3. ИСТОРИЯТА НАКРАТКО
До 1918г. Територията е част от Османската империя
През 1922-23г. Като последствие от Първата световна война Великобритания
получава мандат за административно управление на териториите на днешна
Палестина и части от днешен Ирак.
По време на британския мандат, в Палестина започват да се заселват
значителен брой евреи. Те са част от т.нар. ционистко движение, чиято цел е
евреите да си върнат свещенните земи, и да имат собствена държава .
Ционизмът е официално движение от 1897г. Негови последователи са и
някои неевреи като Уинстън Чърчил.
През 20-те години на XX век еврейската имиграция в Палестина е
изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000
евреи срещу едва 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да
осъществяват плана за нелегална миграция на хиляди евреи в
Палестина, познат в историята като Алия Бет.
4. НАСЕЛЕНИЕТО НА ПАЛЕСТИНА ДО
СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ
1,200,000
1,000,000
800,000
600,000 християни
400,000 юдаисти
200,000 мюсюлмани
0
5. СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ
И ПАЛЕСТИНА
През май 1947 година се създава специална
комисия за Палестина на ООН, която разглежда
два варианта - единият се състои в
предложението за създаване на две независими
държави - палестинска и еврейска, като
град Йерусалим е поставен под международно
управление. Вторият предлага създаването на
федерална държава с две отделни
административни структури. Арабското
население и ръководството на палестинската
общност отхвърлят становището на световната
организация. Евреите обаче го приемат.
След кракти военни действия през 1948г.
предвидените за Палестина територии остават
под окупацията на Израел.
6. ОПИТИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТА
Конференцията в Lausanne Швейцария през 1949г. Когато са водени
териториални преговори, но е постигнато единствено разрешение за
завръщането на част от прогонените палестенци. 200 000 от бежанците са
заселени в ивицата Газа с условието Египет да я преотстъпи на Израел.
През Юни 1967 се състои 6-дневната на Израел с арабските страни
съседи, която завършва с превземането на останалите
територии, предоставани на Палестина при подялбата и останали под
контрола на Йордания и Египет.
На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация
за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на
Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация.
Тогава и България признава държавата Палестина.
От 1987г до 1993г се състои Първата палестинска интифада, която
приключва с мирни преговори в Осло.
7. ПАЛЕСТНИНСКАТА АВТОНОМИЯ
Палестинската автономия е
създадена през 1994г. и е едно
от постиженията на договорите
от Осло между Организацията
за освобождение на
Палестина и Израел.
Палестинската автономия има
контрол върху гражданските
проблеми и проблемите със
сигурността в палестинските
градски райони (наричани в
Договорите от Осло „зона A“
(червеното). Тя упражнява
контрол и върху палестинските
селски райони („зона B“
(жълтото).
8. УПРАВЛЕНИЕТО НА ПАЛЕСТИНА
Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След
смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас.
През 2006г. Хамас печели признати за легитимни избори. Появява се
обаче конфликт между тях и досегашните управляващи от Фатах. Така на
17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство с
министър председател Салям Фаяд, досегашен министър на
финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко
движение „Хамас“.
Към момента Хамас управлява в ивицата Газа (вкл. води преговори с
межд. общност), докато Фатах е поела контр. над останалата част от
палестинската автономия.
9. КАРТА НА ПРОБЛЕМИТЕ КЪМ МОМЕНТА
Червената линия е 750км
бетонна стена над 8м
висока, която разделя Израел и
Палестина.
Черните точки са изкуствени
построявани израелски
села, чрез които се завзема от
територията на Палестина.
Подобен проблем има и в
Йерусалим, който би трябвало
да е разделен между араби и
юдеисти, но е незаконно
присвояван от израел.
12. ЗАВЗЕМАНЕТО НА СЕЛИЩА
За Израел Палестина продължава да е окупирана територия.
Палестинците нямат право да преминават границата към Израел.
От друга страна израелците строят села отвъд стената, изгонвайки
със сила палестинците, населват ги изкуствено и преместват
стената, завземайки територия.
Това е особен проблем и в Йерусалим, който винаги е бил обект на
ожесточени спорове между двете общности и според
международните договорки трябва да е разделен между тях.
Въпреки теоретичното наличие на автономия на Палестина, тя е
сравнително спорна. Например Махмуд Абас трябва да съгласува
дневния си маршрут с Тел Авив.
13. ВОЕНИЗИРАНЕТО НА ИЗРАЕЛ И “PRICE
TAG”
В резултат на постоянната военна заплаха, продлжаващо години
израелското общество е силно милитаризирано.
Имат дълга задължителна военна служба и за мъже и за жени.
Дори има израелска младежка организация, която активно се
противопоставя на това.
Притежанието на лично оръжие е широко разпространено.
Като резултат от скоро се говори и за т.нар. “price tag”. Акт на
насилие от страна най-вече на израелците в новите села, които
все по-често убиват палестинци. Официално израелските власти
осъждат това, но не могат и да го спрат.
14. ТЕРОРИЗЪМ И ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ В
ПАЛЕСТИНА
Според Хамаз и Фатах терористичните актове са прекратени то
2003г. насам.
В Ивицата Газа Хамас е неотрализирала терористичните
групировки. Фатах все още не е успяла да се справи напълно с
проблема.
Съществуват обаче кратки военни конфликти, най-вече между
Израел и Хамаз, при които двете странни взаимно се атакуват с
хеликоптери, изстрелват се ракети или се използват други военни
средства.
15. 4-ТЕ ПРАВНИ КРИТЕРИЯ ЗА НАЛИЧИЕ НА
ДЪРЖАВА
1.Да има териториална база, географски определени граници.
- Палестина е ясно начертана на картата
2.В тези граници трябва да живее постоянно население.
- Палестинците не смеят да напускат родината си или да сменят
гражданството си.
3.Трябва да има власт, на която населението дължи вярност, към
която е лоялно.
- Макар Хамас да е легално избрана, Фатах също могат да се
нарекът легитимно управление.
4.Трябва да бъде призната дипломатически от другите държави.
16. 4.ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИЗНАТА
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТ ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след
гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и
52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са
Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред
въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др.
Сред гласувалите в подкрепа са
Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турци
я и др. Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава
ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН
която приеме не-държава като пълноправен член, в следствие на което
САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от
бюджета на организацията.Отговорът на Израел е решение за
строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в
палестинските територии, временно блокиране на средствата които
събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в
Израел.
17. ПРИЗНАНИЕ ОТ ООН?
От 1974г. Палестина, с представител Ясер Арарафат, е със статут на
постоянен наблюдател в ООН. Земите и започват да се назовават
„окупирана арабска територия“, а по-късно и „окупирана палестинска
земя“.
След създаването на Палестинската автономия политическият статут
е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът
„Палестина“ се тълкува по различен начин.
ООН, заедно със САЩ, Русия и ЕС формират Квартета за Близкия
Изток, основан 2002г. в Мадрид със задачата да разреши конфликта.
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и
Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за
сигурност на ООН молба за членство в организацията.
Смята се, че ходът е по-скоро за да насочи внимание към проблема, но
желание за разрешаване на проблема има в народа и на двете страни.
