Боли ли потисканото чувство на Враждебност ?

1. Боли ли потисканото
чувство на Враждебност ?
Връзки между враждебността и
изследване на пулмоналната
функция при риск от развиване на
заболяване на коронарната артерия

2. Health Psychology 2007, Vol.6, №3,
p.333-340
“Does Harboring Hostility Hurt?
Associations Between Hostility and
Pulmonary Function in the Coronary Artery
Risk Development in (Young) Adults
(CARDIA) Study”
 Benita Jackson; Laura D. Kubzansky;
Sheldon Cohen; David R. Jacobs, Jr.;
Rosalid J. Wright

3.  Хроничното обструктивно заболяване на белите
дробове (COPD) е прогресивно, само отчасти обратимо
състояние, характеризиращо се с намален приток на
въздух към белите дробове, което води до значително
болезнено състояние и смърт (Calverley & Walker, 2003;
Senior & Anthonisen, 1998)
 Нивото на белодробната
функция е един от показателите,
които се използват като един от
сигурните маркери за степента
на риска от ХОББ
(Senior & Anthonisen, 1998).

4. Функцията на Белите дробове
 Кривата на нивото на белодробната функция
достига своя връх след което следва спад и плато
през младостта (Apostol et al., 2002).
 Изследванията показват, че при хората, при които
има рязък спад на пулмоналната функция в
зрялостта рискът от заболяване и летален изход е
по-голям (Pelkonen et al., 2001).
 Ето защо, дори твърде незначителни на пръв поглед
отклонения във функцията на белите дробове през
младостта, могат да се увеличат значително с
времето и да имат съществено влияние по-късно
върху здравословното състояние.

5. Враждебност и Физическо здраве
Множество изследвания сочат,
че психологическите фактори
като враждебност имат твърде
неблагоприятно влияние върху
физическото здраве, особено
важна роля има враждебността
за сърдечно съдовите
заболявания.
Пулмоналната функция е в обратно пропорционална
зависимост със сърдечносъдовите заболявания и с
преждевременната смърт (Weiss, 1991), което подсказва,
че враждебността също би имала роля и за
здравословното състояние на белите дробове.

6. Враждебност и Бели дробове
 Следвайки модела на Cohen и Rodriguez (1995),
който свързва афективните нарушения и
физическите заболявания, авторите обособяват
няколко биологични пътеки, по които враждебността
може да бъде свързана с функцията на белите
дробове:
 връзки между враждебността и имунната система
(фибрин), симпатиковата нервна система, оста:
хипоталамус – хипофиза – надбъбречна жлеза и
ендокринната система (лептин).
 След това са били установени връзки между всяка
една от тези биологични пътеки и функцията на
белите дробове.

7. Цел на настоящето изследване
Да се изследва връзката между враждебността и
пулмоналната (белодробната) функция и нейната
постоянност в различни етнически и възрастови
групи.
“Враждебността еднакво вредна
ли е за жените и мъжете, за
белите и чернокожите? ”

8. Хипотеза
 Хипотеза на авторите е за обратна зависимост между
враждебността и белодробната функция; това
означава че при по-високи нива на враждебност, ние
очаквахме да отбележим по-ниско ниво на
пулмонална функция. Очакването е тази зависимост
да се забави дори и при стандартните контролни
променливи като възраст, тегло, социо-икономически
статус в момента на изследването (SES),
пушачи/непушачи и астма.
 Според хипотезата този модел на зависимост ще е
подобен при различните групи по пол и по
етническа/расова принадлежност: Чернокожи жени,
Бели жени, Чернокожи мъже и Бели мъже.

9. Изследването на риска от заболяване на
Коронарната артерия (CARDIA) бе проведено
с цел да се оцени риска от подобно
заболяване при младите хора.
Изследването бе проведено в четири
общински центрове в САЩ: Минеаполис;
Бирмингам; Чикаго и Оукланд.
ИЛ са на възраст 18-31 години са с
постоянен адрес в съответната област, не са
хронично боли или с увреждания и не са
бременни в съответния период на
изследването. Всички данни са от периода
(1985-1986). Финалната извадка е 4,629
души.

10. Измерване:
 Враждебност. Нивото на враждебност бе измерено посредством
въпросника на Cook-Medley, който е съставен от субскали с
айтеми от MMPI (Cook & Medley, 1954). Изследваните лица
отговарят с да или не на всичките 50 айтема; скалата за
резултатите варира от 0 до 50 точки, като най-високите стойности
сочат повишено ниво на враждебност.
 Пулмонална функция. Показатели:
- FEV1 – данните за предизвикано количество на издишан въздух
за 1 секунда
- FVC - за капацитет жизнена енергия (FVC) изразени в проценти.
FEV1 е индикатор за белодробна обструкция на горните
дихателни пътища, а FVC е индикатор за общия белодробен
обем.
Оценяването бе направено с водния спиромер Collins Survey 8-L
(инструмент за измерване капацитета на белите дробове чрез
издишания въздух) и микропроцесор Eagle II (Warren E. Collins,
Inc., Braintree, MA) като участниците стояха прави и бяха с
поставена скоба върху носа.

11. Резултати
 Получените резултати сочат определена
свързаност на враждебността и пулмоналната
функция, такава че при по-високи нива на
враждебност се наблюдават по-ниски нива на
белодробната функция сред извадка от млади и
здрави хора.
 Тези резултати се запазват и при двата
показатели на пулмоналната функция
(предвидените процентните стойности на FEV1 и
FVC), дори при контролиране на променливите
възраст, височина, настоящ социо-икономически
статус, тютюнопушене и астма.

12. Резултати - групи
 При Белите мъже, няма статистически значими данни между
нивото на враждебност и PF (пулмоналната функция), въпреки
че моделът на свързване между
враждебност и PF е подобен на този,
който се отчита при другите три групи.
Въпреки различията на абсолютните
нива на враждебност и пулмонална
функция в отделните групи,
тенденцията на свързване на
враждебността и пулмоналната
функция остава един и същ във
всички групи.

13. ДИСКУСИЯ
Едно от обяснението би могло да бъде, че
враждебността при чернокожите жени, белите
жени и чернокожите мъже е в съчетание с доста
по-тежки обществени санкции отколкото при
белите мъже. Интерес представлява и
поведенческото обяснение, според което
проявата на враждебност при хората с по-висок
социален статус, може да се интерпретира като
маркер на власт.
Ние контролирахме тютюнопушенето като
променлива; обаче има вероятност
тютюнопушенето случайно да се намесва във
връзката между враждебността и пулмоналната
функция. Може да се окаже, че хората, които са
с по-високи нива на враждебност са по-склонни
да пушат, за да се справят по този начин с
емоционалния си дистрес (Siegler et al., 2003).

14. ДИСКУСИЯ
 Би могло и по-ниската функция на белите дробове да
причинява по-високо ниво на враждебност. Въпреки
че това изглежда малко вероятно.
 Друго възможно обяснение за получените резултати
е да има някоя трета променлива, не отчетена в
изследването, която да влияя и върху враждебността
и върху пулмоналната функция. Например токсините
в околната среда могат да повишават нивото на
враждебността и да намаляват нивото на
белодробната функция.

15. Заключение
Настоящето изследване е посветено
първо на подробно проучване на обрат-
ната зависимост между враждебността и
пулмоналната функция; следващата
задача на изследването бе да проучи
тази зависимост по отношение на
етническата/расова принадлежност
и пол.
Оказва се, че потисканото чувство
на враждебност боли, до толкова доколкото
се свързва с по-ниски нива на пулмоналната функция.
Необходими са повече изследвания, за да се установи дали
враждебността е свързана с промените в пулмоналната функция и
в други възрастови периоди, особено при възрастните хора.
Допълнително проучване е необходимо и на предполагаемото
влияние на социалния статус върху функционирането на личността
и на свой ред върху здравословното функциониране на белите
дробове.