1. ТИМБУКТУ, МАЛИ
Тимбукту е в Западна Африка, в държавата Мали. Често
казват, че е на брега на р. Нигер, но всъщност е разположен
на 20 км северно от водата. И не е остров, както мнозина са
убедени, нито пък е измислено, митично място.
Твърди се, че издигнатите от кал и глина джамии са
вдъхновявали самия Гауди.
Тимбукту има славна история на град, пресичан от
пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с
търговци от цяла Северна Африка и оттам с Европа. На
Стария континент името Тимбукту винаги е било метафора
за екзотични, далечни земи, а разказите за африканския
град, златните му дворци и високите кули са възбуждали
въображението в късното Средновековие. Легендите
разказват как император Манса Муса през 1324 г. тръгнал на поклонение към Мека с хиляди
хора от Тимбукту през Кайро. Когато спрял в Кайро да посети султана, Муса ми дарил толкова
много злато, че всички заговорили за несметните богатства на Тимбукту.
Древното селище има огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната
цивилизация. Още преди XIV в. Тимбукту се превръща в книжовен център, където са писани и
преписвани десетки книги, а през XV в. възниква и ислямски университет, в който освен Корана
са изучавани и редица светски дисциплини. Хрониките разказват за над 20 000 студенти накуп
в 180 медресета. В библиотеките са се пазели хиляди ценни ръкописи, част от които са в
световните музеи, част – в Мали и други африкански държави. Ислямска пословица казва:
“Солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от
Тимбукту”.
Градът възниква като сезонно номадско поселище през X век. Постепенно се разраства, тъй
като лежи на сахарския път на златото, слоновата кост, робите и солта – преминаващи с
кервани или натоварени на лодки по р. Нигер. Легендите за огромното богатство на Тимбукту
привличат европейски изследователи към Африка. През 1512 г. Лео Африканус пише: “Богатият
крал на Тимбукту има много палати и златни скиптри… Той винаги имаше на разположение
3000 конници, както и много лекари, съдии, свещеници и други образовани хора, които изцяло
живеят на разноски на краля…” През 1450 г. населението на града надвишава 100 000 души,
като четвърт от тях са учени. През 1591 г. Тимбукту е превзет от добре въоръжена наемна
войска, пратена от султана на Мароко. През 1593 г. учените са арестувани, обвинени, че не са
лоялни към Мароко, някои от тях избити, а други – пратени в изгнание. Мароканските войски
не са в състояние и да опазят града от набези на различни племена. Градът запада. През 1824 г.
Географското общество в Париж предлага награда от 10 000 франка на този, който успее да
достигне Тимбукту и се върне с информация за него. Шотландецът Скот Гордън Лаинг успява да
влезе в града, но е убит. Успешна е мисията на французина Рене Кайле, който пътува сам и
предрешен като мюсюлманин. За свое удивление, вместо блестящи златни дворци
пътешественикът открил бедност и полуразрушени глинени къщи. През 1894 г. Тимбукту е
завзет от французите, които частично го възстановяват. През 1960 г. става част от независимата
република Мали.
cybss.wordpress.com Страница 1