4. Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали, както е редно. Дошло време за вечеря. Разшетала се лисицата, разбъркала сладката каша, която била сготвила, сипала я в една голяма плитка тава и взела да кани щъркела:
5. Яж, куме, яж, драги! Добре си ми дошъл! Яж, миличък! Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата. Яж, сили да добиеш! И щъркелът - чук, чук! - зачукал с клюн по тавата.
6. Но нали клюнът му бил дълъг, а тавата - плитка, нищо не могъл да хапне!В това време лисицата близала, лапала, докато доволна, всичко излапала. След това рекла:
7. Благодаря ти и за това, кумице! Заповядай утре и ти на гости, и аз да те нагостя! Ще извиняваш, куме, това е всичко. Нямам с какво друго да те нагостя!
8. На другия ден лисицата отишла на гости на щъркела, а той сипал мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата, надробил хляб и започнал да кани гостенката си:
9. Добре си ми дошла, кумичке! Хайде да хапнем, каквото има, каквото съм приготвил. Яж, кумичке, яж! Да ти е сладко!
10. Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла го оттук и оттам, облизвала гърлото му, ала нищо не могла да хапне. Голямата й глава не м o гла да влезе в тясното гърло. А щъркелът - нали клюнът му бил дълъг - кълвал, кълвал, изкълвал всичката попара.Ядосала се лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя, а сега трябвало да се върне гладна в къщи.
11. Куме, нямаш ли някоя плитка чиния, че от това тясно гърне нищо не мога да хапна? Каквото повикало - такова се обадило !
12. Оттогава лисицата и щъркелът развалили приятелството си и никога вече не се срещат.
