1. 1.Същност на счетоводството
Счетоводството най-общо може да се определи като начин за създаване на информация за
усъществена стопанска дейност. Според събитията за която тя се отнася тя е
отчетна(фактическа) а счетоводството я систематизира и преобразува по определен начин за да
служи за нуждите на управлението. За това счетодоството използва съответна методология и
способи. Например счетоводните сметки. Във тях според предназначението им се вписват
данни за протеклите стопански операции. По този начин те се систематизират и преобразуват в
информация за стопанската дейност. Така че счетоводството може да бъде определено от една
страна като практико-приложна, а от друга като научна дисциплина която изучава методите,
способите, принципите за систематизитане и преобразуване на отчетно-икономическа
информация за да може тя да се използва за целите на управлението. Още в древни времена
хората са осъзнали необходимостта от отчитане. В началото те си служели за това с примитивни
технически средства (възли по връз, нарези по дървета), постепенно отчетността започва да се
води от специално натоварени за целта лица, а освен това започва да се осъществява по
определени правила. Развитието на аритметиката и писмеността също съдействат за това. В
папирусите на древен египет са открити едни от най-старите доказателства за систематизирана
отчетност. Там се съдържат инвентарни, периодични описи на имуществото на владетелите, на
въоръжението, на робите. В древна юдея, вавилон, персия за развитието на ранни форми на
отчетност свидетелстват открити глинени плочки със записи по тях. В древен рим и гърция
освен имущества, обекти на отчитане са и вземания, задължения, касови операции на
робовладелци и храмове, а сущо и държавните приходи и разходи. Записите са били правени
първоначално на покрити с гипс и восък дъсчици, но те вече са били систематизирани по
определен начин в еднородни групи, според характера на отчитаните обекти. В последсвие
записите започват да се правят на пергаментни и хартиени листове, които са били свързвани и
така са се получавали своеобразни отчетни книги. Въпреки че, отчитането все още ставало в
натура тези записвания създавали възможност за контрол на имуществото и продоволствието.
Нещо повече, обектите на отчитане непрекъснато се увеличавали. Находките от древността
сочат че и в Древна Персия и в Гърция и в рим се брояло населението, поземлените участъци,
животните, културите. Окончателното формиране на отчетността като организирана система
обаче се осъществява в епохата на възраждането, под влияние, на силното развитие на науката
и математиката. В средата на 15в. в страната с най-силно развита търговия по това
време(Италия), възниква двойното записване по сметките и затова то е наречено италианско
счетоводство. Двойното записване по сметките т.е. отразяването на една стопанска операция
по две сметдки най-напред се е използвало като средство за контрол, а по-късно след неговото
осъвършенстване и като начин за по-пълно разкриване на съдържанието на стопанските
опрерации и процеси. Постепенно се налага и паричното измерване, самото записване се
усъвършенства и така счетоводството се превръща в завършена система. За основоположник на
научната теория на отчетността се приема италианският математик Лука Пачиоли. През 1494г.
той публикува своя книга във венеция и в една част от нея наречена, трактат за сметките и
записванията, описва счетоводната практика на търговците във венеция. Тази книга векове
служила като наръчник по счетоводство в европа. В България в края на 18в. счетоводството
било познато на българските търговци. В някои източници като пръв български автор на книга
за счетоводство и търговия се счита Неофит Бозвели, според други това е книга на братя
Караминкови отпечатана в цариград през 1850г. Постепенно освен в търговията,
счетоводството започва да се прилага в банките, индустрията и земеделието, появяват се
различни способи за калкулиране на разходи, осъвършенства се самата практика на отчитане, а
1

2. успоредно с това и теорията на счетоводството. Като наука счетоводтвото се обособява едва в
края на 19в. За основател на науката счетоводство се счита Франческо Вилла. Той е бил юрист и
успява да обедини в едно единно цяло двете направления във съществуващите публикации по
счетоводство, а именно икономическото което слага ударение на ценността и правното което
акцентира на отношенията между субектите по повод на движението на ценностите. Франческо
Вилла е основател на така наречената Ломбардска школа в счетоводството. Смята се че той
създава науката счетоводство защото пръв той систематизира основните счетоводни понятия,
извежда принципите, категориите, методите на счетоводството. Освен счетоводството има и
други системи които създават отчетна икономическа информация. Друга такава система е
статистиката, тя има по-широк обхват от счетоводството тъй като нейният метод позволява
създаването на информ3ация не само за икономически, но и за социални, културни,
демографски и други явления с масов характер. Друга система за създаване на отчетно-
икономическа информация е оперативно-икономическата отчетност. Тя наблюдава много
широк разнообразен и променлив кръг от обекти, като ги изследва сами по себе си, изолирано
без връзка с други явления и процеси. Тя просто натрупва данни за наблюдаваните обекти. Тя
няма собствен метод на изследване, но нейно предимство са оперативността, и конкретността.
Всяка от тези три системи, счетоводство, статистика и оперативно-техническа отчетност за
създаване на отчетна икономическа информация има своя специфика, има свои предимства и
особенности, но те имат и общи черти. Тези общи черти произтичат от техните цели и задачи
що се касае спрямо отчитането на стопанската дейност. Те имат един обект, стопанската
дейност, ползват едни и същи документи за да извличат данни за наблюдаваните обекти, и
трите служат за целите и нуждите на стопанското управление. Трите форми на отчетност служат
за пълно и непрекъснато наблюдение на стопанската действителност. В наблюдението по
нататък си постяваме за цел наблюдението на счетоводството като система за отчетност. То
може да бъде представено в два аспекта, практико-приложен и теоретичен. Практико-
приложен аспект в счетоводството е една от много дейнсти на хората, насочена към създаване
на информация за протеклата във времето и пространството стопанска дейност, за нейната
интерпретация и използване за нуждите на управлението. Като теоритична дисциплина
счетоводството е научно изградена система за създаване на отчетна икономическа информация
с цел цялостно да се характеризира протеклата стопанска дейност с оглед да се мотивират
управленските решения. Като теория счетоводството изучава счетоводната методология,
основите на счетоводната политика, принципите на счетоводството, основните счетоводни
категории и понятия.
2.Характерни черти на счетоводството като система за създаване на
информация
1.Счетоводсвото се прилага в отделни предприятия, защото те се звената в които
протичарт стопанските процеси и явления. Законът за счетоводството дава трактовка на
понятието на предприятие, там е записано че, предприятия са търговците по смисъла на
търговския закон, щридическите лица които не са търговци, бюджетните предприятия,
неперсонифицираните дружества, търговски представителства, чуждестранни лица
осъществяващи дейност на територията на България. Счетоводството е обособено на основата
на икономическата обособеност на предприятията тъй като те носят рисковете, и ползват
облагите от дейността си.
2. Счетоводството създава обощена информация за цялостната дейност на
предприятието, чрез системата на счетоводните сметки то систематизира данните по
2

3. определен начин, така че се създава информация за извършените разходи, произведените
продукти и услуги, приходите, финансовия резултат, всички тези показатели са обвързани
помежду си, но поради обощаващия им характер те немогат да се получат в реално време, или
счетоводната информация има последващ характер. Въпреки че се основава на данни за вече
протекли процеси, тя служи за перспективното управление на стопанската система.
Същевременно текущите записвания по счетоводните сметки, създават информация която
може да е полезна, на оперативното управление.
3. Отичитаните обекти в счетоводството трябва да са съизмерими. Това произтича от
втората характерна черта, а именно че тя има обобщен характер, следователно обектите на
отчитане трябва да бъдат измерени с такъв показател който ги обощава, който преодолява
техните физически и качествени различия, такъв показател е паричния. В счетоводството се
използват парично-стойностни измерители, но това не означава че, там където е необходимо
паралелно немогат да се използват натурални или трудови измерители.
4. Счетоводството създава документално обоснована информация. Тоест информация
основаваща се на документално регистрирани данни за протеклите стопански операции.
Именно това предава обективност на счетоводната информация.
5. Счетоводството е не само информационна но и контроплна система. То позволява да
се контролира именно чрез документалната обоснованост на счетоводните записвания,
действителното движение и използване на ресурсите.
6. Счетоводството дава възможност за отчитане за контрол на правомерността, на
действията на участниците в стопанските операции, както и на лицата които ги отчитат.
7. Счетоводството създава информация аналог на стопанската дейност. То е система
която пълно наблюдава стопанската дейност и я наблюдава непрекъснато. Именно за това
създава и пълна и обощена информация за нея.
8. Без да се влиза в противоречие с гореспоменатата характеристика, счетоводната
система създава и периодична информация. Това позволява стопанската дейност да се
анлизира, да се разкриват отклонения, да се осъществява регулиране. Нормативнат ауредбха
регламентира периодите, сроковете, формата, за създаване на такава периодична
информация.
9. Счетоводството разполага със собствен оригинален метод за създаване на счетоводна
информация. Неговата най-отличителна характеристика е че, отчита взаимната обвързаност на
стопанските явления и процеси.
За да може да служи да на нуждите на управлението, счетоводната информация трябва да
отговаря на следните изисквания:
1. Да има единство и съпоставимост между отчетни и планови показатели, за да може
да се осъществява контрол.
2. Своевременност на счетоводната информация.
3. Пълнота - под пълнота трябва да се разбира свойството и да дава пълна и завършена
представа за протеклите в рамките на предприятието стопански процеси и операции.
Недостатък е както недостига на информация, така и създаването на излишна информация,
първо защото коства разходи и второ защото създава трудности при управлението.
3

4. 4. Тя трябва да бъде точна и обективна, предпоставка за това е документалната
обоснованост на операцията, това и предава и правна доказателствена сила.
5. Яснота и достъпност - счетоводната индформация трябва да бъде представена в такъв
вид и по-такъв начин че, да бъде удобна за непосредственото и ползване от потребителите.
6. Счетоводната информация трябва да е съгласувана. Това се постига чрез изграждане
и въвеждане на единна, организация на счетоводството в предприятието което е задължение
на главния счетоводител.
По отношение на формата, съдържанието и реда за представяне на финансовите отчети,
организацията има задължителни регламентирани правила. За вътрешни информационни
потребности обаче, предприятието може да прилага, своя вътрешна политика, това е нов
момент в счетоводната теория и практика, който стана възможен след 2007г. Предприятията са
в непрекъснати взаимоотношения с други предприятия и физически лица, те имат взаимен
интерес един към друг и го удовлетворяват чрез предоставяне на информация. Другите
предприятия и физически лица са външни спрямо предприятието лица и се наричат външни
потребители. Именно поради това предприятията са длъжни да публикуват по определен ред
годишни финйансови отчети чрез които, без да се нарушава търговската тайна се задоволяват
информационните потребности на външните потребители. Това са акционери, съдружници
които можем да наречем и инвеститори в предприятието. Това са страните или контрагентите
по договори за сделки, правителствени институции, специалисти и т.н. Информацията в
годишните финансови отчети е силно обощена само в стойностен вид, но е достатъчна за да
разкрие финансовото състояние на предприятието към края на финансовия период, и
перспективите за развитието му. Разбира се съставителите на финансовите отчети носят
отговорност за верността и обективността, на представената информация, но има и механизъм
за контрол в това отношение. Това е независимият одиторски контрол, осъществяван от
дипломирани експерт-счетоводители.
3. Нормативна уредба на счетоводство
Счетоводството в България се осъществява в строго съотвествие със съвкупност от нормативни
документи които осъществяват нужния ред при осъшествяването на счетоводното отчитане и
регламентират отговорностите на длъжностните лица. Нормативните документи за
счетоводството могат да се разграничат на две групи: общи и специфични. Към общите се
отнасят тези които регламентират стопанската и финансовата дейност на предприятията, а към
специфичните тези които регламентират самата счетоводна отчетност. Основен специфичен
регламаментиращ документ в счетоводството е законът за счетоводството. През 2002г. бе
публикуван третият подред в историята на третата българска държава закон за счетоводството.
През 2007г. влязоха в сила същественни промени в закона за счетоводството наложили се от
необходимостта да бъдат отчетени директиви на съвета на европейската общност, а също и
някои други промени в регламентиращата уредба. По-точно с промените бяха отчетени
иизискванията на четвърта директива на европейския съюз от 1978г. отнсоно годишните
финансови отчети. Седма директива от 1983г. са регламентирани изисквания за
консолидираните финансови отчети, и осма директива от 1984г. която регламентира въпросите
на квалификацията, правоспособността, правата и задълженията на одиторите. Именно след
последните изменения в закона за счетоводството през 2006г. се промени регламентацията по
въпросите на докумнетирането и документо-оборота, отпадна задължителнияя характер на
така наречения албум на първични счетоводни документи утвърден от министъра на
финансите, но това не означава че, ако желаят предприятията немогат да ги използват. Освен
4

5. това по отношение на счетоводните документи и техните реквизити трябва да се отчитат и
изискванията на закона за ДДС, закона за акцизите и данъчните складове, те регламентират и
изискванията към други документи - данъчно-дебитно и кредитно известие към фактура,
протокол за продажби и други. Отначалото на 2007г. бяха премахнати законовите разпоредби
които регламентират същността, класификацията на активи, на пасиви, на собствен капитал, на
приходи, на разходи както и формата стурктурата и съдържанието на счетоводния баланс и
отчетът за приходите и разходите. Тези въпроси са развити и уредени в международните
счетоводни стандарти и националните стандарти за финансовия отчет на малки и средни
предприятия (НСФОМСП). Съществуват три счетоводни бази за изготвяне и представяне на
финансовите отчети в България, а именно международни счетоводни стандарти, НСФОМСП и
национален стандарт за изготвяне и представяне на финансови отчети на предприятия
прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност. Международните счетоводни
стандарти(МСС) се прилагат задължително от предприятия които са емитенти на ценни книжа
по смисъла на закона за публично предлагане на ценни книжа. 2-о
кредитни институции,
застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително осигуряване и
управляваните от тях фондове. 3-о
големи предприятия, т.е. тези които не отговарят на
изискванията и критериите на закона за счетоводството за малки и средни прдприятия. 4-о
международни счетоводни стандарти могат да прилагат и малки и средни предприятия които
по избор са ги избрали като база са съставяне на финансовите си отчети, МСС НЕ могат да
прилагат включиртелно и по избор предприятия които са обявени в несъстоятелност или са в
продцедура на ликвидация. Втората база за изготвяне на финансови отчети а именно
НСФОМСП се прилагат за предприятия които покриват критериите на член 22б, а именно които
най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите по два от следните
критерии:
1. Балансова стойност на активите към 31.12 над 8млн лева
2. Нетни приходи от продажби 15млн лева
3. Средна численост на персонала 250 души
Новообразуваните предприятия имат възможността за годината на възникването им и
следващата финансова година без да се съобразяват с тези критерии да съставят отчетите си по
националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
Застрахователните предприятия, кредитните предприятия и други се съобразяват с много по
строги директиви, а именно национални стандарти, наредби на министъра на финансите и
специални директиви на ЕС отнасящи се до техните финансови отчети и консолидирани
финансови отчети. Националният счетоводен стандарт за изготвянето и представянето на
динансовите очтети на предприятия прекратени с ликвидация или с обявяване е
несъстоятелност се прилагат защото те не отговарят на принципа действащо предприятия и се
налага за тях да се разработят специфични правила. Терминът международни счетоводни
стандарти замени използвания до края на 2006г. термин международни стандарти за
финансови отчети. МСС се изработват от експерти, които непрекъснато правят промени в тях
защото се развива и стопанската действителност, но европейският съвет не е възприел всички
тези международни счетоводни стандарти. Разработването на МСС се налага защото
счетоводното законодателство е част от правната система на всяка страна и оказва влияние на
начина на изграждане на търговско правните, данъчно правните отношения. Различията между
страните в това отношение създадоха много правни ограничения пред интернационализацията
на търговията и производството и възникна необходимостта от разбираемост на счетоводните
правила и прозрачност на финансовите отчети и в други държави освен в собствената. В
5

6. резултат на продължителна работа през 1973г. е ъздаден комитет по МСС със седалище в
Лондон. В този комитет участват над 150 представители от над 100 държави. Това е частна
неправиртелствена професионална организация която приема професионални правила. Те не
са задължителни за нито една страна докато тя не реши да ги прилага по отношение на
местните предприятия. Но тъй като ЕС прилагането на МСС в нашето национално
законодателство, намери подражание новата европейска практика. В България се прилага и
обща законова регламентация на счетоводния процес. Тя произтича от търговските закони,
данъчните закони, законите които регламентират търговията на финансовите пазари и др.
4. Предмет и обект на счетоводството
Предметът на една наука това е полето на познанието което тя изследва, счетоводството като
теория е система която изучава способите, принципите, методологията на създаване на отчетна
икономическа информация и в този смисъл най-широко нейният предмет е
възпроизводственият процес в онази негова част която има стойност на субстанция и може да
бъде представена чрез стойностни измерители. Това движение и непрекъснато
възпроизвеждане на процеси в икономиката обаче се осъществява в предприятието, така че в
по конкретен смисъл предмет на счетоводството е капиталът на предприятието в процеса на
неговото движение, създаването на благата и нарастването на богатството на предприемачите.
От приложна гледна точка предмет на счетоводството е стопанската дейност на отделното
предприятие представена като съвкупност от взаимно свързани стопански процеси и операции.
Капиталът се привежда в движение чрез влагането му в конкретни ресурси като машини,
суровини, материали чрез които се осъществява стопанската дейност. Конкретните форми в
които капиталът се въплъщава във счетоводството е прието да се наричат средства на
предприятието. Но когато говорим за средства на предприятието в счетоводството се има
предвид паричният израз, паричното съдържание на ресурсите които участват в стопанската
дейност, а не конкретната им физическа форма. Стопанската дейност привежда средствата в
движение и като се отчита това движение се създава информация за самата стопанска дейност.
Средствата на предприятието са обекттите на счетоводно отчитане и като такива те се
проявяват и разглеждат в три аспекта: движение по състояние към определен момент и като
основа на стопанско правните отношения които възникват между предприятието. Стопанската
дейност привежда средствата на предприятието на във непрекъснато движение при което те
последователно преминават от една форма в друга, възпроизвеждат се, отново се авансират и
оборота отново се повтаря. Движението на средствата на предприятието протича в затворен
кръг и непрекъснато се възобновява. Това се нарича кръгооборот на средствата на
предприятието. Във този процес те последователно се намаляват от една форма, увеличават се
в друга и т.н., т.е. в средствата на предприятието протичат непрекъснати трансформации. Чрез
счетоводните сметки, счетоводството систематизира данните за тези трансформации и така
получава информация за дейността. Към конкретен момент състоянието на средствата ни
показва какви са резултатите от протеклата стопанска дейност. Информация за това може да се
извлече от счетоводните сметки защото за всеки обект на отчитане си има съответно
счетоводна сметка. В края на всеки отчетен период, счетоводните сметки се приключват и на
тази основа получаваме представа за имуществото на предприятието към определен момент.
Но това все още не е достатъчно, необходимо е да се разкрие и какви са източниците чрез
котио е финансирано това имущество. Имуществото на предприятието може да бъде
финансирано от собствениците, от заемодатели или кредитори и може да има и някои
финансирания, които обаче пораждат специфични задължения за предприятието относно
6

7. конкретния начин и обекти на финансиране. Собствения капитал са средствата предоставени от
собствениците на дружеството/предприятието. Собственият капитал се предоставя за
продължително време от предприятието и той се нарича неизискуем. Заемодателите
предоставят на предприятието парични средства за временно ползване, това най-често са
банки, кредитни институции, но заемите могат да бъдат и облигационни. Чрез тях
предприятието привлича парични средства за определен срок срещу лихва, за финансиране на
дейността си. Тези средства са изискуеми. Кредиторите могат да са както юридически така и
физически лица, от тях предприятието също получава средства, за временно ползване, но в
натурално веществена форма. Във всички случай в които предприятието получава енергия,
пара, суровини, стоки и т.н., но не заплаща веднага за това, а след определено време е на лице
кредитиране. Това могат да са търговски кредити, на основата на допълнителни споразумения,
а отлагането на плащането може да е резултат и полседица от самата технология на плащането.
Предприятията могат да получат и финансиране, субвенции, субсидии. Финансиранията се
посочват като източник за финансиране, а не като актив на предприятието точно заради
наличието на изисквания за начина на употреба на източника на финансиране. Има условия
които ако не бъдат спазени може да има санкции за предприятието или да се наложи да се
върнат парите. Чуждите средства в предприятието това са кредитите заемите, с известни
уговорки и финансирането, са свързани с определени задължения за предприятието и те са
облечен и в правна форма чрез сключване на конкретни договори (за заеми,наеми,покупки). Те
трябва да се наблюдават и отчитат, включително и в правната им форма - договорите, защото
се отразяват на имущественото и финнасовото състояние на предприятието.
5. Същност и класификация на активите и на източниците за финансиране на
активите
В международните счетоводни стандарти под актив се разбира придобит и контролиран от
предприятието ресурс в резултат на минали събития, от който се очаква в бъдеще
икономическа изгода. В тази дефениция се открояват следните основни моменти. 1-о
активът е
придобит и контролиран от предприятието ресурс. Това означава че, предприятието притежава
ресурса и точно заради това има право да го контролира, да черпи икономическа изгода от
него или да преотстъпва това право срещу заплащане на друго предприятие. 2-о
ресурсът е
действителен а не предполагаем тъй като е разултат на минали събития. 3-о
от него може да се
черпи икономическа изгода т.е. чрез него могат да се правят пари. Ако примерно
предприятието има наличие на материали, от които обаче не може да се произведе продаваем
продукт, то предприятието трябва да се стреми да се освободи от него и поне от части да
възтанови вложените в него пари. Икономическата изгода от един актив се изразява в:
1) увеличение на активите или намаление на задължениеята
2) увеличение на приходите или намаление на разходите
Икономическата изгода може да се реализира чрез следните способи: производство на продукт
или предоставяне на услуги, продажба, размяна с друг актив, инвестиране в друго
предприятие, използване за погасяване на задължения и други. За да се отчитат и управляват
активите те трябва да се познават добре като форма и като начин на използване. По форма
активите могат да се разграничат на материални, нематериални, други ценности, парични,
вземания и неразпределени/отложени разходи.
Материални са всички активи които имат материална т.е. натурално веществена
субстанция и точно от нея произтича икономическата изгода за предприятието.
7

8. Нематериалните активи са продукти на интелектуалния труд на човека, това са
обекновенно права върху интелектуална собственост, защитени чрез патент, чрез лиценз, чрез
авторско право, това могат да са концесии,търговска марка и други подобни. Изгодата от тези
активи изтича от професионалните им възможности.
Други ценности - това са притежаваните от предприятието т.н. ценни книце - акции,
облигации, държавни ценни книжа, емитирани от държавата. Във тези ценности се
материализира собственноста на предприятието върху средства предоставени на други лица,
като заеми или дялов капитал.
Парични активи - наричат се още свободна форма на активите защото много лесно
могат да се трансформират във всяка друга форма на средства на предприятието. Те могат да са
в национална и чужда валута.
Вземания - най-често вземания възникват когато предприятието продава продукция,
услуги, излишни активи без да получи непосредствено парите в момента на продажбата. За
него възниква правото да ги получи в определен период в бъдещето и това приема формата на
вземане. Вземане за предприятието може да възникне и по повод на полагащи му се
дивиденти, лихви, наеми и други подобни от външни юридически и физически лица. Вземане
на предприятието могат да произтекат и спрямо негови длъжностни лица. Вземания възникват
и във връзка с вменени липси и начети на длъжностно лице.
Деф: Всички лица физически и юридически от които предприятието има да взема се наричат
дебитори на предприятието.
Дебиторската задлъжнялост показва каква част от средствата на предприятието временно са
отклонени от стопанския му оборот. Вземанията са нещо широко разпространено нормално в
стопанския живот, но прекалено голямата им сума или забавеното им събиране могат да
създадат, финансово напрежение в предприятието, и да предизвикат криза на ликвидност. Във
връзка с това вземанията на предприятието трябва да са обект на особенно внимззние при
аналзиа на финансовото сътояние на предприятието.
Неразпределени разходи (разходи за бъдещи периоди) - това са разходи които са фактически
извършени но не се включват в себестойността на продуктите и услугите през периода в който
действително са извършени и следователно не се включват във финансовия резултат за този
период, защото са извършени сега, но ще имат значение за създаване на продукт в някакъв
следващ период, и тогава извършеният разход ще се включи в себестойността на продукта.
Активите могат да бъдат класифицирани и според продължителността на тяхната употреба.
Тази продължителност зависи от времето необходимо за да могат средствата инвестирани в
различни по форма активи да се възтановят във изходната си парична форма.
Продължителността на употреба на кативите е различна и затова и времето за възтановяване
на вложените в тях парични средства е различно. Взависимост от това разграничаваме
нетекущи(дълготрайни) и текущи(краткотрайни). Нетекущите активи функционират
продължително време в стопански оборот и възстановяват постепенно и на части вложените в
тях парични средства. Текущите активи се възстановяват изцяло в парична форма чрез
продажба на продукция или активи за създаването на които са употребени и периодът за това
възстановяване е по-малък от 1год. Според формата и начина на използването им нетекущите
активи се делят на нематериални, материални и финансови. Материалните и нематериални
нетекущи активи участват в дейността на предприятието и затова тяхната стойност се включва
постепенно, начасти в себестойността на произвежданите стоки и услуги за да се възстанови в
парична форма. Финансовите дългосрочни активи неучастват в текущата дейност на
8

9. предприятието, това са средства които то е предоставило за продължително използване от
други предприятия, срещу доход под формата на лихви, ренти, дивиденти или други
възнаграждения. Нетекущите дълготрайни активи са земи, терени, машини, съоръжения,
сгради, оборудване, гори, трайни насаждения, продуктивни, репродуктивни и работни
животни, стопански инвентар. Горите, трайните насаждения, продуктивни, репродуктивните
живтони се наричат нетекущи биологични активи. В състава на нематериалните нетекущи
активи се включват патенти, лицензи, фирмени марки, търговски марки, продукти на развойна
дейност, авторски и лицензионни права, концесии, ноухау и др. Подобни с период на
използване повече от 12 месеца. Финансовите нетекущи активи могат да са дългосрочни
инвестиции и дългосрочни вземания. Нетекущи инвестиции са дялове и съучастия във
дружества които се материализират в акции, нетекущите инвестиции могат да се
материализират и чрез облигации, държавни ценни книжа(ДЦК) и инвестиционни имоти.
Нетекущите вземания на предприятието са права на вземания с продължителност над 12
месеца. Към нетекущите активи на предприятието се отнасят и дългосрочните разходи за
бъдещи периоди.
Текущите активи са средства които са вложени в ресурси за красткотрайна до 12 месеца
употреба. В техния състав разграничаваме материални текущи активи, краткосрочни
инвестиции, краткосрочни вземания, парични средства и разходи за бъдещи периоди
отсрочени до 12 месеца. Текущи материални активи са материали, стоки, продукция,
незавършено производство, млади животни за угояване. Текущите вземания са вземания от
клиенти и дебитори със срок до 12 месеца. Краткосрочните инвестиции са предоставените на
други лица средства - държава, други юридически и физически лица със срок до 12 месеца. Те
намират израз във бързо продаваеми акции, краткосрочни ДЦК, благородни метали,
скъпоценни камъни. Предприятието ги придобива за да вложи временно свободни парични
средства и да получи доход от това.
Активите могат да се класифицират и по степен на ликвидност. Ликвидността на
активите произтича от способността им бързо и без значителни разходи да се трансформират в
други активи. Ликвидни са текущите активи, защото за кратко време се възстановяват в
парична форма. Заради това те се начичат още оборотни активи. Трудно ликвидни са
нетекущите активи защото е необходимо продължително време а понякога и значителни
разходи, за да се възстановят в пари.
Класификация на източниците за финансиране: активите могат да бъдат създадени както със
собствен капитал така и със капитал за временно ползване получен от заематели и кредитори,
така че източниците на финансиране се класифицират взависимост от субекта на собственост се
делят на собствен и привлечен капитал. Собственият капитал показва каква част от активите на
предприятието е придобита с негови собствени средства. Това е разликата между стойността на
активите и сумата на неговите задължения. Собственият капитал се създава чрез вноски на
самите собственици на предприятието и чрез дейността на предприятието. Собственият
капитал включва слевдните елементи: собствен капитал, резерви, финансов резултат на
рпедприятието. Основен е капиталът чрез който предприятието се регистрира. В търговския
закон е регламентиран минимален размер на основния капитал за различните видове
капиталови дружества. Основния капитал на акционерните дружества се нарича акционерен
капитал. Резервите могат да са законови, уставни и др. Предназначени са за покриване на
евентуални рискове и загуби и се формират за сметка на печалбата на предприятието преди тя
да бъде разпределена. Финансовият резултат на предприятието може да бъде печалба или
загуби. Печалбата сама по-себе си не е пари. Тя разкрива колко от активите на предприятието
9

10. могат да бъдат създадени със спечелени от самото него средства. Тя е източник за
финансиране. Загубата се разглежда като елемент на собствения капитал, защото
предприятието може да загуби само средства които са негова собственост. Привлеченият
капитал е капитал на други предприятия и лица. Основен източник на привлечен капитал
обикновено са банковите и облигационните заеми. Собственият капитал на предприятието и
дългосрочните заеми формират така наречения постоянен капитал на предприятието. Нарича
се така защото продължително време присъства в оборота на предприятието. Краткосрочните
заеми и определена част от собствения капитал формират така наречения оборотен капитал
чрез който се финансират текущите активи. Източници за краткосрочно финансиране в
предпритието са и задълженията му към различни кредитори във връзка с доставки на стоки,
суровини и услуги които не са заплатени, задълженията на персонала за начислени но
неизплатени заплати, към осигурителни институции за дължими осигурителни и здравни
вноски за персонала, задължения към бюджета за дължими данъци и просрочени такива,
задължения за дивиденти, лихви, ренти които трябва да изплати на краткосрочни инвеститори.
Към привлечения капитал се привнасят и така наречените приходи за бъдещи периоди. Това са
средства за финансиране които са получени през един отчетен период но ще се използват за
финансиране на разходи през следващ/и отчетни периоди. С известна условност в състава на
източниците за финансиране могат да се включат и така наречените финансирания. Това са
средства получени безвъзмездно от предприятието като помощ, дарение но се приема че те са
предоставени с определена цел. Точно целевият характер на тези средства предопределя
определени задължения на предприятието и това е основание да се отразяват в пасива на
баланса.
6. Метод на счетоводството
Методът на счетоводството означава начин, средство, подход за практическо извършване на
нещо или за теоритични изследване на нещо. Счетоводството като останалите научни
дисциплини използва общо научни методи като метод на анализа, на синтеза, на
класификацията но той също има частен метод който е основа на методологията за
счетоводното отразяване на стопанската дейност. Тази методология отразява особенностите на
счетоводството а именнон че, то се основава на стойностни оценки, на документална
обусновка, на непрекъснато и пълно отчитане, на самоконтролиране. Основните способи на
счетоводната методология чрез които регистрират и преобразуват в информация данните за
стопанската действителност са: документиране, инвентаризира, оценяване, калкулиране,
система на счетоводните сметки, двойно записване по сметките, балансово обощаване и
сводиране на отчетна информация. Способите на счетоводната методология бяха изброени в
последователност произтичаща от технологията на отчетния процес. Те са свързани два по два
и се обусляват взаимно т.е. документирането е свързано и се допълва от инвентаризирането.
Оценяването свързано и се допълва от калкулирането. Логично системата на счетоводните
сметки с двойното записване по сметките и т.н. Чрез документирането се запазват данните за
протеклите стопански операции, за да се преобразуват в последствие в счетоводна
информация. Документирането придава обективност на счетоводния процес и дава
възможност за контрол. Има изменения в средствата на предприятието, които не могат да
бъдат установени по счетоводен път, например моралното остаряване на средствата на
предприятието или тяхното пропадане в резултат на разхищения, злоупотреби или скрити
естествени процеси като изсъхване, загиване и затова се налага процеса на документиране да
бъде допълнен от инвентаризирането, което установява състоянието на тези активи по
10

11. отношение на количество, качество, годност, местоположение в момента и т.н.
Инвентаризирането установява фактическото състояние на активите чрез извършване на
внезапни проверки. За резултатите от тях се съставят документи(протоколи, описи). В този
смисъл се казва, че инвентаризирането е продължение на документирането и важно средство
за контрол върху работата на материално отговорните лица. В счетоводството стопанските
операции се отразяват по стойност, за да могат да се съизмерват и обобщават. Това налага те да
се оценяват чрез способите оценяване и калкулиране. Когато има известна цена, може да се
приложи способът оценяване, но когато липсва цена, се използва способът калкулиране , чрез
който се определя цена на единица изделия или услуга. То се извършва като се съставя
калкулация, чрез която се обобщават и пресмятат разходите за производството на продукта или
услугата.
Счетоводните сметки и двойното записване. Стопанската действителност се отразява чрез
документирането, но данните в документирането са много изолирани едни от други и е
необходимо да се систематизират, да се обобщят по определен начин, което се постига чрез
счетоводните сметки, но същевременно всяка стопанска операция засяга поне два обекта на
отчитане и за това при преобразуването на данните счетоводна информация е важно да се
отразяват измененията в средствата на предприятието не изолирано, а в тяхната взаимна
връзка и обусловеност. Специфичният способ, чрез който това става, е двойно записване по
счетоводните сметки. Стойностният размер на една стопанска операция се отразява най-малко
чрез две счетоводни сметки в зависимост от характера на засегнатите обекти на отчитане.
Двойното счетоводство или двустранното счетоводство обаче, не означава както някои си
представят водене на две счетоводства – едно официално и едно, което е удобно за
предприятието. Двойното записване по сметките дава възможност не само за пълно
отразяване на двойнствената същност на стопанските операции, но има и силно контролно
значение. Трябва да има равенство в записванията на противоположните по характер
изменения в средствата на предприятието и техните източници. Ако такова равенство липсва,
значи са допуснати грешки при счетоводните записвания и те трябва да се установят и
коригират. Информацията, създадена чрез счетоводните сметки, периодично се обобщава и в
синтезиран вид се представя счетоводния баланс. Той представя средствата на предприятието в
два аспекта: по конкретен състав и според техния произход. Това е органично свързано със
системата на счетоводните сметки, които двустранно отразяват измененията в средствата на
предприятието. Освен балансова информация за нуждите на управлението се създава и друг
вид обобщена отчетна информация за дейността на предприятието. Това става също на
основата на счетовосните сметки чрез способа сводиране на отчетна информация. Създават се
освен баланса и други финансови отчети – ОПР, отчет за паричния поток, отчет за собствения
капитал и други. На съвременни я етап процеса на създаване на счетоводната информация все
повече се автоматизира. Класическите хартиени носители на тази информация все повече се
заменят с електронни без да се губи юридическа доказателствена сила. Измененията в
технологичен и технически аспект доведоха и до възможността счетоводните
записи(контировка) да не се правят ръчно, а да произтичат от заложените в самите програмни
продуктни версии.
11