На пързалката
/Е.Багрияна/
-Ах,каква пързалка има,
Анче,тази зима!каза бате със въздишка,
уж четеше книжка.
И измъкнахме се двама,
без да види мама.
Вънка-Сашко,Гого,Милка
с новата престилка.
. Кой с кънките,кой с обуща
по леда се спуща.
В нашата шейна пък има
място за петима.
Накачихме се веднага,
че денят си бяга.
И потеглихме лудешки
с викове и смешки.
Но щом стигнахме до края,
как стана не знаяпрекатури се шейнатаи ний на земята!
Аз ударих си ръката,
скъсах си яката.
Бате триеше припряно,
лявото коляно.
Сашко здраво си охлузи,
румените бузи.
И раздрана бе на Милка,
новата престилка.
Но пострада клети Гого,
види се най-много:
той загуби си калпака
и със глас заплака.
Сбрахме се пак плахи,бледи,
с болки и повреди...
Но след малко се разсмяхме
и в шейната бяхме.
Карай!Да се наиграем,
па макар да знаем,
че след днешната пързалка,
ще ядем тупалка!

на пързалката