3. Легендите за потъналия остров Атлантида са десетки, както и за евентуалното му
местонахождение. И ако се предположи, че загадъчният остров наистина е
съществувал, какво е станало с оцелелите му жители, питат се учени.
Все пак атлантите са се прославили със своите изкуства и с висшите си технологии.
Според някои учени сред нас до ден днешен живеят потомци на древните обитатели
на Атлантида.
Според легендите жителите на Атлантида имали способността да получават информация
от единното вселенско информационно поле. Те били достигнали много високо ниво
на развитие.
Техният научен и технологичен прогрес и културата им превъзхождала всички останали
на планетата. Но с времето жителите на мистериозния остров се променили и
започнали да се занимават с черна магия.

4. В резултат на злоупотребата им със свръхестествените им способности над Атлантида се
натрупало голямо количество отрицателна енергия. Това заплашвало цялата
планета с гибел.
Освен това имало голяма вероятност това да наруии енергийния баланс на Слънчевата
система. Затова, според някои хипотези, е било взето решение да бъде унищожена
цивилизацията на атлантите.
Голяма част от тях обаче оцелели. Всички представители на тази цивилизация били
русокоси и синеоки. Оттук и нацисткия мит за арийската раса – основателите на
Третия райх решили, че те са наследници на богоизбраните.
Писмените свидетелства за русокоси синеоки хора с невероятни знания датират от трети
век преди новата ера. Тогава в Египет се появил висок рус мъж, който нарекъл себе
си Трижди Велики.
Според легендите точно той дал на египтяните познанията в областта на различните
науки – география, астрономия, алхимия, създал писмеността и броенето и положил
основата на законодателството и религията.
Има и други примери за велики умове на русокоси мъже – например немският философ
Якоб Беме, живял през шестнадесети век. Той бил обикновен обущар, но пишел
фантастични трудове по окултизъм, антропология и теория на езиците.
Коренното население на Америка – индианците са запазили спомен, предаван от
поколения, за русия гигант Кон Тики Виракоча. Той дошъл от морето с други
гиганти и научил индианците на лов и земеделие. Русите хора се женели за индианки
и така се появили инките.
Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50
хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те
били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете
на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи,
между 3 и 4 метра, а кожата им била светла. Повечето древни цивилизации вярвали в
титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните
фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за
легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки
скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за
диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на
завоюването на инките.
Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали
по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани
като работници.
Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в
мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да
се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да

5. нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били
допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо
първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава
синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени,
кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)
Технологията на Атлантите
Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика
от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много
високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред
постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична
представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до
възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали
всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите
същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били
отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на
атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени
по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите
забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля.
Понякога го правели, понякога - не.
Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за
да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред
любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на
художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите
атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата
и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.
Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по
Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия.
Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е
така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във
филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е
врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта
за време-пространство като енергиен източник.
Експериментът от Филаделфия

6. За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за
това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те
години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на
университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ),
известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и
Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с
невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови
полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени
успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб
"Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия.
Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите,
корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и
корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на
няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за
моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям.
Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от
телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето
от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници.
Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата.
През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се
опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.
По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него
не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се
оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е
разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите
среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ.
Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.
Кристалите
Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот.
Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията
за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че
лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила,
вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали.
Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при
преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за
различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я
съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на
кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за
пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия
при преноса.

7. Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с
технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи
кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра
диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на
енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част
от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като
предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за
все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала
неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели
до потъването на Атлантида.
Гиганти са обитавали земята преди нас
В историческите хроники на XIX век често присъстват доклади от различни краища на света за скелети с
необичайно големи размери.
През 1821 година в Тенеси, САЩ, в древни каменни стени са открити останките на човешки скелети с
височина 215 сантиметра. През 1883 г. в Юта пък при разравянето на няколко могили са били открити
гробове на аборигени, извисявали се до 195 сантиметра. Въпреки че средният им ръст е бил с около 30 по-
малко.
През 1899 миньорите в Рурската област в Германия открили вкаменени скелети на хора, които варирали от
210 на 240 сантиметра.
През 1930 година в Австралия местни миньори пък непрекъснато се натъквали на вкамелости с отпечатъци на
огромни човешки стъпки. Съдейки по тях, антрополозите са изчислили, че собственикът им се е извисявал
до... 365 сантиметра.

8. В Китай също има доста доказателства за съществуването на хора-гиганти в древността. На територията на
страната има открити фрагменти от челюсти и зъби, принадлежали на хора с височина до 3-3.5 метра и
тежащи до 400 килограма.
През 1971 г. земеделският производител от Куинсланд Стивън Уокър се натъкнали на огромна човешка
челюст, зъбите на която били дълги по 5 сантиметра.
В един от най-старите книги, озаглавена "История и Античност", намираща се в библиотеката на
Оксфордския университет, е описан доклад за откриването на гигантски скелет, направен през
Средновековието. "Гигантът бе открит погребан в земята на 4 метра дълбочина и в пълно военно облекло.
Дължината на скелета бе 4.5 ярда (4 м), а зъбите му 6.5 инча (17 см)".
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсън Кол открива скелетите на гигантски хора на
брега на езерото Елиза в Централна Африка. 12 мъже, погребани в масов гроб, са достигали до ръст 375
сантиметра.
Съществуват доказателства, че и по време на Втората световна война в Полша по изкопаване на гроб след
масов разстрел са открити вкаменени черепи, високи 55 см. Или почти три пъти повече, отколкото при
съвременния човек.
В Южна Африка в диамантени мини през 1950 г. е бил открит фрагмент от огромен череп, висок 45 cм. Над
веждите е имал две странни издатини, приличащи на малки рога. Според антрополозите, изследвали
откритието, черепът е бил на около девет милиона години.
ОТКРИХА ПЕЩЕРАТА НА ГИГАНТИТЕ
През ноември 2007 г. военният фотограф от САЩ Даниел Фишер снима с камера в
баварската пещера Брейтенвинер гигантски кости.

9. Пещерата се намира до контролнопропускателния пункт 35 на Обединения
мултинационален център за подготовка - тренировъчна база на НАТО в Бавария. Фишер
е преместен тук след 7 години стаж в армията.
"Аз и двама мои приятели случайно открихме странното място. Носехме видеокамера и
заснехме хиляди огромни кости, които явно са принадлежали на титани. Връщахме се в
пещерата десетки пъти и гледахме многократно видеото. Накрая решихме да се свържем
с учени, които да обявят откритието, след като се убедят в неговата достоверност",
пише Даниел Фишер до изследователя от Калифорния Патрик Кук, автор на
бестселърите "Човешките доктрини:
ужасната истина
"Изгубените книги на Библията" и "Най-великата измама".
Патрик Кук на свой ред гледа филма и се свързва със сержанта за допълнителна
информация, която той разкрива в радиошоуто "Зона Х". Даниел Фишер не избира
Патрик Кук случайно. През 2003 г. изследователят и екипът му попадат на мистериозен
документ, подписан от Бертхолд Буч-нер в далечната 1563 г. Бучнер говори за планини
от великански кости, натрупани в пещерата Брейтенвинер. "Невежите няма да повярват
на тази история, а образованите ще я сметнат за невъзможна. Но ние бяхме там и
видяхме с очите си. Това е самата истина!... Открихме толкова много останки, че
първият от групата трябваше да ги мести и събира едни върху други, за да освободи
място да влезем. Те бяха изумително дълги, сякаш от измрели гиганти. Стигнахме и до
свод, под който стоеше
колосален череп,
какъвто никой никога не бе виждал!", разказва немецът преди 500 години.
"Сержант Фишер е убеден, че пещерата е масов гроб. Не е чувал теории за великани,
населявали планетата.
В момента пещерата е труднодостъпна, тъй като е в зоната на тренировъчната база, но
филмът може да се види свободно в интернет. Краткото видео е поредно доказателство
за тайнствена раса, бродила по нашите земи", коментира Кук. Досега той е проучил над
200 исторически описания на титани от целия свят. Събрал ги е от легенди, разкази,
исторически хроники
и летописи на инки, ацтеки и толтеки, индианци и аборигени, европейци, австралийци и
азиатци. "Те са навсякъде - обяснява той, - в историята, литературата и фолклора ни.
Митове за тях има в почти всяка човешка култура. Дори католическата църква почита
уникалния си светец от III в. свети Кристофър, който пренасял хора на раменете си,
преджапвайки най-дълбоките реки като плитки вадички. Кристофър е с 15-метров ръст и
е изглеждал страховито. Така го описва ранният християнски автор Жак де Воражин в

10. сборника с жития на светци и мъченици "Златната легенда".
Цяла "Книга на гигантите" съдържат и Кумрански свитъци от Мъртво море. Фрагменти от
"Книга на Енох", която е част от свитъците, разказват как 200 ангели прелъстили
"смъртните жени на човеците". От необичайните бракове израснало поколението на 14-
метровите хора. Колосите в Библията също са многобройни, Най-известният от тях е
Голиат. "По онова време бродеха из Земята исполини", четем в четвърти стих от шеста
глава на "Битие". В "Числа" (13: 33) Мойсей описва расата на титаните в Ханаан: "И там
видяхме исполините, Енохови синове от исполински род: изглеждахме пред тях като
скакалци, такива бяхме и в техните очи. " В книга З, стих 11 от "Второзаконие"
васанският цар Ог спи на железен одър, замислен за четириметровия му ръст. Одърът
бил дълъг 4, 30 метра и широк 200 см. "Някога на Земята имало гиганти", написал също
и древногръцкият поет Омир -700 години преди Христовото летоброене.
Фактите
През XIX в. в хода на завоюване на Северна Америка кавалерията на САЩ и наемни
войници влизат в битка с местно племе, чиито бойци се извисявали над З метра. След
безогледната сеч оцелелите са преместени в резервати. Армейските генерали се
оправдават, че избитите не са хора, тъй като са твърде високи, червенокоси и с бяла
кожа. Страхувайки се от реакцията на индианците, правителството издава заповед
труповете да се натоварят на кораби и да се пренесат в института "Смитсън" във
Вашингтон, основан през 1846 г. с дарение на английския химик Джеймс Смитсън.
Архивите на института свидетелстват, че екзотичните кости наистина са съхранявани в
него. От 1792 г. до 1965 г. археолозите не спират да изравят скелети на титани в 16
американски щата. Според Колумб и ловеца на бизони Бъфало Бил Коуди исполините от
Северна Америка достигали ръст от 8 метра и прескачали без усилие биволи. С тях си
общували индианците сиукси и алгонкин. През 1556 г. йезуитският мисионер Мелхиор
Нунес в писмата си от Индия и английският свещеник Джордж Хейкуил в своята
"Апология" от 1627 г. обясняват живо как отряд от 500 гиганти стрелци охранявали
портите на Пекин. Китайците се гордеели с богатите си находки от
4, 57-метрови кости
През 1692 г. археолози отварят гробница близо до Ангерс, Франция. В нея лежи скелет,
дълъг 5, 5 метра. В Агадир, Мароко, френският капитан Лафанешер се натъква на пълен
арсенал бойни оръжия - 500 двуостри брадви, тежащи над 15 кг. Бойците, които са ги
въртели в битка, е трябвало да имат огромни ръце и ръст поне 4 метра. Известни са
имената и на 15 коло-си от Великобритания от по-нови времена. Всички те са над 2
метра и половина. На Острова са изравяни най-често четириметрови човешки скелети от
различни епохи. Мореплавателите Христофор Колумб, Фердинанд Магелан, сър Фран-сис
Дрейк, Томас Кавендиш, Оливер Норт, Уилям Коули, Джордж Шелвок и Себалд де Веерт
съвсем безстрашно и не на шега описват титаните, които срещали по време на своите
пътешествия.

11. Великани
Еволюционистите не са склонни да приемат, че в миналото са съществували гигантски
варианти на съвременния човек, тъй като няма еволюционно обяснение за тяхното
съществуване, така както не са правени действителни опити да се обяснят гигантските
варианти на съвременни животни. Това по принцип не е област, с която
еволюционистите се занимават. Всъщност, науката не приема съществуването нито на
скални отпечатъци от гигантско стъпало, нито на огромни човешки кости. Несъмнено,
великанът не може да пасне никъде в еволюционната теория.
От друга страна, тези, които вярват, че Бог е създал света знаят, че според Библията,
хора с ръст на великани са населявали някога Земята. Библията доста категорично
заявява, че по това време (преди Потопа) е имало великани.
За християнинът, който вярва, че Голиат действително е съществувал, няма нуждае да
се занимава със смътностите на антропологията и нейните противоречия; той би могъл
само да се пита дали са открити останки от расите и местоживеенето на тези гиганти.
Отговорът, без да трябва да се сортира маймуната от пра-маймуната и от
предполагаемия пра-човек, е „Да”, в което ще се убедим по-долу.
Какво казва Библията по въпроса за великаните?
2 Samuel 21
В друга битка, която се случи при Gath, имаше огромен мъж с шест пръста на всяка ръка
и шест пръста на всеки крак – общо двадесет и четири. Той също се спусна от Rapha.
Когато той се присмя на Израел, Jonathan, син на Shimeah, брат на David, го уби.
13:33
И там ние видяхме великаните, синовете на Anak, които дойдоха от великани: и ние
бяхме в собствените си очи като скакалци, и така бяхме в техните.
Второзаконие 2:11
Които също бяха причислени към великаните, като Anakims; но Moabites ги нарече
Emims.
Второзаконие 2:20
Това също беше описана като земя на великани: великани живееха тука в древни
времена и Ammonites ги нарече Zamzummims;
Второзаконие 3:11
От великаните останаха само останките на Кралят Ог от Bashan; вижте неговия креват,
който беше креват от желязо; не са ли в Rabbath от децата на Ammon? Девет лакти
беше на дължина и четири лакти на ширина, лакти на човек.
Второзаконие 3:13

12. И останалата част от Gilead и цял Bashan, кралството на Oг, давам на половината от
племето на Manasseh; целия район на Argob, с целия Bashan, който беше наречен земята
на великани.
Състоянието на науката
Отне над 40 години за да се реализира, че Човекът Пилтдаун (Piltdown man), представен
като човекоподобно изкопаемо намерено във Великобритания, е било измама. "И може
това да изглежда безвредно за вас сега, когато е разкрито. Но знаете ли, че над 500
души са получили докторските си степени с написване на своите докторати за Човека
Пилтдаун? Ще дръзна да кажа, че никой не е взел обратно тези докторски титли след
като това беше разобличено, и тези хора са преподавали на стотици хиляди [други]
хора.", Уайят, Бюлетин №5.
През 1982 година д-р Лаял Уотсън заяви: "Вкаменелостите, които декорират нашето
родословно дърво са толкова малко, че все още има повече учени отколкото
вкаменелости. Забележителен е фактът, че всички материални доказателства за
еволюцията на човека не могат да запълнят дори и един ковчег!".
В подобен дух, статия, публикувана през 1994 г. в списанието Time призна, че:
"Въпреки разкопките, продължаващи повече от един век, списъкът на вкаменелостите
остава изнервящо къс. С толкова малко доказателства, дори да има само една кост,
която не се вмъква никъде, тя може да преобърне всичко. На практика, всяко голямо
откритие е предизвиквало сериозни сътресения в общоприетите разбирания и е
принуждавало учените да съчиняват нови теории при яростните си дебати.".
Преди наскоро развитите техники за датиране с помощта на радиоактивни материали
съществуваха само два основни метода за определяне възрастта на една вкаменелост.
Първият беше геоложкият слой, където образецът е намерен. Вторият, прилаган най-
вече за човешки вкаменелости, беше общият вид: дали той е маймунски и "примитивен",
или по-скоро наподобява този на съвременния човек.
Тези два критерия се прилагат все още нашироко, тъй като мнозинството от древните
останки на първия човек са напълно вкаменени и въглеродните методи за датиране не
могат да бъдат използвани.
Но от дълго време е прието, че ако вкаменелостите на първите хора се подредят според
тяхната степен на примитивност, този ред ще противоречи на античността на геоложките
слоеве, където са намерени.
Гигантопитек и мегантроп (Gigantopithecus и Meganthropus)
Тези факти са безспорни; имало е раса или група от хора, намерена в Австралия,
наречена от археолозите "мегантропи". Тези хора са били с много големи размери -
между 2 и 3.6 метра (7-12 фута) високи. Заедно с тези хора са намерени мега

13. инструменти - артифакти, така, че тяхната човекоподобност не може да се поставя под
въпрос.
Четири фрагмента от челюсти и хиляди зъби са открити в Китай на "гигантопитек блеки"
("gigantopithecus blacki"), назован така по името на своя откривател. Въз основа на
размера на зъбите и долните челюсти се смята, че той е бил около 3-3.6 метра (10-12
фута) висок и тежал 540 килограма (1200 фунта).
"Проблемът" е, че човешките вкаменелости са най-редките от всички и обикновено
оцеляват само най-твърдите кости, като челюсти, зъби и черепи. Както при повечето
художествени изобретения на "първобитния човек", голяма част от детайлите са просто
предположения.
Въпросът е, гигантопитекът човек ли е, или маймуна? Ясно е, че хора-гиганти са живели
някога. Разбира се, учените се страхуват от осмиване и вместо да определят точния
размер на индивидите, притежаващи по-големи черепи и зъби от нас, те предпочитат да
използват термина „груб”.
Антрополозите прекарват голяма част от времето си в опити да определят какво е
маймуна, какво е човек, кой от кого е произлязъл и така нататък. Сега повечето приемат
гигантопитека за маймуна (което е по-удобно за теорията за еволюцията), но поне
неговият cъ-откривател, а и много други, все още не виждат разликата между зъбите и
челюстите на гиганта и другите, така наречени предшественици.
Както казахме, всеки вярва, че мегантропът със своите мега оръдия на труда е бил
"човек". Оръдията на труда са намерени в същия район, в който и гиганта, но има
тенденция те да се свързват с откритите на същото местоположение други "видове".
Сравняване на оръдията на труда на мегантропа от шест места показва значително
стилизиране на брадвите, ножовете, теслите и други инструменти, оформяйки два
разграничими културни периода. Оттогава те биват назовавани от "ранния" и "късния
период". "Ранният период" е най-старият и най-примитивният, а оръдията на труда от
този период датират от преди 60 000 до 180 000 години. Докато "късният период "
показва по-напреднало стилово майсторство.
Населението от аборигени в областта Bathurst (Австралия) датира от поне 50 000
години, което прави очевидно това, че аборигените са живели рамо до рамо с хората на
мега-оръдията...
Гигантските артифакти на хора от Каменната ера са намерени в централната и
западната част на щата Ню Саут Уелс и южната и северната част на щата Куинсленд,
Австралия. Тези оръдия на труда се състоят от ръчни брадви, прътове, хаванчета, тесли,
ножове и други инструменти, често вариращи в тежестта си от 3.6 до 16 килограма (8-36
паунда), или дори повече.
Всъщност, тези артифакти са идентични с използваните от мегантропа, Гигантският

14. човек от Ява, населявал югоизточна Азия преди повече от 'един милион години' ,
мегантропът е бил висок 365 cm (12 фута) и е тежал 200-450 kилограма (няколкостотин
фунта).
В заключение може да се каже, че в началото на миналия век са били намерени
необикновено големи човешки зъби и челюстни кости. Собствениците на тези, открити в
Австралия и Европа са наречени мегантропи, а намерените в южен Китай и Ява стават
известни като гигантопитеци.
Тяхното съществуване не представлява загадка за вярващите в Библията, тъй като там
се споменава за великани, живели преди Потопа (Генезис 6:4).
Фактите за намерени останки и дори цели трупове на хора-гиганти са многобройни и
неопровержими. Скалите, където са намерени кости на гиганти датират от ерата на
динозаврите. Дали гигантите и динозаврите не са живели по едно и също време? И дали
за гигантите динозаврите не са били това, което са за нас днес кравите …?
Една от многото изключителни находки на гигантски хора е тази на ирландска
железопътна компания и е известна като „Вкамененият ирландски великан”. В момента
тази находка се съхранява в намиращото се на улица Broad депо на Лондонската и
Северозападната железопътни компании.
Смята се, че чудовищната фигура е изкопана от г-н Дайър, когато търсил желязна руда
в областта Aнтрим, Ирландия.
Тази фигура има следните размери: височина 3.7 метра (12 фута и 2 инча); обиколка на
гръдния кош 1.98 метра (6 фута и 6 инча); дължина на ръцете 1.37 метра (4 фута и 6
инча). Има шест пръста на десния крак. Тя тежи над 2 тона, така че са били необходими
половин дузина мъже и мощен кран за да бъде поставена в подходяща поза за снимката
на списание Strand.
Гигантски човешки кости, намерени в Близкия Изток
Джо Тейлър от Музея за вкаменелости Mount Blanco изваял тази бедрена кост (на
снимката) след като получил следното писмо:
„Скъпи християнски приятели, аз бях роден и живях в Близкия изток от 1938 г. до 1968
г.. Бях инженер по водата в Ейн-Тел и Ефрат и бях много заинтересуван от археология и
история, като имах няколко много интересни находки, някои от които могат да звучат
невероятно.
Донесох със себе си няколко остриета на стрели и др. от бойното поле на битката между
армиите на цар Небучаднезар и Фаро-Нечо. А какво ще кажете за великаните, за които
се споменава в Генезиса [Библията]?
В югоизточна Турция, в долината Ефрат, в Хомс и при Уран-Зохра, някога са
съществували гробници с дължина около четири метра, но сега пътищата и другата

15. конструкционна работа са ги разрушили. По време на подобни конструкционни
разкопавания на две места бяха открити бедрени кости с дължина около 120 сантиметра
(47.24 инча).
Звучи невероятно. Аз живях със семейството си в Ейн-Тел повече от 14 години, и точно
на мястото, където се е намирал главният щаб на цар Небучаднезар след битката при
Чаркамиш, аз изкопах гробовете на офицерите на царя и намерих скелетите им,
наподобяващи сюнгери и превръщащи се в бяла пепел при докосване, заедно с
намиращите се около тях амуниции, копия и инструменти от сайлекс и обсидиан.”
Великанът с тези размери бедрени кости трябва да е бил висок около 4.5 метра (14-16
фута). В своята книга „Факти и фантазии за вкаменелости”, Джо Тейлър цитира няколко
репортажи за гигантски човешки скелети или изображения, открити в Египет, Италия,
Патагония - Аржентина, и западните Щати.
Гигантски отпечатък на стъпка в твърд гранит, открит през 2002 г.
Златотърсачът Джеймс Снайдер от Рамона, Кливланд, САЩ, също открива доказателство
за съществуването на великани в близките планини преди много хилядолетия -
вкаменена стъпка на Бигфут.
За да види тази стъпка, човек трябва да се изкачи на повече от триста метра височина
по пресечен планински терен в Националната гора на Кливланд. Къщата на Джеймс
Снайдер е точно в нейното подножие.
"Аз положих много усилия за да прокарам пътека там, където никой друг все още не е
минавал; аз всъщност търсех злато.", казва Снайдер.
Но вместо злато, Снайдер намира в планината Гоуерс гигантска вкаменена стъпка,
отпечатана в твърд гранит.
Стъпката била открита на место,където по време на дъждовния сезон местността става
легло на речно устие. Изглежда, че голямо същество е преминало през устието преди
много време, оставяйки след себе си своята стъпка.
Как се е оказала тази стъпка там и кога е направена? Това не се знае. Но Снайдер е
убеден, че е било или Йети, или Саскуоч, или Бигфут.
Гигантска човешка бедрена кост в твърда скала
Има моменти, когато направените открития се превръщат в "загадка на загадките". През
юли 1877 г. четирима златотърсачи търсили скъпоценни метали в изолирана, хълмиста
област, близо до Пролетната долина, недалеч от Eврика, щата Невада.
Сканирайки скалите, един от мъжете забелязал нещо странно да се подава от висок
слон. Изкачвайки се по-високо за да го види отблизо, търсачът с изненада установил, че

16. това е човешка бедрена кост с капачка на коляно, излизащи от твърдата скала. Той
извикал своите колеги и използвайки търнокопите си, те отделили част от скалата
заедно със странната находка. Осъзнавайки, че са намерили нещо доста необичайно,
мъжете я занесли в Еврика, където тя била поставена за показ.
Камъкът, в който били вградени костите, бил твърд, тъмно червен квартизит, а костите -
почти черни от карбонизацията, свидетелстваща за голяма възраст. Когато
обграждащият камък бил внимателно отстранен, оказало се, че образецът включва
бедрена кост на крак - счупена на 10 сантиметра над коляното - коленна става с
капачка, подбедрени кости и цяло стъпало на крак.
Няколко медицински доктори изследвали останките и установили, че анатомично те
действително са принадлежали някога на човешко същество, и то такова, което много
прилича на съвременния човек. Но най-интригуващото нещо от тези кости бил техният
размер: от коляното до петата те били дълги 99 сантиметра (39 инча). Собственикът им
би трябвало да е бил над 3.6 метра (12 фута) висок.
Освен това интересен бил и фактът, че скалата, в която били намерени костите,
датирала от геологичната ера на динозаврите, Юрският период, който е преди повече от
185 милиона години. Дали гигантите и динозаврите не са живели по едно и също време?
И дали за гигантите динозаврите не са били това, което са за нас днес кравите …?
В митовете и легендите на много народи по света се срещат предания за великани. Пирамидите в Египет и
Южна Америка, както и мегалитите в Европа се наричали циклоскопически постройки в чест на еднооки
великани. Дори и в официалната история съществуват някои потвърждения, че някога са съществували
исполини.
Историкът Берос например, който е живял в древен Вавилон през 4-3 век пр. не.е. твърди,че на нашата
планета са съществували три типа разумни същества - исполини, хора амфибии и обикновени хора. Берос
не съобщава кога точно е започнала деградацията на великаните, но в един момент те започнали да
угнетяват обикновените хора, били обвинени в людоедство, както и в инцест - блудно съжителство в родните
си майки, сестри, дъщери, момчета и животни, не уважавали боговете и вършели всякакви безобразия, за

17. което Бог се разгневил и изпратил на Земята Всемирния потоп.
Друго косвено потвърждение за съществуването на исполините са статуите близо до афганистанския град
Бамян. Това са пет колосални статуи, първата от които с височина 52 метра. Според специалистите тя
изобразява Първата раса, която нямала физическо тяло. Втората статуя, 36 метра, изобразява втората раса,
третата - 18 м - увековечава Третата паднала раса , заченала Първата физическа раса, родена от мъж и
жена. Статуята олицетворяваща Първата физическа раса е 5 метра висока и изобразява расата на
атлантите. Последната статуя, малко по-висока от обикновен човек, изобразява Петата раса - съвременната.
Смята се, че тези фигури са създадени от посветени от Четвъртата раса, които след гибелта на Атлантида
са увековечили в камък историята на Човечеството.
Подобни сведения се съдържат в оригиналното произведение на ацтеките - ‘Кодексът Ватиканус’. Според
този документ на Земята последователно са съществували четири човешки цивилизации. Първото
поколение - расата на гигантите - измряло от глад, второто било унищожено от огромен пожар, третото
поколение било отнесено от ураган с огромна сила, а хората се превърнали в маймуни. Четвъртото
поколение загинало в резултат за всемирния потоп и едва след гибелта му се появило петото, съвременно
поколение.
В легендите на древните инки също се срещат гиганти. Те доплували в страната им с огромни тръстикови
салове. Пришълците били толкова високи, че дори най-високият индианец им стигал до коленете. Главите
на великаните били огромни, косите - черни, очите напомняли големи чинии, а по лицата им липсвало
окосмявне.
Освен легендите и писмените извори, науката разполага и с някои артефакти, косвено потвърждаващи
съществуването на раса на гиганти. В Южна Америка, при разкопки, били открити огромни брадви, а в
колекцията на Историческото общество на САЩ е представена огромна бронзова брадва с дължина 1 метър
и тегло 150 килограма. Възрастта на находката е на 49 млн. години.
Изследователят на Африка Б. Дейвидсън описва африканските исполини - те били надарени с невероятна
сила, с една ръка преграждали течението на реките, гласовете им били толкова гръмки, че достигали от
едно село до друго. Когато някои от великаните кашляли, птиците сякаш били издухвани от вятъра, а когато
ловували, убитите слонове и хипопотами носели на раменете си.
През 1912 година в южноафриканската провинция Трансваал, на платото Велд, била открита следа от
човешко стъпало. Размерът му бил 1,3 м дължина и 76 см ширина. Този отпечатък от ляв крак на гигант бил
вдлъбнат в скалата на 15 см.
Много по-рано,на остров Цейлон пък бил открит отпечатък на дясно стъпало , дълго 1,5 м и широко 80 см.
Учените са изчислили, че такова стъпало може да принадлежи на човек висок 10,5 метра.
Според преданията на жители на остров Пасха, такива великани са живели преди 18 милиона години. В
процеса на еволюцията обаче, те се смалили до 6 метра и именно тях изобразяват статуите на острова.
Последните археологически находки също потвърждават съществуването на великани. Археологът Саймън
Дор открил скелет на великан, наранен от удар с камък. Възрастта на скелета била около 3000 години, а
ръстът- 4 метра. В пещерите на Еквадор пък са открити 3,5-метрови скелети на гиганти, които са живели в

18. страната на инките.
В началото на 2007 година британски палеонтолози били потресени от откритие в пустинята Гоби - скелет
на човек, чийто ръст бил 15 метра. Скалата, в която били намерени останките била на приблизително 45
милиона години...
Постепенно се налага изводът, че съществуването на раса на гиганти е било възможно. А редица
чуждестранни специалисти пък твърдят, че Йети, неуловимият снежен човек е потомък именно на тази
раса...

19. Преди наскоро развитите техники за датиране с помощта на радиоактивни
материали съществуваха само два основни метода за определяне възрастта на
една вкаменелост.
Първият беше геоложкият слой, където образецът е намерен. Вторият,
прилаган най-вече за човешки вкаменелости, беше общият вид: дали той е
маймунски и "примитивен", или по-скоро наподобява този на съвременния
човек.
Тези два критерия се прилагат все още нашироко, тъй като мнозинството от
древните останки на първия човек са напълно вкаменени и въглеродните
методи за датиране не могат да бъдат използвани.
Но от дълго време е прието, че ако вкаменелостите на първите хора се подредят
според тяхната степен на примитивност, този ред ще противоречи на
античността на геоложките слоеве, където са намерени.
Гигантопитек и мегантроп (Gigantopithecus и Meganthropus)
Тези факти са безспорни; имало е раса или група от хора, намерена в
Австралия, наречена от археолозите "мегантропи". Тези хора са били с много
големи размери - между 2 и 3.6 метра (7-12 фута) високи. Заедно с тези хора са
намерени мега инструменти - артифакти, така, че тяхната човекоподобност не
може да се поставя под въпрос.
Четири фрагмента от челюсти и хиляди зъби са
открити в Китай на "гигантопитек блеки"
("gigantopithecus blacki"), назован така по името
на своя откривател. Въз основа на размера на
зъбите и долните челюсти се смята, че той е бил
около 3-3.6 метра (10-12 фута) висок и тежал 540
килограма (1200 фунта).
"Проблемът" е, че човешките вкаменелости са
най-редките от всички и обикновено оцеляват
само най-твърдите кости, като челюсти, зъби и
черепи. Както при повечето художествени
изобретения на "първобитния човек", голяма
част от детайлите са просто предположения.
Въпросът е, гигантопитекът човек ли е, или
маймуна? Ясно е, че хора-гиганти са живели
някога. Разбира се, учените се страхуват от
осмиване и вместо да определят точния размер
Гигантска човешка бедрена кост, намерена в
Турция.

20. на индивидите, притежаващи по-големи черепи и зъби от нас, те предпочитат
да използват термина „груб”.
Антрополозите прекарват голяма част от времето си в опити да определят
какво е маймуна, какво е човек, кой от кого е произлязъл и така нататък. Сега
повечето приемат гигантопитека за маймуна (което е по-удобно за теорията за
еволюцията), но поне неговият cъ-откривател, а и много други, все още не
виждат разликата между зъбите и челюстите на гиганта и другите, така
наречени предшественици.
Както казахме, всеки вярва, че мегантропът със своите
мега оръдия на труда е бил "човек". Оръдията на труда
са намерени в същия район, в който и гиганта, но има
тенденция те да се свързват с откритите на същото
местоположение други "видове".
Сравняване на оръдията на труда на мегантропа от
шест места показва значително стилизиране на
брадвите, ножовете, теслите и други инструменти,
оформяйки два разграничими културни периода.
Оттогава те биват назовавани от "ранния" и "късния
период". "Ранният период" е най-старият и най-
примитивният, а оръдията на труда от този период
датират от преди 60 000 до 180 000 години. Докато
"късният период " показва по-напреднало стилово
майсторство.
Пример за мега инструмент, дълъг
над 45 сантиметра (18 инча). От
статия на Скот Коралес.
Населението от аборигени в областта Bathurst (Австралия) датира от поне 50
000 години, което прави очевидно това, че аборигените са живели рамо до рамо
с хората на мега-оръдията...
Гигантските артифакти на хора от Каменната ера са намерени в централната и
западната част на щата Ню Саут Уелс и южната и северната част на щата
Куинсленд, Австралия. Тези оръдия на труда се състоят от ръчни брадви,
прътове, хаванчета, тесли, ножове и други инструменти, често вариращи в
тежестта си от 3.6 до 16 килограма (8-36 паунда), или дори повече.

21. Изображения на черепите на: австралопитек (горе вляво), мегантроп (вдясно), съвременен
човек (долу вляво), и шимпанзе.
Всъщност, тези артифакти са идентични с използваните от мегантропа,
Гигантският човек от Ява, населявал югоизточна Азия преди повече от 'един
милион години' , мегантропът е бил висок 365 cm (12 фута) и е тежал 200-450
kилограма (няколкостотин фунта).
В заключение може да се каже, че в началото на миналия век са били намерени
необикновено големи човешки зъби и челюстни кости. Собствениците на тези,
открити в Австралия и Европа са наречени мегантропи, а намерените в южен
Китай и Ява стават известни като гигантопитеци.
Тяхното съществуване не представлява загадка за вярващите в Библията, тъй
като там се споменава за великани, живели преди Потопа (Генезис 6:4).

22. „Вкамененият ирландски великан” - снимка на
британското списание Strand от декември 1895 г.,
препечатана в книгата на W. G. Wood-Martin „Следи
от древните вярвания на Ирландия”, където се
споменава за намерен вкаменен великан по време на
минни операции в областта Aнтрим, Ирландия.
Челюст със зъби на мегантроп (вляво) и съвременен
човек.

23. Фактите за намерени останки и дори цели
трупове на хора-гиганти са многобройни и
неопровержими. Скалите, където са
намерени кости на гиганти датират от ерата
на динозаврите. Дали гигантите и
динозаврите не са живели по едно и също
време? И дали за гигантите динозаврите не са
били това, което са за нас днес кравите …?
Една от многото изключителни находки на
гигантски хора е тази на ирландска
железопътна компания и е известна като
„Вкамененият ирландски великан”. В
момента тази находка се съхранява в
намиращото се на улица Broad депо на
Лондонската и Северозападната железопътни
Бедрената кост, направена от Джо Тейлър по данни
за открити кости на гиганти в Близкия Изток, за
които той лично получил писмо от очевидец.
компании.
Смята се, че чудовищната фигура е изкопана от г-н Дайър, когато търсил
желязна руда в областта Aнтрим, Ирландия.
Тази фигура има следните размери: височина 3.7 метра (12 фута и 2 инча);
обиколка на гръдния кош 1.98 метра (6 фута и 6 инча); дължина на ръцете 1.37
метра (4 фута и 6 инча). Има шест пръста на десния крак. Тя тежи над 2 тона,
така че са били необходими половин дузина мъже и мощен кран за да бъде
поставена в подходяща поза за снимката на списание Strand.
Гигантски човешки кости, намерени в Близкия Изток
Джо Тейлър от Музея за вкаменелости Mount Blanco изваял тази бедрена кост
(на снимката) след като получил следното писмо:
„Скъпи християнски приятели, аз бях роден и живях в Близкия изток от 1938 г.
до 1968 г.. Бях инженер по водата в Ейн-Тел и Ефрат и бях много заинтересуван
от археология и история, като имах няколко много интересни находки, някои
от които могат да звучат невероятно.
Донесох със себе си няколко остриета на стрели и др. от бойното поле на
битката между армиите на цар Небучаднезар и Фаро-Нечо. А какво ще кажете
за великаните, за които се споменава в Генезиса [Библията]?
В югоизточна Турция, в долината Ефрат, в Хомс и при Уран-Зохра, някога са
съществували гробници с дължина около четири метра, но сега пътищата и
другата конструкционна работа са ги разрушили. По време на подобни

24. конструкционни разкопавания на две места бяха открити бедрени кости с
дължина около 120 сантиметра (47.24 инча).
Звучи невероятно. Аз живях със семейството си в Ейн-Тел повече от 14 години, и
точно на мястото, където се е намирал главният щаб на цар Небучаднезар след
битката при Чаркамиш, аз изкопах гробовете на офицерите на царя и намерих
скелетите им, наподобяващи сюнгери и превръщащи се в бяла пепел при
докосване, заедно с намиращите се около тях амуниции, копия и инструменти
от сайлекс и обсидиан.”
Великанът с тези размери бедрени кости трябва да е бил висок около 4.5 метра
(14-16 фута). В своята книга „Факти и фантазии за вкаменелости”, Джо Тейлър
цитира няколко репортажи за гигантски човешки скелети или изображения,
открити в Египет, Италия, Патагония - Аржентина, и западните Щати.
Гигантски отпечатък на стъпка в твърд гранит, открит през 2002 г.
Златотърсачът Джеймс Снайдер от Рамона, Кливланд, САЩ, също открива
доказателство за съществуването на великани в близките планини преди много
хилядолетия - вкаменена стъпка на Бигфут.
За да види тази стъпка, човек трябва да се
изкачи на повече от триста метра височина по
пресечен планински терен в Националната гора
на Кливланд. Къщата на Джеймс Снайдер е
точно в нейното подножие.
"Аз положих много усилия за да прокарам
пътека там, където никой друг все още не е
минавал; аз всъщност търсех злато.", казва
Снайдер.
Но вместо злато, Снайдер намира в планината
Гоуерс гигантска вкаменена стъпка, отпечатана
Отпечатък от стъпка на гигант в гранитна
скала в планината Гоуерс, Кливланд, САЩ,
открит от Джеймс Снайдер през 2002 г.
в твърд гранит.
Стъпката била открита на место,където по време на дъждовния сезон
местността става легло на речно устие. Изглежда, че голямо същество е
преминало през устието преди много време, оставяйки след себе си своята
стъпка.
Как се е оказала тази стъпка там и кога е направена? Това не се знае. Но
Снайдер е убеден, че е било или Йети, или Саскуоч, или Бигфут.

25. Гигантска човешка бедрена кост в твърда скала
Има моменти, когато направените открития се превръщат в "загадка на
загадките". През юли 1877 г. четирима златотърсачи търсили скъпоценни
метали в изолирана, хълмиста област, близо до Пролетната долина, недалеч от
Eврика, щата Невада.
Сканирайки скалите, един от мъжете забелязал нещо странно да се подава от
висок слон. Изкачвайки се по-високо за да го види отблизо, търсачът с изненада
установил, че това е човешка бедрена кост с капачка на коляно, излизащи от
твърдата скала. Той извикал своите колеги и използвайки търнокопите си, те
отделили част от скалата заедно със странната находка. Осъзнавайки, че са
намерили нещо доста необичайно, мъжете я занесли в Еврика, където тя била
поставена за показ.
Камъкът, в който били вградени костите, бил твърд, тъмно червен квартизит, а
костите - почти черни от карбонизацията, свидетелстваща за голяма възраст.
Когато обграждащият камък бил внимателно отстранен, оказало се, че
образецът включва бедрена кост на крак - счупена на 10 сантиметра над
коляното - коленна става с капачка, подбедрени кости и цяло стъпало на крак.
Няколко медицински доктори изследвали останките и установили, че
анатомично те действително са принадлежали някога на човешко същество, и
то такова, което много прилича на съвременния човек. Но най-интригуващото
нещо от тези кости бил техният размер: от коляното до петата те били дълги 99
сантиметра (39 инча). Собственикът им би трябвало да е бил над 3.6 метра (12
фута) висок.
Освен това интересен бил и фактът, че скалата, в която били намерени костите,
датирала от геологичната ера на динозаврите, Юрският период, който е преди
повече от 185 милиона години. Дали гигантите и динозаврите не са живели по
едно и също време??