1. БИОГРАФИЯ НА АНЕ ФРАНК
Анелис или Анелизе Мари Франк (на немски: Annelies Marie Frank, според някои
източници Anneliese Marie Frank), съкратено Ане Франк (Anne Frank), е
еврейско момиче, родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си
в Нидерландия. По време на Втората световна война то се укрива от нацистите
със своето семейство в Амстердам и води дневник, публикуван след края на
войната. Тя умира в концентрационния лагер Берген-Белзен.
2. НАЧАЛОТО
Ане Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн,
Германия. Родителите Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са
принудени да изоставят спокойния живот, който водят на
„Гангхоферщрасе“, и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма
сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато
родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-
късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в
един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн“ №37, ет 2.
Тук Ане и Марго тръгват на училище и създават нови приятелства.
Ото Франк създава и ръководи фирмата „Опекта“. Семейството живее
спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.
3. ВОЙНАТА
На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която
ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за
укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт“ №263,
в задната част на сградата на „Опекта“. Освен семейство Франк, там се
укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат
зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите
на „Опекта“, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя
дневник, подарък - рожден ден от нейните родители, който
тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и
желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната
къща. Там изживява и най-красивия момент от живота си — влюбва
се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно
добре две години.
4. КРАЯТ
На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на
полицията - Антон Алерс, уж „приятел“ на Ото Франк. Укриващите се
са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер
„Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец. На 3
септември са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят Ото Франк
завинаги от семейството му. Едит Франк умира в Аушвиц на 6 януари
1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са
преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“ близо до
Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане.
Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен“, където умира в началото
на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е
изпратена в „Терезиенщат“, където умира при неясни обстоятелства.
Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази
участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27
януари 1945, когато Съветската армия освдобождава концлагера.
5. УСПЕХЪТ
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите
служителки Мип и Ели намират дневника на Ане. През 1947 г. Ото
Франк сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е
издадена под заглавие „Het Achterhuis“ — „Задната къща“ и веднага
привлича вниманието на публиката. През 60-те години сградата на
„Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. Днес в предната част на
къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която
има клонове в Берлин, Базел,Виена, Лондон и един в Съединените
щати. Апартаментът на „Мерведеплейн“ №37 ет.2 е ремонтиран и се
дава под наем на млади писатели. Днес книгата е преведена на 60
езика, снимани са и филми по нея. През 2004 г. екипът на „Дискавъри
чанъл“ излъчва филма „Кой предаде Ане Франк?“. Най-добрата
приятелка на Ане Жаклин ван Марстен написва книга за нея.
Училището, в което е учила Ане, днес носи нейното име. Ане е
толкова известна, че и правят два паметника — единият е пред
музея, а другият — в парка на „Мерведеплейн“. В България книгата е
издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“.
