Наджиб МахфузЗа Египет,демокрацията,хората, света...(Част II)Събрани статии. Превод от арабски: Мая ЦеноваIntidar 2011 – Ч...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Дали беше естествено многовековната арабска лите...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз писател има своите лични грижи и именно те го им...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз       на науката, защото нашето време принадлежи...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~4~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                       Разум в ежедневието      Е...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~6~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                  Изкуството и лошото име      Не...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз     Понякога дори речите на висши ръководители с...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~9~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                   Изкуството и свободата      Оч...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз      Творецът води битка в името на доброто и ид...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 12 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                            Към другия бряг      ...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 14 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз  Към общество, което няма да се основава на     ...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз5.   Да удвоим усилията за вдъхване духа на нашат...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 17 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз              Между гибелта и оцеляването      На...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфузоще по-грозно. Справедливостта в този живот се ос...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 20 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз               Към интеграция и цивилизацияЕдно о...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфузморалната сфера. Надявам се при всеки изгрев на с...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 23 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                              Зов за живот      И...
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 25 ~
Избрано от   За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз                                       ~ 26 ~
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Избрани статии от Наджиб Махфуз -част II

904 views
869 views

Published on

Избрани статии на известния египетски писател Наджиб Махфуз. В превод на Мая Ценова.

Published in: Education
0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
904
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
32
Actions
Shares
0
Downloads
1
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Избрани статии от Наджиб Махфуз -част II

  1. 1. Наджиб МахфузЗа Египет,демокрацията,хората, света...(Част II)Събрани статии. Превод от арабски: Мая ЦеноваIntidar 2011 – Част II2011 Sofia
  2. 2. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Дали беше естествено многовековната арабска литературнатрадиция да има своя първи Нобелов лауреат едва през 1988 г. –не питам. Но съм убедена, че беше съвсем естествено името му да бъде Наджиб Махфуз. Защото ние свикнахме да наричаме нашето време динамично, напрегнато, размирно. А изглеждазабравихме, че в динамични, напрегнати, размирни времена ни енужна преди всичко мъдрост – такава, каквато ненатрапчиво, но неотклонно ни поднася Наджиб Махфуз. Имах неоценимия за един арабист шанс да чуя новината на градския стадион в Исмаилия по време на откриването наМеждународния фолклорен фестивал в египетския град на брега на Суецкия канал. И преди, и след вестта за наградата той сиостана все същият. В екстаза си арабската преса излизаше със заглавия от рода на това: „Нобеловата награда спечели от това, че бе присъдена на Наджиб Махфуз.” А по обичайния си път от дома до редакцията на ежедневника „Ал-Ахрам” дребничкият 77-годишен тогава писател продължи да чакаградските автобуси, незабележим сред останалите 14 милионакаирци. Поставен в условия на истинска обсада от журналисти от всички краища на света, той не отказа среща никому, само се усмихваше, явно притеснен от вниманието, и на въпроса какво е променила наградата в живота му отговаряше, че съжалява, задето не му остава време да пише. Разпитваха го най-много какво го стимулира за творчество. „Пиша, защото от писането черпя лично удовлетворение и засищам една незнайна сила вътре в мен – отговаряше той. Писането и животът ми са едно цяло, така че ако не мога да пиша, животът ми би изгубил всякакъв смисъл и бих предпочел да умра.” И с подкупваща искреност продължаваше: „Всеки ~1~
  3. 3. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз писател има своите лични грижи и именно те го импулсират да пише. Моята загриженост е свързана с противоречивостта насоциалните ценности.” Плод на тази загриженост са няколкото десетки романи, филмовите сценарии, многобройните сборници с разкази. А дали със своето творчество си е поставял за цел да промени обществото? „Литературата, особено социалната литература винаги има за цел да промени обществото към по- добро. Да предположим, че един писател живее в съвършено,щастливо общество – това няма да му помогне да се вълнува, да твори. Щастието отслабва вълнението и творчеството. Аз пиша защото съм наранен, а раненият търси нещо, с което да излекува раните си.” Това непрекъснато търсене е източникът на вдъхновение и за публициста Наджиб Махфуз. В неговите политически есета изящната словесност хармонира с острото чувство на автора за справедливост, с неговата историческа проницателност. „Свободата на човека е относителна, но вечна – казва той. – Историята на човека е история на пътуването му към свободата.”При една от срещите ми с него разговаряхме за представата му за идеалното общество. „Системата на управление трябва да бъде демократична – започна той. – Правителството да произтича от народа. Какво правителство е нужно в съвременността? Първото условие според мен е правителството да бъде наистина избрано от народа, ако не единодушно, то поне с мнозинство. Второ, то трябва да се отличава с неопороченост, неопетненост, праволинейност.Трето, да бъде общонародно правителство, дори ако е излъченосамо от едно мнозинство. Четвърто, управлението да се опира ~2~
  4. 4. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз на науката, защото нашето време принадлежи на информацията и технологиите. И пето, правителството да сеползва с уважение и авторитет. Така неговото управление ще се гради на справедливостта, сигурността, науката и уважаване правата на човека, целта му ще се състои в осъществяване на прогрес според съвременните понятия и осигуряване едновременно на материално и духовно благоденствие.” Преди да се сбогувам, го попитах кой от неговите романи битрябвало според него да бъде преведен на български език. Без да се замисля, Наджиб Махфуз назова „Бродягите”, смятан за преработен вариант на „Момчетата от нашата махала” – един роман, издаден в повечето арабски страни, но до момента на присъждането на Нобеловата награда на неговия авторнеиздаден в родината на автора – Египет заради неодобрението на „Ал-Азхар”. При следващата ни среща му поднесох „Бродягите” и верен на убеждението си, че „човек съществува тук, на земята, за да постигне свободата”, Наджиб Махфуз надписа книгата с пожеланието „Българският читател да сподели гледището и удовлетворението на автора на „Бродягите”. Но бих бил щастлив и в двата случая – и на съгласие, и на различие.” С тази малка подборка от политическите есета на Наджиб Махфуз ви предлагам сами да си отговорите съгласие или различие е реакцията, която предизвикват проникновените размисли на египетския мъдрец, и особено колко непреходен общочовешки заряд може да носи истинската литература.„Мъдрост за днешния ден“, „Дебати“ 1990, Мая Ценова ~3~
  5. 5. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~4~
  6. 6. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Разум в ежедневието Една от широко разпространените сред нас болести на ума е, че безда съзнаваме, ние често мислим с емоциите си. А това явление става ощепо-опасно поради факта, че се шири сред образованите хора и дори срединтелигенцията. Ето например: прибързано отсъждане, което изхожда отнеубедителни предположения без премисляне и проверка, без вникванеили проучване и без никакво доказателство; сетне използваме разума вподкрепа на нашите емоционални предположения, вълнения и страсти,създаваме от нищото измислени факти и не се задоволяваме с това, амиизвличаме от тях заключения и си въобразяваме заговори и призраци. Инакрая заживяваме в един фалшив свят, плод на собствените ни илюзии,който няма нищо общо с истината и чиято първа жертва сме самите ние.Колко много формули за потвърждение и достоверност има в нашитедиспути. Ораторът започва с думите: „Няма съмнение, че…”, или „Сположителност…”, или „Никой не оспорва, че…”, сетне продължава дагради речта си тухла по тухла, без да се замисля за основата, върху коятотя се опира. А всичко това може да води началото си просто от слух илимнение, което се разпространява, предизвикано от вражда, стремеж иливисокомерие. Лекът за тази болест ще подейства само, ако се почне отначалното възпитание, основано не на заучаване, а на събуждане намисленето. И несъмнено роля за това имат медиите. Лекувайки нашитеендемични заболявания и не само тях с разнообразните си драстични идраматични средства, те трябва да дадат отпор и на нашите болести на ума,като призовават масата да уважава разума и обективността и япредупреждава за вредата от силните вълнения и субективни емоции. Идано това бъде отправната им точка, з ада вдъхват духа на научността чрездоброжелателност, умереност и създаване на навик у масите да включватразума в своето ежедневие. Ако сърцето си има място, свое място има иразумът, а от смесването им може да произлезе единствено хаос.23.02.1989 ~5~
  7. 7. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~6~
  8. 8. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Изкуството и лошото име Нерядко пръстът на обвинението посочва някои произведения наизкуството, които навреждали на името на страната. Поради товасъображение отделни произведения биват забранявани от цензурата иликонфискувани, след като са били изложени пред публика. Още тук бихискал да е ясно, че говоря за сериозното изкуство, което води диалог съссърцето, разума и съвестта; колкото до онова изкуство, което се възползваот страстите, преследвайки търговски цели, него аз изобщо не смятам заизкуство. Нека след това поставим един простичък въпрос: по-добре ли еизкуството да избягва отрицателните явления от загриженост за добротоиме? Истината е, че първата цел на изкуството е да критикува обществото.Нещо повече, може би изкуството не е нищо друго освен вглъбен критиченпоглед към обществото и живота от позициите на отговорността исъвестта. Ако бъде постигнато съвършенство във всичко, изкуството не бинамерило поле за значима дейност. Но когато ситуацията не е такава,когато тя е възможно най-далече от това съвършенство, дълг на сериознотоизкуство е да разобличава отрицателните явления, да призовава хората даги забелязват и да въстават срещу тях. Така то изпълнява дълга си къмидеалите, дори ако външно изглежда обратното. По-добре е да се изправимлице в лице със своите недостатъци и да ги преодолеем, отколкото да гиприкриваме от загриженост за някакво мнимо име, или пък за да незасегнем чувствата на неколцина добри хора и множество лицемери. С малко припомняне ще ни стане ясно, че изкуството не е само,когато пристъпва към тази критическа авантюра. Трябва само да прочетемстраниците за произшествия в ежедневниците, за да се натъкнем нанеизброими съобщения за рушветчии, контрабандисти, наркодилъри,изнасилвачи, убийци, крадци, разхитители, нехайници – всички те саизложени в галерия от факти, а не измислици. Как допускаме тяхнотопубликуване без протести и без конфискуване на тиража? ~7~
  9. 9. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Понякога дори речите на висши ръководители съдържат критика наопределени отрицателни явления, които омърсяват основните стълбове наживота, и те биват отпечатани с едър шрифт на видно място въввестниците. Следователно свободата на изкуството трябва да бъде свещенаи неприкосновена в знак на уважение към възвишените му цели. Аконфискуването на произведение на изкуството или книга по такавафалшива причина е престъпление против цивилизацията. 29.12.1988 ~8~
  10. 10. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~9~
  11. 11. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Изкуството и свободата Очевидното призвание на изкуството е да представя човешкия опит вестетическа форма от гледна точка на твореца. Това представяне не биимало никакъв успех, ако творецът няма възможност да се изявява и да сеизразява свободно. Свободата е животът на изкуството, без нея то нямаистински живот. Но не всички общества са подготвени да предоставятзаветната свобода на изкуството – обществата уважават свободата наизкуството до степента, в която уважават свободата изобщо, предоставятму от нея толкова, колкото обичайно допускат и могат да упражняват, аако то премине границите, неминуемо се сблъсква с техните закони и сесчепква с тях в един безконечен двубой. Затова в свободната демократична атмосфера изкуството разцъфва идава плод, а в сянката на насилието и гнета повяхва и отмира безплодно.Понякога срещаме и изключения от правилото, но те не го променят.Творецът обаче, стига да прояви желание и решимост, е винаги и всякогасвободен, дори ако живее при насилнически тираничен режим, както и акопоиска, може да бъде роб, дори ако живее при свободен разкрепостенрежим. При демократичен режим можем да срещнем хора, които продаватсвободата си за власт или търговия, а при тоталитарен режим можем дапопаднем на такива, които смело упражняват свободата си и плащат скъпоза това. Ако поиска, творецът е свободен, ако поиска, е роб. Няма прошка занего, колкото и лоша да е ситуацията, в която живее. Ние трябва да знаем,че той е свободен и отговорен. Свободата не означава липса наотговорност. Творецът трябва да претегли свободата си на везните наобществения интерес, настоящето и бъдещето, след това да вземе решениеи да понесе последствията му. Свободата не е нито забавление, нитоопиянение, нито търговия. Тя е сериозно действие, ориентирано къмистината, извисеността и непреходните човешки ценности. ~ 10 ~
  12. 12. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Творецът води битка в името на доброто и идеалите. За онзи, койтопредпочита благополучието, то е реално; за онзи, който обича печалбата,тя е възможна; за онзи, който държи на правото, то съществува и е скъпо. А животът никога не е бил и няма да бъде развлечение и игра. 19.10.1989 ~ 11 ~
  13. 13. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 12 ~
  14. 14. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Към другия бряг Те са братя близнаци: равнодушието и екстремизмът. Изглеждатантиподи, но видимото противоречие между тях произтича от една общахарактеристика – крайността. Равнодушният стои в единия край налинията на ангажираността, екстремистът – в другия. Ако се вгледаме внашите си условия, ще видим, че и двете имат една първопричина –корупцията, който повлича единия към ръба на отчаянието от всичко, адругия – към гнева срещу всичко. Но и двете позиции се отклоняват отправилната: равнодушието може да въвлече носителя си в корупция,екстремизмът често изкушава с насилие и престъпване на закона. Агорчивият резултат е, че корупцията се въззема и залива и корумпирания, иразгневения, и равнодушния. Но корумпираният може да се спаси порадилипса на достатъчно доказателства, т.е. поради крайната си предпазливост,докато е вършил цялото престъпление. Много често на мушката падаравнодушният поради недостатъчен опит или екстремистът зарадибезразсъдство. Спасението няма да дойде с проповеди, нито дори съссвободна дискусия, макар тя да не е безполезна. Спасението ще дойдепърво и преди всичко чрез ликвидиране на корупцията и корумпираните,чрез добрия личен пример. Ония, които влагат усилия и пари, за данаблюдават враждебните течения и за да се подготвят да им дадат отпор,биха могли да вложат половината от тези усилия и пари за бдителен зоръкконтрол над управлението и каналите на производството, за преследванена експлоататорите, алчните и спекулиращите с насъщния. Те би трябвалода очистят живота от петната, които опорочават неговия лик и вредят напрестижа му, за да се възстанови вярата в душите, да се възвърне духът всърцата, а трудът, вложен за всеобщия растеж, да се ползва с подобаващопризнание и заслужена подкрепа. Така, осенени от чистотата, преданосттаи сериозността, ние ще станем братя, които си помагат, ще станем единюмрук срещу предизвикателствата, които са ни наложени в мрака наневежеството, произвола и самозаслепението. И неизбежно е те да бъдатпонесени не от престъпника, а от невинния, защото няма как да недоплаваме с кораба в пристанището на спасението и мира.07.08.1986 ~ 13 ~
  15. 15. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 14 ~
  16. 16. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Към общество, което няма да се основава на насилие Има актове на насилие, достойни за печал и възмущение. Имаожесточени сражения, каквито смятаме за обичайни само за епохата наколониализма или деспотизма. И ако, общо взето, продължаваме да серадваме на стабилност и спокойствие, заслуга за това се пада на мощта наорганите за сигурност и на вродената умереност и милосърдие на нашиянарод. А ние бихме искали стабилността да просъществува и да укрепваблагодарение на безоблачна атмосфера, всеобща справедливост, пълнодобро и висши принципи. За да ликвидираме насилието, а и което е по-важното, целта – да съградим достойно за нас възраждане, ние трябва1. Да вложим цялата си енергия за осъществяване на всеобхватноразвитие – план след план, и да гледаме на живота със сериозно око, сготовност за себеотдаване и саможертва, с овладени емоции и страсти ипълен отказ от всякакъв род безразсъдство и разточителство.2. Да преследваме корупцията, без да се спираме пред нищо –неотклонно, непримиримо и без отлагане, за да си върнем вярата в себе си,в нашата държава и в живота.3. Да отдадем дължимите грижи и внимание на политическатареформа, незабавно да започнем да отменяме законите, ограничаващисформирането на партии като първа и спешна крачка към ликвидиране напричините за отчуждението, неоправдано застрашаващо цели слоеве отнашия народ.4. Без колебание и с дължимата позитивност да откликнем наисканията на съдебната система да подкрепим отърсването насправедливостта от всякакви петна и да провъзгласим истинсковърховенство на закона, което да обхване и управляващия, иуправлявания, и невинния, и обвиняемия. И така да направим решаващакрачка към нашата светла съвременна епоха. ~ 15 ~
  17. 17. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз5. Да удвоим усилията за вдъхване духа на нашата религия средподрастващите чрез възпитание и сред всички хора чрез средствата заосведомяване, за да се утвърди тя в дълбините на душите като огромнаенергия за благочестие, за извисени отношения, за труд и наука,толерантност и уважение към правата на човека.6. Едва след това бихме имали право да дадем отпор на онези, чиятодуша ги подсторва да пренебрегват закона, така, че да ги изкореним, да гиизтръгнем из корен. ~ 16 ~
  18. 18. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 17 ~
  19. 19. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Между гибелта и оцеляването Намираме се на такава степен на изостаналост, каквато за единдостоен народ би трябвало да бъде неприемлива. При всяко сравнение снапредналия свят във всички сфери на цивилизацията тази истина блестикато светлината на изгарящо слънце в зноен ден и ако пропастта междудвата свята продължи да се разширява със същите темпове, не е изключенода се окажем обречени на гибел, или са работим в служба на имащитепревъзходство – така, както животното работи в служба на човека. Тещурмуват космоса, проникват в недрата на атома, стремят се/домогват седа контролират/овладеят генетиката, а ние все още се препъваме в строежана нашата инфраструктура и влагаме всички усилия в борбата си заизвоюване на човешки права и в съпротивата срещу разложението иупадъка. Множество от нашите златни сънища в сравнение с тях вече не санищо повече от митични призраци от отдавна отминали мрачни епохи.Случва се народите да изпаднат в дрямка, в подчинение, в примирение, втърпение, но животът е безпощаден, времето не гали с перце – най-добротодоказателство за това са останките от изчезнали животни. Изхождайки отсамосъхранението и придържайки се към честта и достойнството,призовавам партиите да продължат да се срещат и разширяват своя кръгчрез присъединяване както на партиите извън закона, така и на технократи– университетски преподаватели, лидери на общественото мнение,синдикални ръководители. Призовавам ги да се вгледат внимателно всъстоянието на своето отечество, да разкритикуват своята действителност,да погледнат към своето бъдеще в светлината на миналото си и всветлината на бъдещето си. И дано тогава излезем от всичко това спредложения и препоръки, които да бъдат пътеводни за нас, да осветявамес тях всичко, което се отнася до въпросите на управлението и живота. Катопример за това ми идва на ум конгресът на партията „Уафд”, заседавал впродължение на няколко последователни дни след управлението наИсмаил Сидки. В рамките му са били сформирани комисии за политиката,икономиката, образованието, културата и др. и това довело до документ зареформи, отговарящ на скромните надежди на тогавашното време. Длъжнисме да направим нещо сега, когато сме заплашени от гибел или от нещо ~ 18 ~
  20. 20. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфузоще по-грозно. Справедливостта в този живот се осъществява, независимодали с нас или против нас. Нека тръгнем в крак с прогреса, преди да сме сепревърнали в един от трагичните примери в историята. 23.6.1988 ~ 19 ~
  21. 21. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 20 ~
  22. 22. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Към интеграция и цивилизацияЕдно от прекрасните ни общоарабски завоевания е икономическотоспоразумение между Египет, Йордания, Ирак и Северен Йемен. Когато топостигне целите си, историята ще го включи в листата на нашите победи, скоито се гордеем, като освобождението на Синай и връщането къмдемокрацията. Надявам се това да бъде и първата крачка по пътя наарабската икономическа интеграция или здрав фундамент на модернияарабски стремеж към растеж. Известно е, че нормативите на Арабскаталига съдържат принципите на нашето възраждане и прогрес. Новниманието бе обсебено от политическите въпроси, а когато възникнахаразногласията, те се превърнаха в повод за разрив и разединение. Самотоспоменаване на тревогите във връзка с цивилизацията се превърна в поводза обвинения и сарказъм, във водовъртежа на гнева престанахме дазабелязваме, че враг номер 1 за нас е изоставането в състезанието насъвременността. Поставеното начало на икономическо сътрудничествомежду четирите държави категорично доказва, че отлагането в очакване нацялостната интеграция вече е неприемливо и че да се започне с една част епо-добре от изчакване, което може да бъде твърде дълго. А неговият успехби бил отворена практическа покана за всеки, който проявява колебаниеили незаинтересованост. Същевременно то е знамение за пробуждане,макар и позакъсняло, относно значението на икономическата база иценността на цивилизацията във време, когато прогресът на човека вече сеизмерва със стойността на неговата цивилизованост, себеотдаване ипринос за общочовешкия растеж. Нещо повече – време на цивилизованитесдружения и съюзи, изместили политическите и военните сдружения исъюзи, характерни за взаимоотношенията между държавите от близкото ипо-далечното минало. А това са съюзи, които изисквания повече отелементарната сила – изискват надмощие в науката и производството,разгръщане на културата, уважаване на правата на човека. Наистина, всякаарабска държава осъществява – с различна степен на успех – регионалноразвитие, но сътрудничеството им отваря нови перспективи за работа, новирешения за проблемите, дава им възобновяема сила в материалната и ~ 21 ~
  23. 23. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфузморалната сфера. Надявам се при всеки изгрев на слънцето да виждамгрядуща цивилизационна светлина. 09.03.1989 ~ 22 ~
  24. 24. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 23 ~
  25. 25. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз Зов за живот Изгубихме учудването, изгубихме тревогата, изгубихме интереса.Множество благородни качества отмряха, обсадени от страха и тревогатаза насъщния. Живеем в епохата на насъщния – едни треперят от страх, чене могат да го осигуряват, други се съмняват, че и в бъдеще ще могат да гоосигуряват. Дори милионерите се озъртат уплашено. И всички са единни вотчуждението си от света на човека, от неговите възвишени ценности итихи радости. А около нас се осъществяват големи постижения и основниреформи. Шепа хора – честни и предани – се трудят непрекъснато ден инощ. Но и добрите, както и лошите дела отминават, а хората са все такапогълнати от собствените си грижи. Събитията минават покрай нас, илиние минаваме покрай тях без реакция, без отзвук в душата, без за миг да севгледаме или замислим. Грозят ни космически бедствия и социални беди, ание ги предъвкваме известно време, сетне се отвръщаме от тяхбезразлични и нито се замисляме сериозно над тях, нито изискваме отдругите да се замислят. Те сякаш се мярват на сцената в някой театър, илипък в паметта проблясва стара история. Кога ще настъпи пробуждането?Кога ще избликнат изворите на живота? Кога ще се разгорят въгленчетатапод пепелта? Това е зов за живот. Отправен първо и последно към самиятеб. Не търси помощ от сила извън самия теб. Онова, което правидържавата, е по своята същност в дългосрочен план. Потърси помощ у себеси. Ти имаш воля, която казва на нещо „Бъди!” и то става. Няма друг пъткъм превъзмогване на нашата действителност освен нашата свободна воля.Предизвикателствата може и да убиват слабите, те създават безсмъртните.04.08.1988 ~ 24 ~
  26. 26. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 25 ~
  27. 27. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)Н. Махфуз ~ 26 ~

×