Екологични предизвикателства - Боян Рашев @ Училище Горичка
•Download as PPT, PDF•
0 likes•671 views
Промени в климата Енергия Изчерпрване на ресурсите Вода Биоразнообразие и използване на земята Химикали, токсични вещества и тежки метали Замърсяване на въздуха Управление на отпадъците Океани и риболов Обезлесяване Всички тези проблеми създават възможности за решаването им. Кои са бизнесите, които първи се променят?
![Глобалните екологични предизвикателства Боян Рашев София, 19 март, 2010 г. denkstatt България ООД кв. Драгалевци , ул . 6-та , 19 · BG-1415 София T (+359) 2 470 75 08 M (+359) 88 829 57 67 E [email_address] W www.denkstatt.bg](https://image.slidesharecdn.com/envchallanges-100329081554-phpapp02/85/-1-320.jpg)
![Профил ,[object Object],[object Object],[object Object],[object Object],[object Object],[object Object]]()
Recommended
More Related Content
More from Gorichka
More from Gorichka (10)
Екологични предизвикателства - Боян Рашев @ Училище Горичка
- 1. Глобалните екологични предизвикателства Боян Рашев София, 19 март, 2010 г. denkstatt България ООД кв. Драгалевци , ул . 6-та , 19 · BG-1415 София T (+359) 2 470 75 08 M (+359) 88 829 57 67 E [email_address] W www.denkstatt.bg
- 4. Основни клиенти и партньори
- 10. Нашите горива... Дървесина Петрол Водна енергия Въглища Природен газ Атомна енергия 1800 1850 1900 1950 2000
- 13. Кривата на Хуберт или краят на нефта Растящата празнина между предлагането и търсенето на нефт Световна продукция / Крива на Хуберт Световно потребление Открития 19 3 0 1 9 50 19 7 0 199 0 201 0 2030 10 40 30 20 50 Милиарди барели годишно 2008?
- 14. Цени на металите 1950 1 96 0 19 7 0 19 80 1990 2000 3 2 1 0 Относително изменение на средната цена на пет метала Пол Ерлих Джулиън Саймън
- 15. Аралско море
- 19. Изменя ли се климатът?
- 20. Въглеродни емисии от изгаряне на горива 0 5,000 10,000 15,000 20,000 25,000 1750 1800 1850 1900 1950 2000 Милиони тонове CO 2 годишно Капацитет на планетата да абсорбира CO 2 2008 30 ,000
- 21. Концентрацията на СО 2 в атмосферата 800 600 400 200 0 Хиляди години преди днес (0=1950) Максимално историческо ниво на СО 2 в атмосферата Предполагаемо критично ниво на СО 2 1 60 340 280 2 2 0 400 520 460 700 640 580 393 300 1950 2010 2100
- 22. Смаляване на арктическия лед
- 23. Сценарии на IPCC
- 25. България – 2009 г.
- 26. България – февруари, 2010 г.
- 27. Живот / Потребление Индекс (1970=1) Брой планети 1970 1980 1990 1960 2000 05 1.0 0.4 0.2 0 0.8 0.6 1.2 1.4 1.6 1.0 0.4 0.2 0 0.8 0.6 1.2 1.4 1.6 Индекс на живата планета / Глобален екологичен отпечатък
- 28. Двата вида австралийски жаби
- 29. Биоразнообразие / екосистемни функции
- 30. Биоразнообразие / екосистемни функции Х
- 31. Екосистемни услуги Поддържащи услуги Услугите, необходими за предоставянето на всички останали екосистемни услуги Културни услуги Нематериални ползи от екосистемите Регулиращи услуги Ползи от регулационните процеси в екосистемите Материални услуги Продукти , добити от екосистемите
Editor's Notes
- Нашият фокус е върху предлагането на стратегически решения за вашите продукти и услуги, чрез които да достигнете до пълен синхрон между екологичните, социални и икономически резултати от дейността ви
- ОТПЕЧАТЪКЪТ
- Историята на Великденския остров е особено интересна в това отношение. Това е малък остров в Тихия океан – около 160 км2 или 10 х 16 км или половин София. Великденският остров е най-отдалеченото място в света – намира се на около 3000 км. от брега на Южна Америка. Когато холандски капитан го открива през 1722 година на него той заварва около 2000 души. Те живеят в тотална мизерия, а на острова дребните дървета се броят на пръсти. Въпреки че очевидно са полинезийци, те нямат канута, нито домашни животни. Обаче това, което най-много поразява капитана, са огромните каменни статуи – как тези хора са издигнали такива статуи?
- Счита се, че Великденският остров е заселен около 500 г. от полинезийци. Вероятно не повече от 20-30 души достигат острова на огромните си канута плавайки на запад. Попадат на отличен климат и плодородни вулканични почви, покрити с гори. Основен източник на протеини за жителите на острова представляват: вид делфини, които те ловят в открито море и местни и морски птици, които гнездят на отдалечения остров. За няколкостотин години жителите на острова развиват сложна цивилизация, която издига каменните статуи и развива единствената писменост в Полинезия. Оценките за броя на хората варират от 7000 до 20000 по време на разцвета им около 12-ти до 13-ти век. След това започва бърз упадък, който е записан в намерените в почвата находки от полен, кости и останки от оръжия. 14-ти и 15-ти век маркират пълното унищожаване на горите (гориво, материал за канута и подпори за пренос на статуите), а с тях и основата на живота на острова. Изчезват местните птици (6 вида), а колониите на морските видове се стопяват наполовина. Костите на делфини вече не се появяват около огнищата – хората нямат с какво да построят канута за открито море. Потоците пресъхват, а в огнищата започват да се появяват оглозгани кости на плъхове и хора – никой не може да напусне острова, поради липса на годни канута. Цивилизацията на Великденския остров се разпада за по-малко от век по възможно най-ужасяващия начин.
- Цитат на Jared Diamond: „ Колапсът на Великденския остров, маите, анасази и др. и показва, че внезапният упадък на една цивилизация може да започне само броени десетилетия, след като тя достигне разцвета си.”
- Кой е основният енергиен ресурс на планетата? ДОСЕГА СМЕ ПОЛЗВАЛИ САМО ЛИХВАТА А СЕГА ВЕЧЕ ПОЛЗВАМЕ И КАПИТАЛА Хората откриват енергията със запалването на първия огън. Оттогава основно гориво в бита е дървесината. Още в древни времена откриват горенето на торфа и въглищата. Последните обаче се превръщат в двигател на икономиката чак през Индустриалната революция през XIX век. В края на XIX и началото на XX век на мода излиза нефтът, а напоследък и природният газ. Днес тези т. нар. изкопаеми горива буквално движат света и му осигуряват едно безгрижно съществуване. Разстоянията вече нямат значение – горивата просто се вадят от земята и вярно ни служат.
- – излизат ни наглед безплатно. представляват мъртва биомаса, която е претърпяла физически и химически промени в земната кора. – фотосинтеза – растеж – измиране – погребване – концентрация. (наред с много замърсители) – тоест не са възобновяеми или поне не в историческа перспектива. ДОСЕГА СМЕ ПОЛЗВАЛИ САМО ЛИХВАТА А СЕГА ВЕЧЕ ПОЛЗВАМЕ И КАПИТАЛА
- През 1956 г. американският геофизик Хуберт създава метод за предсказване на добива на нефт базиран на скоростта на разкриване на нови запаси и технологичното време за изчерпването им. Разкриването и добивът в САЩ отлично следват кривата на Хуберт. Анализаторите предсказват момента на достигане на връхната й точка на световно ниво ( Oil peak ) по различен начин – според повечето той вече е настъпил (най-често цитирана е 2006 година), според оптимистите можем да го очакваме около 2015 година. Едно е сигурно – този момент означава край на нашата икономика, такава, каквато я познаваме. Въглищата са най-трудни за извличане на енергия и не се поддават на директно ползване в транспорта. Обаче са най-много – с днешните темпове на изчерпване има за около 300 години. Това обаче не означава, че пикът на добива им е толкова далеч. Според някои оценки при очертаващия се растеж в Китай и Индия той се очаква да настъпи до около 15 години!
- През 1980 г. екологът Пол Ерлих и икономистът Джулиън Саймън сключват следния бас: те избират 5 метала (хром, никел, мед, калай и волфрам) и изчисляват какво количество от тях могат да купят с 200 долара. След това се споразумяват, че ако цената им (коригирана спрямо инфлацията) през 1990 е по-висока Саймън ще плати на Ерлих разликата и обратно. През 1990 Ерлих дължи на Саймън 576 долара. Цените на всички метали са паднали. Ерлих не се предава: „Саймън е като човек, който пада от Empire State Building – подминавайки 10-тия етаж той си казва – „Нещата все още вървят добре!” Аз знам, че съм прав – всичко е само въпрос на време!” Малък пример: Германия субсидира добива на въглища от 1958 досега, като пикът на субсидиите през 1989 г. достига 11 милиарда марки (2007 – 3 милиарда евро)! Как да се вдигнат цените при такава субсидия?
- Аралско море е един от най-добрите примери за заиграването ни с естествения кръговрат на водите. В атласа, който получих за 8-мия си рожден ден беше доста голямо синьо петно – помня как го сравнявах с останалите най-големи езера в света (68000 км2). Днес ¾ от територията му е пустиня, осеяна с останките от някогашни кораби и лодки. Това става след като през 1960 година съветското правителство завършва строежа на каналите, с които отбива водите на две реки, за да произвежда памук сред пустинята ! Резултатът е трагичен за езерото, местното население и икономика, а и производството на памук съвсем не се оказва толкова печелившо.
- Такъв пример е водоносният хоризонт Огалала, който напоява около 1/5 от земеделските земи в САЩ. Огалала губи по 12 милиарда м3 вода годишно, което е равно на годишния отток на 6 реки като Дунав – смята се, че ще пресъхне след не повече от 25 години и тогава поливното земеделие в Централните САЩ ще стане невъзможно (житницата на света).
- Този вид смог е описан най-напред през 50-те години на 20-ти век и предствалява химична реакция на слънчевата светлина с окисите на азота и различни органични вещества. Сместа, която се получава и може да бъде много опасна, съдържа: окиси на азота тропосферен озон летливи органични вещества като пари на бензина , пестициди CH3COOONO2 алдехиди Големият смог от 1952 година пада над Лондон през декември и трае няколко дни като причинява смъртта на 4000 човека и разболява още 8000. Това се счита за отправна точка на съвременното екологично движение . Градове в света известни със смога си [ редактиране ] Лондон е може би най-известният град в света с мъглите си. През 1952 година той потъва в тъмнина вследствие на падналия смог, от който умират 4000 човека и в следващите месеци още 8000, заболели от лошото качество на въздуха. Мексико сити е най-големият град в света и поради своеобразното си географско разположение над него лесно се утаяват газове. Счита се за най-замърсеният град на Латинска Америка . Ню Йорк - През 1953, 1963 и 1966 година вследствие на паднал смог умират средно по 200 души. Лос Анджелис - През октомври 1954 смог пада над града и остава повече от месец. Това причинява затварянето на много училища и бизнеси. Пекин - С развитието на индустрията в последните години в много китайски градове смогът е често явление. Acid rain has been shown to have adverse impacts on forests, freshwaters and soils, killing insect and aquatic life-forms as well as causing damage to buildings and having impacts on human health. Surface waters and aquatic animals Both the lower pH and higher aluminium concentrations in surface water that occur as a result of acid rain can cause damage to fish and other aquatic animals. At pHs lower than 5 most fish eggs will not hatch and lower pHs can kill adult fish. As lakes and rivers become more acidic biodiversity is reduced. Acid rain has eliminated insect life and some fish species, including the brook trout in some lakes, streams, and creeks in geographically sensitive areas, such as the Adirondack Mountains of the United States. [24] However, the extent to which acid rain contributes directly or indirectly via runoff from the catchment to lake and river acidity (i.e., depending on characteristics of the surrounding watershed) is variable. The United States Environmental Protection Agency 's (EPA) website states: "Of the lakes and streams surveyed, acid rain caused acidity in 75 percent of the acidic lakes and about 50 percent of the acidic streams". [24] Soils Soil biology and chemistry can be seriously damaged by acid rain. Some microbes are unable to tolerate changes to low pHs and are killed. [25] The enzymes of these microbes are denatured (changed in shape so they no longer function) by the acid. The hydronium ions of acid rain also mobilize toxins such as aluminium, and leach away essential nutrients and minerals such as magnesium . [26] 2 H+ (aq) + Mg2+ (clay) 2 H+ (clay) + Mg2+ (aq) Soil chemistry can be dramatically changed when base cations, such as calcium and magnesium, are leached by acid rain thereby affecting sensitive species, such as sugar maple ( Acer saccharum ). [27] [28] Forests and other vegetation Effect of acid rain on a forest, Jizera Mountains, Czech Republic Adverse effects may be indirectly related to acid rain, like the acid's effects on soil (see above) or high concentration of gaseous precursors to acid rain. High altitude forests are especially vulnerable as they are often surrounded by clouds and fog which are more acidic than rain. Other plants can also be damaged by acid rain, but the effect on food crops is minimized by the application of lime and fertilizers to replace lost nutrients. In cultivated areas, limestone may also be added to increase the ability of the soil to keep the pH stable, but this tactic is largely unusable in the case of wilderness lands. When calcium is leached from the needles of red spruce, these trees become less cold tolerant and exhibit winter injury and even death. [29] [30]
- Някои хора все още се чудят изменя ли се климатът.
- Температурата на Земята се влияе от множество фактори като основен принос има слънчевото греене. Слънцето ни изпраща огромно количество топлина – 343 W / m 2. Част от нея се отразява обратно в космическото пространство от горните слоеве на атмосферата, друга част достига повърхността и я затопля. По този начин се генерира топлина, която изпраща инфрачервено лъчение обратно към космоса. На път за там обаче то преминава през атмосферата, където някои газове го поглъщат и изпращат обратно към повърхността – това е парниковият ефект. Без този ефект средната температура би била около -18°C вместо сегашната 15°C. Кой е газът с най-голям принос за парниковия ефект в атмосферата? Водните пари! Те допринасят за 55% от парниковия ефект в атмосферата. CO 2 е на второ място с принос от около 40%, следват О3, CH 4, N 2 O .
- КРИВАТА НА КИЙЛИНГ От 1958 г. американските учени измерват концентрацията на СО2 на остров Мауна Лоа – далеч от всякакво възможно локално замърсяване. Резултатите са очевидни – концентрацията се увеличава много бързо – от 270 ppm в средата на XIX век до 387 ppm през 2007 година. Освен това расте и наклонът на кривата, която отчита концентрацията – докато през 70-те години растежът е с 1.3 ppm годишно , то след 2000 г. се наблюдава ръст от 1.9 ppm годишно .
- Колко живот има на Земята? Известните засега видове са около 1.8 милиона , но непрекъснато се откриват нови, дори големи бозайници и птици. Смята се, че видовете са поне 5 до 10 милиона, а според някои учени до 100 милиона . The Living Planet Index measures trends in the Earth’s biological diversity. It tracks populations of 1 313 vertebrate species – fish, amphibians, reptiles, birds, mammals – from all around the world. Between 1970 and 2003, the index fell by about 30 per cent. The Ecological Footprint tracks this in terms of the area of biologically productive land and water needed to provide ecological resources and services – food, fibre, and timber, land on which to build, and land to absorb carbon dioxide (CO2) released by burning fossil fuels. 2003 – 25% над 1 планета
- Ето една история, която дава пример: През 1973 в Източен Куинсланд откриват, т. нар. стомашно мътеща жаба. Тя има наистина странен начин на размножаване. Женската поглъща оплодените яйца и поповите лъжички се развиват в стомаха й докато се превърнат в жабчета, които тя повръща навън. Учените са изумени и смятат, че в стомахът на жабата може да се крие решението за много стомашни болести при човека. Уви, не успяват да проверят достатъчно бързо. През 1979 година видът изчезва, а с него и потенциално лекарство. Историята обаче има продължение. След 6 години откриват нов вид Rheobatrachus vitellinus , много близък на нашата изчезнала жаба и със същите умения. Можете ли да си представите защо си кълча езика с латинско име? Този вид никога не е получил „нормално” име – изчезнал е месеци след като е бил открит! Първото глобално проучване на земноводните, публикувано през 2004 година, показва, че 2000 от всичките 6000 вида в света са застрашени от изчезване! И учените вече познават механизма, който стои зад повечето изчезвания – изменението на климата, разбира се!
- Where sea otters were not found, 84% of the sea bottom were occupied by sea urchins. Areas where sea otters were present were dominated with large population of kelp and sea urchin only occupied 1.8% of the sea bottom (Watson, 1993).