wnh

1. Природна забележителност
Природна забележителност е категория защитена територия. В катего- ризацията
на Международния съюз за защита на природата е класифицирана като Natural
Monument .
Природните забележителности (дефинирани като "природни паметници") за пръв път са
регламентирани като защитени обекти в България в Наредбата-закон за защита на
родната природа (1936). Терминът "природна забележи- телност" е въведен със Закона
за защита на природната среда (1967). В мо- мента режимът за опазване, ползване,
обявяване и управление на природ -ните забележителности се урежда със Закона за
защитените територии
Природните забележителности представляват защитени редки, красиви и ценни в
научно, културно или естетическо отношение природни обекти запа- зени в своя най-
естествен вид и форми. Тези природни обекти могат да бъ- дат както от живата природа,
така и от неживата природа. Към конкретния обект, обявен за природна
забележителност, се включва и природната обста- новка, в която той съществува. На
тези площи се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено
състояние или да намалят естетическа- та им стойност.
Обявяването на обект за природна забележителност или отнемането на такъв статут
става със заповед на министъра на околната среда и водите, която заповед се обнародва
в Държавен вестник. Обявяването на обект за природна забележителност не променя
собствеността на горите, земите и водните площи в него. Чужди държави, чужди
граждани и чуждестранни юридически лица, както и политически партии, организации,
движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост
върху горите, земите и водните площи в тези обекти.
Към 1 юни 2009 г. на територията на България има 349 природни забеле- жителности, с
обща площ 17 919,54 ха.
Природни феномени
Много са природните забележителности в България и са най- разнообразни по форма и
вид. Преобладават обаче скалните феномени, които с причудливите си форми са
предизвиквали човешкото въображение хилядолетия наред. За много от тях се разказват
древни легенди. Те са пръснати по цялата територия на страната и са сътворени от
природните стихии – вятър, вода и слънце са творили в продължение на милиони години
своите шедьоври, които днес предизвикват нашето възхищение. Сред най-прочутите
природни феномени, които привличат хиляди туристи, са Белоградчишките скали,
Чудните мостове, Каменните гъби, Вкаменената сватба, Побитите камъни, Слона,
Лъвската глава, Реселeшките кукли, Мелнишките и Кътинските пирамиди, Стобските
пирамиди, Ритлите и Трите братя.

2. Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са разпо-
ложени в близост до гр. Белоградчик.
Представляват скален комплекс с
дължина около 30 км и ширина 6-7 км.
Червеникавият оттенък на скалните
форми се дължи на съдържанието на
железен окис. Различават се няколко
групи скали. Първата група е разпо-
ложена около град Белоградчик. В нея
попадат най-прочутите скални форми с
интересни имена като Конника, Мадо-
ната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите,
Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчар
чето. Всяка скала е свързана с инте-
ресна и стара легенда. Друга впе-
чатляваща група е разположена западно
от града. Сред Белоград- чишките скали
се намира и Белоград- чишката крепост
– също много посеща- ван туристически
обект. Скалите са обявени за природна
забележителност още през 1949 г.
Чудните мостове
Чудните мостове е друга
популярна природна забележител-
ност, която привлича много посе-
тители. Скалните мостове се нами-
рат в Родопите, недалеч от село
Забърдо. В миналото мостовете са
представлявали една пещера,
образувала се под рушащото дейст-
вие на речните води. С течение на
времето части от нея се срутили,
образувайки величествените мра-
морни мостове. Големият мост е
широк около 15 м в по- широките
части и дълъг почти 100 м. Малкият
мост е дълъг 60 м, с обща височина
50 м, а височината на арката е 30 м.
След него има и съвсем малък трети
мост. Обявени са за природна
забележителност през 1949 г.

3. Каменни гъби
Каменните гъби са скални образувания,
разположени източно от с. Бели пласт, на
пътя между Кърджали и Хасково. Обявени
са за природна забележителност през
1974 г. Приличат на естествени гъби, но с
височина до 2,5 м. Зеленият цвят на
шапките и розовият на пънчетата се
дължи на специфични минерали. Образу-
вали са се вследствие на подводна вулка-
нична дейност и са дооформени от
слънцето и вятъра след оттеглянето на
водата.
Вкаменената сватба
Вкаменената сватба е скален феномен, разположен в района на град Кърджали, близо
до село Зимзелен. Известен е и с името Каменна сватба. Подобно на Каменните гъби, и
Вкаменената сватба е образувана вследствие на подводна вулканична дейност. Скалните
форми много приличат на група от хора. Оттук идва и името им, което е свързано с леген
да. Според преданието сватбарите пътували към съседното село, когато вятърът духнал
и отвял булото на булката. При вида на нейната хубост свекърът завидял на сина си и
пожелал своята снаха. Природата се възму-
тила и вкаменила всички сватбари.
Легенда:Местен момък залюбил девойка
от съседно село. Само сините и очи светели
на забуленото и лице, което никой не бил
виж- дал. Залинял момъкът за прекрасните
очи на девойката . Тогава баща му отишъл в
селото и успял да я откупи за гърне пълно с
жълти- ци. Вдигнала се голяма сватба и
шествието с момата тръгнало за Зимзелен.
Изведнъж дух- нал вятър, отвял кърпата и
открил лицето на булката. От красотата и
свекърът занемял. Нечестиви мисли минали
през главата му. Тогава се случило нещо
страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила.
Останал само младоженеца, вцепенен от
мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени
и него. Молбата му била чута. В краката му
останала жива единствено малката локва,
образувана от неговите сълзи, която
съществува и днес...

4. [1]