2. Едра, тежка и космата, ходи – броди из гората. Не е немощна и слаба, а защо и викат баба? Цяла зима спи в хралупа, пролет тръгва, гъбки хрупа, и тревица, а медеца най-обича баба Меца.

3. Скок-подскок, подскок и скок на малко клонче, скача Катеричка като върху конче, а с опашка дълга – Бре! – къделя цяла, тича цял ден и за миг не се е спряла. Има си хралупа, спи там зимно време и си хрупа, орехи и бадеми.

4. Мъничко на плъх приличам, но на светло не надничам. Без очи съм, тъмносива, но в градина и сред нива, трудя се, не се мотая, знам тунели да копая. И живея все в тъмница името ми е Къртица.

5. В кокалена, шарена кутия Костенурката сама се крие. Щом глава покаже и върви, със крачета криви, сред треви. Мързелива, мъничка и даже тиха, ту се свие, ту покаже.

6. Язовец – за лято и студена зима, своя чудна дреха шарена си има. Със муцунка остра. Малко е красив, но е много хитър, таен и плашлив. Сякаш кученце е, само че не лае, сред гората всеки тук ще го познае.

7. Да сте виждали Лалугер вие? Като мишка и в пръстта се крие, майстор е на дупки и той знае, как да ги направи и копае. Дупки ли са? Че това са цели, изкопани истински тунели.

8. В сив кожух е, сред гора се крие, като куче, но не лай, а вие. Едри зъби има, много здрав е. Страшен, Вълк е и опасен нрав е. А в кошара влезе ли, не проси, цяло агне на гърба си носи.

9. С пъргава хубост слави се Елена, не го не плаши зимата студена. Със рога изящни на главата, най-голям и силен сред гората. Дядо Коледа го ползва и го тачи, че с подаръци шейната му се влачи.

10. Сред комари, в блато Жабата живее, тука и е най-добре на нея. Грозна е, пъпчива, кряка, няма срама, лигава е и с уста голяма. Цял концерт изнася тази кикерица, ама че ужасна оперна певица!

11. На мече прилича и на котка, плува, сякаш е подводна лодка. Бобър е, сред речните води, от дърветата бентове гради, влаче ги, с охота ги гризе и си гълта рибки за мезе.

12. Диво прасе из гората тича, жълъд хруска, Глиган се нарича. Дълги зъби има, ала не е слон, бяга и препуска също като кон. Рови във земята със зурла, оре я, ала не засажда нищичко във нея.

13. Няма спор, че хубавица е Сърната, най-изящна и красива сред гората. С очи големи, плаха и страхлива, тя често плаче, че е милозлива. Нежна и на всички тя е най-любима, ала много, много врагове си има.

14. С много пъстра риза се облича и на шарено въже прилича. Няма си крака, но пак се движи, гъне се и плъзга се, и ниже. Свие ли се на кравай прилича и на слънце кротко се препича.

15. Сива и бодлива топка се търкаля, Ежко – наш любим, в полята обикаля. С истинска муцунка на прасенце той е, кротък и добричък, хрисим, но герой е! Види ли змия и в нея той се спуска, също като сладка баница я хруска .

16. Тя е с рунтава опашка, в ляво, в дясно все я лашка. С рижав се кожух облича, на госпожица прилича. Ех, Лисица – друга няма, тъй прочута във измама! Лъже пилци и краде ги, грабва ги, в гора яде ги.