Презентация на Светлана Боянова

1. Въздействие на COVID-19 върху сектора на
храните в Централна и Източна Европа
Доклад за България
Светлана Боянова
Институт за агростратегии и иновации -
EIT Food Hub-България
18 ноември 2020

2. Етапи на проекта:
• Състояние и хоризонт
• Картографиране на последиците от COVID-19
• Определяне на сценариите
• Подчертаване на последиците
• Политически и инвестиционни импликации(намеса)
Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните
в Централна и Източна Европа

3. Състояние на агро-хранителния сектор в Централна и Източна Европа
Устойчиво производство на храни
Преработката на храни доказа своята устойчивост на икономически спадове
Производството на храни през април
2020 г. е спаднало само с 13%
.
Докато производството на трайни
потребителски стоки по същото време е
спаднало с 43%

4. Състояние на агро-хранителния сектор в Централна и Източна Европа
Стабилна търговия на храни на дребно
Продажбите на дребно на храни, напитки и тютюн се оказаха по-устойчиви от
търговията на дребно с нехранителни стоки
Продажби на дребно с храни Общи продажби на дребно на
нехранителни продукти

5. Ключови регионални уязвимости
• Застаряваща работна сила
• Недостиг на работна сила и недостатъчни умения
• Увеличаващ се натиск върху конкурентоспособността в частта разходи
• Голяма зависимост от външни пазари
Специфични за хранително-вкусовата промишленост
• Намаляващ дял на заетостта в селското стопанство
• Непостоянство в производството
• Разходи за приспособяване на производството
• Зависимост от вноса и обусловено от износа
търсене за конкретни производители

7. Два екстремни сценария

8. Два умерени сценария

9. Сценарии и последици – цялостна матрица

10. Бъдещето след пандемията
Възможности за устойчиво
възстановяване

11. Състояние на българската хранително-вкусова
промишленост /ХВП/
• Около 58% от цялата земя в България е предназначена за селско стопанство
• ХВП възлиза на 1/5 от цялото промишлено производство и е индустрия в размер
на 7,06 млрд. щатски долара
• 100 хил. заети служители
• Около 6300 фирми
• Продажбите при търговията на дребно през 2017 г. достигат 6,6 млрд. щ. д.
• ХоРеКа секторът все още се развива, нараства броят на фирмите от висок и
луксозен клас

12. Състояние на българската хранително-вкусова
промишленост /ХВП/
• Най-значими търговски партньори в рамките на ЕС - Румъния, Германия, Гърция, Полша,
Нидерландия и Италия
• Най-значими търговски партньори извън ЕС - Турция, Сърбия, Република Северна Македония и САЩ
• Умерена степен на вноса на непосредствени средства за производство, като делът на всички сектори е
сходен с този за целия регион на ЦИЕ– 0,25 при производството на селскостопанските култури и
животновъдството, 0,32 при риболова и аквакултурите и 0,27 при производството на храни и напитки.
• Потреблението на вносни стоки от ХВП от страна на домакинствата е значително по-ниско в България,
отколкото в региона на ЦИЕ (в сектора на селскостопанските култури и животновъдството – 0,15
спрямо 0,23 средно – а в сектора на риболова и аквакултурите – 0,35 спрямо 0,68 средно) и е еднакво
в сектора на производството на храни и напитки (0,32).
• ХВП на България е експортоемка в ниска до умерена степен – най-ниската експортоемкост се
наблюдава при сектора на риболова и аквакултурите (15%), следван от сектора на производството на
храни и напитки (25%) и накрая – с по-висока експортоемкост от средната за ЦИЕ стойност – износа на
селскостопанските култури и животновъдството, който възлиза на 34% от общата продукция на този
сектор.

13. Установени макро уязвимости
• Притокът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е нисък
• Неблагоприятни демографски тенденции
• Висок процент незаетост и недостиг на работна ръка
• В краткосрочна перспектива преобладават външните рискове
• Несигурност относно публичните политики

14. Картографиране на последиците от COVID-19 в
България
• Разпространението на COVID-19 беше сходно със средното за ситуацията в ЦИЕ,
като се отбелязва ръст на броя както на случаите, така и на смъртните случаи
през последните месеци;
• Въведени са подходящи мерки за ограничаване на разпространението и за
подпомагане на населението;
• Показателят „строгост на мерките” показва сходни, макар и по-ниски стойности
от наблюдаваните в региона.

15. Последици от COVID-19 върху ХВП в България
• Потвърдените случаи на COVID-19 са сходни, макар и малко по-малко от
средното;
• Смъртността от COVID-19 е равна на средната, но напоследък нараства по-бързо;
• Строгостта на ограничителните мерки е сходна със средното за региона;
• Производството на храни и напитки се представя по същия начин или по-добре
в сравнение с други национални браншове и се възстановява по-бавно в
сравнение с държавите от ЦИЕ;
• Потребителското търсене на хранителни продукти е намаляло с едва 4 % през м.
май и след това е продължило да спада с 22% сравнено с предишната година
през м. юли.

16. Сценарии и последици
Определяне и контекст на сценариите за българската ХВП
Икономически фактори
• Вътрешно търсене
• Външни търговски условия
• Доверие на потребителите и фирмите
Държавна политика и други фактори
• Ограничителни мерки
• Политическа подкрепа

17. Сценарии
Сценарий 1: „Път към пълно възстановяване“ – оптимистичен
Сценарий 2: „Път към един нов потребител“ – умерен
Сценарий 3: „Път към едни нови правила“ – умерен
Сценарий 4: „Път към изкривяване и срив“ – песимистичен

18. Резултати от анализа на сценариите и последици
• Доставчици на селскостопанска продукция и средства за производство
• Производство на храни и напитки
• Търговия на дребно
Политически и инвестиционни импликации
• Сфери на възможности и растеж
• Мерки за подкрепа

19. Следвайте дискусията!
Специална сесия за влиянието на COVID-19 върху
агро-хранителния сектор по време на
конференцията „Бъдещето на храните“ (Future of
Food conference), 1-2 декември 2020
www.eitfood.eu/food-foresight
Можете да изтеглите доклада от: