Документът е поетичен текст, в който авторът, Александър Калчев, изразява болезнените си спомени за минала любов и борба с времето. Той осъзнава, че въпреки промените, чувствата остават незабравими и болката от загубата остава жива. Изразява надежда за завръщане и преодоляване на страданията.

1. СРЕЩА
АЛЕКСАНДЪ
Р
КАЛЧЕВ

2. „...Казват, лекувало времето.“
Ем.Дикинсън

3. ДА АЗ СЪМ...СЪЩИЯТ. КОГОТО ТИ СИ
ЗАБРАВИЛА КАТО НЕНУЖНА ТАЙНА.

4. И ОЩЕ МЕ БОЛИ ОТ ТАЗИ МИСЪЛ,
ОТКАКТО СЕ ВИДЯХМЕ УЖ СЛУЧАЙНО.

5. В ОЧИТЕ ТИ СЕ МЯТАХА ГОДИНИ,
ОПЛЕТЕНИ ВЪВ МРЕЖИТЕ НА СПОМЕН.

6. СТОЯХ ДО ТЕБ.И ДИШАХ КАТО РИБА.
А ОТ ГЛАСА МИ НЯМАШЕ И ПОМЕН

7. ДОБРЕ, ЧЕ БЕШЕ
ТЕСЕН КОРИДОРЪТ,
ЗА ДА ПОДСИЛИ
ЧУВСТВОТО
ЗА БЛИЗОСТ.

8. ПРОСТИ МИ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КАКВО ГОВОРЕХ.
КОЙ ЖАДЕН ПЕЕ, АКО СРЕЩНЕ ИЗВОР?

9. И ДВАМАТА СЕ БЯХМЕ ПРОМЕНИЛИ,
НО АЗ НЕ МОЖЕХ ДА НЕ ТЕ ПОЗНАЯ

10. ТИ ПАК СИ БЕ ОСТАНАЛА
КРАСИВА.
ТИ ПАК СИ БЕШЕ СЪЩАТА,
ОНАЯ...

11. ................................................................................................

12. НАПИХ СЕ.ВЕЧЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА.

13. ОСТАНА ЛИ СЕКУНДА ОЩЕ САМО,
НЕ ЩЕ СЕ ВЪЗДЪРЖА.ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА.

14. ЩЕ СЕ ОТВОРИ СТАРАТА МИ РАНА....

15. И ВСИЧКИ МОИ КУЛИ ЩЕ СЕ СРУТЯТ...

16. НЕ, ВРЕМЕТО ИЗОБЩО НЕ ЛЕКУВА.
ПРОСТО ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНОТО УТРЕ..

17. ОСТАНАЛОТО...

18. ...САМО НИ СЕ СТРУВА.

19. текст: АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ (1945)
БЪЛГАРИЯ

20. картини: АННА КОСТЕНКО(1974)
Украйна
(фотографии от мрежата)

21. КРАЙ

22. СВЕТЪЛ
ДЕН!