Моето Пътуване - конкурс за пътепис : Станимир Димов
1. Кападокия-Пътепис, май 2010 г. Автор и фотограф: Станимир Димов
Капчуците капеха все по-осезаемо предизвестявайки настъпващата Пролет през втората половина на март две хиляди и
десета година. Заедно с увеличаването на светлата част на деня се пробуждаха позадрямалите, но тлеещи в съзнанието мечти за
пътуване, екзотични преживявания и незабравими спомени. Дори коментарите за задълбочаващата се криза, отшумяващите
здравословни проблеми и ежедневната монотонна рутина не бяха в състояние да приглушат копнежа да посетя значимо кътче от
тази непрекъснато предизвикващата ме Красива Планета Земя. „Животът е движение” и „...поне веднъж годишно трябва да
отидеш на място, където никога не си бил преди това...” накараха пръстите ми да забарабанят по клавиатурата компютърна в
търсене на дестинацията, която би направила живота ми още по-съдържателен и удовлетворяващ.
Не се наложи да се изчаква продължително. Обаждане от позната „...тази година мислим да е Кападокия...” формира
ключовите думи в Интернет-търсещата машина и след около седмица проучване осъзнах, че времето беше нанесло дебел слой
забвение в ума ми за истинската значимост на това място в исторически план и като природен феномен.
...Изчетках праха от чантичката на верният си спътник – фотоапарата, вгледах се в специфичната синевина на обектива сякаш
го гледах в очите и се надявах да запечата и този път нещо, към което след години ще се връщам с трепет, преживявайки го
отново.
Измежду немалкото предлагани туристически програми в тази дестинация попаднах на цитат „...Осигуряване на фотопауза
на най-значимите места по маршрута...”, което беше и повратният момент около девет часа и тридесет минути на трети май да
премина границата ни с Република Турция, заедно със синът си – Митко.
Очакваше ни седем-дневна екскурзия през която изминахме около 3800 километра. Близо четири дни се наслаждавахме на
уникалния релеф и чудните образования на областта Кападокия, намираща се в Анадола(Анатолия) - централна Турция.
Преминахме покрай Соленото езеро - второто по големина в страната, заемащо площ около 1600 квадратни километра, но дълбоко
2. само до 2 метра, със соленост съпоставима с тази на Мъртво море. През време на лятната суша езерото изпарявайки се, оставя бели
брегове от кристализирала сол, която се използва за различни медицински и козметични продукти.
Проследихме културно-историческо наследство от около десети век преди Христа до около деветнадесети век след Христа.
Видяхме Хетска култура и хетски барелефи, които могат да се видят събрани така изчерпателно само в днешна Турция, основно в
Музея на Анадолските цивилизации в Анкара. Разгледахме скални църкви и манастири, разположени във вулканичните
образования, схематично изрисувани или пък пищно зографисани, застъпващи периода от непосредствените последователи на
Божият Син до 15 век в различни части от областта Кападокия. Спуснахме се и в подземния град в Деринкую, прокопан на около 9
нива* под земята на дълбочина повече от 70-80 метра и побирал някога между 50 и 100 хиляди души! Почти изцяло оскъден откъм
исторически свидетелства, използван при строга секретност и потайност, същността на града е обвита в мистерия и буди много
въпроси, на които и до ден-днешен няма задоволителни отговори.
Посетихме общо над ДВАДЕСЕТ И ТРИ значими туристически обекта. Ето и няколко кадри от личният ми албум за нашата
наситена със събития програма:
-* Според други источници има до около 17-18 нива надолу под земята, но не всички са проучени.
13. Тук е и мястото да изкажа благодарността си на нашият екскурзовод г-н Ивайло Хранов и специализирания за регион
Кападокия екскурзовод Левент от Анкара за предоставената възможност тези уникални кадри да станат красива част от житейския
ни път. Едно е човек да вложи професионализъм , но като вложи и душа нещата са много по-значими и запомнящи се.
В заключение отправям и един апел. През време на пътуването си по тези места не видях чешма, от която можех да пия
изворна вода до насита – купувах я. В България се натъквах на съградени някога чешми, разрушени от иманяри или вандали, не
виждащи, че истинското богатство не е под коритото на чешмата, а това, което е в него... . Там, в Кападокия, хората трудно намират
дърво под което да отдъхнат на сянка – в България трудно се намира място без сянка... . Които нехаят за даруваното им богатство –
отнема им се. Дано не се окажем нехайни!...
Ако за теб, Уважаеми читателю, статията ми е съживила в ума ти приятни спомени, или е провокирала интереса ти към едно
от уникалните места в културен и исторически аспект, тогава филма „с Митко в Кападокия” за нашето екзотично пътешествие със
сигурност би ти харесал.
С Пожелание за здраве и много красиви мигове!
Станимир Димов
Габрово, България.
E-mail: sddimov@abv.bg
