1. ПИЛОТЕН БРОЙ
год I брой 1
ВЕСТНИК ЗА ЖИВОТА В ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА - ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ
Редовете на
главния редактор
Здравейте, уважаеми читатели !
Държите в ръцете си една
нова рожба на печатния
пазар, която се появява
в този момент на нашия
живот.Съдбата
винаги
отрежда изненади на
хората, които могат да
ги понесат.Така и моята
ме извади от родния
столичен град София и
ме посади сред гордите
хора на Родопите.
Намирам за привилегия
да се докосвам до този райски кът на Родината
ни, но истинското богатство тук са срещите ми с
хората. Избрали да останат у дома, в България,
те упорито и с достойнство носят на плещите
си непреходния преход, жалеят за деца и внуци
отишли на гурбет зад граница, не се предават пред
избуяващите пипала на суровия български вариант
на капитализма. Тези същите хора тук, събрани
в човеколюбивата прегръдка на Чепинската
котловина, въпреки всичко пазят традициите,
държат добронамерен и толерантен тон между
етносите, помагат си и живеят като истински хора
,здраво стъпили на корените си. Все още може да
видите как се тачат родители, как се трепери над
децата, как се обича природата и как не стихват
песните по празници и ритуали. Има в живота
на хората тук, в Чепинския край много посоки в
плюс. За тях, уважаеми читатели ще разказваме
на страниците на този вестник. От най-малките до
старите ни хора с посребрени коси ще надникваме
във всички кътчета на живота, трудовата
дейност, новостите, фолклора, образованието,
творчеството,
бизнеса,
бъдещото
развитие.
Искаме, изваждайки на страниците добрия опит,
примери, идеи, мнения, анализи и постижения,
да бъдем полезни на населението тук. Нека да
вдъхнем самочувствие във вас, скъпи сънародници,
стопани на тази територия, защото вие го
заслужавате и има какво да покажете на света.
Затова и нарекохме този вестник „Посоки плюс”.
На неговите страници ще имате своята специална
рубрика „Читателски глас”, за да съдействате за
интересни материали, за да вършим заедно едно
полезно дело. В нашите рубрики няма да срещнете
клюки, нито компромати и криминални хроники.
Искаме, когато вестника попадне в читателски
ръце, където и да е, да се потопи в живота на
хората тук, да се усети красотата на Чепинския
край, да зазвучат в душата стиховете и музиката
на единството в многообразието на културите. И
дори да поиска да дойде, за да види всичко това с
очите си!
А тук има с какво да бъде посрещнат всеки!
Пожелавам на вас, уважаеми читатели и на целия
екип „На добър час!”
За мен остава куража и смелостта да се справя
докрай, а това че съм част от вас е моята награда
и отговорност!
Да бъдем здрави!
Рени Бакърджиева
Ноември 2013
ISSN 1314-7498
На добър час! Да намериш вярната посока, да отдадеш творческите си сили
за просперитета на обществото и Родината е висша цел. На екипа на вестник
„Посоки Плюс” желая творческо дръзновение!
Елена Божкова
„Мистерията на Българските гласове“
Носител на орден “Кирил и Методий”
ПОЗДРАВ
С цялата си душа и сърце приветствам появата на трети вестник в нашия
град. В същото време продължавам да живея с надеждата и очакванията за
възраждането на нов регионален телевизионен център. За мене три вестника
и този център ще бъдат като божи дар и жизнена потребност, свързана със
съдбата и бъдещето на Велинград като СПА столица на Балканите. Лично на
мен, много ми допадна името на вестника „Посоки плюс”. В него откривам не
само оригинален замисъл и актуалност, но и някаква любопитна и закачлива
загадка за акцентите и приоритетите на вестника. Още повече, че Велинград
кога със значими плюсове, кога с много трагични минуси в три прехода избира своя
посока към бъдещето. Имам предвид прехода от капиталистическо общество
към социалистическо. Имам предвид злополучния преход от социалистическа
икономика към пазарна. Имам предвид и сегашния преход и развитие на Велинград
не само като СПА столица на Балканите, но и като СПА столица на Европа. Точно
в този преход и в това развитие на Велинград въпросът за посоката и плюсовете
става много актуален и ключов за съдбата и бъдещето на нашия град. Посоката
и плюсовете са и надежда и загадка, но и тревога. Какви ще бъдат посоката и
плюсовете - съзидание, надграждане, развитие на социална държава, възраждане
на човешкото в човека и неговата вяра в доброто или разрухата, корупцията,
ламтежа за власт и пари, разцеплението на обществото на безгранично богати
и много, много тревожно и трагично бедни.
Разбира се изборът към едната или другата посока, всяка със своите плюсове
и минуси предизвикват взаимно отрицание, съмнение, неразбиране, амбиции и
надежди.
Много ми се иска и вярвам, че новият вестник за Велинград и региона „Посоки плюс”
със своята толкова разнообразна, любопитна, актуална и дълбоко осмислена
тематика и рубрики ще потърси и осигури обективни, експертни и високо
професионални отговори на всички вълнуващи обществото въпроси, за което
само голата истина ще донесе популярност и успех на вестника без граници и
дълголетие без таван. Вярвам в това, защото за велинградчани разнообразната
информация е богата духовна и културна храна, така нужна на всички, но още
тревожно дефицитна в нашия град.
На добър час!
Георги Златинов – социален психолог
Честити първи стъпки, вестник „Посоки плюс“! Поднасяме ви най-сърдечни
поздравления за културното и духовно начинание, с което сте се заели. Желаем
ви с разгарящ устрем на силите и въображението да постигнете поставените
си цели и да надминете най-смелите си очаквания, да откривате нови творчески
хоризонти и да бъдете богати с любовта на верни читатели.
Екипът на Издателска къща „Хермес“

2. 2
Посоки плюс
Ноември 2013
Уважаеми читатели, ето и проекта на вестника с
неговите рубрики, в които ви каним активно да
участвате. Всеки е добре дошъл със своя опит,мнение
и препоръки
ВЕСТНИК “ПОСОКИ ПЛЮС” ПРОЕКТ
Вид: 12 страници - първа и последна (1 и 12); вътрешни (6 и 7) страници
– пълноцветни
АНОТАЦИЯ: В новите динамични условия се налага на страниците на
вестника да се разглеждат всички теми от ежедневието на хората.
Надниквайки в живота днес, той трябва да носи на читателите си пълна
информация за събития, мнения, публицистични теми, разследващи
позиции, лично мнение на читателя. Разбира се присъстват и историята,
културните традиции, новостите, фолклора, очерци за заслужилите
хора. Не се пропуска и детската и младежка аудитория, която има и
правото на глас на страниците на вестника в специализирани рубрики.
Като печатен орган вестник „ПОСОКИ ПЛЮС” стартира на територията
на общините Велинград и Ракитово. С приоритет се публикуват
съобщения, обяви и други информации за населението. Дават се и
справки за гражданите от други институции, не само на територията
на общината – бюра по труда, ж.п. разписания, информация от
министерства и много други полезни за хората новини.
Наред със специализираната проблематика има: хумор и сатира,
стихове, рисунки, фотоси и други творчески прояви, които периодично
ще са обвързани с конкурс и награди.
В бъдеще ще има и рубрики за нашите българи зад граница. Ще има и
рубрика за славянствто и Русия. Въобще вестникът ще е отворен към
света.
Има специално разработени стратегии за реклама и разпространение.
Новият вестник на региона ще се разпространява не само на местно
ниво. Предвижда се персонализирано разпространение по институции,
фирми, други региони, както и електронен вариант.
РУБРИКИ:
„Добър ден, кмете!” В тази рубрика се изреждат мнения на всички
кметове не само от района. Обмяната на мнения и опит е полезна за
работата на действащия кмет. Той също има място за излагане на
позиция по даден проблем или въпрос.
„Дай си бележника” - рубрика за училището.
„Акценти” - рубрика за водещи анализи и мнения по всички наболели
въпроси. „Гостува ни…” На страниците на вестника ще ни гостуват
хора, които могат да кажат нещо полезно и градивно.
„Читателски глас” - рубрика на читателите. В нея се предвиждат
въпроси към кметове и други фактори в управлението на региона.
„Що е то НПО” -рубриката представя неправителствените организации
в района – опит, задачи, дейности, полезност.
„Европрограми за вас” - рубрика за запознаване на хората с европейските
програми.
„По Божия воля” - рубрика за културата, обичаите и религиозните
празници на хората в региона. История на други видове религии, с цел
запознаване на младите хора с още видове култура и предпазването им
от сектите.
„Политикът до нас” - платена рубрика за политици, които имат какво
да кажат на населението. По Закона за печата в Република България не
се допускат компромати и теми, които биха превърнали вестника в
жълто издание. „Автограф” - рубрика за творците на района. „Нашето
читалище” - рубрика за читалищата. „Стружки” - рубрика за хумор
и сатира. „Детство мое” - детската рубрика. „Посребрени коси”
-рубрика за пенсионерите. „Заедно” - рубрика за хората в неравностойно
положение. „Архивите говорят” - рубрика за историята до днес.
„Компас” - рубрика за туризма. „Хроника”, „От света” и още други.
Този вестник има за задача да помага на хората, да внушава доверие
и сериозен тон, да информира безпристрастно и да решава наболели
въпроси в диалог и добронамерени споразумения. Колкото повече се
пише за положителното в този регион, толкова повече населението ще
се мобилизира за по-добър живот.
ДОБЪР ДЕН, КМЕТЕ!
В тази рубрика, уважаеми читатели, ще ви
срещаме с личности, действащи или преминали
постовете си на кметове. На техните изповеди,
мисли и преживян опит ще се опрем в решаването
на наболели и неотложни задачи в ежедневието
ни. Кметуването не е наследствена или доживотна
дейност, но хората, преминали през този горещ
стол, завинаги са белязани от преживяното. Какво са постигнали в своето време, какво не им е
достигало, в какво са успяли и какви съвети ще
дадат днес. Ще ви обърнем внимание и на другата
важна и неотменна длъжност на Заместник кметовете и Секретарите на общините, защото без
тяхната активна дейност екипното начало в
работата на кметовете би била невъзможна.
Кметът (или още градоначалник) е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща
компетентност. Той ръководи изпълнителната
дейност в рамките на общината. Кметът е орган
на изпълнителната власт, а не на местното самоуправление (Общински съвет), олицетворение е
на принципа на децентрализацията – прехвърляне
на правомощия от центъра към органите по места
по силата на закон. В световен мащаб съществуват
разнообразни местни обичаи и закони за правомощията и отговорностите на кмета, както и за
начина, по който той бива избран.
Смята се, че българската дума „кмет“
произхожда от думата „комит“
от времето на Първото българско
царство. Тогава тя е означавала
“Областен управител”.
Днес кметовете на големи градове
с важно стопанско значение имат
влияние в политическия живот, тъй
като управляват ресурсите в поверения им регион.
Те могат да се избират пряко от населението
или от общинския съвет. При пряк избор от
населението кметът може да бъде избиран с абсолютно мнозинство – повече от половината от
подадените гласове (според сега действащия
Закон за местните избори в България), или с
относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се
при балотаж между двамата най-много получили
гласове кандидат-кметове на населени места).
Кметовете ръководят общинската администрация,
посредством назначаването на Секретар на
общината, който е на пряко подчинение на кмета.
Кметовете се подпомагат и от Заместник-кметове,
назначени от тях. Кметът на община привежда в
действие решенията взети от органа на местно
самоуправление (Общински съвет). В изпълнение
на своите задължения, той издава заповеди.
Политикът до нас
Човек и добре да
живее,
умира
и
друг се ражда. Нека
роденият по-късно,
като гледа този
надпис, да си спомни
за онзи, който го е
направил.
разбойници и в градовете, война
с учители, война с партии, война
с военна лига, война с омраза
и недоверие вън от нас, война
с
чиновничеството,
война
с
благонравния Св. Синод. Кажете ми
с кого в България не сме се карали,
кажете ми на кого не сме отворили
война, за да отворим по-скоро.
Александър Стамболийски
1879 - 1923 г.
Стремежът към свободата свършва, щом
дойде свободията.
Да не ви е чудно, ако
ви кажа, че нашето
управление
не
е
управление, а една
война, една същинска вътрешна и
външна война; война с железничари,
война с разбойници из горите, с
Атанас Буров 1875 -1954 г.
Тоя народ е направил подвиг,
какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е
направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от
хората и от Бога и преди всичко
изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо
обикновено, в 50 години да се създаде
съвременна българска държава при
Хан Омуртаг
... - 831 г.
Кметовете на общини могат да назначават и т.нар. “Кметски наместници” в
места, които нямат административен
център, но не са достатъчно големи,
за да станат кметство (над 150 души).
Кметските наместници също имат статут
на органи на изпълнителната власт.
В България статутът, функциите
и процедурата за избиране на кметове се
определят от Конституцията на Република
България, Закона за местното самоуправление
и местната администрация (ЗМСМА), Закон за
администрацията (ЗА) и Закона за местните
избори (ЗМИ). Кметовете взимат оперативните
решения и осъществяват управлението на общината, кметството, района. Подлежат на контрол от страна на общинския съвет и на съда.
Избират се от пълнолетните граждани, адресно
регистрирани в съответната община, кметство,
район преди деня на насрочване на изборите.
В рубриката “ДОБЪР ДЕН, КМЕТЕ!” ще си спомним
и за онези кметове, които са си тръгнали от тази
земя, но са били част от нашия път и нашия живот.
В региона на Чепинската котловина и историята ни
носи факти и истини за управлението на местната
власт и се надяваме да ви бъде интересен и
историческия опит. с който ще ви запознаваме.
едно население 95% неграмотно,
при 3 или 4 хиляди села, в които има
по едно училище, което прави чест
на добродетелите на народа ни, да
уредиш самостоятелна държава
с 3 държавни железници няколко
хиляди
километра,
държавни
пристанища
10–12,
държавно
социално
законодателство
за
регулиране отношенията между
труда и капитала,
учебно дело, за което
ни завиждат – е, добре,
г-да, аз ви уверявам,
че в историята на
народите
подобен
скок, подобен подвиг
няма.
Аз не съм песимист.
Аз съм дълбоко убеден, че
каузата на България не е загубена
и бих желал да вдъхна във вас
същата вяра, да повдигна вашите
сърца, да ви дам малко от моя
оптимизъм, защото оптимизмът
е извор на вяра и енергия, а
българският народ има нужда в
днешния момент от едното и от
другото, за да търпи, да се надява
и да действува…
Тодор Влайков 1865 - 1943 г.
Едно добро управление
трябва да се
стреми да създаде
еднакви условия и
възможности за
всестранно развитие
на отделната
личност.
За да може едно управление да
се смята за добро, то трябва
да бъде почтено и справедливо,
мъдро и умно, съобразително,
тактично и предвидливо.

3. Посоки плюс
Ноември 2013
ПО БОЖИЯ ВОЛЯ
За толерантността между религиите
и цивилизациите трябва да се говори
открито, със стремеж към постигане
на диалог и разбирателство.
Костандово “Св.Св. Константин и Елена”
В България, в последните години
се проведоха поредица от срещи,
дискусии на открити форуми, кръгли
маси. Активни бяха и публикациите в
медии и печат на тази тема.
Българският термин е взаимстван
от английския tolerance или още
toleration, който е бил създаден,
за да наименува религиозната
толерантност
към
различните
религии, вярвания, групи и практики.
Всички усилия бяха насочени към
утвърждаването на толерантността и
взаимното уважение и сътрудничество
между
представителите
на
християнската и мюсюлманската
религиозна общност, в съответствие
с европейските политики в областта
на спазване на човешките и
гражданските права на хората,
независимо от принадлежността им
към различни раси, етноси, вероизповедания и др. А религията не
е друго, освен комплекс от идеи и
тяхното прокарване в ритуалния
живот на хората. И в тия няколко
думи се побира животът на човека ...
Представители
на
богослови,
историци, краеведи, представители
на местната власт и администрация,
дирекция по вероизповедания и
мюфтийство
обсъждат
въпроси,
вълнуващи населението на отделните
региони със смесено население.
Джамията в Драгиново
Тук, на територията на Чепинската
котловина многообразието е факт
и съжителството на културите имат
исторически корени.
На територията на община Ракитово
има 3 селища – град Ракитово, град
Костандово и село Дорково.
Населението в този район е
смесено – християни и мюсюлмани,
което допринася за културното
многообразие на региона. В града
има църква и джамия, като те се
поддържат от хората чрез дарения и
целеви помощи.
Населението
проявява
завидна
толерантност, уважение и зачитане
на традициите и празниците на
всички. Доказателство за това
са посещенията на тържествата,
участието на християни и мюсюлмани
на
летния
празник
Николица,
събрани на курбан в двора на старата
базилика в Ракитово. Гергьовден е
вторият най-голям пролетен празник
след Великден. Той се отбелязва
от българи, роми и турци. Тъй
като на територията на Велинград
В енциклопедиите пише: “Неправителствена организация (НПО) е всяка частна, независима от
държавното управление институция, която развива някакъв вид обществена дейност без стопанска цел
и се финансира от източници, несвързани с правителството”. По света има над 40000 международни
НПО, а в национален мащаб броят им е огромен. Дейностите на неправителствените организации са
обширни: опазване на околната среда, защита на общностни или браншови интереси, взаимопомощ,
помощ за уязвими групи, лобизъм и много други.
Това е рубрика, в която ще ви представяме неправителствените организации в района, които се
оказаха с немалък брой. А това е една добра основа за гражданското общество и присъствието им
в живота тук. Всяко сдружение има своята достойна биография и принос за по-добри реализации.
Няма да ги изброяваме и не сме хората, които ще дават оценки. Както е известно „По делата им ще
ги познаете!”
Започваме с едно от тях, което активно дава своя принос вече години наред.
с нестопанска цел „Развитие– Ракитово”.
То е създадено през 2008 г. в гр. Ракитово с
цел разширяване на общественото участие при
решаване на социално-икономически проблеми;
насърчаване на демократични практики в развитието на гражданското общество и утвърждаване
на общочовешките ценности. За целия си период
на съществуване до днес е реализирало следните
дейности:
Проект „При мама” с обща цел: превенция на
изоставянето на деца в институции от Община
Ракитово.
Проект „Игра на сляпо” – партньори на Сдружение
ИКАР – Хасково. Цел на проекта: превенция на
трафик на хора в шест редовни и специални средни
училища от Кърджали, Димитровград и Ракитово
чрез интерактивните методи на социалната игра
при форум-театъра и форум – киното.
Проект „Стига” с основната цел подобряване на
условията за пълноценна реализация и защита на
интересите на хората в неравностойно положение
в община Ракитово чрез промяна на отношението
и възприемането им от общността.
В момента СНЦ “Развитие –
Ракитово” работи по проекта
„Аз мога!” Цел: Да развие
предприемаческо и творческо
мислене у 10 – 12 млади хора от
община Ракитово, необходимо
за бъдещата им реализация на
територията на общината.
За да се реалзира тази мащабна
дейност заслуга има целия екип:
Ана Вандева, Нина Димова, Дафинка Станкова,
Мария Райкова, Даринка Печалова, Димитрийка
Пелева, Веска Андонова, Недялка Стамболиева.
Разговаряме в непринудена среща с основателя
и ръководителя на сдружението Ана Вандева.
Ана Вандева е завършила Нов български
съжителстват хора от различен
произход, които имат специфична
култура и изповядват различна
религия, то този ден е денят, в който
всички се сливат в едно цяло, защото
почитат паметта на Св. Георги –
покровител на домашния добитък и
земеделието.
В останалите селища отношенията са
същите. Събори, традиции, обичаи,
ритуали – все тачени и почитани.
В тази рубрика, уважаеми читатели,
Ракитово “Св. Неделя”
Що е то НПО?
Представяме ви Сдружение
3
университет – София, Икономика – Бизнес администрация, степен бакалавър. Има следните
сертификати: Експерт по общностно развитие,
Форми на гражданско участие, Представителство
и застъпничество, Проучване на обществените
потребности, Стратегическо планиране на
организацията, Организационен и финансов
мениджмънт, Маркетинг на организацията
и работа с медиите, Планиране на местно
развитие; Разработване на проекти с участието
на
заинтересованите
страни,
Подготовка,
разработване и управление на проекти по
програми на ЕС
- Бихте ли споделили какъв път бе
изминат от основаването на Сдружението
„Развитие Ракитово” до днес?
- Доста труден, с много заобикаляне.
Първоначалната
идея
беше
да
подпомагаме общностното развитие
на територията, след това се оказа, че
стават трудно нещата. Затова минахме
през социалната сфера и сега пак се
връщаме към общностното развитие.
- Какви качества трябва да има човек в днешно
време, за да не загуби надеждата за успех в
работата си?
- Трябва да вярва, че нещата ще се променят и
да е по-търпелив. На мен търпението обаче ми
Дорково “Св. Илия”
ще ви разказваме за историята на
църкви и джамии, за живота на
християни и мюсюлмани. Ще ви
предложим и очерци за действащите
попове и мюфтийски наместници. Ще
ви запознаваме с традиции и обичаи.
липсва, защото не става така бързо, а ми се иска.
- Къде се срещат повече трудности в
партньорствата? Дали с работещите в частния
сектор или държавните институции?
- С партньори в частния сектор се работи по-лесно
отколкото с държавния, особено с местната власт
много трудно се работи.
- С какво НПО-то помага на младите хора да
повярват във възможностите и да останат в
региона? Как ги мотивирате?
- Сега се опитваме с новия проект, с който
обучаваме младежите да са предприемчиви и
инициативни, да променим нагласите и мисленето
им, в тази посока, че живота им зависи от тях.
Те самите трябва да се борят и да правят нещо,
а не да казват колко е зле положението, колко
е трудно, колко е лоша държавата и как няма
работа.
- Ани, ти си широко скроен и смел човек, успешно
преодоляваш бариерите. Това те отведе в твоят
професионален път дълги години в столицата ни
и в други държави, където се реализира много
добре. Какво те върна тук, у дома, в Ракитово?
- Може би защото много пътувах и виждах как
подобни малки градчета и едва ли не забутани
селца набираха скорост и се развиваха добре. И
ми се прииска и тук да се развият така нещата,
защото тук има много дадености, дори в повече
от други места – природен и човешки ресурс, който позволява да има напредък. Имаме потенциал
за това тук, на тази територия и ми се иска да
помогна това да се случи.
ОЧАКВАЙТЕ РУБРИКИТЕ:

4. 4
Посоки плюс
Ноември 2013
ДАЙ СИ БЕЛЕЖНИКА!
Тук, уважаеми читатели ще се запознавате с живота на всички училища в региона. По наследството от дедите
ни през последните години почти всяко училище има юбилей и са многобройни темите свързани с училищното
дело.Очаквайте репортажи от класните стаи, кабинетите на директори и учители, интервюта с преподаватели и ученици. Ще надникваме в живота на всяко училище и ще търсим положителните посоки.
Добре дошли на всички на страниците на вестник „Посоки плюс”!
МИСИЯТА “УЧИТЕЛ”
Мария Чорбаджиева е филолог и историк,
магистър „Българска филология - българска
литература и култура”, магистър „Българска
история”, бакалавър „Български език и история” в
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Средното си образование е завършила в СОУ „Васил
Левски”, гр. Велинград - хуманитарен профил – с
интензивно изучаване на английски език.
По силата на съдбата в момента работи като
учител по български език , литература и история
в същото училище.
Омъжена, майка на две деца. Любимо хоби- народни танци.
Споделените мисли на Мария ви предлагаме в следващите редове.
Да бъдеш учител!
Днес, в това забързано време, в този труден век на информационни технологии,
на войни, на наркотици и насилие. Да бъдеш учител... Това е призвание! Това
е гордост! Това е мисия!
Да срещаш всеки ден млади очи, изпълнени с болка и гняв и да се опитваш да
им вдъхваш кураж. Да виждаш всеки час мъката в очите на учениците и да им
казваш, че животът не е чак толкова лош. Макар и сам да не вярваш в това…
Това е мисия! И тя не е невъзможна!
Достатъчно е само да се опиташ да помогнеш на бъдещите хора. Достатъчно
е само да им подариш малко ентусиазъм и оптимизъм. Достатъчно е само да
повярваш в тях. И те ще повярват в теб! И в твоята мисия! Така, както никой
не вярваше на месията Христос, но му повярва 1/3 от населението на света.
И му вярват вече трето хилядолетие. Така никой отначало не се доверява на
учителя си. Но и никой не забравя учителя си.
Всеки от нас носи скъп спомен за училище и учителите си, скътан дълбоко в
сърцето. Нужна е само една струна на душата да затрепти, за да почувстваш
най-слънчевата мелодия, за да усетиш благоуханието на класната стая,
изпълнена с аромат на люляк и да се върнеш във времето. И да възкресиш
образа на любимия учител, с кръг ореолен, а не с бели жици по главата.
Достатъчно е усещането, че си дал на някого сили за живот, за да си кажеш,
че твоето призвание е да бъдеш учител, да сееш светлина и надежди. Да
се гордееш, че си следовник на безсмъртни първоапостоли. Да знаеш, че
образите им греят в твоето сърце, а ти предаваш тази аура на възпитаниците
си. И един чудотворен дух е тласъкът на твоята жажда да откриеш за хиляди
млади сърца свят без миражи, без глад и войни. И те да ти повярват! А ти
да се извисяваш като птица над тъмните бродове на нашия век, заради тях,
заради себе си, заради България! Защото тя има нужда от нас, учителите, в
ролята на будители. Защото само учителят може да хване детската ръчичка
и да й покаже как се пише “мама”. Защото само учителят може да събуди
задрямалата съвест на децата и да ги поведе по Пътя на науката, по Пътя
на доброто. И да усещаш как един творчески пламък избухва в сърцето ти
всеки път. И никога не изгасва… Той докосва със светлина младите души
на учениците ти. Те слушат твоето стихотворение, изгаряни от копнежа да
отключат тайни врати, да надзърнат в света на неизвестност, да полетят към
звездите.
Бъднината еднакво протича – сила за тях и за теб. Ти я търсиш и я откриваш,
превръщаш я в образи и емоции, в багри и в звуци. Посочваш им я. Чертаеш
нейната посока с бистър поглед и смела десница. Това е големият смисъл на
твоя живот като учител! Това е твоето призвание като учител! Това е твоята
мисия като човек!
СОУ “Васил Левски”
е първото средно учебно заведение в Чепинския край. Всички възпитаници
и учители на училището, цялата културна
общественост на Велинград и района през 2012
г. отбелязаха 90-годишнината от откриването на
Смесеното непълно реално училище през 1922
година - месец септември. Едва ли има семейство
в града и района, което да не е свързано с
миналото и настоящето на училището, което да не
е съпричастно на ученическия живот и на труда на
учителите.
Проследявайки развитието на просветното дело в Чепинското корито,
установяваме, че в с. Каменица е поставено началото на образованието в 1823
година, а по-късно и в Чепино и Лъджене. След Освобождението расте жаждата
за наука и просвета, но откъснатостта на района и трудното предвижване до
по-големите центрове е голяма пречка за будните и любознателни младежи
и девойки да продължат образованието си. Това подтиква група родолюбиви
българи, подкрепени от цялото население, да отвоюват пред Министерството
на народното просвещение откриването на Смесено непълно реално училище.
Това става със Заповед №3472 от 23 август 1922 г. с директор Димитър
Христов Димитров.
Училищният живот се развива в усилен темп, училищната сграда се оказва
тясна да побере всички ученици и се налага построяването на нова. На 24
юли 1938 година с тържествен водосвет се полага основния камък на новата
Истинското знание не е вродено, то се
придобива
Демокрит
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знанието живей!
Стоян Михайловски, 1892 г
Химн на Св.Св. Кирил и Методий
Невъзможно е да научиш нещо, което
мислиш, че вече знаеш добре.
Епиктет
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки
Вслушал ли се е някой досега
в мелодията на твойте звуци сладки.
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива.
Иван Вазов
Българският език
училищна сграда, която се открива на 18 септември 1939 г.
Редят се години на усилен труд от страна на учителите и обществеността
за изграждането на Гимназията като авторитетно учебно заведение, в което
учениците са получавали солидна подготовка и през м. септември 1942 г.
със Заповед №3434 на Министерството на просвещението се обявява за
Климатическа гимназия, единствена в страната.
От 1945 година се приема и утвърждава като патрон на училището името на
Апостола на свободата Васил Левски и с достойнство то носи това име, което
е свидно и скъпо за всеки българин.
Към Гимназията от 1949 година се разкриват и паралелки с двегодишен курс на
обучение за начални учители. След завършването на тези паралелки голяма
част от възпитаниците на Гимназията започват работа като начални учители
из целия Чепински район и отдават своя живот на педагогическата професия.
След поредната реформа в образователната система в България училището
се преобразува в Единно средно политехническо училище с ученици от І до
ХІ клас и се премества в нова модерна сграда, в която и сега продължава
обучението, а от1990 г. училището вече е Средно общообразователно.
С благодарност ще споменем имената на всички директори, които са работили
и допринесли за развитието и утвърждаването на училището като водеща
образователна институция: Димитър Димитров, Иван Ачев, Петко Захов,
Радослав Мутафчиев, Йордан Янков, Иван Дивизиев, Спаска Пеева, Кирил
Велев, Атанас Фурнаджиев, Неджат Кехайов и Мария Янчева.
В продължение на осем десетилетия Училището играе важна роля за
интелектуалното развитие и издигането на Велинград и района. Осем
десетилетия преподавателските колективи работят всеотдайно, с възторжен
патос, отдават талант, ум и сърце, за да подготвят младите хора за успешен

5. Посоки плюс
Ноември 2013
старт в живота и намират своето удовлетворение в
реализацията на своите възпитаници. Благодарност
и към техния незаменим и високо хуманен труд.
За осем десетилетия тук завършват образованието
си повече от 10 000 души, които се реализират като
учители, лекари, инженери, агрономи, икономисти,
юристи, медицински работници и други. Училището
е подготвило и възпитало личности, които заемат
достойно място във висши учебни заведения като
професори, доценти, асистенти, научни сътрудници,
писатели, поети, журналисти, обществени дейци
и изявени спортисти. В момента в училището се
обучават 609 ученика в 31 паралелки /І - ХІІ клас/
от 52 преподаватели.
След VІІ клас
се осъществява
прием в паралелки - Хуманитарен
профил с интензивно изучаване
на
английски
език, а след VІІІ
клас профилите
по
които
се
приемат ученици са: Хуманитарен профил - РЧЕО,
Природоматематически със засилено изучаване
на биология и химия, Технологичен профил Информационни технологии.
Училището разполага с добре оборудвани кабинети
по физика, химия, биология, езикови кабинети,
четири компютърни кабинета с непрекъсната
връзка с Интернет, музика, изобразително изкуство
и труд и техника.
Настоящия педагогически колектив дава добри
предпоставки за водене на пълноценен учебновъзпитателен процес, доказателство за което са
постигнатите резултати - приема на учениците във
висшите учебни заведения.
Училището работи в добро сътрудничество и
взаимодействие с редица неправителствени
организации и фондации, като: Фондация „Бъдеще
за България“, Фондация „Програма „Стъпка
по Стъпка“, „Джуниър Ачийвмънт - България“,
Британски съвет, Фондация „Васил Левски“,
Общобългарски комитет „Васил Левски“ и др.,
които допринасят за подобряване на материалнотехническата база на училището и за ефективността
от учебно-възпитателния процес.
Учителския колектив, съвместно с учениците,
техните родители и училищното настоятелство
се стремят, изпълнявайки мисията на училището,
да създават неговата нова визия, да съхраняват и
затвърждават авторитетните му позиции в района
и да издигнат авторитета му в национален мащаб.
СОУ „Христо Смирненски”, с. Света Петка
– извор на духовна светлина
На 10 октомври 1925 г. в
с. Света Петка се открива
първоначално
училище.
Първите
учители
са
Екатерина Киофтарова и
Стою Илинов. В две стаи на
бившата гранична застава
край
селото
двамата
млади учители започнали
просветителската
си
дейност.
Постъпилите
в първи клас деца били
разделени в две паралелки – женска и мъжка.
Стою Илинов бил назначен за главен учител и поел
мъжката паралелка. Трудностите били големи, но
те не сломили духа, вярата и куража на младите
учители. Първата учебна година приключила
успешно. На 28 май 1926 г. се провел годишен
акт и били раздадени свидетелствата. За 4 години
училището се оформя като начално с 4 паралелки.
Назначени са нови учители: Георги Стефанов,
Люба Сапунджиева, Лазар и Зоица Бучкови, Мара
Колчагова, която учителства най-дълго време.
Всички те даряват ум и сърце, младост и сили за
успешното ограмотяване на малките деца.
През 1946 училището прераства в основно. С
това нарастват отговорностите и задълженията
на всички. Следват години на всеотдаен труд на
учители и ученици за утвърждаване на училището
като просветен център. Започва строежът на ново
училище с 10 класни стаи. В това дело участват и
учителстващите по онова време под ръководството
на тогавашния директор
Костадин Шукалов. И
през 1964 г. новото
училище отваря врати за
240 ученици. Условията
са подобрени, започва
се постепенна работа
за
усъвършенстване
качеството на работа
за постигане на подобри
резултати.
С
времето се оказва, че новата сграда не стига, а в
училището започват да се обучават и деца от с.
Пашово. Новият директор Иван Кърпачев действа
за построяване на пристройка с още 9 класни
стаи. В това си начинание той не е сам, подкрепят
го тогавашната селска управа и органите на
образованието в Пазарджик и Велинград. Но найвече среща подкрепата, разбирането и помощта на
учителите.
В историята на училището се вписват имената на
дългогодишните учители Димитър Дразлев, Бена
Зъбчева, Николина Пеева, Нели Джамбазова, Ирина
Генева, Катерина Илинова, Екатерина Гърбева,
Кира Карова, Зоя Лагадинска, Ангел Узунов,
Поля Булянска, Цена Терзиева, Петър Наумов.
Учители с голямо сърце, голяма любов и пълно
себераздаване. Годините минават, учениците
растат и завършват 8 клас. Много от тях поемат
пътя на знанието и продължават образованието си.
5
Първи тръгват нагоре Детелина Юрукова,
която става акушерка и Алиш Мандраджиев
– първи инженер. След тях тръгват и други и
в днешни дни възпитаниците на училището
са в почти всички професионални сфери –
учители, инженери, икономисти, лекари,
юристи, лесовъди и т. н. Така на практика
чрез училището се ражда интелигенцията
на селото. От 2001 година СОУ „Христо
Смирненски” е със статут на гимназия и
вече изпрати първите си няколко поколения
абитуриенти. През настоящата 2012-2013 учебна
година в училището се обучават 395 деца.
Педагогическият колектив е с високо образователно
и професионално равнище. Постигнат е баланс
между учители с по-дългогодишен опит и по-млади
такива. Настоящият директор Юмер Хамза също е
възпитаник на училището и с много дръзновение и
упоритост работи за неговото развиване.
През настоящата година СОУ „Христо Смирненски“
навърши
88
години и продължава по своя път с
вяра и убеденост
в собствените си
сили за успех и
нови постижения
на
своите
възпитаници.
Честито и на добър час на „Посоки плюс“!
Регионът на Чепинската котловина не ми е безразличен. Той носи сантимента
на детството ми, защото тук бях за първи път на училищен лагер. Наред с
игрите, бях запленен от красивата природа на Родопите. През октомври 2010
г. пък Хорът на слепите „Академик Петко Стайнов“, на който съм диригент,
изнесе концерт във Велинград. И тогава разбрах, че най-красивото нещо там
са хората - отзивчиви, честни, трудолюбиви, добри. Всяко начало е трудно,
но и отговорно, защото то носи нова надежда. Пожелавам ви да оправдаете
надеждите на своите читатели, да заслужите доверието им и да сте много
близо до тях, до проблемите им, до истинския живот. Грижете се за тях - те са
вашето, нашето богатство! Бъдете здрави, упорити, смели! Успех!
Петър Матев
Диригент на Хора на слепите „Академик Петко Стайнов“
Признавам, че първото ми чувство от вестта за появата на нов вестник в
нашия край бе недоверието. Моето отношение се промени, когато разбрах, че
„Посоки плюс” ще насочи вниманието на читателите към богатата история
и култура на Чепински район. А когато научих за интереса на списващите
вестника към етнографията и фолклора, към традицията на общностите,
населяващи Северозападните Родопи, то без колебание реших да пожелая успех на
инициаторите. Дълга е историята на вестниците, излизали в Чепинско. Първият
се появява в началото на 30-те години на ХХ век. През последвалите десетилетия
излизат цяла поредица от вестници с различна насоки, периодичност и читатели.
Нека посрещнем с „Добре дошъл!” новия вестник на Чепинската котловина „Посоки
плюс”. На добър час!
Георги Куманов
Уредник в Исторически музей - Велинград
ОЧАКВАЙТЕ:
Докторе, защо?
Правни съвети!
Нашите сънародници по света
Спорт за всички

6. 6
Посоки плюс
В енциклопедиите за читалището пише:
“Читалището е типична за България и уникална за света
обществена институция, която изпълнява учебнопросветителски функции и самодейност. Първите подобни
форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в
Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане
работят над 130 читалища, благодарение на усилията
на по-заможни и просветени възрожденци. Обикновено
читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси,
където се развиват най-различни дейности от любителски
школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър,
литературни четения, отбелязване на обществено значими
събития за града и празници, организиране на конференции
и градски събрания. За разлика от селските читалища, в
малките и средно големи градове читалищата разполагат
със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен
ансамбъл. Някои читалища през 90-те години служат и
за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. Към
настоящия момент броят на регистрираните читалища в
България е 3417 бр.”
А в следващите редове ви поднасяме откровението на доайена на
читалищните дейци – председателя на читалище „Св.Св. Кирил и
Методий” в Чепино Георги Василев – думи от сърцето, написани по
повод 100 годишния юбилей на читалището.
ЧЕСТИТО! И ВЕЧНО БЪДИ!
Кога отлетяха годините? Колко много за един
човешки живот са 50-100 години, а колко малко за
една такава жизнеспособна, уникална институция
като читалището – моето второ семейство!
Сякаш бе вчера! В съзнанието ми не избледнява,
а напротив с цялата мъдрост от натрупалите се
години е все по-ярък спомена от онази паметна в
моя живот 1952 година – годината на моята първа
официална среща с читалището в Чепино. Заедно
с нашия класен ръководител Никола Зисов целия
клас построени в редица прекрачихме прага на храма на културата в нашия
квартал – читалището! С трепет в сърцата очаквахме един много важен за
нас момент – щяхме да станем членове на читалището, там където нашите
родители прекарваха всяка свободна минута от своето време. Вълнението ни
беше още по-голямо, когато там ни посрещна обичания от всички ни учител
и наш режисьор в читалищната самодейност Давид Асьов /под неговото вещо
ръководство нашият клас подготви и представи „Овчарчето Калитко”, пиеса
която играхме с успех не само в нашето читалище, но и в Лъджене, Каменица
и Ракитово/
Мили спомени! Ще ми се да споделя всичко това, защото мисля, че всеки човек
трябва да зарази в сърцето си „първите стъпки” във всяко свое начинание, за
да надгражда успехите, та дори и неуспехите в своя живот.
Родно читалище! Колко скъпо си ти за всички нас, тук в Чепино!
Няма да сгреша ако кажа,че едва ли има дом в нашия квартал, който да не е
свързан с живота и дейността на читалището през тези 100 негови години.
А колко са всъщност 100 години? За някои може би просто отминало време, а
за мен е моя живот преминал пълноценно с пулса на моето читалище.
Затова за мен читалището не е обикновено място, а дом с широко отворени
врати за своите „деца” и в тежки и в леки моменти. Всичко в него е събрало
частите на един духовен храм – сцената, място от което се лее слово, искрят
разноцветните багри на костюмите, звучи вълшебна музика. Пространството
за публиката долу, където хората могат да поглъщат с всичките си сетива
познание и наслада, е това да ги възвиси, да ги направи по-мъдри и по-добри!
Георги Василев
Председател на читалище „Св. Св. Кирил и Методий”
Читалище „Св. Св. Кирил и Методий” в Чепино – стожер
на българския национален дух.
Разположен върху западната част на
хълмиста местност, която народния
поет Иван Вазов нарича „райски
хубавата Чепинска долина” Велинград
е обединил в своя нов живот селищата
Чепино,
Каменица
и
Лъджене.
Природата е изключително щедра
към този кът на България. Рядко се
среща такова бла-гоприятно влияние
и съчетаване на здравословен климат,
минерални води, флора и фауна.
Около този град се сплитат като
венец планинските склонове на Родопите, които отдалече приличат на
развълнувано море. Тук има не само неповторима природа, но и дълбоки
корени на едно богато историческо минало.
През 1905 г. в квартал Чепино се основава читалище „Искра”,
основоположник на ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий”. Вече са над 100
годините на развитие, на неуморна апостолска дейност за разпространение
на знания, култура, за утвърждаване на духовните ценности на хората в
Ноември 2013
Всеки един от нас знае какво е читалището за нашето
селище, квартал или махала. Тази самобитна форма за
запазване духовността на нацията ни е силна и до днес. Тя
има заслуженото свое място на страниците на в. ”Посоки
плюс”. В рубриката „Нашето читалище” ще ви запознаваме с
читалищата в Чепинския край, с хората, посветили живота
си на читалищната дейност, ще припомняме за хората,
които са ни оставили безценно наследство и разбира се ще
надникваме в днешния ден на новите технологии, времето
на интернета и самодейността и още много въпроси от
живота на любимите ни читалища.
На територията на Общините Велинград и Ракитово
читалищата съхраняват и до днес едно богато културно
наследство. Всяко едно ще бъде представено с неговата
история и запазени традиции, с новия ден в съвремието.
Чепино. Години на зрелост, когато с гордост може да се погледне назад,
да се стъпи здраво на постигнатото и да се очертаят жалоните на бъдещето.
Учредители са Филип Главеев, Моисей Праматаров, Миладин Досев,
Александър Лачев, Иван Ищев и свещеник Атанас Праматаров. Културния
живот тогава се е състоял в изнасянето на сказки, просветни и здравни
беседи, театрални представления. Първата сграда, в която се е помещавало
читалището, е била Грънчаровата къща, която се намира срещу църквата и
е останало там до построяването на новата му сграда. Под името „Искра” то
е просъществувало до Първата световна война. Деятелите му заминават за
фронта и заменят книгите с пушки. По време на войната дейността почти
замира, но жаждата за ние, просвета и култура е жива в душите на чепинци.
На 10 май 1925 г. като приемник на старото читалище те основават
читалище „Св. Св. Кирил и Методий”. Основатели са 75 родолюбиви
чепинци. За председател е избран Георги Наков, а в ръководството влизат
Александър Лачев, Трифон Чакъров, Ангел Ликоманов, Борис Иванов, Никола
Семерджиев, Кръстьо Ковачев и Йордан Дивизиев. Третият читалищен устав
подчертава стремежите на населението към демократичен организационен
живот. Закипява динамична културно-просветна дейност, за която стаята в
училището се оказва тясна. В началото на 1928 г. се създава Инициативен
комитет, който заедно с населението и с помощта на кооперация „Пробуда”,
решават да построят нова сграда на читалището, завършена през 1933
г. Това дава нов импулс в живота на читалището. Театрална дейност,
прожекции на филми... Като активни дейци се изявяват Васил Сотиров,
Георги Палигоров, Иван Алексиев, Любен Илинов, Вера Теменлиева, Вера
Бизева, Елена Даскалома, Цветко Златарев и др.
През 1939 г. с дарения на населението са закупени инструментите
за духовата музика и под диригентството на Нено Парапулов се създава
духовия оркестър. Парапулов до края на живота си подготвя много музиканти
и оставя дълбока диря в музикалната традиция. Под негово ръководство
е създаден и първия забавен оркестър на читалището с участници Илия
Главеев, Ангел Масларов и др.
През 1940 г. читалищните дейци
са вече около 200 души, а благодарение
на всеотдайния труд на библиотекарите
Ангел Масларов, Петър Попатанасов
библиотечния фонд наброява около 3200
книги.
След 1944 г. читалището продължава
своята
народополезна
дейност.
Председател е Коста Костичков, секретар
Вера Петрова. Едва ли има човек в Чепино,
който да не знае кой е Коста Костичков –
отдал целия си съзнателен живот на читалището. Неговата личност оставя
трайни следи в съзнанието на чепинци и в историята на читалището.
През 1953 г. под художественото ръководство на Димитър Ганев се обединяват отделните фолклорни звена на читалището – мъжка група, женски
народен хор, танцов състав и оркестър в един ансамбъл. Той за кратко
време успява да завоюва високи успехи и да покаже, че читалището е в крак
с живота и времето. Първото постижение е второто място на републикански
фестивал през 1956 г. На 24 май 1955 г. читалището е обявено за „образцово”.
Новата история на читалище „Св. Св. Кирил и Методий” също е изпълнена
с богата, разнообразна и динамична дейност. Мъжката певческа група
става популярна и до ден днешен не само у нас, но и в чужбина. Естрадния
състав, детската музикална школа по акордеон, пиано и духови инструменти
възпитават любов към творчеството и родното читалище. Библиотеката е
вече с над 30 000 тома библиотечни единици.
Независимо от промените, настъпили след 1989 г., читалището
съхранява и продължава да развива своята активна дейност. През 2003 г.
читалището с гордост отпразнува 50-годишния юбилей на АНТП „Чепино” с
голям концерт, на който присъстваха много гости, а самодейците за пореден
път показаха, че за хората в Чепино читалището е влязло в сърцата им
като дом, без който не могат. А през 2005 г. достойно бе отпразнуван и
100-годишния юбилей на читалището.

7. Посоки плюс
Ноември 2013
Въпреки финансовите ограничения библиотеката също се променя в такта
с новото време и нови технологии. Тя разполага с компютри и ксерокс.
Постепенно се развива като справочно-информационен център не само
в Чепино, но и в общината. Усилията на настоятелството за набиране
на средства, подкрепено от Община Велинград, Областна управа и
Министерство на културата дадоха резултат – бяха подменени изцяло
дограмата на читалищната сграда и се ремонтира покрива.
На всички институции, фирми и граждани на града, дали своя принос
през годините в подкрепа на читалището, поднасяме нашето огромно
БЛАГОДАРЯ!
На всички председатели на читалищното настоятелство през 100-те години
живот – Филип Главеев, Георги Наков, Филип Данаилов, Илия Делибалтов,
Илия Главеев, Иван Дивизиев, Коста Костичков, Никола Симеонов, Георги
Цоков, Георги Палигоров, Давид Асьов, Никола Радичев, Цветко Златарев,
Георги Янкулов, Георги Аврамов, Димитър Василев, Никола Бекташев,
Михаил Ихтимански, Людмила Алексиева, Никола Юнчев и сега Георги
Василев – за тяхната любов към читалището и неспокоен граждански дух
– БЛАГОДАРИМ!
На всички самодейци и служители през годините за безценната всеотдайност
да съхранят и предадат на поколенията духовността – БЛАГОДАРИМ!
Нека този един век народно читалище да остави своята диря и да пребъде
с векове този уникален за света културен институт – нашата огромна школа
за духовност, любимото читалище!
В тази рубрика, уважаеми читатели, ще ви представим детските заведения в нашия регион – всяко със своята история,
проблеми, днешен ден и развитие напред. Ще се срещнете с малките творци, с някои пораснали вече деца, които са
изпратили своите деца в същата детска градина, където са отраснали. Ще надникнем и в нелекия труд на възпитатели,
преподаватели, директори – бивши и настоящи. Ще ви запознаваме с промени и нови държавни наредби и, разбира
се, заедно ще се радваме да бъдем полезни на най-малките – децата. В нашият регион традициите във възпитателнопедагогическото дело са вече на 130 години. За юбилеите и празниците във всички детски градини ще ви разказваме
на страниците на „Посоки плюс”. Започваме от Чепино.
Една респектираща годишнина – 130 години българско предучилищно възпитание стана повод за тържества и размисли,
вълнения и срещи на поколенията в детските градини на Велинград. Всички те празнуваха и свои рождени юбилеи, които
с особена яркост се откроиха в общия живот на града. С много страхопочитание и обич ще отделим внимание детските
градини, като започваме с 35-годишнината на ЦДГ „Еделвайс” в Чепино. В следващите броеве очаквайте представянето
на ЦДГ „Детски рай”, ЦДГ „Радост”, детските градини в Ракитово, Костандово и останалите селища в региона. Децата
са бъдещите възрастни, които ще определят прогреса на обществото. Затова за тях в съвременните образователни
институции се търсят добри възможности за развитие и възпитание. Усъвършенстването на субективния опит на детето до
края на предучилищната възраст се
ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО
реализира от организирани инстиИСТОРИЯ на ЦДГ „ЕДЕЛВАЙС”, гр. Велинград
туционални фактори, като основна
роля имат детската градина и
семейството. Главна ценност в предучилищното образование и възпитание е
детето.
ЦДГ „Еделвайс” отпразнува
своята 35-годишнина. Пъстрата
сцена,
подредения
оригинален декор, богатата
художествено-музикална
програма, достойно представиха труда на един творчески, сплотен колектив под
вещото ръководство на
всеотдайната директорка на градината Величка Манева. А децата – те бяха най-голямото
богатство
на
този празник. Неусетно
минаха два часа, в които
родители и гости се наслаждаваха на песни, рецитации
и патриотични сценки, ромски и
български национални танци.
Детската градина е разположена
в един чудесен Родопски кът, обградена с борова гора и минерални
извори. Тя обслужва кварталите
Чепино и Анезица, които са
съседни.
Централната сграда е построена
през 1976 г. и е на два етажа,
със собствено парно отопление, перален, кухненски и административен блок, физкултурен и музикален салон, просторни
занимални и спални помещения с
капацитет 120 деца, голям двор с
площадки и дори сцена.
Филиалът на детската градина е
обособен през 1979 г. с капацитет
45 деца и функционира до 2003 г.,
когато поради намаляване броя
на децата е закрит и предоставен
на ОУ „ Неофит Рилски”. След
две години с решение на ОбС на
общината, съобразено с промяна
в Закона за народната просвета
за задължителна предучилищна
подготовка, през 2005 г. филиалът
отново е разкрит и работи и до
днес.
Íàøàòà äåòñêà ãðàäèíà
ïðèêàçíî èìå ñè èìà
íà öâåòå - êðàñèâî è íåæíî,
êîåòî äîêîñâà íåáåòî áåçáðåæíî.
“Åäåëâàéñ“ ñå òÿ íàðè÷à ñ ëþáîâ è ãîðäîñò âñåêè ÿ èçðè÷à!
Ìÿñòî - ðàé çà íàñ äåöàòà
íàé-ïðåêðàñíî êúò÷å íà çåìÿòà!
 ëþáèìàòà íè “Åäåëâàéñ” ãðàäèíà
è ïðåç ìíîãîòî ãîäèíè
íåêà âå÷íî çäðàâå, ùàñòèå äà èìà
Химн на ЦДГ
“ЕДЕЛВАЙС”
Текст:Е.Дивизиева
Музика:Й.Казалиева
В него са обхванати и ромските деца от
кв. Анезица, с една целодневна и една
полудневна групи, които разполагат с
просторни занимални, спални, кабинетприемна, двор с площадки за игра,
пясъчници, пързалки и баскетболно
игрище.
Дейността на ЦДГ „Еделвайс” е изцяло
насочена към културата и образованието,
възпитанието в духа на традициите
на етносите и тяхното съхраняване и
развитие.
Празнуването на ромските празници и
зачитането на празничните им обреди,
предразполага ромските деца да уважават
и българската празнична обредност,
споделяйки своята религия. Така децата
стават пряк наблюдател и участници в едни
положителни взаимоотношения, които
възпитават толерантност и за в бъдеще.
7
Чрез специална дейност за участие и на
родителите в тържества и празници се
подобрява адаптацията на новоприетите
деца в градината. Опитът показва, че
чрез общите срещи, мултимедийни презентации и записи от живота на децата
в ежедневието, родителите стават помощници във възпитателния процес.
Ето и биографичната справка на детската
градина през годините:
01.02.1933 г. в тогавашното село
Лъджене е открита първата ПДГ
начело с А. Праматарова. Инициатор
на събитието е мадам Е. Кантарджиева
– френска възпитаничка. Занятията се
провеждат на две смени с една учителка
М. Зидарова. След време градината се
премества в църковния салон.
1934 г. е открита в Чепино в сградата
на ПГ „Ив.Вазов” с учителка С. Кърпачева
„Българското образование
днес се стреми да бъде на
нивото на най-на-предналите
европейски
и
световни
образователни системи, да
вземе от тях най-доброто и
перспективното и в същото
време
да
не
пренебрегва
собствения национален опит и
достижения, да се връща към
плодяващата, наша, българска
традиция”.
Проф.д-р Д.Дойнов
1954 г. под името ЦДГ 2 в къщата
на Ст. Ушев се открива група с
директор М. Илчева, учителка Ст.
Маркова и готвач М. Кузева
1959 г. в къщата на Пещерски
са открити две нови групи с
директор В. Аларгова и учителки
Ст. Тачкова, М. Петрова, Г.
Налбантова и Н. Пеева.
1977 г. групите са вече седем с
капацитет 180 деца. 01.06.1977 г.
е открита ЦДГ № 6 в нова сграда,
специално построена. Директор е
В. Аларгова, а за децата се грижи
високо квалифициран екип.
19.05.1978 г. се дава име на
ЦСГ №6 тя е наречена „Христо
Боянов” партизанин от с. Чепино.
1979 г. се сформира и
Първото училищно настоятелство с председател
Божков.
01.09.1980 г. в дома на
Христо Боянов се открива
нова група с учителки Я.
Иванова и М. Станудина.
1983 г. поради пенсиониране на Аларгова ръководството на градината поема Св.
Станкова, която подобрява материално-техническата база във
всичките й клонове.
1987 г. тържествено е отпразнуван 10-годишния юбилей на
детската градина.
01.10.1987 г. детската градина
функционира вече с девет групи,
методист е В. Календерова
01.09.1990 г. директор на ЦДГ
„Еделвайс” /преименувана през
1991 г./ е В. Манева, която
продължава и доразвива традициите и до днес.
2005 г. във връзка със Закона за
задължителната подготовка на 6
годишните деца и в изпълнение
на Националната стратегия за
интеграция на ромите в България, се разкриват две групи
за обхват на децата от ромския
квартал Анезица.
Създават се условия за опознаване и разбирателство между
етносите, а колектива на градината работи в атмосфера на
толерантност, творчество, екипност и новаторство.
към стр. 8