1. Chapter 2
This place was worse than
I imagined
-Значи това било училището за лигли.Ха, нищо интересно, само розово. –
Анджела се беше събудила отдавна и вече беше пред вратите на Алфея.По
погледа и си личеше, че всяко нещо, всеки мъничък детайл я отвръщаваше, но
нямаше избор, трябваше да влезе, да отида до кабинета на директорката.
-Коя си ти? – зад гърба и прозвуча гръмогласен глас, който явно искаше да и
стори нещо...лошо.
-АнджелаКарнадес. – беше единственото, което каза, преди жената да я упъти до
кабинета на директорката.Младото момиче не спираше да се моли това да е
просто един сън, но за нейно нещастие това си беше чиста реалност.Най-после
стигна до голямата врата, която беше единственото нещо, което я разделяше от
директорката.Плахо Анджела натисна дръжката и отвори вратата.Пред нея се
откри твърде слънчева гледка за настроението и в момента.Точно пред нея с
лице към прозореца и с гръб към нея беше средно висока жена с бяла странно
изглеждаща къса коса и изглеждаше възрастна.
-Здравей, Анджела. – приветливо каза жената и се обърна към отекченото
момиче. – Г-жа Грифин ми разказа за теб.Ела, седни. – директорката с ръка и
показа стола пред бюрото.Анджела едва, едва отида до стола и тромаво седна. –
Аз съм директорката на Алфея, г-жа Фарагонда. – директорката се усмихна. –
Явно с добро няма да стане.Директор Грифин ми каза, че ти си с труден
характер, но в Алфея ще се съобразяваш. – директорката се усмихна още един
път на момичето, а то и отвърна с леден поглед, което веднага накара Фарагонда
да добие сериозно изражение. Анджела бързо се изниза от стаята и си отдъхна.
-Тази жена не е в ред. – каза на себе си и започна да се озърта.Тя нямаше
програма, нито пък знаеше коя и се стаята.Бързо се обърна и натисна дръжката
на вратата.Поколеба се дари да я отвори, но нямаше друг избор.Силно отвори
вратата и съзря леко стреснатата директорка.

2. -А, пак ли ти? – вече по-успокоена, Фарагонда се изправи от стола си и започна
да приближава младото момиче с един бял лист, на който беше написано нещо. –
Тук си за това, нали? – тя и подаде листа и Анджела го огледа.Той беше леко
пожълтял и на него с грозен почерк беше написано номера на стаята и
предметите и.
– Благодаря. – каза сухо Анджела и отново излезе.Запъти се по стълбите
нагоре.После зави наляво, после надясно, после се качи по още едни стълби
нагоре и отново зави надясно.За нея това беше като един лабиринт от коридори
и врати.“Ще се изгубя някой път тук.“си помисли, но бързо забрави мисълта
си,защото вече беше пред врата №222. Погледна към листа си и там пишеше
точно №222.Тя отвори вратата леко, защото очакваше да има съквартирантка, но
вътре нямаше никой.Стаята беше празна.Беше подредена, а въздухът
застоял.Всичко беше идеално сложено на местата си.По рафтовете имаше малко
прах, защото в стаята никой не бе влизал от много време.Анджела се подсмихна
– беше сама, а това означаваше, че няма кой да я издаде, щом направи нещо
„лошо“.