презентация 01

5,156 views

Published on

Published in: Career
0 Comments
5 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
5,156
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
3
Actions
Shares
0
Downloads
0
Comments
0
Likes
5
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

презентация 01

  1. 1. ПрезентацияПриродните дадености на Югозападна България Желани за посещение туристически обекти
  2. 2. Географско разположениеЗа разлика от останалите региони в България, Югозападниятзапочва да се формира най-рано - още в края на 20-те години отХХв. Това се дължи на ранната специализация въввъгледобива, тютюнопроизводството, овощарството, пасищнотоживотновъдство и демографските особености в отделните мучасти. Югозападната част на България се състои от областитеБлагоевград, Кюстендил, Перник, Област София-град и областСофия и заемат 18.3 % от територията на България. Териториятана региона е 20330 кв.км. По този показател той е на първомясто сред останалите региони в страната. Населението –2143669 души. Средната гъстота – 105,6 д/кв.км. Западнатаграница на региона минава по билата на планинитеСлавянка, Беласица, Малашевска, Влахина и др. Севернатаграница е добре очертана по старопланинското било исеверните части на Ботевградската котловина. Източнатаграница е маркирана от източните части на Златишко–Пирдопското поле, Копривщенската котловина, ИхтиманскаСредна гора, Ихтиманското и Костенецкото поле, Рила, Пирин иРодопския дял Дъбраш. Южната върви по границите на
  3. 3. Най-важната особеност на географскотоположение на Югозападния регион е, чев него се пресичатпътищата, характеризиращиизключително изгодното географскоположение на България на Балканскияполуостров. В рамките на Софийскаобласт, обаче, те са строгопредопределени от структурата нарелефа. Релефът играе решаваща роля ипри формирането на главнитетранспортно-икономически “врати” наобластта – Петроханскатаседловина, Искърскияпролом, Ботевградскатаседловина, Западните Задбалканскикотловини, пролома Моминаклисура, долините на Места , Струма иСтрумешница. Същевременно по-голямачаст от границите на Софийска област сазаети от високи планини, което взначителна степен затруднява връзкитесъс съседните държави и региони.През региона минават най-важнитепътища на България и Балканскияполуостров, свързващи страната сАтина, Скопие, Тирана и Белград и чрездруги магистрали със Западна Европа.
  4. 4. Природни условия и ресурси Релефът на територията на региона е разнообразен. Той е представен от планини, котловини, речни долини, проломи и др. Разнообразието на релефа е следствие от геоложкото развитие на територията. Котловините заемат около 25% от територията на региона. По-големите от тях са Софийската, Радомирска, Трънската, Разложката, Габерската, Дивлянска та, Самоковската, Кюстендилската. Котловинните дъна са заети от плодородни почви, на базата на които е развито растениевъдството. В котловините са се развили и основната част от селищата в региона, а през тях преминават и най-важните пътища. Затвореността на някои от котловините е предпоставка за нарушаването на екологичната обстановка, вследствие индустриалната дейност. Долинният релеф е представен от долините на реките Струма и Места и долинните разширения в Петричко, Санданско и Гоцеделчевско. Откритостта на тези релефни форми в южна посока позволява нахлуването на топли средиземноморски въздушни маси, което благоприятства отглеждането на топлолюбиви култури. Планинският релеф е представен от ниски, средни и високи планини /Рила, Пирин, Осогово, Огражден, Малашевска планина, Влахина/. В региона се намират най-високите върхове в България - Мусала /2925м/, Вихрен /2914м/, Черни връх /2290м/ и др. Този тип релеф дава възможност за развитие на туризма, дърводобива и дървообработването, водоснабдяването и др. Той обаче е пречка за развитието на транспорта и особено на ж.п. транспорт.
  5. 5. Климатични условия Регионът се отличава с голямо разнообразие на климатичнитеусловия и ресурси, поради разнообразието в релефа. Териториятаму попада в 2 климатични области: умерено-континентална ипреходно-континентална. В южните части /Сандански, Петрич, ГоцеДелчев/ се чувства силното климатично влияние на Средиземноморе. В планинските райони с надморска височина над 1800мклиматът е с изразени планински черти. Тези особености определяти вътрешнорегионалните различия в климатичните компоненти.От запад на изток и с нарастването на надморската височинанарастват и валежните количества от 600мм/м2 до около1000мм/м2 във високите части на Витоша, Осогово, Рила и Пирин.Средногодишните температури нарастват от север на юг. ВТрънската котловина средногодишната температура е 2,9оС, докатов района на Сандански, Петрич и Гоце Делчев стойностите йдостигат 14оС.В Югозападния регион духат предимно ветрове с посока “север-северозапад”. В Софийската котловина и другите котловинни полетачесто срещано явление е фьонът през пролетта и есента.Под въздействието на индустрията в някои котловинимикроклиматът има специфични особености. Като цялоклиматичните условия в региона са благоприятни за отглежданетона разнообразни плодови, зеленчукови, технически и зърнени култури.
  6. 6. Водни ресурсиРегионът разполага с хидроресурси от 6,3млрд.м3, откоито 4,3млрд.м3 са повърхностнотечащи. Натериторията му се намират 22% от речните и 24% отподпочвените хидроресурси в България. Основнитеречни артерии са Струма, Места и Искър, коитозаедно със своите притоци формират 22% от речнияотток в страната. На тях са построени едни от най-големите язовири в България - “Искър”, ”БелиИскър”, ”Студена” и др. Техните води са силнозамърсени, поради индустриалното развитие нарегиона. Активната тектонска дейност на териториятаму е основният фактор за съществуването намножество минерални извори - Овчакупел, Княжево, ГорнаБаня, Сандански, Гърмен, Огняново, Сапаревабаня, Белчин баня, Сандански и др.На територията на региона има 365 естествениезера, които са база за развитие на отдиха и туризма.Водните ресурси в Югозападния регион са важенфактор за стопанското и демографското му развитие.
  7. 7. ПочвиРазнообразието в релефа, водите и климатичните условия определя до голяма степен и почвеното разнообразие в региона. Почвитеимат изразена височинна зоналност. Разпространени са следните видове почви:Алувиално-ливадните почви са разпространени по долините на реките. В съчетание с климатичните условия те са най-благоприятниза отглеждането на зеленчуци и овощни култури.Канелени са почвите по котловинните склонове. Върху тях се отглеждат лозя и други плодови култури.Смолниците се намират в подножията на планинските склонове и са благоприятни за отглеждането на зърнени култури/Софийско, Радомирско/.Делувиално-ливадните почви са развити по наносните конуси на реките.Кафявите горски почви са разпространени до 1800м надморска височина, върху тях се развиват широколистни и иглолистни гори.Планинско-ливадни са почвите по високите части на планините - над 1800м височина, върху тях се развива естествена тревнарастителност.Почвеното разнообразие, наред с разнообразието в климатичните условия и хидроресурсите, определя отглеждането наразнообразни култури в този регион - лозя, фъстъци, бадеми, киви, картофи, зеленчуци и др.Поради значителния наклон на склоновете, едва около 20% от територията на Югозападния регион е обработваема земя, а иерозията отнема хиляди декари годишно от този фонд.
  8. 8. Стопанство Стопанското развитие на Югозападния регион е под силното въздействие на множествофактори /географското му положение, наличието на полезни изкопаеми, развитиетона София като столица, концентрацията на работна ръка и население катопотребителски фактор и др./. Преди Освобождението този регион има определеноаграрен характер. От края на ХІХ и началото на ХХв. се развиват въгледобива иелектропроизводството, черната металургия, текстилната, ХВП. Днес стопанството нарегиона е с изявен промишлен облик, което се дължи на наличието на пазари, работнаръка и добре изградена транспортна инфраструктура. В региона са регистрирани 33% отактивните стопански субектa в страната, като основната част от тях са в строителството иТретичния икономически сектор /търговията, транспортът и общественотохранене./. Същевременно делът на промишлената продукция в региона спрямо този встраната е над 25%.Първичният икономически сектор е развит главно под въздействието на находищата отвъглища, руди на черни и цветни метали, дървесина, мрамор и други нерудни полезниизкопаеми. Развитието на селското стопанство е основно под въздействието напотребителския фактор.Вторичният икономически сектор дължи развитието си както на добивните отрасли, такаи на значителните демографски ресурси и географското положение на региона.
  9. 9. Промишленост Този отрасъл е базата на стопанското развитие на Югозападниярегион. Водещи промишлени отрасли саметалургията, електротехническото машиностроене иелектрониката, ХВП, ХП, енергетиката, леката промишленост и др. Врегиона функционират над 600 едри промишленипредприятия, сред които 6 ТЕЦ, 5 предприятия от чернатаметалургия, 8 предприятия от цветната металургия, 30 предприятияот ХП, над 60 едри дървообработващи предприятия и т.н. Тези иредица други промишлени предприятия дават над 24% отпромишлената продукция в страната , като по този показателрегионът е водещ.Енергетиката в региона се развива на базата на находищата накафяви въглища и хидроресурсите в Рила и Пирин. Отрасълът даванад 3% от ОПП в региона, 13,5% от електроенергията в страната инад 14% от въглищата. През последните 10 години въгледобивътспада значително, поради закриването на някои мини в Перник.Основната част от въглищата се използват като гориво в ТЕЦ. Най-голямата ТЕЦ в този регион е “Бобов дол”. По-малки ТЕЦ саизградени в Перник и София. Централите в кв.”Земляне” и Волуяк саизцяло топлофикационни, а ТЕЦ”София” и “София-Изток” са закомбинирано производство на електро и топлоенергия.Електроенергия се произвежда и в редица ВЕЦ в региона:”Пасарел”, ”Кокаляне”, ”Рила”, ”Санданска Бистрица”, ”Симеоново”.
  10. 10. Черната металургия произвежда около 26% от ОПП в региона или 2 пъти повече всравнение с края на 80-те години. Това нарастване се дължи основно назначителния спад в останалите промишлени отрасли. Металургичнотопроизводство има затворен цикъл - добив на руди, флотацията им, производствона кокс, чугун, стомана и прокат. Основните предприятия са фирмите “Стомана”/Перник/ и “Кремиковци” /София/. Тяхната продукция се дообработва в Ихтиман иРоман. Прекомерната концентрация на производствени дейности от тозипромишлен отрасъл е основният фактор за екологичните проблеми в София иПерник. Цветната металургия дава около 12% от ОПП в региона. Развитието на отрасъла себазира на добива на медни руди в “Елаците” /Етрополе/ и мина “Радка” /Среднагора/. Производството на мед и сярна киселина е концентрирано в МК”Пирдоп” и впредприятието на гара Искър. В Нови Искър се произвежда олово от отпадъчнипродукти.Машиностроенето и металообработването в Югозападния регион осигуряватоколо 8% от ОПП. Развитието на отрасъла се базира на осигуреността му с метали,поради което доскоро са застъпени почти всички негови подотрасли.Транспортното машиностроене е представено от производство на електро- имотокари /София/; ремонт на трамваи, ж.п. вагони и локомотиви /София/;производство на двигатели с вътрешно горене /София/, асансьори /София/.Доскоро в Ботевград се произвеждат и автобуси, но от началото на 1999г.предприятието е в ликвидация. В София е застъпено и производството на кранове/гара “Север”/. В региона се произвеждат около 13% от металорежещите машини встраната /София основно/. Металообработващи предприятия има в София,Перник, Ботевград, Кюстендил, Дупница, Петрич и др. В Перник и Радомирфункционират предприятия за инвестиционно оборудване.Дърводобивната и дървообработваща промишленост дават около 1,8% от ОПП втози регион. Отрасълът е развит на базата на горските ресурси в планинските частиот територията му. Ето защо, основните му центрове са Разлог, Белица, Якоруда,Гоце Делчев, Банско, Етрополе, Копривщица. По-големите мебелни предприятиясе намират в София, Банско, Сливница, Кюстендил, Благоевград. В региона сепроизвежда около 22% от дървения материал и над 31% от дъските в България.Силно развита е тютюневата промишленост. Този регион произвежда 38,5% оттютюневите изделия в страната, като основните центрове са Дупница, Благоевгради София.
  11. 11. Връзки на региона Поради различията в ресурсите истопанската специализация на отделнитеобласти от региона, на територията му сасилно изявени вътрешнорегионалнитевръзки. Към София се изпращатплодове, месо и меснипродукти, зеленчуци, дървесина, тютюн итютюневи изделия и други продукти. Вобратна посока се придвижват черни ицветниметали, машини, електроника, полиграфическа продукция.Към другите региони на България сеизпращат метали, машини, дървенматериал, текстил, обувки, електроника. Оттях се получават горива, смазочниматериали, зърно, консерви и други храни.Чрез своя стопански, културен и наученпотенциал Югозападния регион е с водещоучастие и в международните връзки на страната.
  12. 12. Желани за посещение туристически обекти югозападна българия1. Добро поле2. Марков камък3. Картала4. Чакалица5. Пещера Бойчинова дупка6. Крепост Церово7. Крепост над село Дренково8. Био резерват Парангалица9. Град Белица и курорт Семково10. Град Рила11. Стобските пирамиди12. Рилски манастир13. Град Мелник14. Мелнишки пирамиди15. Роженски манастир16. Град Банско17. Село Паничище
  13. 13. Добро поле Добро поле е обширнаживописна местност попоречието на р.БлагоевградскаБистрица между притоците иДоброполска река иДългополска река. Намира се на1200м надморска височина накилометър от курорта Бодрост.Местността предлага условия запешеходни разходки и почивкасред красиви поляни с горскицветя и билки и смесени гориот бук, смърч, ела, бяла мура.Най-високите и части достигатдо седловината Добро поле идо 2000м височина .
  14. 14. Марков камък Марков камък е група от живописни гранитни скали в близост до туристическата пътека от село Бистрица за хижа Македония. Намират се под Царев връх, западно от седловината Добро поле. От тук извира река Бендида, позната днес повече като Узундолски дол, и се влива в Благоевградска Бистрица. В скалите има издълбани древни надписи и многобройни соларни кръгове. Според последните археологически проучвания скалите са били тракийско мегалитно археоастрономическо съоръжение за определяне на лятното слънцестоене и е най-високото древно тракийско светилище в България, разположено на 2474 м надморска височина. Освен от село Бистрица, до Марков камък може да се достигне за около час и половина и от курорта Бодрост.
  15. 15. Картала Картала е обширновисокопланинско пасище съссредна надморска височина2000м подходящо заразходки и отдих. Особенаколоритност на планинскияпейзаж придават течащитепрез местността началнипритоци на река Злото дере.Намира се североизточно откурорта Бодрост по пътя захижа Македония. Името си –Картала, което на турски езикозначава орел, местността еполучила поради факта, четук е имало голямапопулация на орли.
  16. 16. ЧакалицаЧакалица е живописна местност смногобройни поляни сред прохладни гориот смърч и бяла мура. Намира се вземлището на село Бистрица и обхващачаст от югоизточния склон на връхЧакалица. Мястото е подходящо за отдих,разходки, пикници, бране на билки игорски плодове. По добре оформенатуристическа пътека може да се направиприятен преход от връх Чакалица доседловината Предел. Тук се намира и хижаЧакалица, стопанисвана от ТД „Айгидик”.Освен местен център за дърводобив-имало е два чарка /съоръжения задобиване и бичене на трупи/, задвижваниот водите на река Славово, в миналотоместността е била и едно от любимитеместа за отдих на хората от Горна Джумая/старото име на Благоевград/ инаселението от околните села.
  17. 17. Пещера Бойчинова дупка Намира се в местността “Бойчова скала” в района на село Логодаж. Пещерата е изследвана и картирана. Установени са значителен брой представители на пещерната флора и фауна, а в галериите и са запазени многобройни интересни карстови образувания. Тя е обявена за природна забележителност и е в списъка на защитените обекти в България. Дълги години пещерата е била затворена, но в момента около нея се изгражда необходимата инфраструктура, за да бъде възможен регламентиран достъп за туристи и любители на подземните приключения.
  18. 18. Крепост Церово Село Церово се намира на около 10 кмюгоизточно от Благоевград. На левия бряг нарека Струма западно от селото, на около единчас път пеша, се намират останките от една отнай-големите български средновековнипланински крепости. Според археологическитепроучвания крепостта Церово е строена презIII век, за да спре набезите на прииждащите потова време към Балканския полуостров войскина готите. Един от малкото останали писмениизточници, в който се споменава крепостта, едарствената грамота, с която през 1378г. царИван Шишман дарява земи и селища наРилския манастир.
  19. 19. Крепост над село ДренковоСело Дренково е разположено в североизточните разклонения на Влахина планина на 13 кмзападно от Благоевград. В местността „Градище” край селото се намира един от най-големитеархеологически обекти в Югозападна България. Той представлява издигащо се над околния равентерен възвишение, разположено сред речната долина на Дренковска река. Проведенитеархеологически проучвания показват, че се касае за късноантична сграда от IV-VI в. с интересен иуникален за нашите земи архитектурен план. Тя включва две големи правоъгълнипомещения, едно квадратно с вход към по-малко правоъгълно, както и вътрешен двор, от който сее влизало във сградата. Четирите външни ъгъла представляват полукръгли отбранителни кули.Изцяло е проучен вътрешният двор и част от стопанско помещение, служило за зърнохранилище.При разкопките са открити големи съдове за съхранение на вода, съоръжение за производство навино (винарна), изобилна керамика от кухненски съдове и ями за съхранение на зърно, които саекспонирани на място. Намерени са и 15 медни монети, най-късните от тях са на Юстин II / 565-578 /. , а най-ранната монета е от края на III в. С предметите датировката на късноантичнатасграда се определя от края на III в. до към края на VI в.В землището на село Дренково могат да се видят и останки от средновековна черква. Спореднадписа, който е бил запазен на самата църква до 1931г, тя е строена през 1305г. Сградата езидана с ломени камъни, споени с бял хоросан. В отделни участъци зидовете са запазени в достаголяма височина. Впечатляващи са красиво оформените олтар и свод и арковидните ниши надвхода, изградени от дялани блокчета бигоров камък.
  20. 20. Резерват ПарангалицаРезерватът е разположен на територията наНационален парк “Рила”, върху част отюгозападните склонове на Рила планинамежду реките Благоевградска Бистрица иХайдушка и вододелнотобило, преминаващо по върховете Мечивръх, Мерджика, Езерник и Парангалица.Обявен е за резерват през 1933 г. с целопазване на едни от най-старите смърчовигори в Европа, със средна възраст над 250години. Някои от дърветата достигат довисочина от 62 метра. В “Парангалица” сенамират едни от най-големите находища нарилска иглика /божествена иглика/.Растението е един от символите наРила, тъй като в България се срещаединствено на територията на планината. Врезервата са съхранени типичнитеместообитания на кафяватамечка, благороден елен, сърна, вълк, дивакотка. Има и голямо разнообразие от птици.От март 1977 г. резерватът е включен вСписъка на биосферните резервати попрограмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО
  21. 21. Град Белица и курорт Семково Белица се намира в южната част на Рила на 76 км от Благоевград. Градът и околностите му предлагат отличниусловия за пешеходен, еко и селски туризъм. В местността „Адрианов чарк” на 12 км от Белица е разположенпаркът за реадаптация на танцуващи мечки. Там са настанени всичките 25 регистрирани танцуващи мечки вБългария, и още 3 от Сърбия. В околностите на града са изградени шест екопътеки, които преминават презразлични екосистеми и през редуващи се растителни и животински съобщества. На 17 км. от град Белица в полите на Рила на около 1600 м н.в., сред смърчове и борови гори, е разположенкурортен комплекс Семково. През лятото той е идеално място за маршрутно-познавателен туризъм и планинскоколоездене. Заобиколен е от живописни местности, до които се стига по поддържани и маркирани туристическипътеки- Вапският циркус и Вапските езера, Полежанският циркус и Сухото езеро, Скалишкият циркус иСкалишките езера, Чернополянски циркус и езера. Семково е изходен пункт за преходи до хижитеСемково, Македония , Рибни езера, Трещеник, Добърско. През зимата в Семково има отлични условия за ски-система от 5 писти за възрастни и 2 за деца, като най-дългата писта е около километър(денивелация З00 м) и къмнея има ски-влек тип Помагалски. В близост се намира една 500-метрова писта със средна трудност, а други 3писти, които се обслужват от общ влек, са с дължина съответно 200, 600 и З00 м. Към детските писти има влек сръкохватки.
  22. 22. Град Рила Градът е разположен в западното подножието на Рила планина, в красива долина на двата бряга на река Рилска, на 18 км от Благоевград по пътя за Рилския манастир. Интересни места за посещение в Рила са възрожденският архитектурен комплекс „Бабинска махала” и женският метох „Орлица”. В „Бабинска махала” и до днес е съхранен колорита на възрожденската атмосфера. Там се намира една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, с уникални средновековни стенописи от XII-XIII в. Женският метох е на 2 км от града В църквата му „Св. Петър и Павел” са запазени стенописи от 1478 година. На територията на община Рила има 28 планински и високопланински езера, най-гоемите, от които са циркусни и имат ледников произход. По-значими са Горно и Долно Рибни езера, Сухото езеро, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера. Интересен природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон, е Сухото езеро. То няма видим оток, а се отича подземно,а просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна. Две, от общо седемте Дяволски езера, са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.
  23. 23. Стобски пирамиди На 16 км северно от Благоевград по пътя за Рилскияманастир, изградено върху останките на древния тракйскиград-крепост Стоби, се намира село Стоб. Днес селото еизвестно с намиращата се в непосредствена близост вместостта „Църквище”, природна забележителност-Стобските пирамиди. Те представляват обагрени връждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто скално-земни образувания с пирамидална форма. Някои отпирамидите достигат височина от 10 до 12м, но подвъздействието на ветровете, дъждовете и други ерозионнифактори, формите им се променят постоянно. Уникалнитетворения на природата са най-живописни при залезслънце, когато червено-оранжавите нюанси наскалите, отразяващи последните слънчеви лъчи, изпъкватнай-силно на фона на синьото небе и заснежените рилскивърхове. Композициите носят различни имена, дадени имот народните предания – Куклите, Чуките, Самодивскикомини, Зъберите, Братята, Сватовете.До пирамидите може да се достигне по поддържанапътека, която започва от църквата „Св. Прокопий” взападния край на селото.
  24. 24. Рилски манастир Манастирът “Успение на Пресвета Богородица” се намира на около 40 кмюжно от Благоевград. Храмът се издига величествено на 1059м н.в. средвековните рилски гори в живописната долина на Рилска река. Рилскиятманастир е монументален паметник на българската архитектура и изкуство и енай-големият възрожденски, духовен и книжовен център по българските земиот епохата на турското робство. Основан е през X в. от монаха отшелник ИванРилски, по времето на царуването на цар Петър (927-968). След смъртта симонахът е канонизиран за светец. В средата на XV в. манастирът е опожарен иразрушен до основи, а монасите му са прогонени, но през 1466год. с помощана руски манастир в Атон, започва да се строи отново и в него са пренесенимощите на св. Иван Рилски. Манастирският комплекс представлява внушителна четириъгълна сграда начетири етажа с над 300 килии и стаи и просторен вътрешен двор, в който сеизвисява така наречената Хрельова кула. Пететажната отбранителнапостройка, висока 23 м, е забележителен паметник на българскатасредновековна архитектура. Стените на кулата са с дебелина 1,80 м и приопасност са можели да укрият манастирските ценности и защитниците наобителта. В историческия музей на манастира се съхранява уникален дърворезбенкръст, създаден от монаха Рафаил в продължение на 12 години. Върху кръстаима 36 отделни миниатюрни композиции с над 200 фигури. Там се съхраняваи първия географски глобус в България, творение на Неофит Рилски. Вманастирската библиотека, която наброява 16 хиляди тома, се пазят 134 стариръкописа от XV-XIX в., много печатни книги, документи, богослужебналитература и уникални ръкописи на много от най-видните българскикнижовници и просветители, работили в Рилската обител. Стилът на стенописите в манастира отразява най-новите тенденции визточноправославното изкуство от първата половина на XIV век. От товавреме е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патронаСв. Иван Рилски и е изпълнена в най-добрите традиции на официалнотоизкуство на XIV век.
  25. 25. Град Мелник Най-малкият град в България е разположен в югозападното подножие на Пирин на 22 км югоизточно от градСандански. Мелник е съчетание от уникална природа, легендарна история, възрожденскаархитектура, духовност, култура и вино. Той е обявен за културно-исторически резерват и град музей със статут науникално селище с международно значение. Разположени амфитеатрално по стръмните склонове наМелнишките пирамиди, в града са запазени изцяло или частично над 200 жилищни, обществени и култови сградиот Средновековието и Българското Възраждане. Архитектурният тип мелнишка къща, обособен през първатаполовина на ХVIIIв е характерен само за това място в България. Туристически обекти в града са: историческиятмузей, църквата "Свети Антоний" от средата та на ХІV век, църквата "Свети Петър и Павел" от 1840година, митрополитската църква "Свети Николай Чудотворец" от ХVІІ век, Византийската къща от ХІІІ-ХІVвек, Корподуловата къща от 1758 година.Градът е прочут и с уникалното си вино, произвеждано от специален сорт лоза, характерна само за тозирайон, което отлежава в издълбани в меките пясъчници изби. Мелник е част от Стоте туристически обекта на БТС.
  26. 26. Мелнишки пирамидиМелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пиринпланина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяватвеличествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигатдо 100 м.. С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионнодействие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми –гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби.Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви.Мелнишките пирамиди са най–популярните природни творения в България.
  27. 27. Роженски манастир Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни икултурни центрове на територията на България. Намира се на 6 километраизточно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определякакто ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие набалканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата гоприрода. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийтохребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток сеоткрояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали(плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижениекъм долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените сизаснежени масиви Пирин планина.Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той есъществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е билауправлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян(1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкописот XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата епринадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-раннотосведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа връкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра наАтон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т.е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирскикомплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отнововъзстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е билставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчиненсамо на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.
  28. 28. Град БанскоГрад Банско (Bansko) се намира в Югозападна България, Област Благоевград. Разположен е вподножието на Пирин планина. Банско е един от най-големите зимни курорти в България, предлагана своите посетители прекрасни условия за ски туризъм с модерни ски-съоръжения и новоизграденкабинков лифт в съчетание със старобългарската архитектура и вкусни български гозби.Банскоостава атрактивна дестинация и през останалите сезони на годината, като предлага различнимаршрути да се насладите на красивата природа.Интересни забалежителности в града са: Къща -музей Никола Вапцаров, Музей Неофит Рилски, Паметник Св. Паисий Хилендарски.В околноститена Банско можете да посетите исторически забележителности: м. Юлен, м. Старото градище, м.Доброкьовица, с. Ковачевица, с. Лещен. Разстояние: София - Банско - 152 км. Пловдив - Банско - 140км. Разлог - Банско - 7 км.

×