2. 1. Сфери на общуване
Езиковото общуване протича в различни функционални сфери:
битова,научна,делова,естетическа,медийна сфера.
3. • Писмените и устни текстове, типични за
всяка от функционалните сфери, се
различават по:
- Целта, с която се употребяват;
- Типа информация , която носят;
- Езиковите и структорните си
особенности;
4. За успешното писмено или устно
общуване е важно да направим
подбор на езиковите средства, който
използваме според:
5. Функционалната сфера , в която протича
общуването(администраративна,делова,медийна и други)
Целта на общуването (търсене , получаване или даване на
информация,подбуда,забрана и т. н)
Обстановката(официална или нефициална)
Характеристиките на участниците в общуването
(дали се познават,или не, какви отношения са , на каква възраст
са, с какво образование и т.н.)
6. 2. Научен стил
а) същност Функцуоналният стил, в който
се създават текстове, чрез които
протича общуването в научната
сфера, се нарича научен стил.
7. Задача: Представяне на научна статия
пред аудитория.
Научната статия – научен текст, отпечатан в научно списание,
в сборник с научни трудове или с доклади от научна
конференция.
Целта на автора на научната статия е да информира за своите
проучвания по значим научен проблем, да представи
резултати от проведени изследвания, да коментира, допълва
или критикува мнения по въпроса, който е обект на статия.
8. Б) Основна цел
- предаване на научна информация чрез
представяне на научни знания,
формулиране на закономерности,
изясняване на понятия,
запознаване с наблядения и анализи,
формулиране на изводи.
10. Участници:
Специалисти от определена научна
област,например медицина, химия,
история и т.н.
Специалисти и неспациалисти,
например при обучение по даден
предмет в училище, в
специализирана школа, в
университет.
23. Обективност, аналитичност и
информативност на изложението;
Аргументативност, логичност, яснота
и еднозначност на твърденията;
24. За научния стил НЕ са характерни:
Директно заявените субективни оценки;
Експресивните лексикални елементи, например
междуметия,експресивни частици, оценъчната
лексика, диалектизмите, жаргонизмите;
Многословието и повторенията;
25. За научното общуване е
задължително спазването на
книжовните норми: правоговорни,
правописни,
граматични,
лексикални
и пунктуационни.
26. 4. Подстилове на научния стил-
различни типове текст.
Подстилове Типове текст (научни жанрове)
Академичен
(чисто научен)
Статия, монография, рецензия, резюме, анотация,
доклад, лекция
Начнопопулярен Научнопопулярна статия, научнопопулярна лекция или
беседа
Научноучебен Учебник, сборник с учебни текстове,
учебно помагало,
курсова работа/проект,
дипломна работа
Научноинформационен Справочник, речник, енциклопедия
27. Езикът на научните текстове
1. Особености
А) Лексикални особенности – употребяват се:
Термини – думи или словосъчетания, които
назовават специални понятия от дадена
наука.
Абстрактна лексика – думите са с пряко
значение.
Преносната, както и експересвната употреба на
думите се среща рядко. Затова номинативните
вериги в научните текстове са еднообразни.
31. Б) Морфологични особенности – употребяват се:
Повече съществителни, прилагателни и местоимения и
по- малко глаголи;
Глаголът съм или неговите синоними със значение
същестуване, наличие, промяна на състояние,
както и модалните глаголи – мога, трябва, може.
Причастия и дееяричастия;
„авторска форма: - глаголите са или в 3 л. , или в 1л., по-
често са в множествено число.
32. Научна статия
1. Научната статия – научен текст, отпечатан в научно
списание, в сборник с научни трудове или с доклади от
научна конференция.
Целта на автора на научната статия е да информира за своите
проучвания по значим научен проблем, да представи
резултати от проведени изследвания, да коментира, допълва
или критикува мнения по въпроса, който е обект на статия.
33. Структорно - композиционни
елементи
Съдържание
Заглавие Информация за темата на статията
Анотация ( на български
и/или на английски език)
Представлява на научната цел:
задачите, които авторът е изпълнил
в хода на проучванетао;изпозва
методи ; данни; материали и т.н.
Кючови думи (обикновенно
на английски език)
Термини за понятия, използвани от
автора на текста; за означаване на
научна област или направление.към
които принадлежи изследването му.
34. Въведение Запознаване с обекта и предмета на изследването, с научна цел и
свързаните с нея задачи, с методите и средствата, използвани
хода на анализите.
Изложение Представяне на литератута по въпроса и на натрупания
изследователски опит.
Представяне на въведените от автора изследвания и други.
Заключение Обобщение на представените анализи и изводи и обобщения от
предходната част.
Дава се информация дали основната цел и научните задачи са
изпълнени, в каква степен, какви резунтати са получени.
Систематизират се основните изводи от проучването.
Библиография Информация за използваните източници на научната информация
– книги, статии,речници, енсциклопедии и др. Оформя се като
списък,по установените стандарти.