане да бъдеоткрита за ратифициране от държавите -
членки на Международната организация на труда.
2. Тазиконвенция ще остане по своятаформаи съдържаниев сила за
държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали
новата ревизиращая конвенция.
Член 10
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

20. Приложение 3:
Конвенция № 127 на МОТ относно максималната тежест, 1967г.
Член 1
За целите на тази конвенция:
a) изразът"ръчно пренасянена тежести" означава всяко пренасянена
тежест изцяло от един работник;той включва вдигането и поставянето на
тежестта;
b) изразът"редовно ръчно пренасянена тежести" означава всяка работа,
която предимно или изцяло се състоив ръчно пренасянена тежести или
обикновено съдържа, макар и не постоянно, ръчно пренасянена тежести;
c) изразът"млад трудещ се" означаватрудещ се, който не е навършил 18
години.
Член 2
1. Тази конвенция се прилага за редовното ръчно пренасянена тежести.
2. Конвенциятасе прилага за всички секторина икономиката, за които
заинтересуваната държава - членка на организацията, има системаза
инспекция по труда.
Член 3
Ръчното пренасянеот един трудещ се на тежест, чието тегло може да
причинивреда на неговото здравеили безопасност, нетрябва да се изисква
или допуска.
Член 4
В съответствиес прилагането на принципа, изложен в чл. 3, държавите -
членки на организацията, трябвада държат сметка за всичкиусловия, при
които работата трябвада се изпълнява.
Член 5
Всяка държава - членка на организацията, взема необходимитемерки, за да
може всеки трудещ се, използуванза редовно ръчно пренасянена товари,
освенлеки, да премине преди назначаването му на такава длъжност
достатъчнаподготовкаили инструктаж, за да се опазинеговото здравеи
предотвратятзлополуки.

21. Член 6
С цел да се ограничиили да се улесни ръчното пренасянена товари се
използуват при всякавъзможноствсичкиподходящитехническисредства.
Член 7
1. Използуването на жени и на млади трудещи се за редовно ръчно
пренасяне на товари, освенлеки, се ограничава.
2. Когато ръчното пренасянена товари се извършваот жени и от млади
трудещи се, максималното тегло на тези товаритрябва да бъде значително
по-малко от тежестите, допустимиза ръчно пренасянеот възрастнимъже.
Член 8
Всяка държава - членка на организацията, е длъжна да вземе по
законодателен път или по всякакъв друг начин, съобразенс практиката или
националните условия, и след консултации с най-представителните
заинтересувани организациина работодателите и на трудещите се
необходимитемерки, за да изпълни разпоредбитена тази конвенция.
Член 9
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени
от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани
на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани
от него.
Член 10
1. Тазиконвенция обвързвасамо държавите - членки на Международната
организация на труда, чиято ратификация е регистриранаот генералния
директор.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави -
членки на Международната организация на труда, бъдатрегистрираниот
генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всякадържава членка 12
месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистриранав
Международното бюро на труда.

22. Член 11
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която
е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсираслед изтичането на
10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до
генералния директор на Международното бюро на труда и регистриранот
него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на
регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда,
ратифицирала тази конвенция, която в срокот една годинаслед изтичането
на периодаот 10 годинипо предходната алинея не използвавъзможността
за денонсиране, предвидена от тозичлен, ще бъде обвързаназанов период
от 10 годинии впоследствиеще може да денонсиратази конвенция при
изтичането на всеки 10 годинисъгласно условията, предвидени в този
член.
Член 12
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява
държавите - членки на Международната организация на труда, за всички
регистрациина ратификации и актове на денонсиране, които са му
съобщениот държавите - членки на организацията.
2. Като уведомявадържавите - членки на Международната организация на
труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена,
генералният директор ще привлече вниманието им върху датата, от която
конвенцията влиза в сила.
Член 13
Генералният директор на Международното бюро на труда предоставя на
Генералния секретар на Организациятана обединените нации за
регистриранесъобразно чл. 102 от Устава на Организациятана
обединените нации пълна информация относно всичкиратификации,
декларации и актове на денонсиране, които той е регистриралсъгласно
предходнитечленове.
Член 14
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административниятсъветна

23. Международното бюро на труда ще представя на Генералната
конференция доклад относно приложение на конвенцията и ще преценява
дали трябвада се включи в дневния ред на конференцията въпросътза
нейната цялостнаили частична ревизия.
Член 15
1. В случай, когато конференцията приеме нова конвенция, която изцяло
или частично ревизиратази конвенция, и ако новата конвенция не
предвиждадруго:
a) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право
независимо от чл. 11 до незабавното денонсиранена тази конвенция при
условие, че новата ревизиращая конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизиращая конвенция тази
конвенция ще престане да бъдеоткрита за ратифициране от държавите -
членки на Международната организация на труда.
2. Тазиконвенция остава в нейната форма и съдържаниев сила за
държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали
новата ревизиращая конвенция.
Член 16
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

24. Приложение 4:
Конвенция№ 156 на Международната организация на труда относно
равенството на възможностите и еднаквото отношение към
работниците и служителите от двата пола:работници и служители със
семейни задължения
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро
по труда и събраласе на 3.06.1981 г. на свояташестдесет и седма сесия;
Като взе предвид Филаделфийската декларация относно целите и задачите
на Международната организация на труда, която признава, че "всички
човешки същества, независимо от тяхната раса, вероизповеданиеи пол,
имат право да се стремяткъм постиганена материално благосъстояниеи
духовно развитие в условията на свободаи достойнство, икономическа
сигурности равни възможности";
Като отбелязаусловията на Декларацията относно равенството на
възможноститеиотношението към жените работничкии Резолюцията
относно плана за действие за насърчаване на равенството на
възможноститеина отношението към жените работнички, приети от
Международната конференция на труда през 1975 г.;
Като взе предвид разпоредбитена международните конвенции и
препоръкипо труда, които имат за цел да осигурятравенство на
възможноститеиеднаквото отношение към работницитеи служителите от
двата пола, и най-вече Конвенциятаи Препоръката за равенството в
заплащането, 1951 г.; Конвенцията и Препоръкатаотносно
дискриминациятав областта на труда и професиите, 1958 г. и част VIII от
Препоръката за развитието на човешките ресурси, 1975 г. и
Като припомня, че Конвенциятаотносно дискриминациятав областта на
труда и професиите, 1958 г. не предвиждаразграничение, основаващо се на
семейните задължения, и като отбеляза, че в тази насока са необходими
нови разпоредби;
Като отбелязаусловията на Препоръката относно заетосттана жените със
семейни задължения, 1965 г. и като взе предвид промените, настъпили
след нейното приемане;

25. Като отчете, че други актове относно равенството на възможноститеи
еднаквото отношение към двата пола са приети и от Организациятана
обединените нации и другиспециализирани институции и припомняйки
особено параграфчетиринадесетиот Преамбюла на Конвенцията относно
премахването на всичкиформина дискриминация по отношение на
жените, ООН, 1979 г., която посочва, чедържавите - страни по нея,
"съзнават, че промяната на традиционната роля на мъжа и на жената в
семейството и в обществото трябвада доведедо пълното равенство между
тях";
Като признава, че проблемитена работниците и служителите със семейни
задължения, са аспекти на проблемиотносно семейството и обществото, те
трябвада бъдат включени в националните политики;
Като признава необходимосттаот установяване на действително равенство
на възможноститеи еднакво отношение, както между работницитеи
служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между
тях и другите работници и служители и;
Като прецени, че много от проблемите, които имат работниците и
служителите, са усложнени, когато става въпрос за работниции служители
със семейни задължения, и като признаванеобходимосттаот подобряване
на положението на последнитечрез мерки, съответстващи на техните
специални потребности, итакива, които са насоченикъм подобряване
положението на работницитекато цяло;
Като реши в допълнение на това да приеме някои предложения относно
равенството на възможноститеи еднаквото отношение към работниците и
служителите от двата пола: работници и служители със семейни
задължения от двата пола, което е пета точка от дневния ред на сесията, и
Като реши тези предложения да приемат формата на международна
конвенция
приема на двадесет и трети.06.хиляда деветстотин осемдесети първа
годинаследната Конвенция, която може да бъденаричана Конвенция
относно работницитеи служителите със семейни задължения, 1981 г.
Член 1
1. Тазиконвенция се отнася до работниците и служителите от двата пола,

26. които имат задължения по отношение на намиращите се на тяхна издръжка
деца, когато тези задължения ограничаваттехните възможностидасе
подготвят, даучастват или да напредват в икономическадейност.
2. Разпоредбитена тази конвенция се отнасят и за работницитеи
служителите от двата пола, които имат задължения по отношение на други
членове на семейството, които явно се нуждаят от грижи или издръжка,
когато тези задължения ограничаватвъзможноститена първите да се
подготвят, даучастват или да напредват в икономическадейност.
3. За целите на тази конвенция понятията "деца на издръжка" и "други
членове на семейството, които явно се нуждаят от грижи или издръжка", са
лицата, определени като такива от всяка държава по един от начините,
посоченив член 9.
4. Работницитеи служителите, посоченив параграфи 1 и 2, се наричат по-
нататък "работниции служители със семейни задължения".
Член 2
Тази конвенция се отнася до всичкиотраслина икономиката и за всички
категории работниции служители.
Член 3
1. С цел създаването на действително равенство на възможноститеи на
еднакво отношение към работницитеи служителите от двата пола всяка
държавачленка трябва да приеме като цел на своята национална политика
създаването на възможностизалицата със семейни задължения, които
работятили желаят да започнатработа, да упражняват своето право, без да
са обект на дискриминация и доколкото е възможно,без да възникне
противоречиемеждуработата и семейните им задължения.
2. За целите на параграф 1 изразът"дискриминация" означава
дискриминация в областта на труда и професиите, така както е определен в
членове 1 и 5 на Конвенциятаотносно дискриминациятав областта на
труда и професиите, 1958 г.
Член 4
С цел установяването на действително равенство на възможноститеи на
еднакво отношение към работницитеи служителите от двата пола трябва

27. да бъдат взети всичкисъвместимис националните условия и възможности
мерки за:
а) да се даде възможностнаработниците и служителите със семейни
задължения да упражнят своето право на свободенизбор на работа;
б) да се вземат предвид техните потребности, доколкото сеотнася до
условията на труд и социалната сигурност.
Член 5
Следва да се предприемат всичкисъвместимис националните условия и
възможностимеркиза:
а) да се вземат предвид потребноститена работниците и служителите със
семейни задължения при регионалното планиране;
б) да се развиват и подкрепятместни, обществени или частни служби, като
служби за обгрижванена деца и предоставянена семейни услуги.
Член 6
Компетентните власти и органивъв всяка държавачленка предприемат
подходящимерки за осигуряванена информация и обучение, които да
съдействатза по-доброто възприеманеот общественосттана принципа на
равенството на възможноститеи еднаквото отношение към работниците и
служителите от двата пола и на проблемите на работницитеи служителите
със семейни задължения, както и за създаването на обществена среда,
благоприятназа решаването на тези проблеми.
Член 7
Съобразнонационалните условия и възможностиследвада се вземат
мерки в областта на професионалното ориентиранеи обучение, за да могат
работниците и служителите със семейни задължения да бъдат интегрирани
и да останат част от работната сила, както и да бъдат включени отново към
нея, когато са били изключени порадиналичие на такива задължения.
Член 8
Семейните задължения сами по себе си не могатда бъдат законно
основаниеза прекратяване на трудовото правоотношение.

28. Член 9
Разпоредбитена тази конвенция могат да се прилагат със законили
подзаконовиактове, колективни трудовидоговори, правилнициза
вътрешния ред и работа в предприятията, арбитражнирешения, съдебни
решения или посредством комбинация оттези методи или по всеки друг
подходящначин, който да е съвместим с националната практика и който е
съобразенс националните условия.
Член 10
1. Когато е необходимо икато се вземат предвид националните условия,
разпоредбитена тази конвенция могат да се приложат поетапно, като се
гарантира, че взетите за тази цел мерки ще се прилагат във всички случаи
за всички работниции служители, посоченив член 1, параграф 1.
2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, посочвав първия
доклад по прилагането й, който тя изготвя в съответствиес чл. 22 от
Устава на Международната организация на труда, дали и по отношение на
кои разпоредбина конвенцията има намерение да се възползваот
възможностите, предвиденив параграф 1 на този член, и в следващите
доклади посочвакакво е било направено или се предлага да се направи в
това отношение.
Член 11
Организациите на работодателите и на работницитеи служителите имат
правото да участват по подходящза националните условия и практика
начин при изработването и прилагането на мерки за прилагане на
разпоредбитена тази конвенция.
Член 12
Официалните ратификации на тази конвенция трябва да бъдат съобщавани
на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.
Член 13
1. Тазиконвенция обвързваединствено държавите - членки на
Международната организация на труда, чиито ратификации са
регистрираниот генералния директор на Международното бюро на труда.
2. Тя ще влезе в сила 12 месеца, след като ратификациите на две държави

29. членки бъдат регистрираниотгенералния директор.
3. Впоследствиетази конвенция ще влезе в сила за всяка държавачлен 12
месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана.
Член 14
1. Държавачленка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я
денонсираслед изтичането на десет годиниот датата на първоначалното й
влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното
бюро на труда и регистриранотнего. Денонсирането ще влезе в сила една
годинаслед датата на регистрирането му.
2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция и която в срокот
една годинаслед изтичането на периодаот десет годинипо предходната
алинея не използвавъзможносттазаденонсиране, предвидена в този член,
ще бъде обвързаназа нов период от десет годинии впоследствиеще може
да денонсиратази конвенция при изтичането на всеки период от десет
годинисъгласно условията, предвидени в този член.
Член 15
1. Генералният директор на Международното бюро на труда трябвада
уведомявавсички държави - членки на Международната организация на
труда, за всички регистрираниратификации и актове за денонсиране,
които са му съобщениот държавите - членки на организацията.
2. Като уведомявадържавите - членки на организацията, за регистрирането
на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор
трябвада насочивниманието им върху датата, на която тази конвенция
трябвада влезе в сила.
Член 16
Генералният директор на Международното бюро на труда трябвада
представина генералния секретар на Организацията на обединените нации
за регистриранев съответствиес чл. 102 от Устава на Организациятана
обединените нации пълна информация относно всичкиратификации и
актове за денонсиране, които той е регистриралв съответствиес
предходнитечленове.

30. Член 17
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административниятсъветна
Международното бюро на труда трябвада представя на Генералната
конференция доклад за прилагането на тази конвенция и ще преценява
дали трябвада се включи в дневния ред на конференцията въпросътза
нейната цялостнаили частична ревизия.
Член 18
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или
частично ревизиратази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не
предвиждадруго:
а) ратификацията на новата ревизиращаконвенция от една държава членка
ще доведе по право, независимо от чл. 14, до денонсиранена тази
конвенция при условие и когато новата ревизиращая конвенция влезе в
сила;
б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща я конвенция тази
конвенция ще престане да бъдеоткрита за ратифициране от държавите -
членки на Международната организация на труда.
2. Тазиконвенция ще остане във всичкислучаи в сила по своятаформа и
съдържаниеза всичкидържавичленки, които са я ратифицирали, но които
не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.