В: ИЗВЕСТИЯ НА ИНСТИТУТА ЗА ИСТОРИЯ. Т. 24, 1979 / ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ (1878—1944)

1. БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ Н А НАУКИТЕ * АСАГ>ЕМШ ВХЛ-ОАКЕ Г>ЕЗ ЗСГЕТЯСЕВ
П Р О Б Л Е М И Н А П О Л И Т И Ч Е С К А Т А И С Т О Р И Я Н А Б Ъ Л Г А Р И Я (1878—1944)
ИЗВЕСТИЯ НА ИНСТИТУТА ЗА И С Т О Р И Я . Т. 24, 1979. ВШЛ-ЕТШ О Е ЬТАЗТГГЦГ. 0'Н18Т01КЕ
ЧЕТНИЧЕСКИЯТ ИНСТИТУТ НА ВЪТРЕШНАТА
МАКЕДОЯО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
Константин Пандев
Останалите след Берлинския конгрес от 1878 г. под властта на Турция
българи не се примирили със своето положение и продължили борбата за
национално освобождение. На 23 октомври 1893 г. в Солун бил основан Рево­
люционен комитет, с който се положили основите на революционната орга­
низация на българското население в Македония и Одринско, станала известна
под името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
След конгреса в Солун през 1896 г. ВМОРО окончателно се оформила като
революционна организация и пристъпила към масово организиране и въоръ­
жаване на населението.
Развитието на революционното движение след Солунския конгрес довело
до поява на първите чети и до създаване на четническия институт на ВМОРО.
Той включвал в себе си постоянните агитационно-организаторски чети, които
имали за главна задача да организират и подготвят населението във всяко
отношение за предстоящата борба. Появата на четите на свой ред довела
до нови промени в революционното движение, отнасящи се както до такти­
ката, така и до състава, устройството и управлението на революционната
организация. Те изиграли важна роля в по-нататъшното развитие на дви­
жението.
Четите възникнали постепенно и успоредно с разрастването на ВМОРО,
Тук ще бъде проследено създаването и развитието на четническия институт
до началото на 1903 г., както и промените, настъпили в революционното
движение в резултат на него.
Първоначално ВМОРО нямала свои чети. Когато в 1896 г. Борис Са­
рафов бил в Солун, той предложил на ръководителите на организацията да
го пленят, за да искат после откуп от руския посланик (Сарафов пътувал
с руски паспорт). Те отказали, според него, защото тогава още нямали чети
и по тази причина не можели да осъществят предложения им. план.1
Все по същата причина в устава и правилника от 1897 г. не се говора
нищо за чети. Първите нужди на организацията наложили създаването на ку­
риерската служба и на института на тайната изпитателна и наказателна по­
лиция. Куриерите и терористите от наказателната полиция били на първо
време единствените постоянно въоръжени хора на организацията. Членовете
Материали за ист
°Рията на
македонското освободително движение. Кя. V. С,
72

2. на наказателната полиция понякога образували бойни групи или малки чети
за изпълнение на някоя наказателна акция, но последните били с временно
предназначение и след изпълнение на задачата си се разтуряли. При прена­
сяне на по-големи количества оръжие куриерите се придружавали от групи
въоръжени хора, но и те не били оформени в постоянни чети. Понякога в пре­
насянето на оръжие се прибягвало до услугите и на харамиите, установени
в Княжеството, но и техните чети били „частни" и не принадлежали на Вът­
решната организация.
Македонските харамии, които се подвизавали в съседните с България
турски области, живеели в Княжество България и всяка пролет или лято си
съставяли чети и преминавали в Турция с цел да изпълняват бойни задачи.
При четническата акция от 1895 г. голяма част от четите били съставени от
такива харамии. Върховният македонски комитет и по-късно си служел с по­
добни чети.
В своята дейност около границата Гоце Делчев често имал допир с тези
харамии. Някои от тях били използувани за пренасяне на оръжие, други участ­
вували в неговите чети, когато през 1897 и 1899 г. отивал в Македония да търси
пари за организацията. Гоце Делчев полагал, усилия да ги превъзпита и да ги
направи добри работници на революционната организация.2 В определени
случаи той успял, а някои от непоправимите по-късно били наказвани.3 Други
пък при откритата борба между Върховния комитет и Вътрешната организация,
започнала към края на 1901 г., преминали на страната йа върховистите.
По време на Винишката афера от края на 1897 г. оргшизашята все още
нямала свои вътрешни чети. По тази причина тя се оказала/свдсем безпомощна
пред турските разкрития и преследвания. Тя не разполагала с „каква да е под­
готвена материална сила, за да може да реагира срещу гонението,
та да разстрои отчасти макар действията на инквизиторите, да ограничи
на часа предателствата и да вдъхне кураж на преследваните"4. Именно за­
щото организацията не разполагала с такава сида вътре Г. Делчев замис­
лил образуването на чета в България, с коята да нападне затворите в Щип
и Скопие и да освободи арестуваните организационни дейци. Все по същата
причина по време на аферата се решило заподозрените ръководители да не
бягат, а да се оставят да бъдат арестувани, за ш не се лиши организацията
от ръководни сили и изпитани работници./Избягалият ръководител или
работник при липса на чети, които да го щшютят, тамал само една възмож­
ност — да отиде в България, но с това делото губело. За арестувания имало
вероятност да не бъде осъден или да бъде наказан с краткосрочен затвор,
след което оставал отново на разположение на организацията.5
След Винишката афера Г. Делчев започнал да изпраща във вътрешността
малки въоръжени групи начело с бивши легални ръководители със задача
да възстановят организационната мрежа в засегнатите райони и да повдигнат
духа на населението. Това били първите чети, на-които се възлагали организа­
ционни задачи. Първите три от тях били изпратени в Малешевско, Струмишко
и Радовишко. Те били съставени от по трима човека начело с Ефрем Чучков
за Малешевско, Стоян Георгиев за Струмишко и Тодор Станков за Радовишко.
2
Г. Делчев. Писма и други материали, Издирил и подготвил з1а печат Дино Кьосев.
С , 1967, с. 158, 160, 192.
3
Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. I. С, 1933, с. 98—100.
4
Пак там, с. 96.
6
Христо Матов за своята революционна дейност. С, 1929, с. 26.

3. И тримата били бивши легални ръководители в районите, за които заминавали.
Задачата им била да възстановят своите райони, по-малко пострадали от афе­
рата, да създадат в тях и в останалите райони база за дейност. Четите преми­
нали в Македония през април 1898 гл6
Все през същата година били изпращани и други чети със задача главно
да събират сведения за състоянието на пограничните райони след извършени
арести отстрана на турските власти.7 Те изиграли определена роля в оформя­
нето на идеята за създаване на постоянни чети на организацията. За офор­
мянето на тази идея обаче главно влияние оказали четите, които се образували
във вътрешността на Македония и оставали там. Отначало те били временни,
но постепенно се превърналия в постоянно убежище на заподозрените или пряко
уличени дейци на организацията. Така била създадена първата чета в Кичевско
начело с Павле Дуфв от с. Юдово и Йордан Пиперката от с. Козица.8 Така
били създадени и първите чети в Гевгелийско и Костурско. В Костурско се дви­
жела чета от 2—3 терористи, а в Гевгелийско — Гетата на Иван Карасулията. Не
след мноцо в Гевгелийско се установила и Гетата на Михаил Попето, която
започнала да върши агитаторска и организаторска работа сред населението.9
Централният комитет в Солун схванал значението на тази дейност и с окръжно
от 14 точки, издадено в края на 1899 г., предписал създаването на чети във всяка
околия. На сЛедната година окръжното се разширило в правилник от 44 члена.10
Така се йоста&ило началото на четническия институт на ВМОРО. Христо
Матов посочва себе си- като „родоначалник на идеята за агитационнго-органи-
заторски чеТй за (сяка околия"11; Според Б. Сарафов идеята за създаване на
вътрешни чети се оформила в София и правилникът бил написан от Гьорче
Петров и капитан Венедиков.12 Така изработеният правилник към края на
1900 г. бил изпратен в Солун от задграничните Представители на организа­
цията, за да се преглбда, преди да се издаде и разпрати. Христо Матов и
Пере Тошев направили кяКои „поправки и приправки" и го дали да се пре­
пише с шифър и да се хекгаграфира. В 1901 г. проектът за правилник попаднал
в ръцете на турските власти.1а
В нашата историческа литература е прието, че окръжното на ЦК за съз­
даване на околийски чети било издадено в 1898 г.14 Възможно е това да е ста­
нало под влияние на Ха Матов, който посочва тази година в бележките за
революционната си деййост. От следващия текст на бележките обаче личи,
' ТУК е Допусната правописна или печатна грешка. През лятото на 1900 г.,
>гато Матов се срещнал с Даме Груев в Битоля, четите все още били „но­
вопроектирани". А през зимата в края на с. г., когато Гьорче Петров и Гоце
с Д ютт Т" СГ-Станков). Създаване четнишкия институт. — Илюстрация Илинден,
•> 7 Л Д е*'чсе' в1 6 ' г - Делчев. Писма. . . , с. 170
е м л И - Писма.1 У 1 С . 171—172 Тв
. С
вана гшез 1я97 г ^ * V* аК бДНа 'и л й 1 9 2 6 ' с - *• ьрде е вероятно четата да не е била образу-
н
' "
1925, с. 15. А ^ години по-късно. Срв. Материали. . . Кн. I, *~>
х Материали.., Кн. VII. С.^927, с. 84—85.
*а Вътрешната й в о я ™ ™ В 0 Я Т а Рев°люционна дейност, с. 8; Хр. Матов. За управлението
11
олювдо дейност с
Христо М а ? Г Т . а °е™™*я. С, 1926, с. 31—32, 35.
; Л п й й т ^т 4 г
и
З^и^йв^тт
^ ' -»•
^ ^ Р ев ^ ю;ВД°нна дейност, с. 10, 37.
Революционно движе™Г п?*А 5 4 С Д ' К ь ° с е в . История на македонското
19 т
национално­
то. С, 1963, с 165 Щ ' Р ; - Влахов. Кукуш и неговото историческо мн-
74 •.<;

4. Делчев изпратели в Солун правилника за четите, от Й З Д а в а н е Т 0 * а п ^
била п а »« т , / т т т„>тттг»"15 Явно е че окръжното било издадено
и
«га изминала едва „година и нещо . лвно е, че ^ к — « т м«гтп
^ през 1898 а през 1899 г- — есента или края на годината. На друго място
Матов определено посочва 1899 г. като година, в която се е поставило начало
на районните агитационни и о р г а н и з а т о р с к а т а и било издадено окръжно! о
на ЦК за създаване на чети във всички райони.16
Други сведения, макар и косвено, потвърждават, че началото на четни-
ческия институт на ВМОРО било поставено през 1899 г. Посоченото по-горе
сведение на Б. Сарафов за вътрешните чети се отнася за началото на неговия
комитет, т. е. втората половина на 1899 г. Михаил Попето останал с чета в
Гевгелийско след четуването му с Гоце Делчев през лятото на същата 1899 г.17
През 1900 г. ^етническият институт продължил да се изгражда въз основа
на окръжното на Централния комитет. Броят на четите започнал да се увели­
чава. Почувствувала се нужда от подготвени хора, които да водят четите и
да вършат агитационно-организаторската работа, която им се възлагала.
На места се прибягвало до харамии, но в редица случаи опитите с тях не давали
добри резултати. Налагало се организацията сама да си подготви хора
за четите. Ролята на школи за подготовка на четници и войводи изиграли
четите на споменатия вече Михаил Попето, Христо Чернопеев и Марко Ле­
рински (Георги Иванов — Геройски) — и тримата от Княжеството. Четата
на М. Попето действувала в Гевгелийско от 1899 г. Хр. Чернопеев от началото
на 1900 г. бил четник при Попето, а по-късно станал войвода в Кукушко
и Струмишко. Марко Лерински пристигнал в Костурско-Леринския район
през юли 1900 г. и останал войвода в Костурско и после в Леринско до смъртта
ек в края на юни 1902 г. И тримата, добре подготвени военно, успели да създа­
дат първите истински агитационно-организаторски чети/в които се обучили
множество четници и добри войводи. 18
В същотовреме в Прилепско действувала четата на Мирче Ацев, в Демир-
хисарско — Йордан Пиперката, в Битолско — Стоян Донски. В Костурско
преди идването на Марко Лерински действувала чета начело с Коте от с. Руля.
В началото на септември, когато Марко преминал в^Леринско, Коте се отде­
лил от него и се върнал с няколко свои другари вЛСостурско. В Гевгелийско
наред с районната чета (по-късно начело с Андан Кьосето) продължила да
действува и четата на Ив. Карасулията, в Ениджевардско действувал Апостол
Петков. В Тиквешко бил Кръстьо Българията, в Неврокопско и Демирхисарско
Илия Кърчовалията. В Лозенградско Лазар Маджаров вече водел малка чета
Нелегални.
Опитът от дейността на организационните чети през 1900 г. несъмнено
залегнал в изработения към края на годината правилник.
През следващите две години били изградейи чети в почти всички райони
на Македония и Одринско. Те били в постоянно движение. Някои от тях по­
ради 16
угол"емяване или за улесняване на дейността си се разделяли и след време
>8 Христо Матов за своята революционна дейност, с. 8—10.
1
Хр. М а т о в . Основи на Вътрешната революционна организация. С , 1925, с. 23, 65.
Според Матов първото сражение на организационна чета с турски аскер станало през април
1899 г. в с. Гавалянци, Кукушко (с. 42), а според Мемоара на Вътрешната организация от
1904 г. (с. 81) това сражение станало на 20 март 1898 г. Второто е прието от Хр. Силянов.
Цит. съч., с. 1б8, и Т. В л а х о в . Цит. съч., с. 167:
17
Материали. . . Кн, V, с. 49; кн. VII, с у Ш ; П. К. Яворов. Гоце Делчев. — В: Съ­
чинения в три тома. Т. 3. С , 1965, с. 189.
18
Хр. С и л я н о в . Цит. съч., с. 99, 135—136.
75

5. се обединявали, други променяли районите си, трети се разтуряли и
на тяхно място се образували или идвали нови чети. Всичко това затруднява
установяването на точния брой на четите и тяхното разпределение по райони.
В Битолски вилает четите развили най-добра агитационно-организа-
торска дейност и в скоро време революционните райони във вилаета се оказали
най-добре подготвени в организационно и боево отношение.
В Солунски вилает имало може би най-много чети, но малко от тях били
постоянни. В него, специално в Горноджумайско, Малешевско и Петричко,
действували и много върховистки чети, изпращани от края на 1901 г. от Вър­
ховния комитет на Стоян Михайлрвски и Иван Цончев. Борбата срещу вър-
ховистите в тези райони отнемала много време и сили на организацията и
спъвала своевременното им въоръжаване.
I В Скопско почти до 1903 г. нямало чети. Там вниманието било насочено
повече в борбата срещу сръбската пропаганда.
В Одринско четите развили по-голяма дейност в Странджанско. В Ахъ-
челебийско действувала четата на Вьлчо Антонов. В с. Мустафа паша била
образувана чета начело с Ал. Кипров, но по настояване на местното ръ­
ководство тя била разтурена. В Малкотърновско действувала четата на Георги
Кондолов, в Лозенградско — на Лазар Маджаров, а в Бунархисарско .— на
Тодор Шишмлнов. От втората половина на 1902 г. из цяло Странджанско
обикалял с редизорска чета Михаил Герджиков.
Важна роляш изграждането на четническия институт на ВМОРО изиграл
Върховният комитет под председателството на Б. Сарафов. Основната заслуга
за изграждане на четническия институт обаче принадлежи на Гоце Делчев.
Той привлякъл главните дейци за вътрешността, полагал постоянни грижи за
формирането и изпращането на четите от пограничните пунктове, за обуче­
нието и въоръжението на четниците, В качеството си на главен ревизор на
всички чети, длъжност, която по право се падала и се възложила на него, по
време на обиколките си в Македония и Одринско той непосредствено на място
организирал и насочвал дейността на четите. По този начин се натрупал и
опит, който после залегнал в правилника за четите.
През пролетта на 1900 г. (март и април) Гоце Делчев направил обиколка
из Одринско, където проверил състоянието на организацията.19 През октомври
с. г. той предприел обиколка из Македония, където до ранна пролет на след­
ващата година посетил и инспектирал Джумайско, Разложко, Малешевско,
Радовишко, Струмишко, Петричко и Мелнишко.20 Кратки сведения за харак­
тера на агитацията на Гоце Делчев по време на тази обиколка се съдържат в
спомените на Ив. Ан. Гърчето.21
Междувременно станала споменатата Солунска афера, при която бил за­
ловен проектът за правилник за четите. Не след дълго и в София настъпили
събития, които отвлекли вниманието на задграничните представители на орга­
низацията към по-важни проблеми и преработването и издаването на пра­
вилника останало на втори план. Започналата борба срещу върховизма, както
и необходимостта да се ревизира и отвъдвардарска Македония наложили след-
28
П. К. Яворов. Цит. съч.,& 196—197; Кр. Х р и с т о в . Гоце Делчев. С„ 1955, с. 204;
Ив. П. Горов. Четническите движения в Тракия и Преображенското въстание. — В: Преоб-
ражснското въстание. С , 1955, с. 36; Н. А. Спи ров. Преображенското въстание. С , 1965,
с. 92—94 (и посочената литература).
30
31
П. К. Яворов. Цит. съч., с. 197—200; Кр. Христов. Цит. съч., с. 209.
Материали. . . Кн. VII, с. 139—141.
76

6. ващата обиколка на Гоце Делчев. Тя продължила от края на август 1*"* ^
началото на март 1902 г. По време на тази обиколка той посетил Кочанско,
Малешевско, Радовишко, Тиквешко, Прилеяско, Битолско, Леринско, Костур-
ско, Воденско и се върнал през Гевгелийско, Струмишко, Малешевско и Джу-
майско.22
От запазените сведения за тази обиколка може да се съди за работата на
Гоце Делчев при изграждане на четническия институт и устройството на орга­
низацията. Те се отнасят за Леринско и Костурско. Правилникът за четите
там все още не бил известен.23 Не е известно дали Гоце Делчев е разполагал
с някакъв правилник или само имал пред вид проекта от 1900 г., но в същност
той е разяснявал и въвеждал един нов ред в организацията на работата и в
управлението и давал конкретни наставления за устройството и дейността на
четите. По време на неговото пребиваване и след това били ясно определени
задълженията на четата като цяло и поотделно на войводата и на четниците;
отношенията с управителните тела в селата; редът за движение в поход; на­
казанията и редът за изпълнение на присъдите.24 Тези разпореждания са твърде
близки с разпорежданията в из"дадения по-късно правилник за четите. Така в
резултат на своите инспекционни обиколки Гоце Делчев допълвал и разши­
рявал Правилника за четите на организацията.
Правилникът обаче по посочените причини все още не бил разпростра­
нен във вътрешността. При това положение, за да задоволят нуждата от пра­
вилник във връзка с четите и новия ред, който се установявал с разрастването
на четническия институт, ръководителите на организацията издали окръжно-
правилник от 21 точки. У нас е запазен един екземпляр от него.25 Окръжното
е твърде общо и не е добре систематизирано. То не е озаглавено и не съ­
държа встъпителна част, която да разяснява точното му предназначение. Не е
и датирано. Съдържанието му обаче показва, че то не е окръжното на ПК от
1899 г. за създаване на чети, а е било изработено през 1901 или дори през
1902 г. В него четите не са нещо, к!сето предстои да се създаде, а определен
факт. Те вече съществуват и извършват определена дейност. Тяхното съще­
ствуване е известно и на турските власти, които изпращат потери срещу тях.
В това окръжно-правилник са определени задълженията както на четите,
така и на селата във връзка с новия етап в развитието на организацията. По­
неже в някои райони то е било основно ръководство за изграждане на четни­
ческия институт и е действувало може би чак до 1903 г., тук ще разгледаме
неговите постановления за четите.
Според него четата е част от организацията с някои по-специални задачи
главно във връзка с въоръжаването на населението и цодготовката му за пред­
стоящата борба. Главният началник на четите в един район се смятал член на
градското ръководително тяло. Той бил длъжен „най-малко един път в седми­
цата да се срещне с един член от градско[то] ръководително тяло, за да си
разменят мненията и мислите". При това „длъжност му се пада да пита за
състоянието на градската каса и редовност на сметките" (т. 14).
22
П. К. Я в о р о в . Цит. съч., с. 205—208; Хр. С и л я н о в . Цит. съч., с. 131—135; Кр. Хри­
стов. Цит. съч., с. 225—242,
23
24
Материали. . . Кн. I, с. 20, 22 — за края на 1902 г. вж. с. 60—61.
25
Пак там, с. 20—21, 22, 25, 26—27, 33, 39; Хр. Силянов. Цит. съч., с. 133—135.
ЦДИА, ф. 3, оп. 8, а. е. 532, л. 70—71. Правилникът е публикуван в Скопие и у нас;
Л>. Лапе. Неколку нови документи за 1903 година. — В: Годишен зборник. Т. 6. Скоще, 1953,
с 254—257; К. П а н д е в . Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Лреображен-
ското въстание. — Йзв. Инст. за история, т. 21, 1970, с. 272—274.

7. Четниците били местни хора, предимно бивши терористи, постъпили в
четата след изпълнение на смъртни присъди от името на организацията. Точка
7 между другото постановява: „С най-малко изключение за четник да се приема,
ако не е свършил убийство в своето или в едно от околните села." Поради
липсата на достатъчно подготвени кадри за войводи окръжното налага 4чет­
ниците да пазят началника на четата, „както държавата варди столицата си".
8 случай, че четата е обградена от турска войска, за разлика от хайдушкия
обичай обсадата трябде да се пробие не от войводата, а от дежурния четник
или някой друг по желание (т. 10).
Четата поема редица от функциите; на дотогавашните управителни тела в
делата и в известен смисъл изпълнява, ролята на ревизор. Нейна главна за­
дача е грижата за набавяне на оръжие за селата, осигуряване на канали за пре­
насянето му и пр. Това налага селяните да имат готови необходимите суми.
Четата следи за събирането на парите виза изправността на сметките (т. 6, 13,
20). Тя се .намесва и в общинските работи. „Черковни досега изгубени при­
ходи и готови пари, изядени от разни селяци, длъжност на щетата е да ги съ­
бере в най-скоро време, след като изучи въпроса, в кои хора са останали, и да
ги осигури у здрави ръце." С тези пари трябвало да се поддържа селското
училище, а където нямало училища, да се създаде (т. 19).
Четата е задължена да посещава селата. Когато за определено време не
може да посетд някои от тях, тя дава разпорежданията си писмено (т. 8).
След като влезе в някое село, четата трябва да постави караули, съставени от
четници и селяни-работници. Един от старшите четници трябва да обикаля
рараулите и да следи „да не спят или да не са залисани" (т. 5).
Четата отбягва стълкновения с турската войска. Дори и когато е обса­
дена, тя се стреми да се измъкне (т. 16). Убийството на турци шпиони или мъ­
чители на християнското раселение се предоставя на терористите (т. 11).
След афера обаче тя е длъжна да влезе в селото, за да насърчи селяните и да
накаже предателите, ако е ш^ало такива (т. 15, 16). Накратко, четата подготвя
самоотвержени борци, терористи, Тя се интересува за живота на селяните,
окуражава населението след афери, наказва предателите.
мг * * * *
Четите изиграли важна роля в развитието на революционното движение.
Те изменили облика на ВМОРО. Породени от нуждите на разрасналата се
организация, те на свой ред довели до по-нататъшното й разширяване и ма­
совизиране. Нещо повече, с цоявата и развитието на четите %©е постигнало
пълно революционизиране на организацията. От „проповедническа, админи­
стративна и градска" постепенно тя се превърнала в „масова и активно-бор-
ческа", вече годна да воюва с турската власт. Този нов етап или фаза в раз­
витието на революционното дело, по думите на Хр. Силянов, „се характе­
ризира с обсебването на горите (ние бихме казали масовизиране на организа­
цията), с бързото революционизиране на селското население и с ускоряване
темпа на цялото движени©"2а.
Преди създаването на четническия институт в редица райони на Маке­
дония и Одринско ВМОРО още не била проникнала във всички български села.
Наистина ръководителите в градовете се стараели да разширят организацион-
26
Хр. Силянов. Цит. съч., с. 97.
78

8. ната мрежа пр възможност във всички села — посветените учртели се разпре­
деляли според нуждите на делото, някои селски обшини се заставяли да от­
крият училища в селата, за да могат да се изпратят учители там, и пр., — но
все пак редица села оставали извън обсега на организацията. Там пък, където
имало вече посветени, те оставали малобройни и недобре организирани. По­
кръстването ставало поединично и се държало в тайна. Посветените работ­
ници не се познавали всички помежду си. Обикновено те били ръководени от
този, който ги е д^окръстил. Истински ръководителни тела фактически не съ­
ществували. Жените се държали настрана от организацията. Такова било по­
ложението в Петричко, Дойранско, Костурско до 1900 г., в Охридско до 1901 г,,
в някои райони на Битрлско до 1902 г., а в Одринско и до втората половина
на 1902 г.*7
С появата на четите положението се изменило. Като допълнителна част
на революционната организация четите имали за главна задача разширява­
нето на организационната мрежа. Те трябвало да разпространяват револю­
ционната идея сред населението, да укрепват съществуващите организации,
да създават нови и да ги свързват в здрава мрежа помежду им. Затова и били
наречени агитационно-организаторски. Разширяването на организационната
мрежа се налагало и от нуждите на садате чети. За по-лесното и безопасно
придвижване на четите те трябвало да разполагат всяка в своя район с по­
вече организирани и здраво свързани помежду си села. От друга страна, за
осигуряване на по-голяма безопасност при пребиваването им в селата на­
лагало се, където било възможно, да се покръстват целите села. Жените също
били включени в делото.
Първоначално и четите покръствали поединично. Обикновено вечер се
извиквали по няколко човека от селото, където била отседнала четата, разя­
снявала им се целта, на оргаци^ацията и се покръствали. Те били.сигурни хора,
препоръчвани от ръководителите или други посветени в селото.28 След време
се преминало и към открито агитиране пред всички мъже, събрани в черквата
цли училището. Така постепенно през 1900 и 1901 г. се организирали на нови
основи селата в Малешевско, Гевгелийрро, Дойранско, Петричко, Кукушко.
Сандански ш»к организирал селата в Джумайско и Разложко.29
По съшия начин ставало масовизирането на организацията и в Югоза-
ц&дна Македония. По спомените на Пандо Кляшев още през 1900 г. в Ко­
стурско четата започнала да събира посветените членове по селата, за да се
опознават.30 После се пристъпило и към масово организиране на селата. Ко­
гато към края на 1901 г. Гоце Делчев пристигнал в Костурско, той заварил
организацията в по-големите села много добре уредена. По време на преби­
ваването му там четите развили още по-активна дейност. В почти всички по­
сетени от него села били проведени обши събрания с масово покръстване на
селяните. Части от четата обикаляли околните села и също провеждали съ­
брания, агитирали, посвещавали.31 Тук-таме се давали наставления и на же­
ните, а в с. Смърдеш се основало и женско дружество с цел да помага на
организацията.32 По-късно женски дружества се образували и в други села.
27
Материали. . . Кн. I, с. 30, 41; Кн. II, 1925, с. 33; Кн. III,' 1925, с. 70; Кн. VII, с. 161;
Кн.К, 1928, с. 38.
28
29
Пак там, кн. VII, с. 55, 161.
30
Пак там, с. 16—17, 30, 57, 114, 161, 163; за Охридско вж. Кн. Щ9 с. 74.
Пак там, кн. И, с. 33.
• зх Пак там, с. 60—65; Кн. I, с.,^9—25.
32
Пак там, кн. I, с. 23; Кн. II, с. 64.
79

9. Те се грижели за облеклото на четниците, следели движението на турските
потери, пренасяли писма от едно село в друго, укривали оръжие.88
Славейко Арсов въвел този начин на организиране и в Битолско. В спо­
мените си той разказва подробно за събранието и покръстването на непосве­
тените селяни в с. Смилево.84 По същия начин постъпвал и М. Герджиков в
Одринско. Така постъпвали и останалите войводи там.86
При този начин на покръстване клетвата придобивала ново значение.
„Словото на четата упражняваше друга магическа сила. А това, което не до­
стигаше на словото, допълваха го видът и примерът на тия хора — въоръже­
ни, зарязали дом и близки, готови всяка минута да посрещнат смъртта.
Четата бе материализиран образ на проповядвания бунт, осезателно съчета­
ние на слово и дела. При свещенослужението на войводата церемонията на
клетвата* добиваше формата и значението на религиозен обряд, който раз-
друсваше издъно душите и ги приобщаваше със светлината на една нова вяра,
опасна и многообещаваща, заслужаваща изискваните кървави жертвопри­
ношения."86
За пропагандиране на революционната идея и за масовизиране на орга­
низацията в значителна степен съдействували и наказателните акции на че­
тите. Убийството на зли турци — бегове или пбляци, ликвидирането на
разбойническите банди и пр. дали положителни резултати. Селяните се осво­
бождавали от сковаващия ги страх и приемали революционната идея. Нака­
занията над предателите и шпионите също съдействували за повдигане авто­
ритета на революционната организация.37
За повдигане авторитета на ВМОРО сред българското население и за
спечелването му за освободителното дело допринесла и дейността на четите
в селата. Чрез нея организацията постепенно се превърнала в своего рода
държава в държава, със свои закони, съдилища и изпълнителна власт.
Успоредно с масовизирането на ВМОРО вървяло и въвеждането по се­
лата на един нов ред, нова система на организиране. Тя била свързана с из­
вестно демократизиране в управлението на организацията, с увеличаване ро­
лята и значението на местните комитети. Управителните тела вече се избирали
на общоселски събрания, на които се задължавали да присъствуват всички
възрастни селяни. Броят на членовете им, който преди на практика бил малък,
1
увеличавал. Увеличавали се и правата и задълженията на управителните
тела. Те определяли размера на членския внос, издирвали кой може да си купи
оръжие със свои средства и го заставяли да направи това, разрешавали „по-
дребни разпри помежду работниците в качество на малко съдилище", следели
„да не стават кражби, подпалвания, блудства и сбиваиия". За всичко това те
йга чрез десетниците, които се избирали 6т тях ж имали „по-шйрока дея­
телност", отколкото преди.88
Управителните тела се грижели за всичко, свързано с посрещането, на-
мването и охраната на четите. Пред тях те отчитали състоянието на смет-
ките в селото, свиквали селяните на общо събрание и пр.
ба поГ Й т Ж 2 ? ' ! ' ^ " ' С* 1 0 9 ; К * ' Ш ' с Л 4 ~ 1 5 ; Й Т. Киселинчев. Пощенската служ-
страц^и^ революционна организация преди Илинден. - Илю-
а . Материали. ШСн. I, с. 30—32.
там № 1Х
зв V ' » с - 38—40.
е? у р * Силя
н о в . Цит. съч., с. 102.
38
Я^^^Х&Х^^&Н^' • К . I, с. 3 и сл. д 44.
н 9 о
80

10. Новата дейност на управителните тела в селата била тясно свързана с
дейността на четите. В същност четите организирали селските съдилища и раз­
давали новото правосъдие, въведено от организацията. По време на своите
обиколки Гоце Делчев настоявал селяните да не се съдят в турски съдилища,
а сами да уреждат своите недоразумения и спорове,39 и сам показвал как
трябва да се върши това. В с. Кономлади и Вишени, Костурско, той лично
решавал делата на оплакващите се селяни.40 След заминаването му четите
въвели тази практика навсякъде в Македония, западно от Вардар. Тя съще­
ствувала и в останалите райони на Македония и Одринско.41 Новите съдилища
раздавали „истинско правосъдие на самото място и по твърде къса процеду-
дура — без разтакане, без разноски; рушвети. . . В наказателния кодекс на но­
вите съдии имаше само четири вида наказания: мъмрене, глоба, бой и смърт."42
Чрез своите съдилища организацията се стремяла да отслаби връзките
на селяните с турската власт и да ги приучи към самостоятелност. С цел да
не се допуснат случайно някакви разкрития в отделни райони на селяните се
забранило да влизат в контакт с турското население, да купуват каквото и
да било от тях по селата или в градовете или да работят по техните ниви, ма­
кар и срещу заплащане. По този начин се намалила и експлоатацията от страна
на някои заможни турци. Организацията на места се намесила и в отноше­
нията на селяните с българи лихвари и ограничила или премахнала експлоа­
тацията от тяхна страна.43
Чрез четите ВМОРО се намесила и в бита и обичаите на селяните.
За да се намерят средства за купуване на оръжие, а също и за други нужди
на организацията, се забранили скъпите и излишни накити в облеклото на
жените, намалил се откупът, който се давал за момата при женитба. Била
също така намалена продължителността на сватбите и се премахнали скъпо
струващите угощения по време на панахиди и разни религиозни празници.
Забранило се и пиянството, за да не се издават организационни тайни и за
да не се харчат пари. На определени места четите приучвали населението
и към по-голяма чистота.44
Наред с всичко това четите приучвали селяните и към по-голяма актив­
ност. Освен охраната, която се осигурявала по време на престоя на четите по
селата, селяните били длъжни да съобщават на управителните тела за всяко
движение на турска войска. Управителните тела на свой ред нареждали на ку­
риерите да осведомяват съседните села и намиращата се в тях чета. Това
изискване се съдържа в окръжното-правилник за четите (т. 1). За него говори
и Сл. Арсов.45 Четите също така заставяли селяните да се оплакват на валията
и на консулите за изтезанията, на които ги подлагали турците по време на
афери или при преследване на чети/ В окръжното се постановява: „С убежде­
ние или насилствено да се накарат селяните от всяко село колективно да про­
тестират (жени, мъже, деца) във вилаетския град, първо на консулствата,
после и на валията, за произволите на потерята, извършени в селото през пре­
биваването й в това село" (т. 2). За разноските, които се правели по поддръжка
88
М а т е р и а л и . . . Кн. VII, с. 139—140.
40
Пак там, кн. I, с. 19—20, 22; Кн, II, с. 60—61, 65.
2 Пак там, кн. VII, с. 33, 34—35, 113, 121—122.
* Х р . С и л я н о в . Цит. съч., с. 104.
43
Материали. . . Кн. I, с. 51—52, 54—56.
44
Пак там, с. 29—30, 52—54.
46
Пак там, с. 46.
Известия на Института за история» т. 24 81

11. на потерите и разни правителствени чиновници, селяните трябвало да правят
„нужните постъпки пред вилаетското управление сумата да им се мине в
даждията". Ако искането им не се удовлетвори, те трябвало да се отнесат
до консулствата (т. 3).
Окръжното препоръчва да се убиват предателите-християни и за това
да се обвиняват турци: „Даже нарочно да се убиват вредителни и безполезни
християни в кое да е село, за да може да се обвини цред съдебните власти
бекчията, кеята, испаня или деребея,* като се накарат двама души селяни по
законен начин да свидетелствуват, че убийството е извършено от подобни на
горепоменатите мъчители" (т. 4). Убийствата трябвало да се извършват от
терористите. По този начин се създавали и самоотвержени работници, които
попълвали редовете на четите (т. 7, 11).
Когато пък турци са убили или ограбили някой християнин, селяните
трябвало „да вдигнат процес в съда", като предварително осигурят свидетели
за станалото (т. 12). Всяко село трябвало само да поддържа своите затворници.
За тази цел четата заставяла селяните да събират най-малко по 15 гроша на
месец (т. 9).
Масовизирането довело до промени и в състава на ВМОРО. Още преди
създаването на четническия институт в организацията влизали не само бъл­
гари екзархисти, но и униати (Кукушко) и протестанти (Разложко, Радовишко).
С появата и развитието на четите организацията започнала да прониква и
в българските патриаршистки села. На първо място в това отношение стоели
Гевгелийско, Леринско и Костурско. На места в Преспанско патриаршистите
станали „единствена и най-надеждна опора". Много от селата, които Гоце
Делчев посетил по време на обиколката си в Югозападна Македония, били
смесени или изцяло патриаршистки. Където съществували вражди между
екзархисти и гъркомани, четите налагали на селяните да се помирят в името
на освободителното дело. По наставленията на Гоце Делчев в смесените села
трябвало да се изтъква пред селяните, че „целта на четите не е да стават
българи или гърци, а да се освободят от турците, та сетне кой какъвто ще
да става"4в. По-късно подобни помирявания свършвали и с признаване на
екзархията от цяЖто село, какъвто бил случаят със с. Смърдеш, Костурско,
последвано и от редица други села.47
В Преспа пък, където преобладавали гъркомански села, четите въобще
не засягали въпроса за верската принадлежност на селяните. Проповядвало
им се за делото като общо за всички, а не само българско. Когато селяните
от а Герман запитали Ся. Арсов „дали да отидат под екзархията или да
останат пак под патриката", той отговорил, че този въпрос не интересува
организацията и че те „могат да си останат, каквито са били, стига да са добрп
за работата".48 , >1чд>
Постепенно организацията започнала д а п р о н и к в а и с р е д д р у г и т е н а р о д ­
ности, населяващи Македония и Одринско. Н а ч а л о т о н а п р е в р ъ щ а н е т о н а
ШОРО от чисто българска по състав в многонационална е свързано именно
със създаването и развитието на четническия институт. В нейните редове били
привлечени власи. Имало случаи, когато били подвеждани под клетва и турци,
- пбляк, пъдар, кея — кехая, управител на чифлик; испаня — вероятно от
м, в случая поземлен собственик, чифликчия: деребей -— земевладелец, чорбаджия.
Материали.., Кн. I, с. 26 (с. Острово, Воденско).
'Пак там, кн. II, е, 111—112.
" Пак там, кн. I, с. 77.
82

12. и албанци (арнаути). В Охридско дори имало турчин четник.49 Значителна
част от оръжието в отвъдвардарска Македония било купено от турци и албанци
или чрез посредничеството на власи. В началото на 1903 г, Н. Колушев съоб­
щил от Битоля, че албанците в Охридско „на много места не преследвали бъл­
гарските революционни чети, а някъде даже им помагали"50.
щ Сведения за работата на организацията сред другите народности се съ­
държат и в рапорта на сръбския генерален консул в Битоля Михаил Ристич
от 25 януари 1903 г. В него той заявява: „До преди повече от една година ра­
ботата на комитетите имаше чисто български характер, те носеха българското
освободително знаме и намираха своите привърженици само сред тези, които
са прегърнали българската народна идея . . . В последно време те са издиг­
нали знамето за освобождение на християните въобще и започнаха да се обръ­
щат за помощ и сътрудничество към всички християни, от каквато и народ­
ност да са те. Оттогава те въоръжават всички християнски села, разпределят
им данък за „общото дело" и отсядат свободно в тях."51 Обаче това били
редки случаи. Организацията си останала предимно българска и работила
главно сред българското население. Същият М. Ристич добавя, че въпреки
посочените промени в работата на комитетите все пак те си останали „бъл­
г а р е е комитети".
С развитието на четническия институт е свързано и бързото революцио­
низиране на селското население. Преди оръжието служело повече като аги­
тационно средство. То било сравнително малко, особено във вътрешността
на Македония и в Одринско. Било съхранявано заровено в земята или скрито
в зидове, в общи складове или поотделно, не се почиствало и често се разва­
ляло. С появата на четите и с масовизирането на ВМОРО възникнал въпро­
сът за въоръжаването на всеки член на организацията. Тя наистина преми­
навала в нова фаза. Принципът на самовъоръжаването вече бил възприет и
една от задачите на четите била да го прокарва сред населението. Той озна­
чавал не само и не толкова самовъоръжаване на отделните членове, а самовъо-
ръжаване на районите. За тази цел четите Пренасяли или улеснявали прена­
сянето на оръжие. Те се грижели за раздаването му на членовете на организа­
цията и за запазването му в добро състояние.
В посоченото вече окръжно-правилник са определени и начините за на-
бавяке на оръжие. Четата задължавала „всеки частно да се въоръжи". Допу­
скало се обаче, че не всеки член на организацията можел да се снабди с оръжие
по този начин, и затова се предвиждало още да се търси „по-голямо количе­
ство за некадърните сами да си набавят". Четата също имала задължението
„да им предложи канали и изто*шици на оръжие [и] начин, как да си пренесат
оръжието". Ако в района на четата нямало източници на оръжие, тя трябвало
да се свърже с някоя от съседните чети и с нея да уреди канали за снабдяване
с оръжие за всяко село. След уреждане на каналите трябвало да се изпращат
селяни — членове на организацията, „като частни контрабандисти" да купу­
ват оръжие за селатаС. Препоръчва се дори създаването на „компании" за ку­
пуване и препродаване на оръжие, като част от печалбата „остава за тях, за
да си прехранят фамилиите". Препоръчва се още „да се накарат контрабан­
дистите да агитирват и между самите арнаути и те да пренасят оръжие,
49
60
Хр. М а т о в . Основи. . . , с. 66—67.
Б1
ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 1878, л. 18.
Л>. Лапе. Извештаи од 1903 година на ерпеките консули, митрополити и училищни
инспектори во Македрнща. Скоще, 1954, с. 26.
33»

13. разбира се, като ги лъже и тях печалбата". И се добавя: „С една дума казано,
всевъзможни мерки и колкото се може спешни за въоръжаване на своя район,
по възможност и на близосъседните села" (т. 6).
За купуване на по-големи количества оръжие се грижела и четата. За тези
покупки; били необходими готови пари. Затова четата следяла въз всяко село
сметките да бъдат в добър ред и събраните за оръжие пари „да са поверени
в честна и самостоятелна ръка и във всяка минута да са готови" (т. 6). Точка
13 пояснява: „Всяка чета трябва да има 3—4 села [с] по 200—300 лири готови
събрани, така щото, щом намери по-голямо количество оръжие, набързо да
нареди канал и да направи покупката и да ги пренесе. Свърши ли се тая по­
купка, в други села същата сума да се събере незабавно." След като грижата
за въоръжаването се прехвърлила върху самите села, окръжното постано­
вило повече „никакви селски пари да не се внасят в градската каса освен
помощта, която ще се изпраща на затворниците по канал" (т. 14).
За пренасяне на оръжие се препоръчвало да се използуват и власите, „за­
щото са родени контрабандисти" (т. 17).
И наистина четите съдействували най-много за въоръжаване и револю­
ционизиране на населението. Доставянето на оръжие ставало по различни пъ­
тища. В крайграничните райони оръжието се внасяло главно от България.
За набавяне на необходимите за целта средства, винаги недостигащи на ре­
волюционната организация, още с покръстването на селяните четите при­
стъпвали към събиране на пари под формата на членски внос и за оръжие.52
В отдалечените от Княжеството райони най-рано се наложила идеята
за самовъоръжаване. Там се доставяло оръжие по разгледаните по-горе на­
чини, предписани в окръжното-правилник. В Костурско още от 1900 г. по­
светените се заставяли сами да си набавят оръжие. Те го купували от арнау-
тите, които сами ходели по селата и продавали пушки и патрони.53 Най-много
оръжие обаче било купено от Гърция — Тесалия и Атина. По-големите по­
купки се извършвали от пратеници на комитета в Битоля със съдействието на
Върховния комитет в София.54 За купуване и пренасяне на пушки от Гърция се
образували и препоръчваните в окръжното компании-дружинки. Предвиждало
се те „да отиват в Гърция на комитетски разноски и там да им се предават
пушки, купени с комитетски пари, от които всеки можеше да вземе, колкото
може, и една само сетне с 50 патрона трябваше да остане комитетска, а другите
оставаха за тяхна сметка по покупната цена в Гърция". В същност комитетът
платил само на първата изпратена група. След това се образували „частни
компании". Те отивали на собствени разноски, купували оръжие и после го
препродавали из целия район на Костурско и Леринско. Групите били водени
до границата от куриери — българи или власи. 55
В началото на 1903 г. бил устроен канал за пренасяне на пушки от Гър­
ция по море. Пушките се пренасяли с лодки до устието на Вардар, откъдето
се приемали от хора на организацията и се внасяли във вътрешността.66
11
68
Материали.. . Кн. VII, с. 57, 141.
54
Пак там, кн. П, с. 33, 47.
65
Пак там, с. 34—36, 47, 49, 59, 65—66, 68—71; Хр. Силянов. Цит. съч., с 82
60
Пак там, кн. П, с. 69, 71.
Хр. Силянов. Цит. съч., с. 82.
84

14. В Ресенско и Охридско селяните купували пушки „Гра" от турците. В Пре­
спа селяните купували и препродавали пушки. Доставяли се пушки и от Те­
тово и Дебър.57
Четите се грижели не само за набавяне на оръжие, но и за поддържането
му в добър ред, както и за обучението на селяните в стрелба. Когато четите
влизали в селата, от селяните се искало да се явят въоръжени и да се обуча­
ват в присъствието на четниците.58 След това се преминало и към обучение
на селяните от различни села, събрани заедно. От тях се искало също, „когато
четата се намери негде в опасност, да се притекат на помощ да избавят че­
тата или да спасят някое село и пр." 59 . И наистина в навечерието на въста­
нието имало немалко случаи на различни места, когато въоръжени селяни,
с чети или сами, се притичвали на помощ на обградени от турската войска
четници.
Наред с тези промени, свързани със създаването и развитието на четни-
ческия институт, се развивал и процес на демократизиране в управлението
на организацията като цяло. Разширяването правата на селските комитети било
свързано с постепенно заменяне на строгата централизация с по-демокра­
тичните принципи на децентрализацията. За да се премахне протакането на
редица текущи въпроси, окръжните и околийските комитети получили по-
големи права за решаването им. Върху комитетите във вилаетските центрове —
Солун, Битоля, Скопие и Одрин, от началото на 1901 г. били прехвърлени
редица от функциите на Централния комитет. 60 Преди това се проектирало
дори и периодично местене на ЦК по окръжните градове, в който случай съ­
ставът на съответния окръжен комитет щял да бъде и централен. В 1900 г.
се замислило преместване на ЦК в града с псевдоним „Париж", но аресту­
ването на главните дейци на организацията в този град попречило това
да стане.61
В практиката се прокарвало и положението, съгласно което членовете
на организацията независимо от длъжността, която изпълнявали преди това,
губели своите права след напускане на организационната териториг за опре­
делен период от време. През пролетта на 1902 г. Лазар Димитров, дългого­
дишен ръководител на комитета в Одрин, бил отстранен от работата на Плов­
дивския конгрес по причина, че бил напуснал Одринско преди повече от една
година.62
Разногласията с Върховния комитет в разглеждания период, първона­
чално прикрити, а после явни, на свой ред наложили промяна в представата
на вътрешните дейци за възможното сътрудничество и взаимодействие
в бъдеще.
В резултат на всички тези промени били създадени нови уставни поло­
жения, които за известно време се прилагали, без да били включени в доку­
ментите на организацията. Това наложило преработване на действуващите
дотогава документи. То станало в края на 1901 г. или началото на 1902 г.
67
58
Материали.. . Кн. I, с. 43, 77; Кя. Ш, с. 82,
59
Пак там, кн. I, с 30, 45—46, 60.
60
Пак там, с. 56.
Д. Зографски. Извештаи од 1903—1904 година на австриските претставници во
Македонка. Скогце, 1955, с. 28.
61
Хр. М а т о в . За управлението. . . , с. 165, под линия. Несъмнено тук става дума за
гр. Битоля, при все че този псевдоним на града не е известен.
62
Л. Д и м и т р о в . Развоят на революционното движение в Одринския вилает. — Илю­
страция Илинден, 1938, кн. 6 (96), с. 6.
85

15. Преработените документи били отпечатани заедно с Правилника за четите
през първата половина на 1902 г. От средата на годината вече се изпращали
значителни количества от тях в Македония и Одринско.63
За преработените документи на организацията от 1902 г. не се говори
нищо в нашата историческа литература. За тях споменава само Хр. Матов,64
но неговите сведения са останали незабелязани. Несъмнено документите били
преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров, които след Солунската.афера
от януари 1901 г. фактически застанали начело на организацията. При създа­
дената слсркна обстановка за организацията във вътрешността и в Княже­
ството не е могло да става и дума за свикване на съвещание или конгрес от
видни ръководители, които да разгледат и одобрят внесените в документите
промени. От друга страна, липсата на уставно положение, крето да определя
точно законодателната практика в организацията, е позволила една такава
преработка от страна са,мо на Гоце Делчев и Гьорче Петров. 65
Новите документи са Уставът и Правилникът на Тайната македоно-
одринска революционна организация (ТМОРО). Сравнението им с действу­
ващите дотогава Устав и Правилник на Българските македоно-одрински ре­
волюционни комитети (БМОРК) разкрива новото, което е внесено в доку­
ментите под влияние на разгледаните промени в организацията.66
Организацията вече си поставя за цел да сплоти в името на извоюването
на пълна политическа автономия „всички недоволни елементи в Македония
и Одринско, без разлика на народност" и да се бори „за премахването на
шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват
македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг"(У-в,
чл. 1—2).
Това означавало промяна в състава на организацията. Съгласно Устава
на ТМОРО член вече можел да бъде „всеки македонец и одринец, който не е
компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който
обещава и се задължава да бъде полезен на революционното освободително
дело" (У-в, чл. 4). С оглед на това е направено уточнение и в текста на клет­
вата. Влизащият в редовете на организацията вече се заклевал да се бори за
свободата на татковината ни Македония и Одринско" (Пр., чл. 15).67 Правя
впечатление обаче, че не е предвидена промяна в начина на полагане на клет­
вата. Тя, както и преди, „се дава пред евенгелие, револвер, кама или каквото
оръжие се намери. . .", които се целуват преди и след клетвата. Явно в съзна­
нието на авторите на Устава и Правилника промяната в състава на орга­
низацията се отнасяла само до християнското население в Македония и Одрин­
ско, То именно било обект на „шовинистическите пропаганди", за премахва­
нето на които се борела организацията; то имало „общ враг" в лицето на
турската държавно-абсолютистична система.
Във връзка с тази промяна в организацията променено е и дотогаваш­
ното й официално име. Още преди преработването на документите опреде-
68
Г. Делчев. Писма. . . , с. 123; Материали. . . Кн. III, с. 8, 12; Кн. IX, с. 40.
64
Хр. М а т о в . За управлението. . . , с. 31, 37, 50, 67, 99.
66
Това положение било изяснено едва на Рилския конгрес от 1905 г., когато изрично
се постановило: „Общият конгрес има върховната законодателна власт в организацията.
Той издава закони със задължителна сила за цялата организация; ревизира действуващите
и внася нужните изменения и допълнения. . ." (чл. 159 от Пр. на ВМОРО).
66 разглежданите документи, както и анализирания по-долу Правилник з а четите на
ТМОРО вж. у К. П а н д е в . Устави и правилници. . . , с. 249—271. •
67
Срв. Материали. . . Кн I, с. 32.
86

16. лението „български** се изпускало или се заменяло с определението „тайни".
С масовизирането на организацията се изменила и представата за нея. Тя
вече не се схващала като съвкупност от комитети, а като организация, съста­
вена от местни революционни организации (У-в, чл. 3).
В новия устав е въведено известно уточнение и относно средствата за по­
стигане целта на организацията. Съгласно действуващия преда Устав на
БМОРК автономията е трябвало да бъде придобита. В преработения устав
изрично се подчертава, че автономията трябва да бъде извоювана чрез
революция. За тази цел организацията ясно и определено „действува за вна­
сяне революционен дух и съзнание между населението и употребява всички
средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на насе­
лението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание" (У-в,
чл. 1, 2).
Така бързото и своевременно въоръжаване на населението се наложило
като една от главните задачи на организацията. За по-лесното й осъществя­
ване се променил и начинът за доставяне на оръжие. Докато, преди за всяка
покупка се грижел ЦК, според преработения правилник грижата за набавяне
на оръжие е поделена между всички комитети и членовете на организацията.
Централният комитет заедно с окръжните и местните комитети се грижат
„за крупни доставки на оръжие'*, а „за покупка на оръжие на дребно е длъжен
да се грижи всеки член на организацията66 (Пр., чл. 43).
По-нататък в документите на ТМОРО се открива и разгледаното засил­
ване ролята и значението на местните и околийските комитети в системата на
организацията, както и демократизирането и децентрализацията в управле­
нието, настъпили в резултат на включването на широките селски маси в ре­
волюционното движение. Голямата централизация в БМОРК (У-в БМОРК,
чл. 5, 6) е заменена с разширяване правата на по-долните комитети и на от­
делните членове. В БМОРК се избират само членовете на ЦК (Пр. БМОРК,
чл. 2); управителните тела на всички други комитети се назначават от по-
горните комитети (У-в БМОРК, чл. 6). Според Устава на ТМОРО се назна­
чават само окръжните комитети; околийските „се уреждат от членовете на
околийските центрове и се утвърждават от окръжните със съгласието на Цент­
ралния комитет", а селските се избират от членовете на местните организации
и се потвърждават от околийските комитети (У-в ТМОРО, чл. 8).
В документите на ТМОРО правата на околийските комитети са разши­
рени. Докато преди в избора на ЦК участвували само ръководителите на
окръжните комитети или техни пълномощници и само те знаели местопреби-
ванието му (Пр. БМОРК, чл. 2, 3), според новите документи в избора на ЦК
имат право да вземат участие и околийските комитети; те знаят и местопре­
биваването му СУ-в ТМОРО, чл. 9, 10). Околийските комитети имат вече право
на мнение и при определяне деня на въстанието и уреждане плана на действията
(Пр. ТМОРО, чл. 2, т. 5); Все пак йерархията е запазена. По-долните комитети
са подчинени на по-горните, а околийските продължават да информират ЦК
за положението в района им чрез окръжните комитети (Пр. ТМОРО, чл. $).
При новите условия, в които се е развивала организацията, в отделни
случаи се дава право на местните комитети да извършват смъртни наказания
и без разрешение от ЦК (Пр. ТМОРО, чл. 41).
Ръководителите на комитетите трябвало да решават въпросите заедно с
останалите членове на ръководството. Член 8 от Правилника на ТМОРО
който е съвсем нов, гласи: „Ръководителят се задължава да се съвещава с
78