Летописни бележки, Дъбово, Бакоев

1. 1
2016 г.

2. 2
На 25 май 1973 г. бях избран за председател на СОНС с. Дъбово.
На заседание на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет
взехме решение за изграждане на околовръстен път, за да изведем
товарното движение на моторните превозни средства от центъра на
селището в покрайнините.
На проведената сесия на Общинския народен съвет по строителството
запознах обществеността какво строителство ще извършим в края на 1973 г.
и през 1974 година. За извършване на това строителство на околовръстния
път сключихме договор с ръководството на УСМ гр. Стара Загора за
осигуряване на техника, която изкопа пръстта на улицата и я насла с 15000
кубика баластра.
Поради липса на средства за извършеното строителство на
околовръстния път в началото на 1974 г. направих изложение до
председателя на Окръжния народен съвет гр. Ст. Загора др. Панайотов за
отпускане средства от 40 хиляди лева, да се разплатим на УСМ гр. Ст. Загора.
През м. юли 1974 г. ОНС гр. Ст. Загора преведе на Общинския съвет с.
Дъбово 40 хиляди лева.
Председателят на Окръжния съвет след разговора, който проведохме в
неговия кабинет, изпрати шофьора си да заснеме околовръстния път в
Дъбово.
На проведената втора среща с Председателя на Окръжния съвет гр. Ст.
Загора, същият съобщи, че община Дъбово е първата в окръга, която изгради
околовръстен път за товарния автомобилен транспорт.
През 1974 г. народния представител за нашата община др. Никола
Мирчев помогна на община Дъбово за доставката на 200 постова телефонна
централа.
С реконструкцията на пътя Бургас – София проектантското решение бе
пътя с. Дъбово – гара Дъбово и обратно да минава на едно ниво.

3. 3
След проведения разговор с директора на Пътни строежи в гр. Сливен
инж. Турлаков ми съобщи, че за да се реши този проблем е необходимо
изграждане на надлез.
За тази цел направих писмено изложение до ГУП – София за
преразглеждане на това решение.
На проведената среща със заместник началника на ГУП – София същият
съобщи, че ще дойде на гара Дъбово за да се запознае лично с повдигнатия
от нас проблем.
В началото на лятото на 1975 г. пристигна заместник началника на ГУП
София на гара Дъбово. Осигурих превоз с лека кола от гара Дъбово по пътя за
махала Яворовец. Спряхме до Римския мост – построен преди векове от
римляните. През този мост са минавали кервани от коли от Ески Зара –
Дъбово – Велико Търново през вековете. Съобщих му, че през този балкан са
минавали нашите царе и това е най-прекия път от южна за северна България.
Този път се казвал „Иванкова пътека”.
През цялото пътуване от гара дъбово – Радунци – Борущица – Кръстец
заместник началника на ГУП София си водеше бележки. Като обходихме този
маршрут с джипа на д-р Владков се завърнахме в санаториум Радунци. Тук
обядвахме, след което заместник началника на ГУП София съобщи, че ще
възложи на Път-проект гр. Варна да изготвят план за строителство на пътя от
махала Яворовец – Радунци – Борущица – Кръстец.
През пролетта на 1975 година асфалтирахме пътя в с. Борущица. В
началото на лятото същата година получих писмо от главния архитект Режев
от Окръжния съвет град Стара загора, в което ми съобщаваше, че на
предстоящата отчетна сесия по строителството на Окръжния съвет за първото
полугодие на 1975 година следва да се изкажа за строителството по
стопански начин в община Дъбово.
В изказването си подчертах, че в балканското село Борущица за първи
път положихме асфалт на главния им път. По този начин изпреварихме с

4. 4
асфалтирането на балканското село Борущица двата съседни окръга Велико
Търново и Габрово.
Като кмет сериозно внимание отделях за благоустрояването на с.
Дъбово. Всяка година посещавах Министерството на финансите с цел
осигуряване на средства за благоустрояването на с. Дъбово.
Министърът на финансите др. Белчо Белчев ни помагаше със средства
за благоустрояването на селището.
През 1983 година предприятието, което стопанисваше оранжерията в с.
Дъбово, се отказа да я стопанисва. Тогава като кмет посетих главния
директор на ЗЗУ гр. Ст. Загора др. Атанасов. Поканих го да посети
оранжерията в с. Дъбово. След два дни той дойде, разгледа оранжерията и
съобщи, че ще трябва да вложи доста средства за възстановяване
производствената дейност на оранжерията. От наша страна поехме
ангажимент за осигуряване на кадри, които ще стопанисват оранжерията.
Като кмет сериозно внимание отделих за изграждане на магазини за
нуждите на населението в с. Дъбово. За тази цел няколко пъти посетих
Окръжното ръководство на Кооперативния съюз в гр. Ст. Загора др. Русан
Вълков. Договорихме се техните специалисти да изработят проекто – сметна
документация за изграждане на магазини в кметство с. Дъбово.
След изготвянето на документацията посетих председателя на
Централния кооперативен съюз в гр. София Стоян Сюлемезов и го помолих да
ни осигури 300 х. лева за строителството на магазини в с. Дъбово.
Другарят Сюлемезов ме разбра и каза ,че ще ни помогне със средства
от 300 х. лева за строителството на магазини в с. Дъбово. Ще преведе на ОКС
гр. Ст. Загора 500 х. лева, от които 300 х. лева са за с. Дъбово.
Другарят председател Русан Вълков на ОКС гр. Ст. Загора получи
средствата от 500 х. лева, но не преведе нито лев за строителство на
магазини в кметство с. Дъбово.

5. 5
През 1988 година с помощта на специалист от гр. Сливен открихме
минерална вода в землището на с. Дъбово. Съобщих на директора на ЗЗУ гр.
Ст. Загора др. Атанасов, че на около 200 линейни метра югоизточно от
оранжерията се намира топла минерална вода. Той ме помоли да отида в гр.
Ямбол, да потърся сондьорите, които работят с тая техника. С тях се
договорихме, че ще дойдат да извършат сондажи в землището на с. Дъбово
през второто тримесечие на 1989 година. но дойде новия строй и се провали
сондажа в землището ни.
Бяхме се договорили с директора на ЗЗУ гр. Ст. Загора ако се открие
топла минерална вода югоизточно от оранжерията 50 % от количеството вода
да се ползва за отопление на оранжерийното производство, а останалото
количество вода да се използва от населението след изграждането на
минерални бани в с. Дъбово.
През 1983 година посетих като кмет Министерството на железниците.
Посетих парторга на това министерство. Със мен дойде Нанко Нанчев,
работещ в това министерство.
Съобщих на парторга, че земята северно от гара Дъбово е осма
категория и е подходяща за изграждане на завод за производство на
бетонови траверси за нуждите на Министерството на железниците. Парторга
веднага извика специалиста на министерството др. Гугучков и му възложи да
се свърже с окръжния съвет гр. Ст. Загора и уточнят на коя дата и месец ще се
проведе среща със специалистите на окръжния съвет за изграждането на
завод за производство на бетонови траверси на гара Дъбово.
Такава среща се състоя на гара Дъбово и се взе решение за изграждане
на завод за производство на бетонови траверси на гара Дъбово. В този завод
се взе решение да работят 320 души.
Кметство с. Дъбово се задължаваше да осигури терен за строителство
на блокови жилища за специалистите. Освен това кметството се задължаваше
да осигури терен за строителство на автогара в с. Дъбово.

6. 6
Специалиста на министерството др. Гугучков се задължаваше да
подготви проекто – сметна документация за строителството на блоковите
жилища и автогарата в центъра на с. Дъбово.
Всичко посочено по-горе бе извършено от Министерството на
железниците и от кметство с. Дъбово, но дойде новия строй и не се даде ход
за строителството.
През 1988 година започна строителството на надлеза, намиращ се в
махала Яворовец. Изработена бе проекто - сметна документация за
изграждането на балканския път от махала Яворовец – санаториум Радунци,
Борущица, Кръстец. Поради липса на средства проекта не се изпълни.