1. Договор на СОИС за Авторското Право
Договорът е подписан на 20.12.1996г. в Женева.Той е специален по смисъла на чл.20 от Бернската
конвенция и нито една разпоредба на този договор не трябва да влиза в противоречие с
конвенцията.Той е закрепващ,усилващ правата договор ,който служи като обща насока за правилното
определяне,прилагане и контролиране на ограниченията и изключенията предвидени в някои
национални законодателства.ДАП не съдържа изрична норма относно националния режим,но има
препратка към член на Бернската конвенция,който гарантира изпълнение на тази норма.Правата се
закрилят без да се изисква изпълнението на каквито и да е формалности.Закрилата,която дава не е за
идеи,процедури,методи на действие или математически концепции.
Закриляни обекти:
-компютърните програми,които ДАП отнася към литературните произведения и ги защитава като
такива.
-компилации от данни или други материали независимо от формата си.Защитата не се отнася за данните
в самостоятелна форма,а за цялата компилация.
-информацията в електронен формат -всяка държава подписала ДАП се задължава да предвиди в своето
законодателство санкции срещу всеки преместил,променил,разпространил невярна,съобщил,излъчил по
масмедиите информация или копие от такава относно творба,автор на творба,притежател на авторски
права,срокове или условия за използване на творбата без да има съответното разрешение.
Права на авторите.Освен имуществените и неимуществените права на авторите посочени в Бернската
конвеция,в ДАП е посочено ,че авторите имат право да:
- разрешат разгласяването на оригинала или негови екземляри,чрез продажба или друго прехвърляне на
собствеността с това уточнение ,че договарящите се държави могат сами да определят начина на
изчерпване правата след първата продажба на оригинала.
-отдават под наем на своите творби,освен в изключенията когато става дума за компютърни
програми,където самата програма не е обект на отдаване под наем и на кинематографични
произведения освен ако такова комерсиално потдаване под наем не накърнява изключителните права за
възпроизвеждане и не е свързано с пиратство.Проблем в това отношение е ,че договорът не задължава
страните подписали този договор да предвидят изключително право за търговско отдаване под наем.
- разрешат всякакво разгласяване на техните произведения по жичен и безжичен път,както и по начин
който да позволи на неограничен кръг от лица да имат достъп до произведението по място и време
избрано от тях,тоест on-line. Това е първият международен договор в,който сепризнава изключителното
право на разпространение.
Срокът на защита е до края на живота на автора и 50 години след смъртта му.Този срок се отнася и за
фотографиите,които до сега са били защитавани едва 25г.
По отношение на ограниченията и изключенията този договор дава възможност на държавите да
въведат индивидуални изключения и ограничения ,които да с аподходящи в дигиталната мрежова
заобикаляща среда,но единствено и само в рамките на БК.
В ДАП са намерили място и техническите средства за защита,като държавите се задължават да
предоставят адекватни законова защита срещу неутрализирането на технологични и технически мерки
и средства,които авторите използват за да защитят от накърняване правата си.
Държавите подписали договора трябва ако се наложи да направят промени в своите национални
законодателства с цел да осигурят прилагане на ДАП.