2. Елин Пелин и темата за властта
Държавата прилича на един бакалин,
когото народът поддържа с труда си и с
парите си, а той вместо истина и
справедливост му продава скъпо и
прескъпо развалена туршия от
всевъзможни закони и закончета.
Лъже държавата.
Мащеха е тя.
Мащеха за едни, а за други най-млечна
майка.
Из «За едни майка, за други
мащеха»
3. Творецът между града и селото
Роден в шопския край (с. Байлово) и съдбовно обвързан с него.
4. Селото в творчеството на автора
• „Художник на българското село“
• Елин-Пелиновите селяни:
• Съдбовно свързани със земята –
земеделци, ратаи, скитници – най-често
наричани от автора сиромаси.
• Трудят се неуморно, но съдбата им е
тежка и зла.
• Неуки са и това ги прави безпомощни.
• Държавата ги ограбва с данъци, а реакциите срещу нея са различни: едни се
бунтуват, други се примиряват, трети се озлобяват.
• Не губят своята жизнеустойчивост и жизнелюбие.
5. Творецът между града и селото
Приживе става класик, живее сред столичния елит, близък приятел на цар
Борис III.
6. Градът в творчеството на автора
• Средоточие на властта;
• Пространство, от което
идват беди за селяните;
• Източник на морално
падение.
7. Елин Пелин и тоталитарната държава
За кратко изпада в
немилост заради
контактите си с царя,
но новата
работническо-селска
власт бързо
съобразява да
употреби таланта и
творчеството му в
подкрепа на своята
идеология.
8. Човекът и властта в опозиция в
творчеството на Елин Пелин
Примирение със социалната
неправда и несправедливата съдба
Не съм за рая аз сиромах човек…
раят е направен за големците и
за богатите. С тия дрипи и тия
попукани ръце кой ще ме пусне
там! Осемдесет години теглих и
страдах като куче, та сега ли
рахат ще видя? (…) Нас ни са
записали у дяволския тефтер
още кога сме се родили…
Из «На оня свят»
Протест срещу социалната неправда
и несправедливата съдба
Няма правда… Няма бог!… Чувате ли?… Царят
трябва да се разцари… Владиката да се
развладичи… Попът да се разпопи… Отче… не
лъжете ни… Помогнете ни… избавете ни…
Кажете ни истината!
Из «Лудата»
9. Да влезем в атмосферата на времето – посещение
на депутат в село от началото на ХХ в.:
Откъс от българския игрален
филм „Господин за един ден“
(комедия) от 1983 година на
режисьора Николай Волев, по
сценарий на Никола Статков.
Пресъздава България от 20-те
години на XX век.
10. Да влезем в атмосферата на времето – идването на
бирника (съдия-изпълнител) в селото:
Откъс от българския игрален
филм „Господин за един ден“
(комедия) от 1983 година на
режисьора Николай Волев, по
сценарий на Никола Статков.
Пресъздава България от 20-те
години на XX век.
11. Сблъсъкът на малкия човек с властта в
разказа „Андрешко“
Съдия-изпълнителят:
Играе ме един вашенец там, ама тоя
път ще му дам да разбере. (…) Хем него
на ум ще науча, хем да ви покажа един
пример, та да не кръшкате друг път. (…)
…властта се лесно не лъже! Пипа тя —
здраво пипа! За вас камшик, руски
камшик — така ще се оправите… (…) Ах,
защо нямам повечко власт!
Андрешко:
Трябва да му се помогне на човека,
трябва да му се помогне… — мисли
Андрешко. — Трябва да му се каже да
скрие житцето през нощта и да омете
хамбара, инак цяла година ще опъва уши
от глад… Трябва да му се помогне — не
може инак!
12. Творческа история на разказа
• Написан по
действителен случай;
• Първа публикация –
1903 г. в сп. „Просвета“
със заглавие „Случка“;
• Част от сборника
„Разкази“ (1904) със
заглавие „Андрешко“.
13. Символика на заглавието
• Името на главния герой – умалителна
форма на Андрей (от гръцки – човек,
мъж, мъжествен) – въвежда образа на
малкия човек;
• Свети апостол Андрей Първозвани -
християнски проповедник, първият от
12-те апостоли, брат на Свети Петър,
най-видният проповедник на
християнството в станалите по-късно
български земи по Черноморието.
14. Жанр – къс разказ по типичен
елинпелиновски модел
• Сюжет, изграден върху привидно проста ситуация около една
случка и малко герои;
• Два основни елемента: одухотворен пейзаж и диалог, който
движи действието;
• Дискретно присъствие на повествователя;
• Композиция:
• Експозиция – началният диалог между Андрешко и съдията за селяните,
в който се оформят противоположните им позиции;
• Завръзка – причината за пътуването на гражданина;
• Бързо развитие на действието;
• Кулминация и развръзка – изоставянето на съдия-изпълнителя в блатото.
15. Социално-психологическият конфликт в
творбата
Съдия-изпълнителят – градът,
държавата, властта, богатите
• Подхваща конфликта;
• Смята, че познава селяните;
• Представител на „държавния
апарат”;
• Убеден е, че представлява
държавата и закона;
• За него Станоя е нарушител и
трябва да се накаже.
Андрешко – селото, обикновените
хора, сиромасите
• Неволно е въвлечен в
конфликта;
• Представител на селяните,
познава добре живота им;
• Представлява собствената си
бедност и своите съселяни;
• За него Станоя е човек в беда,
на когото трябва да се
помогне.
16. — Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият
господин, който седеше в каруцата. (…)
— Андрешко.
— А-а — Андрешко… Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави
станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате… И как се
преструвате! Гледам ги в съдилището… Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк!
Играят си със съдията.
— Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама
то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от
сиромашия.
— А-а-а — от сиромашия, от сиромашия… Пусто дърво недодялано! От
сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове.
— От добро ли е?… Не, не е от добро… Че пиянствуват — пиянствуват, всички
пиянствуват. За добро, а не от добро… Това човек като вас може и да си го
запише.
Изяснете позициите на двамата герои в експозицията на разказа относно селяните и
техния живот.
17. Изяснете позициите на двамата герои в експозицията на разказа относно селяните и
техния живот.
1. Коментирайте външния вид на съдия-изпълнителя. Какво внушение носят
грамадният вълчи кожух и дебелата му фигура?
2. Какво значение влага съдия-изпълнителят, когато, говорейки за хитростта,
лукавството и преструвката на селяните, обобщава: Всички станахте такива?
3. Сравнете репликата на съдия-изпълнителя Овчичка, такъв, глупав, пък той
цял вълк!, изречена по адрес на селяните, с Ботевото определение за
властимащите стадо от вълци във овчи кожи («Борба»). Как си обяснявате
сходните образи в двата цитата, отнасящи се към различни социални групи?
4. Как разбирате думите на Андрешко От простотия хитруват нашите
селяни? Възможно ли е хитростта да е плод на простотия?
5. Изяснете как в думите на двамата герои присъства мотивът за пиянството.
Съпоставете го със същия мотив в романа „Под игото“ на Иван Вазов и в цикъла
„Зимни вечери“ на Христо Смирненски.
18. — Та по изпълнение, а? Кому ще
изгорите душицата?
Съдията дълго мълча, после
сърдито отговори:
— Има един — Станойчо го
казват — нисък такъв… с дебел
врат…
— Знам го. Нему ще
секвестирате житото, а?
Сиромах е той, господин съдия,
не закачайте го.
— Сиромах човек — жив дявол!
Коментирайте диалога между Андрешко и съдия-изпълнителя, който бележи завръзката
на разказа.
1. Какво значение влага Андрешко във
въпроса Кому ще изгорите душицата?
2. Защо съдията отговаря сърдито и след дълго
мълчание?
3. Коментирайте разбиранията на двамата
герои за сиромасите. Защо според Андрешко
сиромахът заслужава снизхождение, а според
съдията е жив дявол? Как се е оформило това
толкова различно отношение у героите?
19. Андрешко (…) престана да говори и да си тананика и се размисли. (…)
Съдията непрестанно се ядосваше.
— Карай, хей, шоп! Ще помръзнем!
Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над
главите им. Те нехайно и омърлушено влачеха каруцата, сякаш не чуваха.
Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира
житото, съдията, когото той сега караше.
„Ти ми докара тая беля, Андрешко.“ — ще му каже Станоя, като се научи, и ще
го изпсува. После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче.
„Трябва да му се помогне на човека, трябва да му се помогне… — мисли
Андрешко. — Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете
хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад… Трябва да му се помогне —
не може инак!“
Проследете психологическата характеристика и вътрешния монолог на Андрешко, които
го довеждат до решението да остави съдията в блатото.
20. 1. Знак на какво е промяната в обичайното настроение на героя, показана чрез
изразите престана да говори и да си тананика и се размисли, безучастно
подвикна на конете и лениво размаха камшика?
2. Какви чувства изпитва героят, ако съдим по следната психологическа
характеристика: мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще
секвестира житото, съдията, когото той сега караше?
3. Защо според Андрешко Станоя първо ще го обвини Ти ми докара тая беля,
Андрешко и ще го изпсува, а после ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие
и ще плаче? Коментирайте как в представите на Андрешко се променя
емоционалното състояние на Станоя, проследено в градацията от глаголи, и защо?
На какво е израз тази промяна?
4. Обяснете защо трикратното повторение трябва да му се помогне и изразът
трябва да му се каже в размислите на Андрешко са в трето лице, а не в първо
(трябва да му помогна, трябва да му кажа).
Проследете психологическата характеристика и вътрешния монолог на Андрешко, които
го довеждат до решението да остави съдията в блатото.
21. — Стой, говедо! — извика по едно време съдията и се изправи изплашено в кожуха си. — Ще ме удавиш,
шопе! Не видиш ли, че каруцата се напълни с вода? Спри! Спри! – Съдията, разгневен, почна да псува. (…) –
Ах, говедо! Да излезем веднаж — ще те пребия! Ще се издавим бре!… Теле!
Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен.
Другият застана сам с каруцата. (…) Съдията стоеше в каруцата разтреперан и уплашен.
В това време Андрешко бързо се качи на другия кон и тръгна по дирите на Дорчо… (…)
— Къде бре… хей! Какво правиш бе, говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин… аз ще те науча тебе!
Из тъмнината му отговори ехиден смях.
— Ей, говедо, ти ме оставяш тук!… Да загина! Да ме разкъсат зверовете! Момче, не прави така, моля ти
се! — заговори съдията с жален глас, в който една струнка плачеше.
— Не бой се, не бой се, господин съдия — обади се Андрешковият глас. — Зверовете няма да влязат в
блатото. Увийте се в чула да не простинете… Утре рано рано аз ще дойда… В каруцата има сено,
постели си… Кирия няма да ти взема!
— Момче, не шегувай се бе — замоли се съдията. — Не ме оставяй!… Ела! Извади ме оттук! (…) Ела, бре!
Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш!… Избави ме!… Ще умра бе!… Деца имам!… Хлапако, нямаш ли
сърце — завика в отчаяние той, ала никой вече не се обади. Тогава съдията отчаяно и безумно зарева към
селото:
— Ей, хлапе… говедо… канибал… вол… дръвник! Ела! Избави ме!… Смили се бе! Животно… селяндур… шоп!
Ах-ах!… Помощ, помощ!
И като седна в каруцата, потъна в кожуха си и се разрида като дете. Но тъмнината не му отговори.
Характеризирайте реакциите на двамата герои в кулминацията на разказа.
22. Характеризирайте реакциите на двамата герои в кулминацията на разказа.
1. Проследете и обяснете реакциите на съдия-изпълнителя: съдията и се изправи
изплашено, разгневен, почна да псува, стоеше в каруцата разтреперан и
уплашен, заговори (…) с жален глас, замоли се, завика в отчаяние, отчаяно и
безумно зарева, седна в каруцата, потъна в кожуха си и се разрида като
дете.
2. Изследвайте речта му. Какви емоции откривате в нея? Защо обидите се
превръщат в жалки молби и после пак в обиди?
3. Как тълкувате ехидния смях на Андрешко?
4. Загриженост или злобна ирония се съдържа в думите на Андрешко към съдията,
в които го успокоява и съветва как да прекара нощта в блатото?
5. Коментирайте двете обещания, които Андрешко дава на съдията в началото и
края на разказа:
Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем.
Утре рано рано аз ще дойда…
Едното остава неизпълнено, а другото ще се осъществи ли? Защо то завъшрва с
апосиопеза?
23. Персонажна система
Образът на Андрешко
Разгърнат най-вече чрез речта и мислите на
героя. Въз основа на тях той може да бъде
определен като състрадателен и
съпричастен, но що се отнася до кръга на
своите.
Изказът му, двузначен и ироничен, е сред
речевите шедьоври в литературата ни.
Постъпките, поведението, действията му
пораждат морална дилема, защото
находчивата постъпка на Андрешко е
благородна за едни и осъдителна за други.
Неговата човечност е относително
примитивна, продиктувана до голяма степен
от социална солидарност и мотивирана и от
жалост, състрадание, приятелство.
Образът на съдия-изпълнителя
Присъства невзрачно, макар и плътно в
текста. Той също се характеризира чрез
речта си, но тази реч е лишена от
остроумието, повратливостта,
привлекателността на Андрешковата.
Той е гражданинът, дошъл с
предварителна нагласа в селото,
представителят на властта, който не
идва за добро, но не се и опитва да
прояви човешко разбиране и
съпричастност.
Увит с вълчия си кожух, самият той
неусетно приема ролята на вълка – образ
на хищничеството, „вълк“ е заможният,
т.е. грабителят, лошият, а в случая и
самата държава.
24. Природата в творбата
Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на
селския път. Разслабеният ѝ скелет глухо затропа посред печалното,
пусто и разкиснато от дъждовете поле. (…) На усамотеното дърво край
пътя кацна врана с настръхнала перушина, залюля се на сухия клон, гракна
унило и също се замисли. И тъжното зимно време също беше замислено. По
небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и
мрачни зимни облаци, над които прозираха късове от също тъй замислено и
студено синьо небе. Земята тънеше в кал и влага. Мъртви и покрусени се
тъмнееха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и планини. По
полето лъщяха големи локви, мътни, студени и оцъклени като мъртвешки
очи. (…) Тънък и студен ветрец повея над потъналата във влага земя.
Облаците, разпокъсани, се оттегляха към планините. Синият купол на
студеното и помръзнало небе се изясняваше, разширяваше и възвишаваше.
Скоро по него затрепкаха звезди, ледени светли звезди. Въздухът изстина
страшно. (…) Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал, дълбока и
гъста кал. Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде, освен пак в нея.
25. Природата в творбата
1. Защо действието се развива в късна есен, в мрачен и мъглив ден? Какво символика
откривате в това?
2. Коментирайте присъствието на образи, свързани със смъртта, в пейзажа: скелет;
Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи на села; големи локви,
мътни, студени и оцъклени като мъртвешки очи; гракането на враната.
3. Как си обяснявате натрапчивото присъствие на мотива за замислянето в пейзажа?
На усамотеното дърво край пътя кацна врана с настръхнала перушина, залюля
се на сухия клон, гракна унило и също се замисли. И тъжното зимно време също
беше замислено. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели,
дрипави, влажни и мрачни зимни облаци, над които прозираха късове от също
тъй замислено и студено синьо небе.
4. Коментирайте елементите от пейзажа, които създават усещане за самота: пусто и
разкиснато от дъждовете поле, усамотеното дърво край пътя?
5. Как разбирате метафоричния образ на калта в природната картина?
26. Ролята на пейзажа
Не просто фон, а ключ към разбиране на смисъла;
Прилича на работилницата на Бог, когато е сътворил света – кал,
вода, тъмнина;
Наситен с чувства, представен чрез състояния, присъщи на
човешката психика (”И тъжното зимно време беше замислено.”)
Противопоставяне между мъртвата природа и жизнеността на
героя;
Метафората за калта – светът като една гигантска кална локва;
27. Мотивът за пътя
1. Защо действието на разказа
се развива изцяло на път? Какво
символизира той тук?
2. Пътят в разказа остава
неизминат докрай. Защо? Има
ли скрита символика в това?
3. Разтълкувайте смисъла на
изречението Пътят се губеше
в тая кал и не водеше никъде,
освен пак в нея.
28. Тематика
Животът на обикновените хора и тяхната
борба с жестоката и безчовечна власт;
Бедността;
Солидарността между ближните;
Противоречията между селото и града;
Човекът като жертва на държавата;
Относителността на правдата;
Доброто и злото в човешките сърца.
29. Въпросите, които творбата поставя:
На чия страна е правото?
Има ли решение основният конфликт?
Защо образът на Андрешко днес има и негативни значения? Кои са те?
Какво означава понятието „андрешковщина“ от съвременна гледна
точка?
