Презентация -4 "a“

УЧИЛИЩЕТО – ТАЗИ БЯЛА ГАРА,
НА ПЪТ ЗОВЕ ТЕ С НЕПОЗНАТА ВЯРА
И ДЕТСТВОТО СЪНУВА ЛИ СЪНУВА,
ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ОТ ТУК ЩЕ ОТПЪТУВА.

АЗ ТИЧАМ КАТО ПТИЦА ВОЛНОКРИЛА,
ПО-БЪРЗА ОТ ЛЪЧИТЕ, ВЕТРОВЕТЕ,
И БИСЕРИ НА РАДОСТ В МЕН СЪМ СКРИЛА,
НА ДЕТСТВОТО НАЙ-ХУБАВОТО ЦВЕТЕ.

И ВОЛЯТА НИ БЕШЕ
ВЕРЕН СТРАЖ.

МАТЕМАТИКАТА БЕШЕ МНОГО ЛЕСНА, МАКАР ЗА
НЯКОИ ДА БЕ БЕЗИНТЕРЕСНА...

МЕЧТАЕХМЕ, ИГРАЕХМЕ, ОБИЧАХМЕ...

“ЗАПОМНИХ ВИ С УСМИВКАТА-ЗОРНИЦА.
С ОЧИТЕ ВИ- ЗАСМЕНИ И СЪРДЕЧНИ,
И ДУМИТЕ ВИ ТОПЛИ,
КАТО ПТИЦА
В СЪРЦЕТО СИ- ГНЕЗДО ЩЕ ПАЗЯ.”

“ИЗТИЧА ВРЕМЕТО КАТО
ВОДА.
НО СПОМЕНЪТ ОСТАВА
ВЯРНА СТРАЖА.
ДОТУКА СПИРА МОЯТА
СЛЕДА,
А ИМАХ ТОЛКОЗ МНОГО
ДА ВИ КАЖА...“

Recommended