sdf

1. Изхабените батерии
Какво правим с изхабените батериите от
цифровия фотоапарат? Хвърляме ги в кофата, те
се смесват с битовите отпадъци и отиват на
сметището. Там ги вали дъжд, пече ги слънце, а
тежките метали и киселини, които се съдържат в
тях, се просмукват в почвата и водите. Става
дума за милиарди батерии по света годишно и за
милиони в България. Но в Европа например
батериите от около 30 години се събират по спе
циален ред. Във всеки супермаркет има опреде
лени места за поставяне на употребявани бате
рии.В България няма.Тук, както е известно, бо
клукът се изхвърля на сметища.Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали
се просмукват навсякъде. Попадат в кладенци, реки. Натрупват се в рибите в реките и
моретата. В малки количества, но опасността зависи от региона, от количеството риба,
която яде консуматорът и т.н. При замърсяване на почвата с тежки метали се трови
земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка
си и вредата от тежките метали се умножава.
Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им – дали са литиево-
йонни, никел-кадмиеви и т. н. Като цяло батериите могат да съдържат следните опасни
за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, среб
ро, живак, различни киселини и др.Почти всички изброени съединения са канцероген
ни,водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за
бременни жени и за новородени деца. Оловото,засяга някои ензими, уврежда жлези с
вътрешна секреция и др.Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, зася
гат бъбреците, централната нервна система и миокарда.Въпреки сериозната заплаха за
околната среда и за здравето на хората, въпросът с из хвърлянето на батерии е толкова
встрани от общественото внимание в България, че не е достатъчно интересен дори за
еколозите. Нито един експерт не се занимава с проблема и не може да каже какви са
възможните решения.В чужбина има кошчета за разделно събиране, а в България няма.
Има батериите за еднократна употреба и акумулаторни батерии – които се преза
реждат. Макар да изглежда, че първите са по-разпространени, като се сметнат акуму
латорните батерии във фотоапарати, камери, мобилните и настолни безжични теле
фони, в органайзери, лаптопи, ръчни електрически инструменти и др., само броят на
акумулаторните батерии по брой ще надхвърли населението на България.
За батериите като опасен отпадък по света, а от 2006 година – и в България, има спе
циални наредби как да се събират разделно, да се обезвреждат и рециклират. Разлика
та между България и повечето други държави от ЕС е, че тук, дори да искаш, няма къде
да ги изхвърлиш, освен в общия боклук. На вторични суровини не приемат батерии,
няма отделни кошчета, фирмите-вносители и производители не са направили пунктове
за връщане на изхабени батерии и др.Според наредбата производителите и вносителите
на батерии е трябвало още през 2006 година да събират по 2 грама стари батерии и
акумулатори на глава от населението, през 2007 г. - по 5 г на човек, през 2008 г. - по 10
г., а през 2009 г. - по 15 г. Това означава над 100 тона батерии годишно. Въпреки това в
средата на 2009 година общото количество събрани батерии от всички години е 0 тона,

2. 0 грама на човек. А реално в момента употребяваното количество батерии на жител
годишно е по-голямо от 15 г.В другите европейски държави вносителите,
производителите и търговците на батерии имат асоциации, които се грижат за
опасните отпадъци – събират ги в пунктове в мага зините, извозват ги и ги рециклират
в специално изградени мощности.Производителите и вносители на батерии са
задължени да събират и рециклират определено количество от батериите, които пускат
на пазара. За да решат този проблем, наредбата им дава три възможности.Първата е да
се обединят в асоциация и да си направят колективна система за събиране и
рециклиране на батериите. Според вносители на батерии в България това е
невъзможно, защото конкуренцията е жестока, а отношенията между големите
в бранша са обтегнати.Втората възможност е фирмите да плащат продуктова такса на
държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
(ПУДОС). Тази такса през 2009 година беше 4.50 лв. на килограм батерии, а за 2010
година е 5.50 лв. За момента повечето фирми си решават проблема по този начин.
Третата възможност на вносите лите и търговците на батерии е да си решат проблема с
отпадъците индивидуално. На тях обаче не им е изгодно да инвестират в нова дейност –
събиране и рециклиране на опасни отпадъци, в която не са специализирани и за която
нямат лиценз. Такъв лиценз може да им издаде само Министерството на околната
среда и водите.
Как ще се организира събирането на батерии в България
Идеите са няколко и не се свеждат само до организирането на събирателни пунктове.
Ще бъдат изработени специални съдове за събиране на портативните батерии, които ще
се поставят на видни места в големите магазини, на обществени места и в сгради.След
като се съберат, батериите от бита и от индустриални предприятия, търговски обекти и
др. ще се съхраняват временно на специални пло щадки. Фирмата, поела събирането
им, ще ги изнася в чужбина, където има големи, нена товарени мощности за
рециклиране.
Рециклиране на батерии
• Самия процес рециклиране на батерии е свързан с подмяна на елементите на
акумулатора с нови и препрограмиране на електрониката, т.е. контролера на
заряда, който е в самата батерия. Правилното извършване на препрограмирането
е свързано с цялостното подновяване на процеса на батерията. Ако то не се
извърши качествено батерията ще функционира за кратко, а състоянието и само
ще е разредено.
• За подновяване заряда на батерията са необходими качествени литиево йонни
елементи. Нужна е правилна специализирана тестова и подборна профилактика,
която се извършва от специализирани фирми.
• Свързването на елементите в батерията се извършва с апарат, чиято цел е да
направи точкови заварки и никелова лента. Обикновено фирмите занимаващи се
с ремонт на акумулатори разполагат със специални софтуерни програми, които
препрограмират електрониката на батериите, като възстановяват контролера на
заряда.

3. • Рециклирането на батерии за лаптопи в България е свързано с подмяната им с
нови такива, това от една страна е и по-добрия вариант.
• Трябва да сме наясно и, че препрограмиране на всеки тип батерии не винаги е
възможно, поради недопускане от тяхна страна на програмиране.