Кратка презентация с примери за акведукти, построени по времето на Римската република и Римската империя. Презентацията е създадена като кратко експозе по Обща история на изкуството.

1. Р И М С К И Т Е А К В Е Д У К Т И
А Л Е К С А Н Д Р А Н И К О Л О В А

2. Aqueduct (Latin aqua + ducere “to lead water”)
• Захранване със свежа, питейна вода
• Използване на гравитацията
• Най-скъпите обществени съоръжения

3. З А А К В Е Д У К Т И Т Е
Древните Римляни изграждали множество акведукти за да
докарват вода от едно място до друго - от отдалечени
водоеми към градове, за да захранват бани, фонтани,
басейни или за селско-стопанство, производство и др. Това
са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по
време на Римската империя. Водата в акведуктите се е
движела от само себе си - от началният източник с лек
наклон към крайния приемник. Изграждани са от бетон,
тухли или камък. Повечето от тях са били подземни,
следвайки контурите на терена. В по-ниските части на
терена, са повдигали съоръжението или са изграждали
т.нар. сифони, за да предизвикат тяга на водата.

4. А К В Е Д У К Т И Т Е В Д Р Е В Е Н Р И М
The Claudian Aquaduct, Rome. 1785

5. В Р И М
В Рим са построени 11 акведукта, които са се грижели повече от
милион жители да имат постоянен достъп до вода в изключително
екстравагантна и разточителна обстановка. Градът е имал множество
фонтани, обществени бани, лични басейни. Използването на
акведукти е станало изключително популярно в цялата Римска
империя и до днес има запазени частично акведукти в Италия,
Испания, Франция, Сирия, Египет и още много страни, включително
България.
Макар този тип съоръжение да не е изобретение на римляните
(известно е, че е използвано още при етруските и в Древна Гърция),
но със сигурност те са развили архитектурата и използването им в
много голям мащаб. До началото на Империята Рим вече е възприел
акведуктите като необходимост.

6. Аквадуктите в Рим са били 11, с обща дължина
около 800 км, от които около 49 км са били
изградени над земята.
Докарвали са около 1 000 000 кубични метра
вода всеки ден.

7. Модел възстановка на Рим по време на
Империята. Гледка към Циркус
Максимус, Аквадукта на Нерон, Колизея.

8. Карта на акведуктите в Древен Рим.

9. П Ъ Р В И Я Т
А К В Е Д У К Т :
А К В А А П И Я
• Най-старият водопровод,
построен за
водоснабдяване на Рим
• 312 г. пр. н.е.
• Построен от цензорите
Апий Клавдий Цек и Гай
Плавций Венокс
• Снабдява с вода от р.
Аниене, ляв приток на
река Тибър

10. Х Р О Н О Л О Г И Я
• 312 г.пр.н.е. Аква Апия - почти
целият е под земята.
• 272 г.пр.н.е. Аква Анио Ветус
• 144 г.пр.н.е. Аква Марция, 90 км
(начало на конструкцията)
• 33 г.пр.н.е. Аква Юлия е
построен от Октавиан Август
• 19 г.пр.н.е. Аква Вирго е
изграден специално да захранва
термалните бани в Марсово
Поле
• 38-52 г. Аква Клавдия
• 109 г. Аква Траяна

11. А К В Е Д У К Т И Т Е В Р И М С К А Т А И М П Е Р И Я
Nero's Aqueduct in Rome Creator: Josephus Augustus Knip Date created: c. 1809 - c. 1812

12. В Р И М С К А Т А И М П Е Р И Я
В Римската империя е имало изградени стотици
подобни акведукти. При завладяването на
провинции и изграждането на местна
инфраструктура, те са били абсолютно
задължително съоръжение, за да се добие вода в
селищата.
За най-дълъг известен акведукт се счита Валенс
(Константинопол, днешен Истанбул) - 240 км.

13. Понт дьо Гар, Франция. Ок. 40-60 г. (50 км)

14. Сеговия, Испания. 112 г.

15. Айфел, Германия. Ок. 80 г. (95 км)

16. Валенс, Турция. 368 г. (250 км)

17. Гадара, Йордания. 129-130 г. (94 км)

18. Лес Феререс, Испания. Ок. 27 г.пр.н.е. -
14 г.

19. Лос Милагрос, Испания. Ок. 300 г.

20. В Б Ъ Л Г А Р И Я

21. В Б Ъ Л Г А Р И Я :
Ф И Л И П О П О Л
• Днешен Пловдив
• III-I в.пр.н.е.
• Зареждал е с чиста
питейна вода от Родопите
• До момента по
археологически път е
определено наличието на
два акведукта и един
глинен водопровод

22. И З Т О Ч Н И Ц И
• Още снимки на акведукти: http://bit.ly/aqueducts-alnik
• A. Trevor Hodge, “Roman Aqueducts & Water Supply”. 1992
• The Editors of Encyclopædia Britannica, “Aqueduct”, britannica.com, 11.04.2015,
https://www.britannica.com/technology/aqueduct-engineering
• Matthias Schulz, “The Ancient World's Longest Underground Aqueduct”, spiegel.de,
11.03.2009, http://www.spiegel.de/international/world/rome-s-tremendous-tunnel-
the-ancient-world-s-longest-underground-aqueduct-a-612718.html
• Samuel Ball Platner (1929, as completed and revised by Thomas Ashby): A
Topographical Dictionary of Ancient Rome. London: Oxford University. p. 29.
• Sextus Julius Frontinus. The Aqueducts of Rome. pp.1, 6–20.
• Mays, L. (editor). Ancient Water Technologies. Springer. 2010. pp. 115–116.

23. А Л Е К С А Н Д Р А Н И К О Л О В А
Изкуствознание, I-ви курс
Фак. номер И-916
април, 2017