1. Научните доказателства определят като ефективни програмите за ранна
интервенция при четене, които включват характеристики като:
(1) отношениe ученик‐учител (2) структурирано и динамично съдържание
(3) гладкост на говоренето като основна цел (4) добре изградена и
ефективна регулярна програма за четене в класна стая (5) техники
основани на доказателства (6) преки и изрични указания (7) текущи оценки
(Snow, Burns, & Griffin, 1998; Foorman & Torgesen, 2001; Justice & Pullen,
2003; National Reading Panel, 2000; Pikulski, 1994). Тези и други елементи са
установени като ефективни за индентифициране на рисковете при четене
с увреждания сред младите едноезични студенти и като основа за
разработването на интервенции насочени към предотвратяване на този
проблем. (Флетчър и Лион, 1998 г.; Флетчър и др, 2002; Лион, 2003; Лион и
др.)
Тристепеният модел на интервенция
Основната концепция от „тритепенният модел” на интервенция е да се
следи напредъка, регулярно и продължително, използвайки измервания,
които са надежни в предвиждането на по‐късно овладяване на четенето.
По този начин учителите могат да идентифицират тези ученици, които
независимо от подробните указания изостават от техните връстници не
само по оценки, но и по нивото на техните постижения. Като цяло учители
се ангажират в първостепенна интервенция (т.е. Tier 1) веднага щом
наблюденията идентифицарат учениците. Първостепенната интервенция
може да обхваща не само указанията върху специфичен период от време
(напр. 10 седмици), но също така преразглеждане и създаване на
нормален учебен план и упътване за тези ученици, които не са в
състояние да вървят в крак с другите. Второстепенна интервенция (т.е. Tier
2) се случва, когато мониторинга показва, че учениците, които са получили
първична интервенция продължават да изостават от връстниците им.
Второстепенната интервенция налагаща инструктиране се случва, когато
има високо ниво на преподаване в класната стая.
Третостепенна интервенция (i.e., Tier3) е много интензивна, например 50
часа или повече в продължение на 10 седмици, обучения и инструкции на
малка група ученици, които се противопоставят на указанията, тези които
не се поддават въпреки първичните и вторичните интервенции.
В заключение бихме казали, че многослойната стратегия описана по‐горе
много зависи от качеството на инструктиране. Въпреки това все още не
знаем до каква степен възприемаме какво е качествено обучение за
едноезични ученици и доколко ще е подходящо за EL’s ученици.