2. • Мавзолеят на Георги Димитров е мавзолей в центъра на София,
построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на
комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането
на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров.
Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото
на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
• Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги
Димитров като "вожд и учител на българския народ" и част от
държавния церемониал в НРБ през периода 1949-1989 г. Тук, по
протокол, чуждестранните делегации полагат венци при
посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от
трибуната му приема манифестациите и парадите на
официалните празници.
• Тялото на първия български комунистически лидер остава в
мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в
Централните софийски гробища. Мавзолеят е разрушен по
заповед на строителния министър от правителството на СДС
през 1999 г.
3. Проектиране и строителство
След смъртта на Георги Димитров настъпила на 2
юли 1949 в Москва, от Министерския съвет на
НРБ е взето решение за балсамиране на тялото и
построяване на мавзолей в който то да бъде
изложено за вечни поклонения.
Има разминавания в сведенията за това как е
протекло проектирането и строителството.
Общото е, че сградата е почти изцяло готова до 10
юли, когато тялото на Георги Димитров е
положено официално в нея, и че тя е дело на
архитект Георги Овчаров с участието и на Рачо
Рибаров и Иван Данчов.
Според една от историите дават 3 дни на арх. Г.
Овчаров, за да направи проект. Той успява в срок
и го изготвя в свой стил - с дорийски колони.
Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК
на БКП и принуждават Овчаров да го опрости
дотолкова, че формата на построената сграда е
коренно различна от първоначално
проектираната. Опростяването се следи от арх. Р.
Рибаров и е прието след одобрение от
ръководителя на тогавашните Строителни
войски ген. Иван Винаров.
4. Проектиране и строителство
Строителството се ръководи от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне
тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на
сградата са опаковани с червен плат.
Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития:
“В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на
„Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на
Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на
„Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да
стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват
проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти
готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го
убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един корниз, който
прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза
и страничните стени.“
Впоследствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката
с нови плочи от врачански камък. С моделиране на терена към градината гробницата
изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните
пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.
5. Проектиране и строителство
Срещу входа е вградена скулптурна
глава на Димитров, а от двете страни са
бюстове на Димитър Благоев, Георги
Кирков, Димитров и Васил Коларов. След
няколко месеца на известно разстояние
от основната сграда от ляво и от дясно е
добавена по една гранитна стена с ниши
за погребване на бъдещите партийни
вождове.
Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през
юли 1990 г. са изкопани и преместени в Софийските централни гробища.
Следващият партиен вожд Вълко Червенков не е погребан тук, тъй като умира,
отдавна свален от власт и с развенчан култ към него, а последният - Тодор
Живков, умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на
комунистическия култ.
6. Поддръжка и реконструкции
Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с
постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на
днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете,
когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките
на коридора и при саркофага.
Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от
17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под
земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на
балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани
стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е
качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена
камера.
През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са
помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация,
поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-
саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.
7. Погребване и разрушаване на
мавзолея
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане
на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено
още същата нощ и мумията е погребана в Централните софийски гробища. След
изваждането на мумията от мавзолея в продължение на девет години се водят
дебати за съдбата на мавзолея. Надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде
разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за
комунистически поклонения.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., командвано лично от
Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и
благоустройство в правителството на Правителството на ОДС. Партийните
наследници на Георги Димитров от БСП на практика не правят нищо в защита на
паметника.
