2. КАКВО ИЗУЧАВА ГЕОГРАФИЯТА
Името на науката произхожда от старогръцките думички "гео" - земя и "графос" - пиша. Или дословно
преведено - земеописание. В действителност в древността географията се е занимавала със
земеописание. С изясняването на особеностите на планетата, на това, което става в природата,
географията започва да се занимава и с обяснения на природни обекти, явления (това, което става) и
процеси. Тогава тя се превръща в истинска наука.
Географията изучава Земята, но не цялата Земя, а само тази част от нея, която е свързана с хората. Тя
изучава още и населението на Земята, разпределението му по земната повърхност и т. н. Географията
изучава и стопанската дейност на хората, т. е. какво те добиват от земните недра, какво използват от
природните вещества и сили, какви нови вещества и предмети за бита произвеждат.
Следователно можем да определим, че географията е наука, която изучава природата, населението,
стопанската дейност на хората, селищата и държавите в света, в отделни региони или страни.
3. Географията е съвкупност от много науки, които могат да бъдат групирани
в три основни клона:
1. Регионална география. В регионалната география се свързват на
определена територия природната и социално-икономическата география.
2. Природна (физическа) география;
3. Обществена (социално-икономическа) география;
В немската географска школа се създава традицията на съвременната
регионална география. През 1650 г. в Амстердам се появява трудът на
немско-нидерландския географ Бернхард Варен (лат. Бернхардус Варениус)
„Geographia generalis” (Обща География).
1. Регионална география:
а) география на континентите и океаните;
б) странознание;
в) краезнание.
4. Регионалната география е клон на географията , която изучава региони в света. А
самата област се определя като част от земната повърхност с една или много сходни
характеристики, които я правят уникална от други области. Регионалната география
изучава специфичните уникалните характеристики на места, свързани с тяхната
култура, икономика, топография, климат, политика и факторите на околната среда, като
например различните им видове от флората и фауната.
Регионалната география е "своеобразен интегратор между
двата основни блока
на географските науки, частично покривайки обектите на
изучаване и предмета на
изследване от природните и обществените географски
науки... Като синтезира
конкретни, но различни материали за страните и районите,
регионалната география
разкрива тяхната специфика и без прувеличение
представлява самата същност на
географията, без която тя се лишава от смисъла на своето
съществуване“
5. Също така, регионалната география изучава специфичните
граници между места. Често те се наричат преходни зони, които
представляват началото и края на определен регион, може да
бъде голям или малък.
Зоните са широки ивици от сушата със сходни климат, води,
почви, растителност и животински свят. Те са съчетани по
определен начин. Това им придава неповторим облик, различен
от облика на другите зони. Водещият природен компонент,
който променя останалите компоненти е климатът. С
изменението на климата от Екватора към полюсите се изменят и
природните зони.
Обликът на природните зони обикновено се определя от
растителността. В лишените от растителност зони обликът
зависи от скалите (тропичните пустини) и водите (ледените
пустини). Човекът също променя лицето на природните зони.
Хората унищожават естествената растителност- гори и тревни
пространства, обработват земите и отглеждат различни
земеделски растения и животни, строят селища, пътища,
язовири.
6. 2. ПРИРОДНА ГЕОГРАФИЯ
Природната география изучава системата от взаимодействия, процеси
и явления в природната среда на планетата Земя – атмосфера,
хидросфера, биосфера и литосфера и възможностите за рационалното
ѝ използване. Предметът на физическата география се състои в
разбирането и обясняването на физическите закономерности,
характерни за Земята, както и проявленията на времето, флората и
фауната. Към физикогеографските науки спадат:
Геоморфология
Глациология
Криолитология
Климатология
Хидрология
Океанология
География на почвите и Почвознание
Биогеография
Ландшафтознание
Палеогеография
Палеоклиматология
7. ЗОНАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ
Естествена растителност, характерна за съответна природна зона.
За арктическата зона типична е тундровата растителност (мъхове
и лишеи), за бореалната – иглолистните гори (белборови,
смърчови и др.), за широколистната горска зона –
широколистните листопадни гори (дъбови, габърови, букови) и
др.
ВЛАЖНИ /ДЪЖДОВНИ/ ЕКВАТОРИАЛНИ И ТРОПИЧНИ ГОРИ
Гора в екваториалния, субекваториалния, тропичния и
субтропичния географски пояс с влажен климат (валежи 2000-
7000 mm годишно). Непрекъсната вегетация, богата флора (70-
200 вида на 0,25 ha), сложна вертикална (многоетажна)
структура, много въздушни корени, епифити и лиани, липсват
храсти. Височина на дърветата до 60 m, преобладават
вечнозелени видове.
8. САВАНА
Природна зона в субекваториалния и тропичния пояс на Северното и
Южното полукълбо; в Африка (на юг от Сахара), Южна Америка (кампос,
лянос ), Южна и Югоизточна Азия, Австралия. Ксерофитна тревна
растителност с единични (или на групи) дървета – акация, евкалипт,
баобаб, и храсти; край реките – галерийни гори. Върху места с изсечени
първични тропични гори – вторична савана. Антилопа, жираф, зебра, лъв,
слон, носорог, щраус. В стопански усвоените части – памук, сизал, захарна
тръстика; животновъдство. От дейността на човека често се превръща в
полупустиня
СТЕП
Природни зони в умерените и субтропичните пояси на Северното и
Южното полукълбо – в Северна Америка (прерия), Европа, Азия, Южна
Америка (пампа), Австралия и Нова Зеландия. Степна растителност; край
реките – галерийни гори. Разнообразна фауна – копитни, гризачи, влечуги;
в Австралия – торбести животни. Плодородни черноземни почви. Голяма
част от степите са разорани – отглеждат се зърнени и технически култури;
животновъдство
9. ПУСТИНИ
Природни зони в умерения пояс на Северното полукълбо, в субтропичния и тропичния
пояс на Северното и Южното полукълбо. Заемат около 20 % от земната повърхност – в
Азия (Такламакан, Тар, на полуостров Арабия), в Африка (Сахара, Намиб), в Америка
(Мохаве, Хила, Атакама), в Австралия (Голямата пясъчна пустиня, Голямата пустиня
Виктория) и др. В зависимост от постилащата повърхност са каменисти, пясъчни, глинести
и др. Сух климат с големи денонощни амплитуди. Бедни на повърхностнотечащи води
(временни потоци), много подземни води; “транзитни” реки (Нил, Хила), на места оазиси.
Оскъдна тревна и храстова растителност – ефемери, ефемероиди, сукуленти, халофити и
др. Разнообразна фауна – антилопа, кулан, влечуги, насекоми. Особен вид са аридните
пустини.
ТАЙГА
Природна зона в умерения пояс на Европа, Азия и Северна Америка. Заема около 10 %
от земната суша. Равнинен и хълмист релеф с иглолистни гори от смърч, ела (тъмна
тайга), даурска и сибирска лиственица, бор (светла тайга), на места примесена с
широколистни видове – бреза, трепетлика и др. Мечка, рис, бурундук (сибирска ивичеста
катеричка), самур, златка, заек. Тайгата е основен източник за промишлен добив на
дървесина
ТУНДРА
Природна зона в субарктичния и арктичния пояс (главно в Северното полукълбо), между
арктичните пустини (на север) и лесотундрата (на юг). Сурова продължителна зима
(средна януарска температура от -5 до -35 оС, продължителност на снежната покривка
7-9 месеца), дълга полярна нощ и кратко влажно лято (средна юлско-августовска
температура 5-10 оС, валежи 200-400 mm годишно – главно сняг). Силни ветрове.
Вечнозамръзнала почва, много блата и езера. Лишеи, мъхове, нискостъблени треви и
храсти (полярна върба, бреза джудже и др.). Северен елен, водоплаващи.
10. 3. ОБЩЕСТВЕНА ГЕОГРАФИЯ
Обществена география: (социално-икономическа), изучава териториалната организация на обществото. Тя се поделя
на:
а) икономическа, изучава стопанските отрасли промишленост, земеделие, обслужваща сфера (транспорт, търговия,
туризъм и др.);
б) социална, изучава пространствените процеси и форми на организацията на живот на хората – труд, бит, отдих,
възпроизводство и т.н.;
в) политическа (изучава политическата карта, териториалното устройство на държавите, разположението и
територалното разположение на политическите сили и държави, международните политически и военни организациии
и съюзи);
г) география на населението и селищата (изучава разположението и териториалнана организация на населението,
селищата и селищните обединения):
д) културна география (изучава пространственото развитие и разпространението на културата);
е) историческа география (изучава географията на на определена територия в минал исторически период).
