1. Базова входно – изходна система (BIOS)
BIOS е термин, който е съкращение на понятието basic input/output system
(базова входно/изходна система. BIOS-ът е същинската връзка между хардуера и
софтуера в една система. BIOS е самостоятелен термин, описващ всички драйвери в
една система, които работят заедно и оформят интерфейс между хардуера и софтуера
на операционната система. Част от BIOS – а се намира в ROM чип, който хем е
постоянна(енергонезависима) памет, хем е само за четене. Това е същинската част на
BIOS, но не и цялата. BIOS – ът включва също ROM чиповете, инсталирани на
адаптерните карти, както и допълнителните драйвери, които зареждат при стартирането
на операционната система.
Комбинацията от BIOS-а на дънната платка, BIOS-ите на адаптерните карти, а
също и драйверите на устройства, зареждани от диска, образува BIOS-а като цяло.
Частта, която се съдържа в ROM чиповете както на дънната платка, така и на някои
адаптерни карти, понякога се нарича фърмуер (firmware) – име даванона софтуера,
който се съхранява в чипове, а не на диска. Две различни машини с различен хардуер
могат да използват специално разработени за тях BIOS-и за да осъществяват връзка
между различния хардуер и еднакви операционни системи и приложения. По този
начин две машини с различни процесори, запаметяващи устройства, видеокарти и т.н.
могат да работят с един и същ софтуер.
В архитектурата със слоеве приложенията общуват с операционната система
посредством така наречения приложен програмен интерфейс-API. API интерфейсът
варира според използваната операционна система и се състои от най-различни команди
и функции, които операционната система може да изпълнява в отговор на заявка от
дадено приложение. ОС се свързва със слоя на BIOS-а. BIOS-ът се състои от всички
отделни драйверни програми, които осъществяват връзка между ОС и същинския
хардуер. Ето защо ОС никога не взаимодейства директно с хардуера; вместо това тя
винаги трябва да се обръща към подходящия драйвер. Това осигурява еднотипен начин
за достъп до хардуера. Отговорността за осигуряването на драйвер за даден хардуер е
обикновенно на неговия производител. Драйверите са специфични за ОС. Някои
драйвери могат да работят под множество ОС.
Тъй като слоят на BIOS-а изглежда по един и същи начин за ОС независимо от
хардуера, който стои в основата, една и съща ОС може да работи на най-различни PC-
та.
Тъй-като BIOS-ът се състои от софтуерни драйвери, които действат като мост
между хардуера и софтуера, от една страна слоят на BIOS-а се адаптира към уникален
хардуер, а от другата изглежда по абсолютно еднакъв начин за ОС.
Именно хардуерният слой е този, в който се различават повечето системи. От
BIOS-а зависи да замаскира различията между най-разнообразния хардуер, така че
дадена ОС да може да работи безпрепятствено.
Самият BIOS по същество представлява софтуер, работещ в паметта, който се
състои от най-различни драйвери, които осъществяват връзката между хардуера о ОС.
BIOS-ът в едно PC е разпределен между три вероятни източника:
 ROM на дънната платка
 ROM на адаптерните карти
 Заредена в RAM паметта от диск (драйвери на устройства)
ROM BIOS-ът на дънната платка се свързва с хардуер, а не със софтуер.
BIOS-ът в повечето компютри има 4 основни функции:

2.  POST-самотестване при включване на компютъра. POST
процедурата тества процесора, паметта, чипсета, видеоадаптера, дисковите
контролери, дисковите устройства, клавиатурата и други критични компоненти
 Setup (настройка). Програма за конфигуриране и настройване на системата. Това
обикновенно е програма, управлявана посредством менюта, която се активира
чрез натискане на определен клавиш по време на POST процедурата. Тя позволява
да конфигурираме настройките на дънната платка и чипсета, както и датата и часа,
парало, дискови устройства и други системни настройки. Чрез нея може да се
контролира управлението на енергията и последователността на зареждане на
устройствата. При някои системи може да се конфигурира тактуването на
процесора.
 Bootstrap loader (програма за първоначално зареждане). Програма, която чете
дисковите устройства, търсейки валиден главен запис за зареждане. Ако се открие
такъв, кодът в него се изпълнява. След това тази програма от главния запис за
зареждане продължава процеса, зареждайки в паметта сектора за зареждане на
ОС, който пък след това зарежда основните файлове на ОС.
 BIOS (базова система за вход/изход). Това наименованиое се отнася до сбора от
действителните драйвери, които се използват като интерфейс между ОС и
хардуера, когато системата се зареди и заработи. Когато се изпълнява DOS или
Windous в сигурен режим (safe mode), системата често използва само ROM –
базираните драйвери на BIOS-а, защото от диска не се зареждат –никакви.
Менюта на BIOS
Меню екран Описание
Maintenance (поддръжка) Определя скоростта на процесора и изчиства
паролите за достъп до системата. Това меню е
достъпно само в режим на конфигуриране, който се
установява чрез джъмпер на дънната платка.
Main (главни опции) Разпределя ресурсите за хардуерните компоненти
Advanced (разширени опции) Установява разширените възможности, достъпни
през чипсета.
Security (сигурност) Задава пароли и други опции за сигурност.
Power (управление на енергията) Задава възможностите за енерго спестяващите
фунцции.
Boot (първоначално зареждане) Задава опциите за първоначално зареждане и
управление на захранващия блок.
Exit (изход) Запазва или пренебрегва промените в
конфигурационните опции.