3. Йенс Мартенсон
Описание
• Разпределение на гробницата
• Подобни куполни гробници са открити в Тракия,
Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от
гробна камера с кошеровидно-
камбановиден купол и коридор към нея.
Гробницата е покрита от каменна риза, от която
пред входа на дромоса се отделят два успоредни
зида, които оформят правоъгълно преддверие с
дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата
е изградена от тухли, които в дромоса имат
правоъгълна форма, а в куполното помещение са
трапецовидни. Последните са служили за
изграждането на помещения с кръгъл план.
Тухлите в гробницата са свързани с хоросан,
съставен от вар и пясък.
4. Йенс Мартенсон
• Съдове и предмети, открити в гробницата
• В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред
камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и
обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в
гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че
е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни
копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно
изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и
снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със
следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена
каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен
пояс от фино гравирани лаврови листа.
• След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на
гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени
мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно
ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки
осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в
небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем
листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна
халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от
вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка, златна спирална
халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.
• „Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква
тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а
розетките – от диадемата на тракийката.
Съдове, открити в гробницата
Входът към дромоса
5. Йенс Мартенсон
• Стенописи
• Световната си известност гробницата
дължи на уникалните си стенописи в
коридора и куполното помещение – едни
от най-добре запазените стенописи на
античната живописност от
ранноелинистическата епоха. Стените
на дромоса и погребалната камера са
изпълнени с живописна украса, която
заема площ от 40 m2. Тя показва
отделни моменти от земния, военния и
задгробен живот на тракийския вожд
положен в нея.
• Художникът Кодзимасис Хрестос,
известен в античната история, е работил
с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и
бял. Използвани са две техники: мокро
фреско при декоративната и
фигуралната живопис и темпера при
оцветяването на пода и стените. В
украсата е използвана енкаустична
техника, при която мазилката добива
лъскав, почти огледален блясък.
• Стенната декорация прилича на
лицевата стена на богата постройка,
облицована с мраморни плочи и
завършваща с архитектурни детайли. В
преддверието стените са измазани с
глина. На фриза върху източната стена
на дромоса са изобразени пеши и конни
воини. Сцената възпроизвежда сблъсък
между две неприятелски войски.
Централно място заемат двама войни,
изправени един срещу друг. Единият е
облечен с къс червен хитон, на главата
си носи жълт шлем. Обут е с червени
обувки със заострени върхове. Другият
воин стои срещу него и е облечен с къс
син хитон и светлосиньо наметало. На
главата си има шлем цвят охра. В
ръцете си и двамата държат по един
крив нож и по две дълги копия. Около
тях са представени други пеши и конни
войни.
Стенописи от куполното
помещение
На гробницата
Тракийския владетел Ройгос
и неговата съпруга
6. Йенс Мартенсон
В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена.
Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според Иван Венедиков в дромоса е
изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван
Маразов това е митична сцена, представяща воинското достойнство на погребания.
В куполното помещение (същинската гробна камера) се наблюдава широк фриз с фигурална живопис, в който е
разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния
фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка
седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът е представен в тържествена и
спокойна поза, седнал е върху пъстра възглавница. Косата му е тъмна и се спуска на дълги къдри към тила, а на
главата си носи лавров венец, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло. Косата ѝ е също тъмна,
леко вълниста и прибрана.
Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри,
музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от
типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на
погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята
за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-
дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени
колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още
музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на
покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три
полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.
За погребалните традиции на траките Херодот пише:
’’ Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред; Колят жертвени животни и се угощават като по-напред
оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни
игри’’
7. Йенс Мартенсон
Гробницата днес
• През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е
преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите
условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия
с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е
включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното
културно и природно наследство.
• С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго
ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект
на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен
Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Входът към копието на гробницата