Или как точно ХРАНАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЧОВЕК, А ЧОВЕКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В БОГ (ИЛИ МАЙМУНА). Презентацията е изнесена в групата "Упражнения по медитация за начинаещи", към която можете да се присъедините ТУК: https://www.facebook.com/groups/meditacia и да участвате в редовните ни срещи в събота сутрин. Днес ще стане дума за следните и други неща: * Възможно и препоръчително ли е слънцеядството? * Да съществуваш или да бъдеш - една модерна дилема във време на пандемия; * Как светът се дематериализира в посока на духовното и на подматериалното; * Защо не се превръщаме в пиле, когато ядем повече пилешко? * Homo sapiens ли е човекът? * Как вкусваме света чрез 12-те сетива; * Двете полярни и пагубни концепции за храненето; * Диететика в Тайната вечеря и Космическото причастие; * Критиката като вид омраза и смирението като ключ за Портата към духовния свят; * При какви условия работи сетивото за истината? * Междукласовата и междувидовата борба не предполагат смирение - те са истинската бездуховност. Разсъждения върху няколко изречения от книгата "Как се постигат познания за висшите светове" от Рудолф Щайнер, отнесени към темата за Възкресението и фантома на човека.

1. Тайните на храненето,
смъртта и Възкресението
Или как храната се превръща в човек, а
човекът се превръща в бог (или маймуна).

2. 1. Възпитание, себевъзпитание и други пътища
● Хората не се раждат
равни
● Битието определя
съзнанието,
● но и съзнанието
определя битието.
● Една част от качествата
ни са вродени,
● друга се добиват чрез
възпитанието,
● трета - чрез
самовъзпитанието.
● Училището не учи на
смирение,
● а на послушание към
властта и чорбаджията
Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието
да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е
изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето
познание. Ако човек не притежава такава подготовка още в първите
стъпки по пътя на познанието, пред него израстват сериозни пречки
и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на
себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния
ученик.
Из “Как се постигат познания за висшите светове”, гл. 1.
Смирението се
добива чрез:
1. Възпитание,
2. Себевъзпитание;
3. С черпака по
главата

3. 2. Модерният светоглед:
● Човекът е господар и
няма нужда от
смирение;
● Може да прави с
тялото си каквото си
пожелае;
● След смъртта няма
нищо (освен червеи);
● Саможертвата е
безсмислена;
● Истината е условно
понятие;
● Бездуховност е да не
четеш Паулу Коелю!
Условия за работа на
сетивото за истината:
● Вътрешен покой;
● Самонаблюдение;
● Равновесие;
● Отделяне на чувствата;
● Гледна точка от периферията, не от
центъра;
● Емпатия.
Днес е твърде важно да се обърне
необходимото внимание върху
тези неща. Нашата цивилизация
тласка хората по-скоро към
критика и осъждане, отколкото
към смирение, преклонение и
жертвоготовност.
Из “Как се постигат познания за висшите светове”, гл. 1.

4. 3. Критиката е подобна на омразата и завистта
Критиката е от страната на омразата и
завистта. Тя няма как да бъде изцяло
обективна, защото човек в състояние на
емпатия не би се сетил да критикува, а би се
хвърлил да помага.
Дори нашите деца предпочитат да
критикуват и рядко изпитват уважение.
Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл
прогонва душевната сила, необходима за
висшето познание, докато
самоотверженото преклонение развива тази
сила.
Ариман Луцифер
Анализ (разграждане) Синтез (изграждане)
Критика (хейт) Смирение
Осъждане Жертвоготовност
Из “Как се постигат познания
за висшите светове”, гл. 1.

5. 1. Луцифер: Можем да живеем само с въздух
и слънчеви лъчи!
2. Ариман: Ти си това, което ядеш!
3. Христос: Не САМО с хляб ще живее човек,
но и с всяко Божие слово.
С това ние не заставаме против
своята цивилизация. Тук не става дума
да съдим и критикуваме своята
цивилизация.
- Идеалите не се ядат, нито се пият.
- Наистина ли?
Из “Как се постигат познания за висшите
светове”, гл. 1.
Тайната вечеря - Космическо причастие
● Транссубстанциираният хляб
съответства на небесната твърд (Зодиака),
пространството, плътта
● Транссубстанциираното вино
съответства на планетните сфери, времето,
кръвта.
● Храненето като достъп до неизчерпаемо
количество енергия
4. Три възгледа за храненето

6. 5. Какво наистина ядем?
Човек никога не би постигнал съвременното
равнище на науката, индустрията, съобщенията и
законодателството, ако той не упражняваше
критиката навсякъде; ако не прибягваше до
мащабите на своя собствен разум.
От твърдата храна се строят само мозъкът и
нервните тъкани, тоест нервната система.
Светлина е постъпващото през всяко от 12-те
сетива.
Човек вкусва:
● музиката и се просветлява или
помрачава от нея;
● по подобен начин възприема начина на
сервиране;
● живописта;
● обличането и обзавеждането с вкус;
● някои хора са сладки, други кисели;
● много хора напълняват след брака.
Из “Как се постигат познания за висшите светове”, гл. 1.
„Колко са
сладки на
вкуса ми
Твоите
думи! Да!
По-сладки
от мед в
устата ми!”
Псалом 119

7. Обаче това, което добихме по този начин в
областта на външната култура, трябваше да
се заплати със съответната загуба на духовен
живот и пропуснати възможности за висше
познание. Нека подчертаем: При висшето
познание не става дума за преклонение пред
човека, а за преклонение пред истината.
Дематериализация на храната (смърт) ==>
Транссубстанциация (възкресение) ==>
Човешка плът (телесно битие);
● Човекът не е хомо сапиенс, а всеки
човек е отделен вид ("Теософия");
● Нетрансформираната храна се
превръща в отрова за човека и се
изхвърля;
● Чрез храненето човек се научава да
минава прага;
● Подобно на други ритмични процеси, и
храненето е доказателство за
Възкресението;
● Съзнателното хранене усилва
духовните способности.
Из “Как се постигат познания за висшите светове”, гл. 1.
6. Хранене, смърт и Възкресение

8. 7. Дематериализиране на света и човека
Телесното битие на човека става все по-
малко материално;
● Целият свят се дематериализира.
● Една част от него се виртуализира
(подматерия);
● Друга част се етеризира.
● Светът постепенно се екскарнира.
Преминаването към
"прана" не може да
става по йогийския
начин, защото той
потиска Азовото
съзнание.
Дилемата на Хамлет:
"Да съществуваш или
да бъдеш" донякъде
може да се приложи и
към принципите на
храненето.

9. 8/12. Целият абзац от глава 1 на “Как се постигат…”
1. Този който е склонен към чувство на смирение, или
е имал щастието да е насочен към него от едно
правилно възпитание, ще е изключително улеснен,
когато по-късно потърси достъп до висшето
познание.
2. Ако човек не притежава такава подготовка още в
първите стъпки по пътя на познанието, пред него
израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги
преодолее без енергичната намеса на
себевъзпитанието, целящо да породи смирение в
душата на окултния ученик.
3. Днес е твърде важно да се обърне необходимото
внимание върху тези неща.
4. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към
критика и осъждане, отколкото към смирение,
преклонение и жертвоготовност.
5. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и
рядко изпитват уважение.
6. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл
прогонва душевната сила, необходима за висшето
познание, докато самоотверженото преклонение
развива тази сила.
● С това ние заставаме против нашата цивилизация.
(In this we do not wish to say anything against our
civilization. [???])
● Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата
цивилизация.
● Напредъкът на съвременната култура се дължи
тъкмо на критиката, на съзнателната човешка
преценка, на максимата "всичко изпитвайте и
приемайте най-доброто".
● Човек никога не би постигнал съвременното
равнище на науката, индустрията, съобщенията и
законодателството, ако той не упражняваше
критиката навсякъде; ако не прибягваше до
мащабите на своя собствен разум.
● Обаче това, което добихме по този начин в областта
на външната култура, трябваше да заплати и със
съответната загуба на духовен живот и пропуснати
възможности за висше познание.
● Нека подчертаем: При висшето познание не става
дума за преклонение пред човека, а за преклонение
пред истината. (veneration of truth and knowledge)

10. 8/12. на английски
The student who is gifted with this feeling, or who is fortunate
enough to have had it inculcated in a suitable education, brings a
great deal along with him when, later in life, he seeks admittance to
higher knowledge.
Failing such preparation, he will encounter difficulties at the very
first step, unless he undertakes, by rigorous self-education, to
create within himself this inner life of devotion.
In our time it is especially important that full attention be paid to this
point.
Our civilization tends more toward critical judgment and
condemnation than toward devotion and selfless veneration.
Our children already criticize far more than they worship.
But every criticism, every adverse judgment passed, disperses the
powers of the soul for the attainment of higher knowledge in the
same measure that all veneration and reverence develop them.
In this we do not wish to say anything against our civilization.
There is no question here of leveling criticism against it.
To this critical faculty, this self-conscious human judgment,
this “test all things and hold fast what is best,” we owe the
greatness of our civilization.
Man could never have attained to the science, the industry,
the commerce, the rights relationships of our time, had he not
applied to all things the standard of his critical judgment.
But what we have thereby gained in external culture we have
had to pay for with a corresponding loss of higher knowledge
of spiritual life.
It must be emphasized that higher knowledge is not
concerned with the veneration of persons but the veneration
of truth and knowledge.

11. 8/12. в оригинал
1. Wer in seinen Anlagen die devotionellen Gefühle hat, oder
wer das Glück hat, sie durch eine entsprechende Erziehung
eingepflanzt zu erhalten, der bringt vieles mit, wenn er im
späteren Leben den Zugang zu höheren Erkenntnissen
sucht.
2. Wer eine solche Vorbereitung nicht mitbringt, dem
erwachsen schon auf der ersten Stufe des
Erkenntnispfades Schwierigkeiten, wenn er nicht durch
Selbsterziehung die devotionelle Stimmung energisch in
sich zu erzeugen unternimmt.
3. In unserer Zeit ist es ganz besonders wichtig, dass auf
diesen Punkt die volle Aufmerksamkeit gelenkt wird.
4. Unsere Zivilisation neigt mehr zur Kritik, zum Richten, zum
Aburteilen und wenig zur Devotion, zur hingebungsvollen
Verehrung.
5. Unsere Kinder schon kritisieren viel mehr, als sie
hingebungsvoll verehren.
6. Aber jede Kritik, jedes richtende Urteil vertreiben
ebensosehr die Kräfte der Seele zur höheren Erkenntnis,
wie jede hingebungsvolle Ehrfurcht sie entwickelt.
● Damit soll gar nichts gegen unsere Zivilisation gesagt
sein.
● Es handelt sich hier gar nicht darum, Kritik an dieser
unserer Zivilisation zu üben.
● Gerade der Kritik, dem selbstbewussten
menschlichen Urteil, dem «Prüfet alles und das Beste
behaltet», verdanken wir die Größe unserer Kultur.
● Nimmermehr hätte der Mensch die Wissenschaft, die
Industrie, den Verkehr, die Rechtsverhältnisse
unserer Zeit erlangt, wenn er nicht überall Kritik geübt,
überall den Maßstab seines Urteils angelegt hätte.
● Aber was wir dadurch an äußerer Kultur gewonnen
haben, mussten wir mit einer entsprechenden
Einbuße an höherer Erkenntnis, an spirituellem Leben
bezahlen.
● Betont muss werden, dass es sich beim höheren
Wissen nicht um Verehrung von Menschen, sondern
um eine solche gegenüber Wahrheit und Erkenntnis
handelt.