Поетичен текст на Александър Калчев, в който се описва среща между лирическия герой и еднообразна и безчувствена фигура, аналогична на ледник. Героят изпитва емоционално притяжение и жажда за човечност в лицето на другия, опитвайки се да възвърне губената свързаност между хората. Възможността за изменение и топене на ледовете между тях е същевременно надежда и заплаха.

1. ВРЕМЕТО
АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ

2. ТИ СЕ ДВИЖИШ КЪМ МЕН КАТО ЛЕДНИК
СМИЛАШ ВСИЧКО ПРЕД СЕБЕ СИ В СЕБЕ СИ.

3. АЗ СТОЯ СРЕЩУ ТЕБ И ТЕ ГЛЕДАМ
ОМАГЬОСАН.НАПРАВО ОБСЕБЕН
СЪМ

4. МИГ СЛЕД МИГ, С ПОЛОВИН МИЛИМЕТЪР
СЕ ПРИДВИЖВАШ ЗЛОВЕЩО НАСРЕЩА МИ.

5. ЩЕ МЕ СМАЖЕШ, НЕ СЕ ЛИ ПРЕМЕСТЯ,
НО СТОЯ, ЗАКОПНЯЛ ЗА ЧОВЕЩИНА

6. МОЖЕ БИ ТОЧНО В ТЕБ ЩЕ Я
СРЕЩНА.
ТЯ ОТДАВНА ИЗБЯГА ОТ ХОРАТА.

7. МНОГО МАЛКО СМЕ ДНЕШНИТЕ ГРЕШНИ,
СРЕД БЕЗГРЕШНИЦИ, ПУСНАЛИ КОРЕНИ.

8. АЗ СТОЯ СРЕЩУ ТЕБ ДА Я ВЪРНА.
ЗАТОВА СЪМ ЗАСТАНАЛ НА ПЪТЯ ТИ.

9. КАКТО ВСИЧКИ-И МЕН ЩЕ ПОГЪЛНЕШ
С ТОПЛИНАТА, В ДУШАТА МИ СКЪТАНА.

10. НО ДАНО СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ С НЕЯ
ЩЕ СЕ СРИНЕ КРИТИЧНАТА ТОЧКА.

11. И ГОЛЯМОТО ЛЕДОТОПЕНЕ
МЕЖДУ ХОРАТА МОЖЕ ДА ПОЧНЕ.

12. КРАЙ
текст АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ
alexkaltchev@abv.bg
Фотографии: интернет