1. Chapter 4
FIRE
Анджела се върна в стаята си и я огледа.Търсеше нещо, но него го нямаше.След
десет секунди упорито търсене с поглед тя започна да рови из вещите си.Разрови
шкафа, после гардероба, погледна дори и под леглото, но нищо.Нямаше го.
-АА! – Анджела извика силно.Гласът и отекна из цялата стая.Тя трепереше – от
гняв.Беше стиснала много силно юмруците си.Маникюра и проби кожата и
потече малко кръв, но тя не обърна внимание.Това, което търсеше беше много
по-важно, а него го нямаше.Младото момиче се сви на кълбо в единия ъгъл на
стаята.Искаше да заплаче, но вече дори и сълзите не искаха са се стекат по
лицето и.Тя зарови глава в шепите си и въздъхна.Нямаше право да губи контрол
и го знаеше, но просто, това беше твърде ценно и тя го пазеше с цената на
живота си.Изправи се леко, като се подпираше на стената.Коленете и бяха
омекнали, а потта беше избила по цялото и тяло.След като най-после се изправи,
пое към банята.Тя влезе, блъскайки вратата до счупване и се огледа в
огледалото.В отражението виждаше онова малко, слабо момиченце от преди
няколко години.То беше толкова невинно, число и миловидно.Беше като лъч
светлина сред мрака.Тя виждаше себе си.Засмя се горчиво.Мразеше този образ,
но все пак беше част от нея или поне старата нея.Анджела завъртя крана на
чешмата и пусна водата.Изми лицето си и отново погледна към огледалото.Там
вече го нямаше онова момиче.Беше друго.Много по-лошо.Това и
хареса.Обичаше да изглежда така.Да изглежда властваща и сега щеше да покаже
на Грифин, че е направила грешка да я изпрати тук, а на Алфея, че е направила
грешка да я приеме.Тя набързо спря водата и излезе от банята.Отвори нощното
си шкафче и извади кибрит.Определено щеше да е забавна нощ.Е, поне за
нея.Отвори гардероба си извади любимите си черни, кожени дънки и черната си
широка блуза, с искрящ бял надпис „Die.“.Извади си и черните обувки на висок
ток.Отново онази убийствена самодоволна усмивка се появи на смъртно бялата и
кожа.Тя леко отвори вратата и надникна.Нямаше никой – идеално.Тя се измъкна
и завървя по коридора безшумно, но къде щеше да отиде?Спря се и въпреки, че
беше по средата на коридора, започна да мисли.Кое ли беше най-важното място
в Алфея?Ами разбира се!Библиотеката!Там са най-важните писания на
училището.Анджела прехапа устната си, усмихна се дяволито и тръгна
натам.След като вече беше там, каза едно заклинание с което отвори вратата и
тръгна към тайните и секретни отдели.Влезе в един, който и се стори достатъчно
важен и заразглежда.Всички книги и писания бяха доста прашни и
непокътнати.Явно тук не беше влизал никой от много време.Анджела спря да
разглежда и извади кибрита.Драсна клечката и я запали.Взе една от многото

2. книги и допря запалената клечка.Книгата мигновено се запали.Тя я остави
книгата до другите, бързо се изниза и се върна в стаята.Преоблече се, легна в
удобното легло и зачака писъците, плача и страданието да започнат.