лирика на Силвия Табакова Днес, едно момче ,което прочело стихотворението ми " В една българска казарма" ми писа и сподели с мен своето собствено преживяване като войник; аз веднага сътворих стихотворение от разказа му; извода е,че казармата нарушава човешките права и трябва да бъде забранена със закон; тя не може да покрие дефицита във възпитанието

1. RealandTender
SYLVIA TABAKOVA LYRICSAll Rights Reserved
http://realandtender.blogspot.bg/2016/07/blog-post_8.html
петък, 8 юли 2016 г.
Изповедта на войника
Дойде влака и аз се качих
и пътувах,пътувах цялата нощ,
отивах в другата част на България - войник,
далече от близки, за да не потърся помощ.
Най - сетне пристигнах - бетонна стена,
украсена с ръждива бодлива тел;
отпред висока, метална врата -
железни пръти, наредени в плет.
От двете страни - стари войници,
реват с цяло гърло - дивашки викове.
Оглеждат злобно пристигащите новобранци
с очи изцъклени,кървясали - зверове.
Няма,няма място за хленчене -
ще ме учат на дисциплина и ред.
Няма,няма място за мрънкане -
с побой си уреждат респект.
Като идиот - остриган до кожа
обикалях полугол сутрин в студа,

2. беше тъмно,но аз тичах в двора,
утвърждавах клише - каляване на войника.
Какво учение ? - глад и бой.
В столовата - блъскане, вой.
Ако успеех да се нахраня бях герой,
ако не - оставах гладен и отново бой.
Социално - битовите условия - от някой минал век,
дюшаме, проядено от дървояди,покриви текат,
мръсотия, мухъл, гадости навред,
три легла едно над друго, двама спят над мен.
А в спалнята мирише - на пот, урина, пръдня -
не всички са чистоплътни момчета;
мирише и денем, мирише и през нощта,
мирише на мръсни крака.
От затъпяване и скука извращенията се роят,
командването спеше, а и какво му пука.
Бях силен, упорствах, но ме съблякоха гол,
аз правех лицеви опори,а те - бодат корема ми с кол.
Трябваше да играя по техните правила -
да лижа тоалетната,но имах право да повърна след това.
Стоях, свит на топка дълго на пода
и поемах ритниците колкото мога.

3. Но аз съм късметлия,че не ме убиха,
не мъжествен,а унил се завърнах вкъщи.
Информацията за смъртните случаи е поверителна,
нямаше да разберат дори,че са ме били.
Минаваше ми през ума да се самоубия
ей така, изведнъж да се гръмна.
От спомените още не мога да се скрия -
това ми причини великата казарма.
// Днес, едно момче ,което прочело стихотворението ми " В
една българска казарма" ми писа и сподели с мен своето
собствено преживяване като войник; аз веднага сътворих
стихотворение от разказа му; извода е,че казармата нарушава
човешките права и трябва да бъде забранена със закон; тя не
може да покрие дефицита във възпитанието