Материалът представя малко известни факти за основателя на българската държава на Долни Дунав- кан Аспарух. Може да се използва както самостоятелно, така и заедно с презентацията „Създаване и укрепване на българската държава“, в частта „Велики българи“.

1. ИЗГОТВИЛ:
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА

3. Kан Аспарух е третият син на kан Кубрат, основателят на Велика
България. Не е известна годината на неговото раждане, приема се, че
тя е 640. Kан Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ
род във Велика България от 628 г. Нищо не е известно за живота на
Аспарух до 671 г. Обстоятелството, че след разгрома на Велика
България значителна част от населението го последва в похода на
запад подсказва за достатъчния авторитет, който той е имал сред
българите към този момент. В годините на тежка криза и заплаха за
българската държавност, именно kан Аспарух е човекът, отстоял
единството на българите (по онова време – все още крехко), отблъснал
всички външни заплахи, разширил територията на държавата,
преутвърдил ролята й на европейската политическа сцена. Аспарух е
владетелят, считан за основен фактор за стабилизирането и
укрепването на и досега съществуващата държава България и
неговият принос за последващото 1300 годишно битие на българи и
България в този регион е решаващ. По негово време България е
значителна европейска сила, отстъпваща само на Византия и Хазария.
Армията ѝ наброява общо към 50 хил. войници и води активни военни
действия често и на два фронта.

5. “Титлата Кан не е равнозначна нито по статут, нито като съдържание
на титлата хан в монархическата титулатура. И двете титли били добре
известни
на китайските историци, но в китайските хроники те
били разграничени и никога не са приравнявани една към друга.
В тях титлата Кан /Кан-Ю/ е имала значение на Император,
докато хан е отговаряла на ван,
второстепенна титла, отговаряща на крал.”
Тачо Танев “Българското везмо и
Изтокът”