1. Реалността е една
На 1 декември 2012 година в
ОУ„Св.св.Кирил и Методий”, с.Семерджие-
во се проведе АНТИСПИН кампания. Тя бе
подготвена и осъществена благодарение на
учениците от 7. клас и тяхната класна
ръководителка г-жа Галина Дойкова.
Мотото на кампанията за 2012 г. е
„Животът е безценен”, а основните и
насоки са към предизвикателствата на
рисковото сексуално поведение . Особено
внимание се обърна на употребата на
презервативите като ефективен и евтин
начин за предпазване от ХИВ и други
сексуално преносими инфекции.
Човечеството преминава през различни епидемии, преживява и намира
лек за много заболявания, но никой не знае какво следва, никой не знае, че
ще дойдат дни, когато милиони ще са заразени със СПИН.
СПИН е фатална смъртоносна болест. Синдромът на придобитата имунна
недостатъчност засяга хора от всички социални слоеве и възрасти. Това е
проблем от световна величина. Във все повече семейства има носители на
ХИВ или страдащи от СПИН. Много млади хора стават жертва на болестта, всеки ден се
ражда болно дете, заразено от майка си, броят на заразените наркомани нараства
многократно поради използване на замърсени вече игли и спринцовки.
Всичко това – страданието, че си заразен, страхът от рано или късно идващия край – би
трябвало да сближава хората, да ги кара да си помагат и да се подкрепят.
Но какво правим в действителност? Отблъскваме, пренебрегваме хората, болни от СПИН,
стараем се да страним от тях, да ги отбягваме, наричаме ги с обидни имена и ги унижаваме.
Защо поставяме бариера в общуването със заразените с ХИВ?
И всичко това е породено от страх да не се разболееш и ти, да не станеш един от тези хора.
Защо трябва да се криеш и да бягаш от доскорошния си приятел, който днес е заразен?
Не трябва да градим стени между себе си и страдащите от тежката ужаст! И те са хора, и те
са човешки същества, искащи с жадни шепи да грабят от живота, да имат приятели и да
бъдат щастливи!
СПИН е болестта, която ни разтърси и ни показа, че един човешки живот струва повече от
всичко. Тя ни разкри лошите аспекти на живота, вследствие на които някои хора се
сближават и оценяват това, което им остава – малко щастие до края.