3. • Меркурий е най-близката до Слънцето и
най-малката планета в Слънчевата система.
• Меркурий се набюдава винаги в
непосредствена близост до Слънцето и
поради това рядко бива наблюдаван с
телескопи.
• Меркурий няма естествени спътници.
• Физическите характеристики на планетата
са подобни на тези на Луната .

4. ЕкваториаленЕкваториален диаметърдиаметър 4879,4 km4879,4 km
ПлощПлощ 7,57,5 × 10× 1077 km²km²
ОбемОбем 6,1 × 106,1 × 1010 km³10 km³
МасаМаса 3,302×103,302×1023 kg23 kg
СреднаСредна плътностплътност 5,4275,427 g/g/cm³cm³
ЕкваториалнаЕкваториална гравитациягравитация 3,7013,701 m/s²m/s²
Период на въртенеПериод на въртене 58,646258,6462 днидни ((58 дни 15,508858 дни 15,5088
часачаса))
Скорост на въртенеСкорост на въртене 10,892 km10,892 km//hh
Наклон на остаНаклон на оста ~0,01°~0,01°
Средна повърхностнаСредна повърхностна
температура:температура:
-през деняпрез деня 623K623K
- през ноща- през ноща 103K103K
ПовърхностнаПовърхностна температуратемпература -минмин.. – 90K– 90K
-СреднаСредна 440K440K
-- максмакс.. 700K700K
БройБрой естествени спътнициестествени спътници 00

5. Строеж
• Планетата има относително голямо желязно ядро
(дори в сравнение със земното). Меркурий е
съставен по маса от 70% метали и 30% силикати.
Средната плътност на планетата е 5430 kg/m³,
малко по-малка от земната. Причината, въпреки
високото си съдържание на желязо, Меркурий
все пак да отстъпва на Земята по плътност е много
по-голямата маса на Земята (масата на Меркурий
е 5.5% от Земната), която сгъстява цялата планета.
Ядрото на Меркурий заема 42% от обема на
планетата срещу 17% за Земята. Дебелината на
заобикалящата мантия е 600 km.

7. Физически характеристики
• Има голямо планетно ядро от
желязо, което създава магнитно
поле със сила около 1% от тази
на магнитното поле на Земята.
На него се дължи и високата
средна плътност на планетата.
• Температурата на повърхността
варира от −180 до 430°C.
• почти никаква атмосфера .

8. АтмосфераАтмосфера
Меркурий има само следи от .атмосфера
Атмосферата му е крайно разредена, което се
вижда и от факта, че молекулите на газовете се
сблъскват по-често с повърхността на планетата,
отколкото една с друга. Газовото съдържание е
главно атомен кислород и газообразни калий и
натрий

10. Средната температура на повърхността
на Меркурий е 452 K, но локалната
температура може да варира от 90 до
700 K главно поради бавното въртене и
липсата на атмосфера. Слънчевата
енергия, която достига до Меркурий, е
8.9 пъти по-голяма за единица площ от
тази на Земята.

11. Атмосферно
налягане
няма
Калий 31,7%
Натрий 24,9%
Атомен кислород 9,5%
Аргон 7,0%
Хелий 5,9%
Молекулярен кислород 5,6%
Азот 5,2%
Въглероден диоксид 3,6%
Вода 3,4%
Водород 3,2%

12. Кратерите на повърхността на
Меркурий я правят много подобна на
тази на .Луната Най-голямата
забележителност на повърхността на
планетата (от тази част, която е била
картографирана) е Басейнът
Калорис, който представлява
огромен кратер с диаметър
приблизително 1350 km. Характерни
също са дългите стотици километри
стръмни скални откоси, чието
наличие се обяснява с изстиването и
последвалото го свиване на голямото
желязно ядро на планетата, което е
довело до „набръчкване“ на кората
на планетата.

14. По-голямата част от
повърхността е заета от
равнини. Една част от
равнините са сравнително
млади и образувани
вероятно под
въздействието на
сблъсъци с метеорити и
последвалите ги потоци от
разтопена лава. Меркурий
е разтеглен (значително
повече от другите
планети) във форма на ел
ипсоид, ориентиран с
дългата си ос по посока
към Слънцето, поради
слънчевите приливни
сили. Приливната сила е
вторичен ефект от силата
на тежестта
(гравитацията) и е причин
а за приливите.

15. Приливната сила е вторичен ефект от силата на тежестта
(гравитацията) и е причина за приливите. Тя възниква, тъй
като гравитационното поле не е постоянно по диаметъра
на едно тяло. Когато едно тяло е под въздействиета на гра
витацията на друго тяло, полето може да се мени значите
лно между близката и далечната страна на тялото. Това пр
едизвиква напрежения в тялото и може да го деформира
или дори да го разруши. Такива напрежения няма, ако гра
витационното поле е еднородно, тъй като едно еднородн
о поле действа еднакво на всички части на тялото и ги уск
орява еднакво в една и съща посока и с една и съща скоро
ст

16.  Орбитата на Меркурий е ексцентрична с
разстояние до Слънцето вариращо от 46 до 70
милиона километра; от всички други планети
само Плутон има по-ексцентрична орбита.
 Изследвания на орбитата на Меркурий показват,
че нейният ексцентрицитет варира хаотично
между 0 (кръгова орбита) и 0.45 (силно
разтеглена орбита).

18. Планета
Екваториален
диаметър
Маса
Орбитален
радиус
Орбитален
период
Денонощие
(дни)
Брой спътници
Меркурий 0,382 0,06 0,38 0,241 58,6 няма
Венера 0,949 0,82 0,72 0,615 -243* няма
Земя 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 1
Марс 0,53 0,11 1,52 1,88 1,03 2
Юпитер 11,2 318 5,20 11,86 0,414 63
Сатурн 9,41 95 9,54 29,46 0,426 49
Уран 3,98 14,6 19,22 84,01 0,718 27
Нептун 3,81 17,2 30,06 164,79 0,671 13
Плутон 0,24 0,0017 39,5 248,5 6,5 3