3 март 1878

Руско-турската война (1877-1878) е война между Русия и Османскатаимперия, десета в поредицата от Руско-турски войни. На страната на Русия въввойната участват и части от Финландия (и Румъния, както и българскидоброволци (Българско опълчение) и местни грузински, арменски и осетинскимилиции. Към края на военните действия се включват и войски от Сърбия. Войната е наречена от българския народ Освободителна война, тъй катодовежда до освобождаването му от Османската империя и създаването наТретата българска държава. Подобно е отношението към нея и вРумъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост следнейния край.

Навечерието на войната През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина започва въстание, а малко по-къснозапочва и Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и подкрепата на Русияподтиква Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. През августосманската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятниясценарий за руснаците и австро-унгарците, тъй като не могат да претендират за никаквиосмански територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлското въстаниепредизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свиканаЦариградската конференция. Макар че Османската империя не е представена, на неяВеликите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции врамките на Империята. Конференцията е провалена от османската империя Русия остава враждебна към Османската империя.Чрез дипломатическипреговори, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария Германияи Великобритания През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане наруските войски през нейна територия.

Начало на войната След като османскотоправителство отхвърля новруски проект за реформи вИмперията, на 24 април(12 април стар стил)1877, с издадена вКишинев прокламация наимператор АлександърII, Русия обявява война наОсманската империя. Император Александър II

Ход на войната В периода април-юни руските войски се съсредоточават на р. Дунав. На 10 юни Долнодунавският отряд на ген. Цимерман форсира реката между градовете Браила и Галац. Като преследва отстъпващите турски части, той достига до линията Черна вода-Кюстенджа. Това първо преминаване на юг от Дунав има за Ген Драгомиров цел да заблуди турското командване за мястото на основния руски десант. След обстойно проучване на укрепителната система, от руска страна се взема решение главният удар да бъде нанесен при Свищов. Тази отговорна задача е поверена на ген. Драгомиров и командваната от него 14-та пехотна дивизия.

Ход на войната На 15 юни руските войскифорсират реката и приминават набългарския бряг. Отличноизпълнената бойна операциядава възможност за бързопреминаване на основната частна Дунавската армия на завзетияплацдарм. Тук руските войски серазделят на три отряда-Източен, под ръководството напрестолонаследника АлександърАлександрович, Преден подкомандването на ген. Гурко иЗападен, с командващ ген.Криденер. Посрещанито на руските войски

Ход на войнта Източният отряд в състав отоколо 70 000 души има за задача данапредне на изток и да блокираголемите военни базиРазград, Русе, Шумен и Варна, безда прави опити за тяхнотопревземане. Предният отряд всъстав 12 000 бойци, между коитоса и българскитеопълченци, трябвало да настъпи попосока Търново - Старопланинскитепроходи в централната част наБалкана. На Западния отряд сепоставя задачата да овладееНикопол и да развие по-нататъшнонастъпление в западна посока.Неговата численост е 35 000 души.

Ход на войнатаВ началото военните действия се развиватспоред разработения план. Източният отряднапредва успешно и стига до р. Янтра и р.Черни Лом. Тук той преминава към позиционнидействия в изпълнение на поставената музадача. Западният отряд превзема Никопол, нопоради забавяне дава възможност на Османпаша и войските му, напуснали Видин, дазавземат гр. Плевен. Първият опит заовладяването на града на 8 юли от корпуса наген. Шилднер - Шулднер завършва с неуспех.Предният отряд постига най-големи успехи.След като освобождава Търново, той Генерал Гуркопреминава през Хаинбоаз, завладяваПодбалканската долина и атакува турскитепозиции на Шипченския проход в гръб от юг. Всъщото време от север напредва габровскиятотряд на ген. Дерожински. На 7 юли Шипка падав ръцете на руската армия. Това е еднаизключителна победа, тъй като Шипченскиятпроход е основната връзка между Северна иЮжна България в централната част на Старапланина. Три дни по-късно, на 10 юли, Педниятотряд превзема Стара Загора.

Ход на войната Успехите на ген. Гурко и застрашителниятму марш принуждават турското командване дапрехвърли срещу него армията на Сюлейманпаша, в състав от 40 000 души. Тя има задача даовладее отново Шипченския проход, да се свържес армията на Осман паша, след което с общонастъпление русите да бъдат изтласкани задДунав. В боевете при Стара Загора на 19 юлибългарските опълченци и руските войски показватчудеса от героизъм, но са принудени да отстъпятпод натиска на превъзхождащия ги противник и дасъсредоточат своите усилия за задържане наШипка. Отбраната на прохода е поверена на ген.Столетов. Отрядът му включва Орловския полк ипет опълченски дружини. Общият брой назащитниците на Шипка е около 5 500 души. По-късно към тях се присъединява и Брянският полк.Срещу този отряд е хвърлена 30 000 войска отармията на Сюлейман паша. Най-ожесточенитесражения се развиват в периода 9-11 август. Внай-критичния момент, когато всичко изглеждазагубено, пристига помощ от 205стрелци, изпратени от ген. Радецки. Отбраната естабилизирана, а замисълът на турскотокомандване пропада.

Ход на войната Междувременно продължават бойните действия на Западния отряд. На 18 юли е предприета втора атака на Плевен, но въпреки огромните загуби на жива сила, градът остава в ръцете на турците. Третият щурм се провежда в края на август 1877г. Жертвите от руска страна са 15 000 души, но Плевен и този път не е превзет. Едва Генерал Тотлебен след третата атака руското командване поставя града в пълна блокада. За целта от Русия е извикан ген. Тотлебен, който съумява да прекъсне всички връзки на Осман паша с външния свят. Загубили всякаква переспектива, турските войски правят опит за пробиване на блокадата на 27 срещу 28 ноември. Неуспехът принуждава Осман паша да капитулира и на 10 декември Боевете за Плевен Плевен пада в ръцете на русите.

Ход на войната Превземането на Плевен е повратна точка в развитието на военните действия. Въпреки тежките зимни условия руската армия форсира Балкана чрез Западния отряд под командването на ген. Гурко, чрез Троянският Генерал Скобелев отряд под ръководството на ген. Карцов и от Шипченският отряд с командващ ген. Радецки. След превземането на София на 23 декември отрядът на ген. Гурко се насочва към Пловдив. В същото Генерал Радецки време ген. Карцов освобождава Карлово и Подбалканските полета и обединява войските си с тези на ген. Гурко. На 4 януари 1878г. е завзет Пловдив, а войските от армията на Осман паша панически отстъпват към Бяло море. Генерал Карцов

На 27 и 28 декември отрядът на ген.Радецки разбива и пленява 22 000армия на Вейсел паша при Шипка-Шейново. Обединените руски сили сенасочват на изток и на 14 януари 1878г.Одрин е превзет.Настъпателни действия предприема иДолнодунавският отряд на ген.Цимерман, който първоначално, заедно Генелал Лермнтов-с Източния отряд, има задача даблокира четириъгълника Силистра- освободил БургасРусе-Шумен-Варна. На 16 януари епревзет Добрич, а на 10 февруари вруски ръце пада и Силистра.Военният разгром на Османскатаимперия принуждава Високата порта даиска примирие. То е сключено на 19януари 1878г. в Одрин.

С този договор Русия нарушава вскички В градчето Сан Стефано , близо до споруземения преди войната с ВеликитеЦариград на 19 февруари сили . Затова в Берлин на 1(13)юни -1(13)юли се провежда конгрес на Великите сили ,на(3март)1878 Русия и Османската който освобождението на България да получиимперия сключват международно признание .Подписан е новпрелиминарен(предварителен) договор наречен Берлински . Според негодоговор без съгласието на Великите “Саснстефанска България” есили Според него се създава разделена.Образува се княжествоавтономно българско България, на север от Стара Планина икняжество,което обхваща Софииско .Автономна област –Източна Румелия на юг от Балкана, а Македония иМизия, Тракия и Македония Одринско са върнати на Османската империя

http://petkudeva.blogspot.com	132
http://www.petkudeva.blogspot.com	19
http://petkudeva.blogspot.ru	11
http://petkudeva.blogspot.co.nz	1
http://petkudeva.blogspot.com.es	1
http://petkudeva.blogspot.com.ar	1

3 март 1878

by petkudeva

Accessibility

Categories

Upload Details

Usage Rights

6 Embeds 165

Statistics

3 март 1878 Presentation Transcript