Айфеловата Кула

1. Айфелова кула
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айфеловата кула
Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е
метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле
в Париж, превърнала се в един от най-популярните
символи на Париж и Франция и една от най-известните
конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в
Париж,[1] кулата е и най-посещаваният срещу заплащане
паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони
посетители. Наречена по името на своя създател Густав
Айфел, тя е построена като входна арка на Световното
изложение в Париж от 1889 г.
Айфеловата кула е с височина 324 m, приблизително
колкото 81-етажна сграда. Тя е най-високата
конструкция в света от своето построяване до 1930
година, когато е изместена от тази позиция от Крайслер
Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху
конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора
по височина във Франция след завършения през 2004
година Виадукт Мийо.
Кулата има три нива, достъпни за посетители.
Изкачването до първите две нива става по стълбище
или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и
това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала.
До най-високото ниво може да се стигне само с
асансьор. На долните две нива са разположени и
ресторанти.

2. История [редактиране]
През 1884 година на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел - Емил Нугие и
Морис Коешлин - им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За
реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.
На 15 февруари 1887 година обаче група културни дейци представят жалба пред
ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-
син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава
пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа
сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в
смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със
завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.
Айфеловата кула е построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното
изложение през 1889 година, с което се отбелязва стогодишнината от Френската
революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел,
автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби
(Кантал), Гара Нюгати в Будапеща (Унгария). Кулата е висока 324 метра.[2] В зависимост
може да се промени най-много с 8 см заради
разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е от
пудлинговано желязо. съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита,
тежи 10 100 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на
Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници.
Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само
един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на
инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват

3. подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.
Четиридесет и една години кулата е била най-високата сграда в света.
В много от холивудските филми гледката от прозорец в Париж обикновено включва
Айфеловата кула.
насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7
години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните
конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след
това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може
цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са
нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното
пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.
В началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка тя
се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И
така, инсталирани са множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и
радиотелеграфски уреди.
Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора
), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението
на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб»,
Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли :
« Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ». Понастоящем Айфеловата
кула е собственост на кметството в Париж на Ново
дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата
подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през

4. годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки.
Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на
японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено
наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower)
(Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.
Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Там постоянно има внушителен брой
- или в околните паркове, доста
обширни и приятни през всеки сезон.
Интересни дати [редактиране]
Мълния удря Айфеловата кула
Поглед през металната конструкция
На 4 юли 1902 година в 21:20 ч. мълния удря Айфеловата кула
На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено първото
радиосъобщение на голямо разстояние.
През 1910 година отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата
на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива
космичните лъчи.[3]
През 1925 година мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула
за скрап.[4]
Айфеловата кула загубва прозвището си на „най-висока конструкция на света“
след издигането на Крайслер Билдинг през 1930 година в Ню Йорк.
Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 година,
кабелите на асансьора били разсечени от французите, за да бъде принуден

5. Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.
На 3 януари 1956 година пожар опустошава върха на кулата.
През 1959 година към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.
През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно
скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлиънс,
Луизиана. В началото е наричан Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като
Червената стая.
На 31 март 1984 година Робърт Мориарти успява да премине през кулата със самолет.[5]
Айфеловата кула е изкачена от 150-милионния си посетител на 30 август 1993 г.
През 2000 година по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които
светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта, като от 1 часа през
нощта основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003
година за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.
Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002 година.[6][7]
На 22 юли 2003 година, около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата, но
пострадали няма.
За една седмица през януари 2004 година Айфеловата кула е накичена в червено по повод
празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова година.
За началото на френското председателство на Европейския съюз през 2008 година кулата е
украсена с цветовете и звездите на европейското знаме.[8]