1. Р. Петрова СОУ „П.Р.Славейков” гр. Кърджали
КАК ДА ПРЕДПАЗИМ ДЕЦАТА СИ?
КАК ДА ПРЕДПАЗИМ ДЕЦАТА СИ
СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Скъпи родители,
1. Помогнете на вашето дете да опознае района, в който живее и учи.
2. Възпитавайте детето да бъде смело, но предпазливо. Не насаждайте страх в детето.
Страхливите деца са по-уязвими.
3. Научете детето да разпознава и се доверява на служителите на реда.
4. Опознайте приятелите на вашето дете. Спечелете тяхното доверие, за да сте добре
информирани за детето си и неговите контакти.
5. Изисквайте адресите и телефоните на приятелите на вашето дете. Запознайте се с
техните родители и средата, в която живеят. Бъдете особено предпазливи към новите
запознанства.
6. Намирайте време за разговор с вашето дете. Въоръжете се с търпение да го
изслушате. Вникнете в неговите проблеми и контакти. Отнасяйте се с уважение и
доверие към детето си. Уважавайте неговите мнения и решения.
7. Ако оставяте детето само в къщи, търсете помощта на близки и познати, които да го
проверяват и наглеждат.
8. Обяснете на детето, че е опaсно да остава на улицата след здрачаване.
9. Бъдете бдителни, когато някои хора, дори семейни познати, проявяват особено
внимание към детето ви, или се усамотяват с него. Открийте мотивите на тези хора.
10. Бъдете бдителни за пари и други подаръци, които детето получава. Разберете кой и
с какви подбуди ги дава на детето.
11. Когато детето ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете
с кого и защо го прави.
12. Не оставяйте детето си без надзор в дните на национални, църковни или други
празници. Практиката показва, че на празници опасността от отвличане и похищение на
децата е особено голяма.
КАК ДА ПОСТЪПИМ:
І. КОГАТО ДЕТЕТО Е СТАНАЛО ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ
1. Незабавно подложете детето на медицински преглед. Изискайте документиране на
състоянието му и последиците от насилието в съдебна медецина. След това се
консултирайте с психолог.
2. Незабавно уведомете полицията за случилото се. Дайте информация за лицето, което
е извършило насилието или е предполагаемият извършител.
3. Потърсете адвокат и преследвайте съдебно извършителя. Така със сигурност ще
предпазите и други деца от насилие.
4. Бъдете внимателни и толерантни с детето. Бъдете дискретни. Споделяйте само с
лекарите, адвоката, полицията и съда. От вашето поведение и грижа зависи
психологическото възстановяване на детето.
5. Не изпитвайте срам от това, което детето ви е приживяло. Не му внушавайте, че и то
трябва да се срамува. Отнасяйте се по същия начин и към чуждото насилено дете.
Наранените деца трябва да бъдат приобщени. Не ги сочете с пръст. Те се нуждаят от
внимание и обич.

2. Р. Петрова СОУ „П.Р.Славейков” гр. Кърджали
ІІ. ЗА ДА СМЕ ПОДГОТВЕНИ
1. За издирването на изчезналото дете са необходими портретни снимки. Подновявайте
ежегодно портретните снимки на детето.
2. Запишете и запомнете кръвната група на детето.
3. Пазете на надежно място кичур коса от детето за евинтуален ДНК анализ.
4. Фотографирайте и документирайте всички особени родови и придобити белези от
наранявания или извършени операции. Запишете всички физиологични особености на
детето за нуждите на неговото индентифициране.
5. Препоръчително е цялата информация да съхраните на сигурно място.
ІІІ. АКО ДЕТЕТО ВИ ИЗЧЕЗНЕ
1. Веднага подайте молба за издирване в полицията. Настоявайте за спешни
издирвателни действия. Ако такива не последват, обърнете се към прокурор.
2. Потърсете съвет на адвокат.
3. Съгласувайте с органите по издирването контактите си с пресата и електронните
медии.
4. Не се доверявайте на ясновидци и врачки – до сега няма открито от тях дете. Техните
предсказания нямат доказателствена стойност.
5. Опаковайте в найлонов плик всички дрешки, чорапи, обувки и други предмети, с
които детето е било в контакт през последните дни. Това ще помогне на издирването.
ЗА ДА НЕ Е БЕЗПОМОЩНО ОТВЛЕЧЕНОТО ЗАД ГРАНИЦА ДЕТЕ,
ПОМОГНЕТЕ МУ ОТ РАННА ВЪЗРАСТ:
1. Да научи наизуст името на родината си и нейната столица, името на селището, в
което живее, домашния си адрес и телефон.
2. Да търси настоятелно помощ униформени лица, независимо, че говорят на чужд
език.
3. Да знае, че в другите държави има българско посолство, където може да потърси
помощ и закрила.
4. Да не вярва на похитителите или евентуални осиновители, че неговите родители са
го изоставили, че са го продали, или че вече не са живи.
5. Да знае, че където и да попадне, родителите му няма да престанат да го търсят. Че
каквито и страдания да преживее, родителите му ще го разберат и приемат с радост и
обич.
г-жа Мария Стефанова
Педагогически съветник в гр. Варна