2. Българското Черноморско крайбрежие започва
от нос Сиврибурун при държавната граница с
Румъния и завършва при устието на Резовска
река при границата с Турция. Дължината на
крайбрежието е 354 км (200 километра по
дъгата на земния сфероид), от които 200 км (120
мили) представляват плажна ивица, покрита с
пясък. Физикогеографски, зоната обхваща
крайбрежието, включително и част от шелфа и
сушевата ивица, която има ширина от 10 до
40-50 км съответно в зоната на Балкана и на
Странджа.
3.
4. Формирането на релефа е свързано с
развитието на Черноморската котловина. През
кватернера издигането на крайбрежието е
довело до образуването на шест морски
(абразионни) тераси. На места то е потъвало и
устията на някои черноморски реки са се
превръщали в лимани - Ропотамо, Велека и др.
Характерна форма на релефа са
плажнитеивици, обхващащи около 25% от
крайбрежието. Край някои от тях са се
образували дюни, високи до 8-10 м (Несебър).
Свлачищата са характерни за северното
крайбрежие Балчишко, около устието на р.
Батова, Варненско и др., а за южното в района
на с. Сарафово, Бургаско.
5. Полезните изкопаеми са привързани към
геоложкия строеж и палеогеографското
развитие на съответните области, които опират
до черноморското крайбрежие. По-значителни
са находищата на въглища в Добруджанския
басейн, в Бургаско кафяви въглища (с. Рудник),
природен газ в устието на р. Камчия, нефт и
природен газ около Шабла и Тюленово.
Значителни находища на манганови руди са
разкрити във Варненско и устието на река
Батова, медни в Медни рид, Росен баир и
Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци
между Бургас и Поморие.
6.
7. Лятото по черноморското крайбрежие е
сравнително топло, а зимата мека (табл. 1).
Средните януарски температури варират от
около 0,8 °С (ст. Калиакра) до 3,4 °С (ст.
Царево). Юлските температури са около 22 - 24
°С. Средногодишните амплитуди са
сравнително ниски 20 21 °С. Безмразовият
период по крайбрежието е най-висок за
страната от април до ноември.
8. Почвената покривка е разнообразна тук са
разпространени всички зонални типове почви,
характерни за страната ни. Черноземите и
сивите горски почви са разпространени на
север, канелените горски почви и смолниците
на юг. В района на р. Велека на неголяма
територия се разполагат жълтоземни почви
9. Влиянието на Черно море е предопределило
характера на растителността. Тук са
разпространени редица топлолюбиви видове. В
речните устия на реките Батова, Камчия,
Ропотамо, Велека и др. са разпространени
уникални лонгозни гори. В техния състав влизат
много дървесни видове (ясен, бряст, елша,
летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения
дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др.
10. За Българското черноморско крайбрежие са
характерни животински видове от
Евросибирската, Средиземноморската и
Ирано-Туранската фаунистична област.
Животинският свят е представен от сърна, дива
свиня, заек и др. От птиците се срещат чайка,
гларус, бекас, чапла, рибарка, лястовица,
дъждосвирец, дива патица, яребица и др.
От влечугите са разпространени вдлъбнаточел
смок, голям стрелец и др. На юг се среща
колхидски фазан и каспийска блатна
костенурка
