1. МАРТЕНИЦИ приказка за малки ученици

2. “ Над смълчаните гори Иде пролет – мила, драга, Утро ясно зазори. Зимата за път се стяга. Звънна весел кукуряк: И настъпват дни чудесни, - Пролет мила иде пак! За игри и волни песни!” Тъй си пее Рунтавелка и си тупа пъстра черга. После скочи и отиде Зайо Байо тя да види.

3. - Стига в къщи си се крило, Ставай, вече, зайче мило, виж на горските поляни топло слънчице ни кани. - Рунтавелке, моя драга, идвам за игра веднага!

4. “ Цяла зима в преспи сняг Пак запя поток скоклив, Спа гората глуха. Пъпки пукна дряна. Но дойде припрян южняк И в леса стаен и тих И снега издуха. Веселба настана.” - Ех, че време, Зайо драг! Хайде песен да запеем пак!

5. . - Баба Марта е сърдита Тя на дряна я остави, Че загуби тънка прежда. Някой взел я със измама. Где не ходи, где не пита? Мартенички как ще прави, И къде ли не поглежда! Преждата като я няма? Ей го, иде Ежко Бежко. Ходи бавно, пъшка тежко. Грижа имам аз голяма! Грижа ли? Каква? Ще ти помогнем двама!

6. - Ах, не думай! – викна Зайко. - Отзарана аз видях, че тук Лисана се въртеше сам-самичка.- Рунтавелка рече. И една торбичка беше метнала на рамо. Тя е, зърнах я до дряна. - Ех, да е посмяла само!Щом е Лиса, ще я хвана.- реши веднага Ежко. Зайко викна: - Ето я, отдолу иде.Крийте се, че ще ни види!

7. - Трябват ми игли за плетка, със изпредената вълна Че ще си плета жилетка. Но не зная откъде, А торбичката е пълна кой игли ще ми даде? Лиса по пътечката върви и си песничка на глас реди:

8. Хей, Лисано, где се скиташ? За игли ли чух да питаш? - Трябват ми игли, съседе. - Че кога ти вълна преде, та започваш да плетеш? -Ти повярвай ако щеш, но съм прела аз през зимата. - Лисо, лъжеш ни и тримата.-скокна Зайо иззад храста.

9. - Ех, ще видиш ти игли, но така ще те боли, та ще помниш как си крала прежда алена и бяла. Давай със добро торбата!- Ежко викна. - Махай ми се от главата! Рунтавелка също се обади: - Дай торбичката веднага! - Махни се! Помощ! Взе торбата Ежко, погледна вътре и се слиса. - Лъжеш, Лисо, засрами се!

10. - Ох, горкичка аз! – заоплаква се Лисана. - Бабо Марто, с мартенички пак децата ще дариш. Я във таз торбичка виж!- Ежко рече. В нея преждата се крие. Милост, милост, Бабо Марто, знам, че всички вие днеска ще ме пощадите. - Махай ми се, Лисо, от очите! - Тихо! Чакайте, поспрете! Що се карате, кажете? - Баба Марта!- викна Зайко

11. Грее в пролетна премяна, С мартенички бели, Буди се от сън гората. Бели и червени, Баба Марта пак засмяна, за да бъдат всички Ще зарадва днес децата. Бодри и засмени!

13. ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

14. Приказката адаптира Росица Милева СОУ “Трайко Симеонов” град Шумен