2. Ягодата е много богата на
витамин C. Зрелите плодове
действат благоприятно при
умора, както и при заболявания
на устната кухина. 100 грама
ягоди съдържат около 30 kcal,
което е едва 2% от
препоръчителната дневна
доза. Ягоди се препоръчват
при нетежки форми на диабет,
тъй като плодовете съдържат
минимално количество
захароза за сметка на глюкоза
и фруктоза - от които идва
сладкият вкус.

3. Бананите (Musa) са род дървоподобни
растения, макар технически да са
тревисти растения. Терминът банан се
използва и за продълговатите плодове на
дървото. Първоначално бананите са
култивирани от праисторическите народи
на Югоизточна Азия и Западна Океания.
Банани се отглеждат основно в
тропическите области [1], но могат да
растат в около 107 страни [2]. Отглеждат
се предимно за храна, за фураж и като
декоративни растения. Бананите
притежават различен цвят когато
узреят — най-често са жълти, но могат да
бъдат червени и розови в зависимост от
вида и сорта. От кулинарна гледна точка
бананите биват десертни (когато са
напълно узрели са жълти и сладки) и
банани за готвене (остават зелени

4. Портокалът, или по точно сладкият
портокал, е цитрусовото дърво Citrus
sinensis (син. Citrus aurantium) и
неговият плод. Портокалът е хибрид с
древен произход, вероятно между
помело (Citrus maxima) и мандарина
(Citrus reticulata). То е малко цъфтящо
дърво растящо до 10 м височина с
вечнозелени листа, които са
подредени алтернативно, имат
яйцеобразна форма и са 4-10 см
дълги. Богат е на витамин С.
Портокаловият плод е вид месест
семков плод.
Портокалите произхождат от
югоизточна Азия — Индия, Виетнам и
южен Китай.

5. Ябълката (Malus domestica) е дърво от
рода Malus, принадлежащ към
семейство Розоцветни (Rosaceae), и е
едно от най-широко култивираните
дървета. Десертните ябълки са от вида
Malus domestica или негов хибрид.
Видът произлиза от Западна Азия,
където все още могат да се открият
диворастящите предшественици.
Ябълките са сред пръвите дървета,
които са били култивирани от хората, а
разнообразието от сортове достига до
7500 типа. Всеки сорт се отлчава с
различни размери, период на цъфтеж и
характеристики на плода.

6. Кивито (Actinidia deliciosa) е вид
покритосеменни растения от род
Актинидия (Actinidia). Плодовете на
някои негови култивари и хибриди се
използват за храна. Те имат кафява,
мека, мъхеста обвивка и
тревистозелена, сочна и мека
сърцевина. Около нея са разположени
дребни черни семки. Плодовете му
приличат по големина и форма на
дребни картофи. Отглежда се главно в
Китай и страните от далечния Изток.
Аклиматизиран е в Европа и
включително в България. Обича топлия
климат и у нас се отглежда в районите
по Черноморието и Пиринския край.

7. Плодовете му са кръгли, леко
сплеснати, с дебела кора, която е
светлозелена при неузрелите и жълта
при зрелите плодове. Плодовете са с
диаметър между 10 и 30 см и могат да
тежат 1-2 кг. На вкус са кисели и доста
горчиви. Поради горчивината си дълго
време са били консумирани само в
Индонезия. Преди десетина години са
създадени нови сортове (от няколко
години те вече дават реколта), които не
са толкова сочни, но са по-сладки и
намират добър прием на западния
пазар. От 2006 г. се внасят и у нас.
Култивираните сортове са с аромат
сходен с този на грейпфрута, но без
горчиво-нагарчащата му жилка във
вкуса.

8. Грозде се наричат плодовете на
растенията от род Vitis, известни на
български като лози. От
ботаническа гледна точка, гроздето
се пречислява към плодовете тип
ягода. В световен мащаб около 80
000 km2 от земеделските площи са
отделени за отглеждането на лози
и продукцията на грозде. Гроздето
се консумира в суров вид, сушено
— като стафиди, под формата на
различни желета и конфитюри, но
голяма част от световното
производство на грозде (около
70%) се използва за направата на
вино.

9. Кокосовият орех (на латински: Cocos
nucifera) е плодът на кокосовата
палма. Това е един от малкото
плодове, чиито названия не
произлизат от гръцки, а името му
идва от португалската дума за
маймуна (coco) поради приликата
между петната върху обвивката на
плода и маймунското лице.
Представлява средно голям зелен
плод, в който има голям орех с три
трапчинки. Във вътрешността на
ореха има бяла твърда ядлива ядка
(копра), и течност (кокосова вода),
която се пие само при недозрели
плодове, тъй като иначе причинява
разстройство. Широко разпостранен
в тропиците.

10. Плодовете на мангото обаче не винаги са
били така приятни. Преди хиляди години те
били доста по-дребни и малки и имали вкус
на борови иглички. Отглеждали ги само в
някои части на Азия, като Индия и
Мианмар. Днес мангото расте в повечето
тропически държави. В южната част на
САЩ дори има специални ферми за манго.
Мангото се среща в различни форми,
големина и цвят. Може да бъде овално,
крьгло или продьлговато. Цветът варира
между червено, жьлто и зелено. Най-
малките плодове не се по-големи от слива,
а най-големите са дълги над 25 сантиметра
и тежат около 2-3 килограма. Независимо
от големината им плодовете на мангото
имат сочна жълта или оранжева сърцевина
с плоска семка в средата. Те растат на
високи дървета. Представете си пет слона
да лежат един върху друг - толкова е
високо манговото дърво.

11. Ананасът е тропическо растение и плод.
Плодът на комерсиално отглежданите
ананасови растения е едър (достига до 5 кг),
със сладък сочен вкус и не съдържа семена.
Консумира се в сурово състояние след
обелване на твърдата му наподобяваща
люспи кора и под формата на консерви (най-
вече компоти и сокове). Сокът на ананаса
има жълтеникав цвят и е с богато
съдържание на витамините A, B и C.
Научното наименование на най-
разпространения вид от рода Ананас
е Ananas comosus.
Ананасът произхожда от Южна Америка. В
края на XV век плодът е донесен и в Европа,
но високата му цена го прави недостъпен за
обикновените хора. По-късно плантации с
ананас са засадени по западното
крайбрежие на Африка.

12. Диня (в зависимост от района в
България наричана
още карпуз, любеница или бостан)
(Citrullus lanatus[1]) е наименованието на
вид тиквови растения, както и на
техните плодове. Според възприетата
класификация на земеделските култури
е плодов зеленчук. Плодът на динята е
ягодовиден и има гладка кора (зелена
или жълта) и сочна, сладка, обикновено
червена вътрешност. Смята се, че
произлиза отЮжна Африка, където
видът има най-голямо генетично
разнообразие. Кореновата система
достига до 2 м. дълбочина и 3 м.
диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4
скелетни разклонения, които са
овласени.

13. Дюля или дюла (Cydonia oblonga) е
единствен представител на род Cydonia.
Дюлята е широколистно листопадно
растение. Тя представлява храст или
невисоко дърво. Дюлята е със
сравнително слаборазвита
коренова система, която е съставена от
множество неголеми странични корени,
които водят своето начало от основата
на растението. На дълбочина корените
на дюлата не достигат до повече от
80-100 см.
Стъблото и корените на дюлевото
дърво са покрити със сива, а понякога
със сиво-кафява кора, която е
сравнително тънка. Дюлата рядко е
голяма на височина. Рядко се случва
дюлево дърво да надвиши на височина
7 метра.