3 март 1878

2. Руско-турската война (1877-1878) е война между Русия и Османската
империя, десета в поредицата от Руско-турски войни. На страната на Русия във
войната участват и части от Финландия (и Румъния, както и български
доброволци (Българско опълчение) и местни грузински, арменски и осетински
милиции. Към края на военните действия се включват и войски от Сърбия.
Войната е наречена от българския народ Освободителна война, тъй като
довежда до освобождаването му от Османската империя и създаването на
Третата българска държава. Подобно е отношението към нея и в
Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост след
нейния край.

3. Навечерието на войната
През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина започва въстание, а малко по-късно
започва и Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и подкрепата на Русия
подтиква Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. През август
османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятния
сценарий за руснаците и австро-унгарците, тъй като не могат да претендират за никакви
османски територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлското въстание
предизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана
Цариградската конференция. Макар че Османската империя не е представена, на нея
Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в
рамките на Империята. Конференцията е провалена от османската империя
Русия остава враждебна към Османската империя.Чрез дипломатически
преговори, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария Германия
и Великобритания През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на
руските войски през нейна територия.

4. Начало на войната
След като османското
правителство отхвърля нов
руски проект за реформи в
Империята, на 24 април
(12 април стар стил)
1877, с издадена в
Кишинев прокламация на
император Александър
II, Русия обявява война на
Османската империя. Император Александър II

5. Ход на войната
В периода април-юни руските
войски се съсредоточават на р. Дунав.
На 10 юни Долнодунавският отряд на
ген. Цимерман форсира реката между
градовете Браила и Галац. Като
преследва отстъпващите турски
части, той достига до линията Черна
вода-Кюстенджа. Това първо
преминаване на юг от Дунав има за Ген Драгомиров
цел да заблуди турското командване за
мястото на основния руски десант.
След обстойно проучване на
укрепителната система, от руска
страна се взема решение главният
удар да бъде нанесен при Свищов.
Тази отговорна задача е поверена на
ген. Драгомиров и командваната от
него 14-та пехотна дивизия.

6. Ход на войната
На 15 юни руските войски
форсират реката и приминават на
българския бряг. Отлично
изпълнената бойна операция
дава възможност за бързо
преминаване на основната част
на Дунавската армия на завзетия
плацдарм. Тук руските войски се
разделят на три отряда-
Източен, под ръководството на
престолонаследника Александър
Александрович, Преден под
командването на ген. Гурко и
Западен, с командващ ген.
Криденер. Посрещанито на руските войски

7. Ход на войнта
Източният отряд в състав от
около 70 000 души има за задача да
напредне на изток и да блокира
големите военни бази
Разград, Русе, Шумен и Варна, без
да прави опити за тяхното
превземане. Предният отряд в
състав 12 000 бойци, между които
са и българските
опълченци, трябвало да настъпи по
посока Търново - Старопланинските
проходи в централната част на
Балкана. На Западния отряд се
поставя задачата да овладее
Никопол и да развие по-нататъшно
настъпление в западна посока.
Неговата численост е 35 000 души.

8. Ход на войната
В началото военните действия се развиват
според разработения план. Източният отряд
напредва успешно и стига до р. Янтра и р.
Черни Лом. Тук той преминава към позиционни
действия в изпълнение на поставената му
задача. Западният отряд превзема Никопол, но
поради забавяне дава възможност на Осман
паша и войските му, напуснали Видин, да
завземат гр. Плевен. Първият опит за
овладяването на града на 8 юли от корпуса на
ген. Шилднер - Шулднер завършва с неуспех.
Предният отряд постига най-големи успехи.
След като освобождава Търново, той Генерал Гурко
преминава през Хаинбоаз, завладява
Подбалканската долина и атакува турските
позиции на Шипченския проход в гръб от юг. В
същото време от север напредва габровският
отряд на ген. Дерожински. На 7 юли Шипка пада
в ръцете на руската армия. Това е една
изключителна победа, тъй като Шипченският
проход е основната връзка между Северна и
Южна България в централната част на Стара
планина. Три дни по-късно, на 10 юли, Педният
отряд превзема Стара Загора.

9. Ход на войната
Успехите на ген. Гурко и застрашителният
му марш принуждават турското командване да
прехвърли срещу него армията на Сюлейман
паша, в състав от 40 000 души. Тя има задача да
овладее отново Шипченския проход, да се свърже
с армията на Осман паша, след което с общо
настъпление русите да бъдат изтласкани зад
Дунав. В боевете при Стара Загора на 19 юли
българските опълченци и руските войски показват
чудеса от героизъм, но са принудени да отстъпят
под натиска на превъзхождащия ги противник и да
съсредоточат своите усилия за задържане на
Шипка.
Отбраната на прохода е поверена на ген.
Столетов. Отрядът му включва Орловския полк и
пет опълченски дружини. Общият брой на
защитниците на Шипка е около 5 500 души. По-
късно към тях се присъединява и Брянският полк.
Срещу този отряд е хвърлена 30 000 войска от
армията на Сюлейман паша. Най-ожесточените
сражения се развиват в периода 9-11 август. В
най-критичния момент, когато всичко изглежда
загубено, пристига помощ от 205
стрелци, изпратени от ген. Радецки. Отбраната е
стабилизирана, а замисълът на турското
командване пропада.

10. Ход на войната
Междувременно продължават
бойните действия на Западния
отряд. На 18 юли е предприета втора
атака на Плевен, но въпреки
огромните загуби на жива
сила, градът остава в ръцете на
турците. Третият щурм се провежда
в края на август 1877г. Жертвите от
руска страна са 15 000 души, но
Плевен и този път не е превзет. Едва Генерал Тотлебен
след третата атака руското
командване поставя града в пълна
блокада. За целта от Русия е
извикан ген. Тотлебен, който
съумява да прекъсне всички връзки
на Осман паша с външния свят.
Загубили всякаква
переспектива, турските войски
правят опит за пробиване на
блокадата на 27 срещу 28 ноември.
Неуспехът принуждава Осман паша
да капитулира и на 10 декември Боевете за Плевен
Плевен пада в ръцете на русите.

11. Ход на войната
Превземането на Плевен е
повратна точка в развитието на
военните действия. Въпреки
тежките зимни условия руската
армия форсира Балкана чрез
Западния отряд под командването
на ген. Гурко, чрез Троянският Генерал Скобелев
отряд под ръководството на ген.
Карцов и от Шипченският отряд с
командващ ген. Радецки.
След превземането на София на
23 декември отрядът на ген. Гурко
се насочва към Пловдив. В същото Генерал Радецки
време ген. Карцов освобождава
Карлово и Подбалканските полета
и обединява войските си с тези на
ген. Гурко. На 4 януари 1878г. е
завзет Пловдив, а войските от
армията на Осман паша панически
отстъпват към Бяло море. Генерал Карцов

12. На 27 и 28 декември отрядът на ген.
Радецки разбива и пленява 22 000
армия на Вейсел паша при Шипка-
Шейново. Обединените руски сили се
насочват на изток и на 14 януари 1878г.
Одрин е превзет.
Настъпателни действия предприема и
Долнодунавският отряд на ген.
Цимерман, който първоначално, заедно Генелал Лермнтов-
с Източния отряд, има задача да
блокира четириъгълника Силистра- освободил Бургас
Русе-Шумен-Варна. На 16 януари е
превзет Добрич, а на 10 февруари в
руски ръце пада и Силистра.
Военният разгром на Османската
империя принуждава Високата порта да
иска примирие. То е сключено на 19
януари 1878г. в Одрин.

13. С този договор Русия нарушава вскички
В градчето Сан Стефано , близо до споруземения преди войната с Великите
Цариград на 19 февруари сили . Затова в Берлин на 1(13)юни -1(13)юли
се провежда конгрес на Великите сили ,на
(3март)1878 Русия и Османската
който освобождението на България да получи
империя сключват международно признание .Подписан е нов
прелиминарен(предварителен) договор наречен Берлински . Според него
договор без съгласието на Великите “Саснстефанска България” е
сили Според него се създава разделена.Образува се княжество
автономно българско България, на север от Стара Планина и
княжество,което обхваща Софииско .Автономна област –Източна
Румелия на юг от Балкана, а Македония и
Мизия, Тракия и Македония
Одринско са върнати на Османската империя